Въздействаща подкана

ХРИСТИЯНСКИТЕ старейшини трябва да са в състояние да ‘увещават със здравото учение’. (Тит 1:9) Понякога трябва да правят това въпреки различни трудни ситуации, с които се сблъскват. Важно е да дават съвети, които са в съгласие с напътствията в Писанията. Затова старейшините трябва да следват съвета: „Обърни внимание на ... увещаването.“ (1 Тим. 4:13, Ве) Макар че нашето обсъждане е насочено главно към старейшините или към онези, които се стремят към тази привилегия, има случаи, когато родителите трябва да подбуждат децата си към определени действия или онези, които водят библейски изучавания, трябва да подбуждат своите изучаващи. В такива случаи се прилагат подобни напътствия.

Ситуации, при които е нужна подкана. За да определиш кога е нужна подкана, е полезно да изследваш ситуациите, записани в Библията, при които е отправяна такава подкана. Апостол Петър подканял старейшините да обръщат внимание на своите отговорности като пастири на стадото на Бога. (1 Пет. 5:1, 2) Павел съветвал Тит да приканва по–младите мъже „да бъдат разбрани“. (Тит 2:6) Той също подканял събратята си християни ‘да говорят в съгласие’ и да избягват онези, които се стремят да причиняват разделения между братята. (1 Кор. 1:10; Рим. 16:17; Флп. 4:2) Макар че похвалил членовете на сбора в Солун за добрите неща, които правели, Павел ги подканил да прилагат още по–пълно напътствията, които били получили. (1 Сол. 4:1, 10) Петър молел събратята си християни да продължават ‘да се въздържат от плътски страсти’. (1 Пет. 2:11) Юда подканял братята си да ‘се борят за вярата’, като имал предвид влиянието на неугодните на Бога хора, които се отдавали на разпуснато поведение. (Юда 3, 4, Ве) Християните като цяло били насърчавани да се подбуждат един друг, така че никой да не се закорави от измамната сила на греха. (Евр. 3:13) Петър подканял юдеите, които все още не вярвали в Христос: „Избавете се от това извратено поколение.“ — Деян. 2:40.

Какви качества са нужни, за да отправяме въздействащи подкани в такива ситуации? Как този, който отправя подканата, може да я направи да прозвучи неотложно, без да бъде деспотичен или груб?

„Въз основа на любовта.“ Ако не отправяме подканата „въз основа на любовта“, тя може да звучи строго. (Флм. 9, НС) Вярно, когато се изискват незабавни действия, начинът, по който докладчикът представя доклада си, трябва да изразява неотложността на ситуацията. Мекият начин на изразяване може да звучи като извинение. В същото време подканата трябва да бъде отправена настойчиво и със силно чувство. По–вероятно е любещата подкана да подбуди слушателите. Когато говорел за себе си и за своите съобщници, Павел казал на солунците: „Знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си.“ (1 Сол. 2:11) Тези християнски надзорници се отнасяли към братята с любов. Нека думите ти се основават на искрена загриженост за твоите слушатели.

Бъди тактичен. Недей да отблъскваш онези, които се стремиш да подбудиш към действие. В същото време не се въздържай да казваш на слушателите си „цялата Божия воля“. (Деян. 20:27) Признателните хора няма да се обидят или да те обичат по–малко заради това, че любезно си ги подканил да вършат каквото е правилно. — Пс. 141:5.

Често е от полза да въведеш подканата с конкретна, искрена похвала. Помисли за добрите неща, които братята ти правят и които трябва да са много угодни на Йехова — вяра, видна в техните дела, любов, която ги подтиква да напрягат всичките си сили, и издръжливост в трудни ситуации. (1 Сол. 1:2–8; 2 Сол. 1:3–5) Това ще помогне на братята ти да се почувстват ценени и разбрани и ще ги направи по–възприемчиви за призива, който следва.

„С голямо търпение.“ Подканата трябва да бъде отправена „с голямо търпение“. (2 Тим. 4:2) Какво означава това? Дълготърпението включва търпеливо издържане на несправедливост или предизвикателство. Търпеливият човек се надява, че неговите слушатели ще приложат онова, което той казва. Ако в този дух приканваш към действие, ще помогнеш на слушателите да не мислят, че имаш нещо против тях. Увереността ти, че твоите братя и сестри искат да служат на Йехова, давайки най–доброто, на което са способни, ще подбуди тяхното желание да вършат онова, което е правилно. — Евр. 6:9.

„Със здравото учение.“ Как един старейшина може да „увещава със здравото учение“? Като ‘се държи здраво за вярното слово по отношение на умението си да поучава’ (НС). (Тит 1:9) Вместо да изразяваш личното си мнение, позволи на божието Слово да бъде подбуждащата сила за твоята подкана. Остави Библията да оформи възгледа ти за онова, което трябва да кажеш. Посочи ползата от прилагането на онова, което казва Библията по въпроса, който обсъждаш. Не забравяй какви са последствията — както днес, така и в бъдеще, — ако не се съобразяваме с божието Слово, и ги използвай, за да убедиш слушателите си в необходимостта да предприемат съответни действия.

Постарай се да обясниш ясно на слушателите си какво трябва да правят и как трябва да го направят. Покажи, че разсъжденията, които използваш, са здраво основани на Писанията. Ако Писанията позволяват известна свобода в решенията, които трябва да бъдат взети, посочи докъде се простира тази свобода. След това, в края на доклада си, отправи заключителна подкана, която да укрепи решимостта на слушателите за действие.

Със „свобода на изказа“. За да отправи въздействаща подкана към другите, човек трябва да има „свобода на изказа във вярата“. (1 Тим. 3:13, НС) Какво му помага да говори свободно? Това е фактът, че неговият „пример на добри дела“ е в съгласие с онова, което той подканя братята да направят. (Тит 2:6, 7; 1 Пет. 5:3) В този случай онези, които са подтиквани към действие, ще разберат, че този, който ги подканя, не очаква от тях да правят нещо, което той самият не прави. Ще видят, че могат да подражават на вярата му точно както той се стреми да подражава на Христос. — 1 Кор. 11:1; Флп. 3:17.

Подканата, отправена въз основа на божието Слово и с дух на любов, може да донесе добри резултати. Онези, на които е възложено даването на такава подкана, трябва да се постараят да направят това добре. — Рим. 12:8.