Да поемеш отговорността за грижата за семейството

„БАЩИ, не дразнете децата си, но продължавайте да ги възпитавате с дисциплинирането и умственото ръководство на Йехова.“ (Ефесяни 6:4, NW) С тези вдъхновени думи апостол Павел ясно показал къде лежи отговорността за грижата за семейството — върху плещите на бащата.

В повечето семейства бащата не се грижи сам за своите деца. Съпругата му, майката на децата му, с радост споделя задачата с бащата. Затова цар Соломон заявил: „Сине мой, слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си.“ — Притчи 1:8.

Материални и духовни грижи

Родителите, които обичат своите деца, не ги пренебрегват съзнателно. Да, ако християни направят това, то ще се равнява на отричане от вярата им, както можем да разберем от думите на Павел към Тимотей: „Наистина, ако някой не осигурява онези, които му принадлежат, и особено онези, които са членове на семейството му, той се е отрекъл от вярата и е по–лош от човек, който няма вяра.“ (1 Тимотей 5:8, NW) Християните съзнават, че възпитаването на децата „с дисциплинирането и умственото ръководство на Йехова“ изисква много повече отколкото само осигуряването им в материално отношение.

Да разгледаме подканата, която Моисей отправил към народа на Израил, когато хората били на стан в моавските полета, точно преди да влязат в Обетованата земя. Там той отново повторил божиите закони пред тях и изказал следното напътствие към тях: „Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си.“ (Второзаконие 11:18) По–рано той им бил напомнил, че трябва да обичат Йехова с цялото си сърце, душа и жизнена сила, като добавил: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти.“ (Второзаконие 6:5, 6) За родителите израилтяни било необходимо да оставят думите на божия Закон да проникнат в сърцата им. Със сърца, препълнени с духовно ценене, родителите израилтяни могли резултатно да се подчинят на следващите думи на Моисей: „Трябва да ги [думите на божия Закон] внедриш в своя син и да говориш за тях, когато седиш в къщата си и когато ходиш по пътя, и когато лягаш за сън и когато ставаш.“ — Второзаконие 6:7, NW; 11:19; сравни Матей 12:34, 35.

Обърни внимание на това, че бащите трябвало ‘да внедрят’ тези думи в децата си и ‘да ги говорят’. Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary [„Академичен речник на Мериам–Уебстър“] определя „да внедря в някого“ като „да науча някого на нещо и да го запечатам в ума му чрез чести повторения или напомняния“. Когато родителите говорели за божия Закон ежедневно — сутрин, на обяд и вечер, — това предавало много неща на децата им. Когато децата усещали любовта, която родителите им проявявали към божия Закон, те на свой ред били повлияни да развият близост с Йехова. (Второзаконие 6:24, 25) Интересно е това, че Моисей конкретно наставлявал бащите да учат децата си, ‘когато седят в къщата си’. Това поучение било част от грижата за семейството. Как стоят нещата днес?

„Когато седиш в къщата си“

„Не е лесно“ — обяснява Джанетa, християнка, която е майка на четири деца. „Необходимо е постоянство“ — съгласява се Пол, съпругът ѝ. Подобно на много други родители Свидетели, Пол и Джанет се стремят да изучават Библията с децата си поне веднъж седмично. „Опитваме се да провеждаме семейното обсъждане на Библията всеки понеделник вечерта, в определено време — обяснява Пол, но признава: — Не винаги успяваме.“ Като назначен старейшина в своя сбор, понякога той бива извикван по спешни въпроси. Двете му по–големи деца служат като целодневни проповедници. Те смятат, че вечерите са резултатно време за установяване на връзка с хората в службата. Затова като семейство те са направили промяна във времето за семейното изучаване. „Понякога провеждаме нашето изучаване веднага след вечерята“ — обяснява Пол.

Макар че родителите мъдро проявяват гъвкавост в определянето на времето за тяхното семейно изучаване, те се опитват да запазват редовността му. „Ако времето за нашето изучаване трябва да се промени — отбелязва дъщерята Клар, — татко винаги оставя бележка с новото време на вратата на хладилника, така че всички знаем кога ще бъде изучаването.“

Събирането за редовно семейно изучаване на Библията също дава прекрасна възможност по–младите членове на семейството да споделят своите грижи и проблеми с родителите си. Това изучаване дава добри резултати, когато не е толкова закостеняло, че децата просто да прочитат отговорите на въпросите, зададени в библейското помагало, което те използуват. „Нашето семейно изучаване е форум за обсъждане — обяснява Мартин, който има двама сина. Той казва: — Когато се събираме веднъж седмично, за да обсъждаме една библейска тема, установявам как семейството ми се развива духовно. Най–различни неща се споменават по време на обсъждането. Разбирам какво е станало в училище, и което е още по–интересно, разбирам каква нагласа развиват децата ми.“ Съпругата му Сандра се съгласява и смята, че тя също извлича много от семейното изучаване. „Докато съпругът ми води изучаването — разказва тя, — научавам много, като слушам как синовете ми отговарят на въпросите.“ След това Сандра приспособява своите отговори така, че да помогне на момчетата си. Тя се радва повече на изучаването, защото участвува активно в него. Да, времето на семейното изучаване дава на родителите прозрение относно мисленето на техните деца. — Притчи 16:23; 20:5.

Приспособявай се и постоянствувай

Когато дойде времето за семейното изучаване на твоето семейство, може да установиш, че едно от децата е будно и проявява интерес, докато друго дете може да има нужда от напомняне, за да се съсредоточи и да извлече полза. Една майка християнка казва: „Така е в семейството! Но ти знаеш какво трябва да направиш като родител. И когато постоянствуваш в това, Йехова помага и дава резултати.“

Способността на едно дете да се концентрира може да се променя доста в зависимост от възрастта му. Проницателният родител има предвид това. Едно семейство има пет деца, които са на възраст от 6 до 20 години и повече. Бащата, Майкъл, казва: „Дай на най–малкото дете възможността да отговаря първо на въпросите. След това остави по–големите деца да допълват отговора и да прибавят подробности, които те са подготвили.“ Този начин на проницателно постъпване с децата дава възможност на родителите да внедрят у децата си загриженост за другите. „Единият от синовете ни може да разбере мисълта — казва Мартин, — но другият има нужда от много помощ, за да направи същото. Установявам, че времето на изучаването е обучение относно проявяването на християнско търпение и други плодове на духа.“ — Галатяни 5:22, 23; Филипяни 2:4.

Бъди готов да се приспособяваш към различните способности и нива на израстване на своите деца. Саймън и Марк, които са вече юноши, си спомнят, че когато били по–малки, наистина се радвали да изучават книгата „Най–великият човек, живял някога“ със своите родители. „Нашият баща ни караше да изиграваме различните части точно както се играе една пиеса“ — спомнят си те. Баща им си спомня как е лазил на четири крака, за да изиграе със синовете си притчата за добрия самарянин. (Лука 10:30–35) „Беше много реалистично и забавно.“

Много деца се противопоставят на рутината на едно семейно изучаване. Дали това трябва да попречи на родителите да водят изучаването според плана? Не, безспорно не бива. „Безумието е вързано в сърцето на детето“ — се казва в Притчи 22:15. Една самотна майка мислела, че търпи неуспех като водеща семейното изучаване, защото в много случаи различни неща, които отвличали вниманието, нарушавали изучаването. Но тя постоянствувала. Сега децата ѝ изпитват голямо уважение към нея и са започнали да ценят любовта и грижите, които тя проявява, като постоянствува във воденето на редовно семейно изучаване.

Помощ на „сирачетата“

Християнските старейшини трябва ‘да пазят стадото на Бога’. (1 Петър 5:2, 3, NW) Периодичните посещения при семействата от техния сбор им предлагат възможности да изкажат похвала на родителите, които изпълняват своите християнски задължения. Върху чии плещи пада отговорността за обучението на децата в семейство с един родител? Никога не забравяй, че отговорността за обучението на децата лежи върху родителя.

Християнската мъдрост ще помогне на старейшините да избягват водещи до компромис ситуации, които биха възникнали, ако те поемат ролята на липсващия родител. Макар че двама братя могат да посещават една християнка, която е самотна майка, през цялото време те трябва да внимават относно това, което уреждат относно подкрепата на семейното изучаване. Отвреме–навреме една покана към децата (и разбира се, и към майката) да се присъединят към семейното изучаване на старейшината може да се окаже укрепваща и практична. Но не забравяй никога, че Йехова е нашият велик небесен Баща. Той несъмнено е налице, за да ръководи майката и да ѝ помага, когато тя води изучаване с децата си, макар и да прави това сама.

А когато един младеж притежава духовна нагласа, но родителите му не проявяват кой знае каква загриженост относно своите духовни задължения? Верните служители на Йехова не трябва да се обезсърчават. „На Тебе [Йехова Боже] се поверява безпомощният — пее псалмистът, — на сирачето Ти си помощник.“ (Псалм 10:14) На свой ред любещите старейшини в сбора ще направят всичко, което е по силите им, за да насърчат родителите, които се грижат за децата си. Те могат да предложат семейно обсъждане, на което да присъствуват, и след това да направят някои практически предложения относно това как да се изучава заедно. Разбира се, те няма да вземат върху себе си отговорността на родителите, върху чиито плещи тя лежи според Библията.

Децата, чиито родители не приемат вярата, имат нужда от много подкрепа. Ако ги включиш в своето семейно изучаване, това може да се окаже полезно, стига родителите им да не възразяват. Робърт, който е вече голям и има свое семейство, посещавал християнски събрания с родителите си, когато бил само на три години. Той имал хубави спомени от тези събрания, дори и след като родителите му престанали да общуват с християнския сбор. Когато бил на десет години, той срещнал едно момче Свидетел, което го водело на събрания. Родителите на това момче с радост приели Робърт под крилото си като духовно сираче и по–късно изучавали с него. Благодарение на тази любеща грижа той напреднал бързо и сега е щастлив да служи като старейшина в сбора.

Дори когато родителите се противопоставят на напредването на своите деца, децата не са сами. Йехова остава верен небесен Баща. „Отец на сирачетата . . . е Бог в Своето обиталище“ — се казва в Псалм 68:5. Сирачетата в духовно отношение знаят, че могат да се обърнат към него в молитва и той ще ги подкрепи. (Псалм 55:22; 146:9) Подобната на майка организация на Йехова усърдно изпълнява задължението си да приготви прекрасни духовни ястия, поднесени чрез нейните издания и по време на събранията на над 85 000 християнски сбора по целия свят. Така с духовна помощ от нашия Баща, Йехова, и от неговата организация, която е подобна на майка, дори и „сирачетата“ ще се радват на изучаване на Библията в известна степен.

Християнските родители, които водят редовно семейно изучаване със своите деца, заслужават похвала. Самотните родители, които постоянствуват в обучението на своите деца относно пътищата на Йехова, заслужават специално внимание и похвала за усилията си. (Притчи 22:6) Всички, които проявяват загриженост за сирачетата в духовно отношение, знаят, че това е угодно на нашия небесен Баща, Йехова. Грижата за духовните нужди на семейството е сериозна отговорност. Но ‘не се отказвайте да вършите каквото е добро, защото като дойде времето за това, ще жънете, ако не се уморите’. — Галатяни 6:9, NW.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 20]

Семейното изучаване дава добра възможност по–младите членове на семейството да споделят своите грижи с родителите си

[Информация за източника на снимката на страница 23]

Harper’s