Тит — „съработник за вашите интереси“

ОТВРЕМЕ–НАВРЕМЕ в християнския сбор през първи век възниквали проблеми. Те трябвало да бъдат разрешавани и за това били необходими смелост и послушание. Тит бил един от тези, които успешно се изправяли срещу много такива предизвикателства. Той участвувал в работата заедно с апостол Павел и полагал искрени усилия да помага на другите да вършат нещата по начина на Йехова. Затова Павел казал на християните в Коринт, че Тит бил ‘съработник за техните интереси’. — 2 Коринтяни 8:23, NW.

Кой бил Тит? Каква роля играл той в разрешаването на проблемите? И как можем ние да извлечем полза от разглеждането на неговото поведение?

Спорът за обрязването

Тит бил необрязан грък. (Галатяни 2:3)a Тъй като Павел го нарича „истинното ми чадо по общата ни вяра“, е възможно Тит да е бил едно от духовните деца на апостола. (Тит 1:4; сравни 1 Тимотей 1:2.) Тит бил с Павел, Варнава и други от сирийска Антиохия, когато те отишли в Йерусалим през около 49 г. от н.е., за да обсъдят въпроса за обрязването. — Деяния 15:1, 2; Галатяни 2:1.

Някои предполагат, че тъй като в Йерусалим било обсъждано обръщането на необрязаните езичници във вярата, Тит бил заведен там, за да се покаже, че юдеи и неюдеи могат да придобият божието благоволение, независимо от това дали са обрязани, или не. Някои от членовете на йерусалимския сбор, които преди да приемат християнството били фарисеи, твърдели, че християните от езически произход трябва да бъдат обрязани и да спазват Закона, но това твърдение срещнало противопоставяне. Да бъдат накарани Тит и другите езичници да се обрежат, би означавало да се отрече, че спасението зависи от незаслужената милост на Йехова и от вярата в Исус Христос, и да се твърди, че то зависи от делата според Закона. Това би означавало още и отхвърляне на факта, че езичниците, тоест, хората от народите, били получили божия свети дух. — Деяния 15:5–12.

Изпратен в Коринт

Когато въпросът с обрязването бил разрешен, Павел и Варнава получили пълна власт да проповядват на народите. В същото време те се стремели да не забравят бедните. (Галатяни 2:9, 10) И наистина, когато Тит се появява отново във вдъхновеното повествование около шест години по–късно, той е в Коринт като пратеник на Павел, за да организира събирането на помощи за светиите. Когато започнал да върши тази работа, Тит се озовал в друга изпълнена с напрежение ситуация.

Писмата на Павел до Коринтяните разкриват, че той първо им писал да ‘престанат да се срещат с блудници’ (NW). Той трябвало да им каже да махнат измежду себе си един неразкайващ се блудник. Да, Павел им писал едно силно писмо, като направил това „с много сълзи“. (1 Коринтяни 5:9–13; 2 Коринтяни 2:4) Междувременно Тит бил изпратен в Коринт, за да подпомогне събирането на помощи, което се правело там за изпадналите в нужда християни от Юдея. Вероятно той бил изпратен и за да наблюдава отклика на Коринтяните спрямо Павловото писмо. — 2 Коринтяни 8:1–6.

Как щели Коринтяните да реагират на наставленията на Павел? В стремежа си да разбере това, Павел може би изпратил Тит от Ефес през Егейско море в Коринт, като му наредил да се обади колкото се може по–скоро. Ако тази мисия била завършена преди плаванията да спрат заради зимата (от около средата на ноември), Тит можел да отиде до Троада с кораб или да тръгне по по–дългия сухоземен път през Хелеспонт. Павел навярно пристигнал доста по–рано на уговореното за среща място в Троада, тъй като бунтът на майсторите на сребърни изделия го принудил да напусне Ефес по–рано, отколкото предполагал. След едно тревожно очакване в Троада Павел разбрал, че Тит няма да дойде по море. Затова Павел поел по сушата, надявайки се да го пресрещне някъде по пътя. Щом бил вече на европейска земя, Павел тръгнал по Виа Егнатия и накрая се срещнал с Тит в Македония. За голямо облекчение и радост на Павел, новините от Коринт били добри. Сборът бил откликнал положително на наставленията на апостола. — 2 Коринтяни 2:12, 13; 7:5–7.

Макар че Павел се притеснявал относно това какво щяло да се случи на неговия пратеник, Бог помогнал на Тит да изпълни задачата си. Тит бил приет със „страх и трепет“. (2 Коринтяни 7:8–15) Тълкувателят У. Д. Томас казва: „Можем да предположим, че без да разводнява силата на Павловото порицание, [Тит] умело и тактично се обърнал към Коринтяните, като ги уверил, че говорейки по този начин, Павел имал предвид единствено тяхното духовно добруване.“ По време на своята мисия Тит обикнал християните в Коринт поради послушния им дух и положителните промени, които правели. Тяхната похвална нагласа се оказала източник на насърчение за него.

А другият аспект на мисията на Тит в Коринт — организирането на помощи за светиите в Юдея? Тит работел и по този въпрос, както може да се разбере от информацията, намираща се във 2 Коринтяни. Вероятно това писмо било писано в Македония през есента на 55 г. от н.е., скоро след като Тит и Павел се били срещнали. Павел писал, че Тит, който бил започнал събирането на помощите, бил изпратен отново там с още двама неназовани помощници, за да може да го довърши. Тъй като изпитвал искрен интерес към Коринтяните, Тит имал голямо желание да се върне при тях. Като пътувал обратно към Коринт, Тит вероятно носел второто вдъхновено писмо на Павел до Коринтяните. — 2 Коринтяни 8:6, 17, 18, 22.

Тит не само бил добър организатор, но също така и човек, на който можели да се поверят деликатни задачи в трудни ситуации. Той бил смел, зрял и твърд. Явно Павел смятал, че Тит е способен да се справи с постоянните предизвикателства, които отправяли ‘превъзходните апостоли’ в Коринт. (2 Коринтяни 11:5) Това впечатление от Тит е потвърдено от следващата му поява в Писанията, при друга отговорна задача.

На остров Крит

Вероятно някъде между 61 и 64 г. от н.е. Павел писал на Тит, който тогава служел на средиземноморския остров Крит. Павел го бил оставил там, за да ‘тури в ред недовършеното’ и да ‘постави презвитери във всеки град’. Като цяло критяните имали репутацията на „лъжци, зли зверове, лениви търбуси“. Затова в Крит Тит също трябвало да постъпва със смелост и твърдост. (Тит 1:5, 10–12) Това била много отговорна задача, защото тя вероятно щяла да оформи бъдещето на християнството на този остров. Под вдъхновение Павел помогнал на Тит, като посочил конкретно какво да търси той у бъдещите надзорници. Тези необходими качества и до днес се имат предвид при назначаването на християнски старейшини.

Писанията не казват кога Тит напуснал Крит. Той останал там достатъчно дълго, за да може Павел да го помоли да се погрижи за потребностите на Зина и Аполос, които спрели там при пътуването си по време, което не е посочено точно. Но Тит не останал много дълго на острова. Павел планирал да изпрати там Артем или Тихик и тогава Тит трябвало да се срещне с апостола в Никопол, като вероятно става дума за известния град Никопол, намиращ се в северозападна Гърция. — Тит 3:12, 13.

От последната кратка бележка за Тит в Библията научаваме, че вероятно към 65 г. от н.е. Павел го изпратил на друго назначение. Това го отвело в Далмация, област на източния бряг на Адриатическо море, в днешна Хърватска. (2 Тимотей 4:10) Не се казва какво трябвало да прави там Тит, но се предполага, че е бил изпратен, за да направлява делата на сбора и да участвува в мисионерска дейност. Ако това е така, то тогава Тит е вършел същата работа както и в Крит.

Колко сме благодарни ние за зрелите християнски надзорници като Тит! Ясното разбиране на библейските принципи, което притежават те, както това, че смело ги прилагат на практика, помагат да се запазва духовността на сбора. Нека подражаваме на вярата им и нека бъдем като Тит, като подпомагаме духовните интереси на своите събратя по вяра. — Евреи 13:7.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 31]

Тит бил смел съработник за интересите на християните в Коринт и на други места