Евникия и Лоида — образцови учителки

Като служители на Йехова ние знаем, че даването на резултатно религиозно възпитание на нашите деца е сериозна отговорност. Дори и в най–добрите случаи тази задача може да бъде изпълнена с всякакъв вид пречки и трудности. Така е най–вече, когато един християнски родител се сблъсква с това предизвикателство в разделен по вяра дом. Тази ситуация не е нова. Писанията ни разказват за една майка, която се намирала в подобно положение през първи век от н.е.

Семейството на една жена на име Евникия живеело в Листра, град в областта Ликаония, в южната част на централна Мала Азия. Листра бил малък провинциален град без особено значение. Той представлявал римска колония, наречена Юлия Феликс Гемина Лустра, основана от цезар Август с цел да осуети действията на разбойниците в околните области. Евникия била християнка от еврейски произход, която живеела в разделен по вяра дом със съпруга си, който бил грък, със сина си Тимотей и с майка си Лоида. — Деяния 16:1–3.

Вероятно в Листра нямало много евреи, тъй като Библията не споменава там да е имало синагога, макар че в Икония, на около 30 километра от там, имало еврейско население. (Деяния 14:19) Така че на Евникия сигурно не ѝ било лесно да живее според вярата си. Фактът, че Тимотей не бил обрязан, след като се родил, кара някои учени да предполагат, че съпругът на Евникия бил против това схващане.

Но Евникия не била сама в своите вярвания. Изглежда че Тимотей получил своето обучение в „светото писание“ както от майка си, така и от баба си по майчина линия Лоида.a Апостол Павел призовал Тимотей: „Продължавай в нещата, които си научил и в които си бил убеден да вярваш, като знаеш от какви хора си ги научил и че от най–ранно детство познаваш светото писание, което може да те направи мъдър за спасение чрез вярата в Христос Исус.“ — 2 Тимотей 3:14, 15, NW.

Обучение „от най–ранно детство“

Когато Павел казал, че обучението на Тимотей в „светото писание“ е било давано „от най–ранно детство“, това явно означавало още от бебе. Това е в съгласие с начина, по който той употребява гръцката дума (брѐфос), която се отнася главно за новородено. (Сравни Лука 2:12, 16, NW.) Следователно Евникия приела сериозно своето дадено от Бога задължение, като не губила време и започнала да дава на Тимотей подготовка, която щяла да му помогне да израсне като отдаден служител на Бога. — Второзаконие 6:6–9; Притчи 1:8.

Тимотей бил ‘убеден да вярва’ в библейските истини. Според един гръцки речник думата, която Павел използувал тук, означава „да бъда твърдо убеден в; да съм уверен в“ нещо. Несъмнено се изисквало значително време и усилия за установяването на такава твърда убеденост в сърцето на Тимотей, която да му помогне да размишлява върху божието Слово и да проявява вяра в него. Явно тогава и Евникия, и Лоида се трудили усилено, за да учат Тимотей от Писанията. И какво възнаграждение пожънали тези богоугодни жени! Павел могъл да напише на Тимотей: „Спомням си за вярата, която е в теб без никакво лицемерие и която се намираше първо в баба ти Лоида и майка ти Евникия, но която, съм уверен, е и в теб.“ — 2 Тимотей 1:5, NW.

Каква жизненоважна роля изиграли Евникия и Лоида в живота на Тимотей! Относно това писателят Дейвид Рийд казва: „Ако апостолът смятал, че нищо друго нямало значение освен приемането на вярата лично от Тимотей, той щял веднага да му го напомни. Но първото нещо, което имал да каже за вярата на Тимотей, било това, че тя вече била ‘жива в Лоида . . . и Евникия’.“ Изказването на Павел относно вярата на Лоида, Евникия и Тимотей показва, че често ранното обучение от Писанията, давано у дома от родителите, и дори от бабите и дядовците, е основна част в определянето на бъдещите духовни перспективи на младия човек. Нима това не би трябвало да накара членовете на семейството да помислят сериозно за това, което правят, за да изпълнят тази отговорност както към Бога, така и към своите деца?

Може би Павел имал предвид и домашната атмосфера, която Лоида и Евникия били създали. Апостолът може да е посетил дома им по време на своя първи престой в Листра около 47–48 г. от н.е. Вероятно тогава двете жени приели християнството. (Деяния 14:8–20) Може би сърдечните, радостни взаимоотношения, съществуващи в този дом, повлияли върху избора на думи на Павел, когато говорел за Лоида като „баба“ на Тимотей. Според учения Сесла Спик гръцката дума, която той използувал (ма̀ме в контраст с класическата и изпълнена с уважение дума тѐтхе), е „гальовната дума на едно дете“ към неговата баба, която в този смисъл предава „оттенък на близост и обич“.

Заминаването на Тимотей

Не е ясно точно какво било семейното положение на Евникия, когато Павел посетил Листра за втори път (около 50 г. от н.е.). Много учени предполагат, че тя била вдовица. Каквото и да било положението, под ръководството на майка си и баба си Тимотей израснал като прекрасен млад мъж, вероятно на около 20 години по онова време. Той бил „одобрен от братята в Листра и Икония“. (Деяния 16:2) Явно в сърцето на Тимотей било внедрено желанието да разпространява добрата новина на Царството, тъй като той приел поканата на Павел да участвува с него и Сила в тяхното мисионерско пътуване.

Представи си как се чувствували Евникия и Лоида, когато Тимотей трябвало да тръгне! Те знаели, че при първото посещение на Павел в техния град апостолът бил бит с камъни и оставен да умре. (Деяния 14:19) Така че сигурно не им било лесно да оставят младия Тимотей да замине. Те вероятно се питали колко дълго щял да отсъствува той и дали щял да се върне жив и здрав. Въпреки тези вероятни тревоги неговите майка и баба несъмнено го насърчили да приеме тази специална привилегия, която щяла да му даде възможност да служи по–пълно на Йехова.

Ценни поуки

Много може да се научи от внимателното разглеждане на примера на Евникия и Лоида. Вярата ги подтикнала да дадат на Тимотей едно здраво духовно възпитание. Зрелият, решителен пример на богоугодна преданост, който бабите и дядовците дават на своите внуци и на другите, несъмнено може да бъде полезен за целия християнски сбор. (Тит 2:3–5) Също и примерът на Евникия напомня на майките с невярващи съпрузи за отговорността да дават духовни напътствия на своите деца и за възнагражденията от това. Понякога за това може да се изисква голяма смелост, особено ако бащата няма добра нагласа към религиозните вярвания на своята съпруга. То изисква и тактичност, тъй като съпругата християнка трябва да уважава главенството на съпруга си.

Вярата, усилията и себеотрицанието на Лоида и Евникия били възнаградени, когато видели Тимотей да напредва духовно до такава степен, че да бъде отличен мисионер и надзорник. (Филипяни 2:19–22) Подобно и днес да учим нашите деца на библейските истини изисква време, търпение и решителност, но добрият резултат наистина оправдава усилията. Много образцови младежи, които са били учени ‘на светото писание от най–ранно детство’ в разделен по вяра дом, носят голяма радост на своя богоугоден родител. И колко вярна се оказва притчата, която казва: ‘Тази, която ражда мъдро чадо, ще има радост от него.’ — Притчи 23:23–25.

Апостол Йоан казал относно своите духовни деца: „По–голяма радост няма за мене от това да слушам, че моите чада ходят в истината.“ (3 Йоан 4) Разбира се чувствата, изразени в тези думи, биват споделяни от мнозина, които са се оказали като Евникия и Лоида, двете образцови учителки.

[Бележка под линия]