Отдаването на Бога и свободният избор
„За такава свобода ни освободи Христос.“ — ГАЛАТЯНИ 5:1, NW.
1. За какво се отнасят най–вече еврейските и гръцките думи, превеждани като „отдаване“, „посвещаване“, „обричане“?
ПИСАТЕЛИТЕ на Библията използували няколко еврейски и гръцки думи, за да предадат идеята за това да бъдеш отделен или отреден, да служиш на свещена цел. В Библиите на английски език тези думи се превеждат с думи като „отдаване“, „посвещаване“, „обричане“. Понякога тези термини се използуват във връзка с постройки — най–често божия храм в древния Йерусалим и поклонението, извършвано там. Рядко тези думи се използуват във връзка с нерелигиозни въпроси.
Отдаване на ‘Бога на Израил’
2. Защо Йехова с основание могъл да бъде наричан ‘Израилевият Бог’?
2 През 1513 г. пр.н.е. Бог избавил израилтяните от египетско робство. Скоро след това той ги отделил като свой специален народ, като ги въвел в договорни отношения със себе си. Било им казано: „Ако вие стриктно слушате гласа ми и наистина спазвате моя договор, тогава непременно ще станете мое специално притежание измежду всичките народи, защото цялата земя ми принадлежи.“ (Изход 19:5, NW; Псалм 135:4) Като направил израилтяните свое специално притежание, Йехова с основание могъл да бъде наричан ‘Израилевият Бог’. — Исус Навиев 24:23.
3. Защо Йехова не проявявал пристрастност, като избрал Израил за свой народ?
3 Като направил израилтяните свой отдаден народ, Йехова не проявил пристрастност, защото любещо мислел и за неизраилтяните. Той наредил на своя народ: „Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло; чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ [Йехова — NW], вашият Бог.“ (Левит 19:33, 34) Векове по–късно божията гледна точка била показана по силен начин на апостол Петър, който признал: „Наистина виждам, че Бог не е предубеден, но във всеки народ онзи, който се бои от него и върши праведност, е приемлив за него.“ — Деяния 10:34, 35, NW.
4. Какви били условията за взаимоотношенията между Бога и Израил, и дали израилтяните живели според тях?
4 Обърни внимание също, че имало условие за това те да бъдат отдаден народ на Бога. Само ако стриктно се покорявали на гласа на Бога и спазвали Неговия договор, те щели да бъдат негово „специално притежание“. За съжаление израилтяните не отговорили на тези изисквания. След като отхвърлили Месията, изпратен от Бога през първи век от н.е., те изгубили своята привилегирована позиция. Йехова вече не бил ‘Израилевият Бог’. А физическите израилтяни вече не били божи отдаден народ. — Сравни Матей 23:23.
Отдаването на „Божия Израил“
5, 6. (а) Какво имал предвид Исус с пророческите си думи, записани в Матей 21:42, 43? (б) Кога и как започнал да съществува ‘Божият Израил’?
5 Дали това означавало, че Йехова трябвало да остане без отдаден народ? Не. Цитирайки псалмиста, Исус Христос предсказал: „Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: ‘Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа е това. И чудно е в нашите очи’? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.“ — Матей 21:42, 43.
6 ‘Народът, който принася плодовете му’, се оказал християнският сбор. По време на своето пребиваване на земята Исус избрал първите му бъдещи членове. Но в деня на Петдесетница през 33 г. от н.е. сам Йехова Бог основал християнския сбор, като излял своя свети дух върху първите му членове, наброяващи около 120 души. (Деяния 1:15; 2:1–4) Както по–късно писал апостол Петър, новосформираният сбор тогава станал ‘избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придобил’. Защо били избрани? За да ‘възвестяват превъзходствата на Този, Който ги призовал от тъмнината в Своята чудесна светлина’. (1 Петър 2:9) Христовите последователи, помазани с божия дух, станали отдаден народ, ‘Божият Израил’. — Галатяни 6:16.
7. На какво трябвало да се радват членовете на божия Израил, и какво им било казано да избягват заради това?
7 Макар че членовете на светия народ били ‘люде, които Бог придобил’, те не трябвало да са поробени. Точно обратното, те трябвало да се радват на по–голяма свобода от онази, която притежавал отдаденият народ на физическия Израил. Исус обещал на бъдещите членове на този нов народ: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:32) Апостол Павел посочил, че християните били освободени от изискванията на Договора на Закона. В това отношение той подканил събратята си по вяра в Галатия: „За такава свобода ни освободи Христос. Затова застанете твърдо и не позволявайте отново да ви бъде надянат ярем на робство.“ — Галатяни 5:1, NW.
8. В какво отношение християнската уредба предлага на отделния човек по–голяма свобода от онази, която съществувала под уредбата на Договора на Закона?
8 За разлика от физическия Израил в древността, до ден днешен божият Израил стриктно се е подчинявал на изискванията на своето отдаване. Това не бива да ни изненадва, защото неговите членове сами и свободно избрали да се подчиняват. Докато членовете на физическия Израил били отдадени на Бога по рождение, членовете на божия Израил станали такива по избор. Следователно християнската уредба се различавала от юдейския Договор на Закона, който налагал отдаването върху отделните хора, без да им предоставя свободен избор.
9, 10. (а) Как Йеремия показал, че ще има промяна по отношение на отдаването на Бога? (б) Защо би казал, че не всички отдадени християни днес са членове на божия Израил?
9 Пророк Йеремия предсказал промяна в това отношение, когато писал: „‘Ето, идват дни — гласят думите на Йехова — и аз ще сключа нов договор с дома на Израил и с дома на Юда; не такъв като договора, който сключих с прадедите им в деня, когато хванах ръката им, за да ги изведа от египетската земя, „който договор с мен те самите нарушиха, макар че аз лично бях за тях съпружески собственик“ — гласят думите на Йехова.’ ‘Защото това е договорът, който ще сключа с дома на Израил след онези дни — гласят думите на Йехова. — Аз ще поставя закона си вътре в тях и в сърцата им ще го напиша. И ще стана техен Бог и те самите ще станат мой народ.’“ — Йеремия 31:31–33, NW.
10 Като имат божия закон, образно казано, ‘вътре в себе си’, ‘в сърцата си’, членовете на божия Израил са подтикнати да живеят според отдаването си. Техните подбуди са по–силни от тези на физическите израилтяни, които били отдадени на Бога по рождение, а не по свой избор. Днес силният подтик за вършене на божията воля, проявяван от божия Израил, е споделян от над пет милиона събратя поклонници по целия свят. Те също са отдали своя живот на Йехова Бог, за да вършат неговата воля. Макар че тези хора нямат надеждата за небесен живот както онези, които образуват божия Израил, те се радват на перспективата да живеят вечно на земята под управлението на божието небесно Царство. Те проявяват признателност за духовния Израил, като активно подкрепят малкото останали негови членове в изпълняването на тяхната задача да ‘възвестяват превъзходствата на Този, Който ги е призовал от тъмнината в Своята чудесна светлина’.
Мъдро проявяване на дадената от Бога свобода
11. С каква способност бил създаден човекът, и как трябва да бъде използувана тя?
11 Бог създал хората така, че да ценят свободата. Той им дал способността да проявяват свободна воля. Двамата от първата човешка двойка упражнили правото си на избор. Но те неразумно и нелюбещо направили избор, който довел до катастрофа както за тях самите, така и за тяхното потомство. И все пак това ясно показва, че Йехова никога не принуждава разумните си създания да поемат по път, който е противоположен на техните вътрешни подбуди или желания. И тъй като „Бог обича онзи, който дава на драго сърце“, единственото отдаване, което е приемливо за него, е отдаването, основано на любов, направено доброволно и на драго сърце, основано на свободния избор. (2 Коринтяни 9:7) Всяко друго отдаване е неприемливо.
12, 13. Как Тимотей служи като образец за правилно възпитаване на детето, и до какво е довел неговият пример много млади хора днес?
12 Признавайки напълно това изискване, Свидетелите на Йехова се придържат към това, че човек трябва да се отдаде на Бога, но никога не насилват някой друг да вземе това решение, не го правят дори и със собствените си деца. За разлика от много църкви Свидетелите не покръстват своите деца като бебета, сякаш е възможно да ги принудиш да се отдадат на Бога, без да са направили свободен избор. Библейският образец за следване в това отношение е образецът на младежа Тимотей. Той бил вече по–голям, когато апостол Павел му казал: „А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.“ — 2 Тимотей 3:14, 15.
13 Заслужава да се отбележи, че Тимотей познавал свещените писания, защото бил обучаван в тях от детинство. Той бил убеден — а не принуден — да вярва в християнските учения от своята майка и баба. (2 Тимотей 1:5) В резултат на това Тимотей разбрал колко е мъдро да станеш последовател на Христос и затова направил личния избор на християнското отдаване. В съвременността десетки хиляди млади мъже и жени, чиито родители са Свидетели на Йехова, са последвали този пример. (Псалм 110:3) Други не са. Това е въпрос на личен избор.
На кого избираш да бъдеш роб?
14. Какво ни казва Римляни 6:16 относно пълната свобода?
14 Никой човек не е абсолютно свободен. Всеки е ограничен от физическите закони, като например закона за гравитацията, който не може да бъде пренебрегван безнаказано. И в духовно отношение никой не е напълно свободен. Павел разсъждавал така: „Не знаете ли, че ако постоянно се предоставяте на някого като роби, за да му се подчинявате, вие сте негови роби, защото му се подчинявате — било на греха с перспективи за смърт, или на послушанието с перспективи за праведност?“ — Римляни 6:16, NW.
15. (а) Какво мислят хората относно това да бъдеш роб, но какво правят повечето в крайна сметка? (б) Какви уместни въпроси можем да си зададем?
15 Мисълта, че си роб на някого, не се харесва на повечето хора. Но в днешния свят е факт, че хората често се оставят да бъдат манипулирани и повлияни по толкова много незабележими начини, че в края на краищата те несъзнателно вършат онова, което другите искат. Например, рекламната промишленост и светът на шоубизнеса се стремят да натикат хората в калъп, като установяват стандарти, които те да следват. Политическите и религиозните организации печелят привърженици на своите идеи и цели, но не винаги посредством убедителни доводи, а често като се обръщат към едно чувство за солидарност или лоялност. Тъй като Павел отбелязал, че ‘ние сме роби на онези, на които се подчиняваме’, ще бъде добре всеки един от нас да се запита: ‘На кого съм роб аз? Кой оказва най–голямо влияние върху моите решения и моя начин на живот? Дали религиозните духовници, политическите водачи, финансовите магнати или хората от шоубизнеса? На кого се подчинявам аз — на Бога или на хората?’
16. В какъв смисъл християните са роби на Бога, и какъв е правилният възглед относно това робство?
16 Християните не гледат на послушанието към Бога като на неоправдано нарушаване на личната свобода. Те доброволно упражняват свободата си по начина, по който прави това техният образец Исус Христос, като привеждат личните си желания и степенуват нещата по важност в хармония с божията воля. (Йоан 5:30; 6:38) Те развиват „ум Христов“, като се подчиняват на Христос като Глава на сбора. (1 Коринтяни 2:14–16; Колосяни 1:15–18) Това е много подобно на една жена, която се омъжва и доброволно сътрудничи с мъжа, когото обича. Всъщност за групата помазани християни се говори като за целомъдрена девица, обещана за жена на Христос. — 2 Коринтяни 11:2; Ефесяни 5:23, 24; Откровение 19:7, 8.
17. Какво са избрали да станат всички Свидетели на Йехова?
17 Всеки един от Свидетелите на Йехова, независимо от това дали има небесна, или земна надежда, се е отдал лично на Бога да върши неговата воля и да му се подчинява като на Владетел. За всеки Свидетел отдаването е личен избор, с който той показва, че предпочита да стане роб на Бога, отколкото да остане роб на човеците. Това е в съгласие с напътствието на апостол Павел: „С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.“ — 1 Коринтяни 7:23.
Учим се да донасяме полза на самите себе си
18. Кога един потенциален Свидетел е годен за покръстване?
18 Преди човек да може да бъде подходящ за това да стане един от Свидетелите на Йехова, той трябва да отговори на определени библейски изисквания. Старейшините внимават, когато определят дали един бъдещ Свидетел наистина разбира какво означава християнското отдаване. Дали той наистина иска да бъде един от Свидетелите на Йехова? Дали той е готов да живее по начина, произтичащ от това? Ако не е, той не е подходящ за покръстване.
19. Защо няма основание да се критикува някой, който реши да стане отдаден служител на Бога?
19 Но ако един човек отговаря на всички изисквания, защо трябва да бъде критикуван, когато доброволно вземе лично решение да позволи да бъде повлиян от Бога и от Неговото вдъхновено Слово? Дали да се оставиш да бъдеш повлиян от Бога е по–малко приемливо, отколкото да се оставиш да бъдеш повлиян от хората? Дали това е от по–малка полза? Свидетелите на Йехова не смятат така. Те от все сърце се съгласяват с божиите думи, записани от Исаия: „Аз съм Господ [Йехова — NW], твоят Бог, Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.“ — Исаия 48:17.
20. В кои отношения хората биват освободени от библейската истина?
20 Библейската истина освобождава хората от това да вярват на фалшиви религиозни доктрини, като например тази за вечни мъки в един огнен ад. (Еклисиаст 9:5, 10) Вместо това тя пълни сърцата им с благодарност за истинската надежда за умрелите — възкресението, което е възможно въз основа на изкупителната жертва на Исус Христос. (Матей 20:28; Деяния 24:15; Римляни 6:23) Библейската истина освобождава хората от разочарованията и безизходицата, идващи от разчитането на политически обещания, които постоянно се провалят. Вместо това тя кара сърцата им да преливат от радост поради познанието, че Царството на Йехова вече управлява в небесата и скоро ще владее и над цялата земя. Библейската истина освобождава хората от обичаи и дела, които макар и привлекателни за падналата плът, позорят Бога и изискват висока цена под формата на разрушени взаимоотношения, болести и преждевременна смърт. Накратко казано, да бъдеш роб на Бога е далеч по–благотворно, отколкото да бъдеш роб на хората. Всъщност отдаването на Бога обещава полза „в настоящето време, . . . а в идещия свят вечен живот“. — Марко 10:29, 30.
21. Как Свидетелите на Йехова гледат на отдаването на Бога, и какво е тяхното желание?
21 Свидетелите на Йехова днес не са станали част от отдаден народ по рождение, както било с древните израилтяни. Свидетелите са част от един сбор на отдадени християни. Всеки покръстен Свидетел е станал такъв, като индивидуално е проявил свободния си избор и се е отдал на Бога. Да, за Свидетелите на Йехова отдаването води до сърдечни лични взаимотношения с Бога, характеризирани от охотна служба за него. Те от все сърце желаят да поддържат тези радостни взаимоотношения, като вечно се държат здраво за свободата, за която Исус Христос ги е освободил.
Как би отговорил?
◻ Защо Бог не бил пристра̀стен, когато избрал Израил да стане негово „специално притежание“?
◻ Защо би казал ти, че християнското отдаване не води след себе си загуба на свобода?
◻ Каква полза носи отдаването на Йехова Бог?
◻ Защо е по–добре да бъдеш служител на Йехова, отколкото роб на хората?
[Снимка на страница 15]
В древния Израил отдаването на Бога било по рождение
[Снимка на страница 16]
Християнското отдаване е по избор