Пазете се от липсата на вяра

„Пазете се, братя, от страх да не би у някого от вас да се развие зло сърце, на което да липсва вяра, поради отдалечаване от живия Бог.“ — ЕВРЕИ 3:12, NW.

 1. Към какъв поразяващ факт насочват вниманието ни думите на Павел до християните от еврейски произход?

КАКВА ужасяваща мисъл — че хората, които преди са се радвали на лични взаимоотношения с Йехова, могат да развият „зло сърце“ и ‘да се отдалечат от живия Бог’! И какво предупреждение е това! Тези думи на апостол Павел били насочени не към невярващи, а към хора, които са отдали живота си на Йехова въз основа на вяра в изкупителната жертва на Исус Христос.

 2. Какви въпроси трябва да разгледаме?

² Как би могъл човек в такова благословено духовно състояние да развие „зло сърце, на което да липсва вяра“? Да, как би могъл някой, който е опитал от любовта и незаслужената милост на Бога, умишлено да се отдалечи от него? И дали това би могло да се случи на всеки един от нас? Това са отрезвяващи мисли и е необходимо да видим какви са основанията за това предупреждение. — 1 Коринтяни 10:11.

Защо бил необходим толкова строг съвет?

 3. Опиши обстоятелствата, в които живеели християните от първи век в Йерусалим и край него.

³ Изглежда Павел написал своето писмо до християните от еврейски произход, живеещи в Юдея, през 61 г. от н.е. Един историк отбелязал, че това било време, когато „нямало мир или сигурност за трезво мислещите, честни хора, било в град Йерусалим, или някъде другаде в тази провинция“. Това било време на беззаконие и насилие, разпалвани от една смесица, образувана от потисническото военно присъствие на Рим, перченето на антиримските юдейски зелоти и престъпните действия на крадците, които се възползували от хаоса на епохата. Всичко това правело живота много труден за християните, които полагали искрени усилия да не се замесват в такива неща. (1 Тимотей 2:1, 2) Поради своята неутрална позиция те били смятани от някои хора за социални аутсайдери, и дори за подривни агенти. Християните често понасяли зло отношение и понасяли лични загуби. — Евреи 10:32–34.

 4. На какъв натиск в религиозно отношение били подложени християните от еврейски произход?

⁴ Християните от еврейски произход били подложени на силен натиск и в религиозно отношение. Пламенността на верните Исусови ученици и последвалото бързо разрастване на християнския сбор предизвикали завистта и гнева на юдеите — особено на техните религиозни водачи. Те не се спирали пред нищо, за да тормозят и преследват последователите на Исус Христос.a (Деяния 6:8–14; 21:27–30; 23:12, 13; 24:1–9) Дори и ако някои християни били пощадени от пряко преследване, все пак те били подложени на присмех и подигравки от страна на юдеите. Християнството било презирано като новосформирана религия, на която липсвало величието на юдаизма, тъй като нямала храм, свещеничество, празници, официални жертвоприношения и други такива неща. Дори и водачът им, Исус, бил убит, осъден като престъпник. За да живеят според своята религия, християните трябвало да притежават вяра, смелост и издръжливост.

 5. Защо за християните в Юдея било изключително необходимо да останат духовно будни?

⁵ Несъмнено християните от еврейски произход живеели в кризисен период от историята на този народ. Много неща, за които техният Господар, Исус Христос, казал, че ще бележат края на юдейската система, вече се били случили. Краят не можел да бъде много далеч. За да преживеят, християните трябвало да останат духовно будни и да бъдат готови да „бягат по планините“. (Матей 24:6, 15, 16) Дали те щели да имат вярата и духовната издръжливост, необходими за да предприемат незабавни действия, както бил наредил Исус? Изглежда съществували известни съмнения.

 6. От какво спешно имали нужда християните в Юдея?

⁶ През последното десетилетие преди разпадането на цялата юдейска система на нещата християните от еврейски произход несъмнено били под особено силен натиск, идващ както отвътре в сбора, така и извън него. Те се нуждаели от насърчение. Но имали нужда също и от съвет и напътствия, които да им помогнат да разберат дали линията на поведение, която са избрали, е правилната, и че не са страдали и издържали напразно. За щастие, Павел отговорил на тази потребност, като им се притекъл на помощ.

 7. Защо трябва да се интересуваме от това, което Павел писал на християните от еврейски произход?

⁷ Това, което Павел написал на християните от еврейски произход, трябва да ни интересува много. Защо? Защото живеем във време, много подобно на тяхното. Ежедневно усещаме натиска от света под контрола на Сатан. (1 Йоан 5:19) Пред очите ни се изпълняват пророчествата на Исус и апостолите относно последните дни и „завършека на системата на нещата“ (NW). (Матей 24:3–14; 2 Тимотей 3:1–5; 2 Петър 3:3, 4; Откровение 6:1–8) Несъмнено ние трябва да бъдем духовно будни, за да можем да ‘успеем да избегнем всички тези неща, които са определени да се случат’. — Лука 21:36, NW.

По–велик от Моисей

 8. Какво подканял Павел своите събратя християни, като казал думите, записани в Евреи 3:1?

⁸ Посочвайки една много важна мисъл, Павел писал: „Размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса.“ (Евреи 3:1) ‘Да размислиш’ означава „да прозреш ясно . . . , да разбереш напълно, да разгледаш отблизо“. (Vine’s Expository Dictionary of Old and New Testament Words [„Тълковен речник на Вайн на думите от Стария и Новия завет“]) Така че Павел подканял своите събратя по вяра да положат сериозни усилия да постигнат истинско разбиране относно ролята, която Исус играел за тяхната вяра и спасение. Това щяло да укрепи тяхната решимост да устоят твърдо във вярата. Тогава каква била ролята на Исус, и защо ние трябва да ‘размислим’ за него?

 9. Защо Павел нарекъл Исус „апостол“ и „първосвещеник“?

⁹ Павел използувал изразите „апостол“ и „първосвещеник“ за Исус. „Апостол“ е някой, който е изпратен, и в този случай се отнася за божието средство за общуване с хората. „Първосвещеник“ е онзи, чрез когото хората могат да се обърнат към Бога. Тези две мерки са необходими за истинското поклонение и Исус е въплъщение и на двете. Той е онзи, който бил изпратен от небето, за да учи хората на истината за Бога. (Йоан 1:18; 3:16; 14:6) Исус също така е и онзи, който е назначен за фигуративен Първосвещеник в уредбата на духовния храм на Йехова, която осъществява прощаването на греховете. (Евреи 4:14, 15; 1 Йоан 2:1, 2) Ако наистина сме признателни за благословиите, които можем да получим чрез Исус, ние ще имаме смелостта и решимостта да устоим твърдо във вярата.

10. (а) Как Павел помогнал на християните от еврейски произход да разберат превъзходството на християнството над юдаизма? (б) Каква всеобща истина цитирал Павел, за да подчертае тази мисъл?

¹⁰ За да подчертае стойността на християнската вяра, Павел сравнил Исус с Моисей, когото юдеите смятали за най–големия пророк сред своите предци. Ако християните от еврейски произход можели от все сърце да разберат факта, че Исус е по–велик от Моисей, не биха имали причина да се съмняват в превъзходството на християнството над юдаизма. Павел посочил, че макар и Моисей да бил смятан за достоен да му бъде поверен божият „дом“ — народът, или обществото, на Израил, — то той бил само верен слуга, служител. (Числа 12:7) От друга страна, Исус бил Синът, господарят на дома. (1 Коринтяни 11:3; Евреи 3:2, 3, 5) За да подчертае тази мисъл, Павел цитирал следната всеизвестна истина: „Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.“ (Евреи 3:4) Никой не би могъл да оспори факта, че Бог е най–велик от всички, защото той е Строителят, или Създателят, на всичко. Тогава е логично, щом Исус бил съратник на Бога, да бъде и по–велик от всички други създания, включително и от Моисей. — Притчи 8:30; Колосяни 1:15–17.

11, 12. За какво подканил Павел да се държат здраво „докрай“ християните от юдейски произход, и как ние можем да приложим този съвет?

¹¹ Наистина християните от еврейски произход имали високо привилегирована позиция. Павел им напомнил, че били „участници на небесното звание“ — привилегия, която трябвало да се цени повече от всичко, което юдейската система можела да предложи. (Евреи 3:1) Думите на Павел сигурно са накарали тези помазани християни да изпитват благодарност, че ги очаква ново наследство, вместо да изпитват съжаление, че са се отказали от неща, свързани с юдейските им традиции. (Филипяни 3:8) Като ги подканял да се държат здраво за своята привилегия и да не я приемат за нещо подразбиращо се, Павел казал: „Христос, като Син, беше верен над [божия] дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението [свободата на изказа — NW] и похвалата на надеждата си.“ — Евреи 3:6.

¹² Да, за да преживеят наближаващия завършек на юдейската система на нещата, християните от еврейски произход трябвало да се държат за своята дадена от Бога надежда „докрай“. Ние трябва да правим същото днес, за да преживеем края на тази система на нещата. (Матей 24:13) Не трябва да позволяваме тревогите на живота, равнодушието на хората или нашите собствени несъвършени склонности да ни накарат да се разколебаем в своята вяра в божиите обещания. (Лука 21:16–19) За да разберем как можем да се укрепим, нека обърнем внимание на следващите думи на Павел.

„Не закоравявайте сърцата си“

13. Какво предупреждение отправил Павел, и как приложил той Псалм 95?

¹³ След като разгледал привилегированата позиция на християните от еврейски произход, Павел отправил следното предупреждение: „Както казва светият дух: ‘Днес, ако послушате гласа му, не закоравявайте сърцата си както в случая, предизвикал гневно огорчение, както в деня на изпитанието в пустинята.’“ (Евреи 3:7, 8, NW) Павел цитирал от Псалм 95 и затова могъл да каже „както казва светият дух“.b (Псалм 95:7, 8; Изход 17:1–7) Писанията са вдъхновени от Бога посредством неговия свети дух. — 2 Тимотей 3:16.

14. Как израилтяните откликнали на онова, което Йехова бил направил за тях, и защо?

¹⁴ След като били освободени от робство в Египет, израилтяните получили голямата чест да влязат в договорни отношения с Йехова. (Изход 19:4, 5; 24:7, 8) Но вместо да проявят признателност за това, което Бог направил за тях, скоро те започнали да се бунтуват. (Числа 13:25–14:10) Как било възможно това? Павел посочил причината: закоравяването на сърцата им. Но как сърца, които са чувствителни спрямо божието Слово и откликват на него, могат да закоравеят? И какво трябва да направим, за да попречим на това?

15. (а) Как ‘гласът на Бога’ се е чувал в миналото и се чува днес? (б) Какви въпроси трябва да си зададем относно ‘гласа на Бога’?

¹⁵ Павел започнал своето предупреждение с условен израз — „ако послушате гласа му“. Бог говорил на своя народ чрез Моисей и други пророци. След това Йехова им говорил чрез своя Син, Исус Христос. (Евреи 1:1, 2) Днес ние имаме цялото вдъхновено божие Слово, Светата Библия. Имаме също и ‘верния и разумен слуга’, назначен от Исус да осигурява духовна „храна навреме“. (Матей 24:45–47) Следователно Бог продължава да говори. Но дали ние слушаме? Например, как откликваме на съвети относно облеклото и външния вид, или относно избора на развлечения и музика? Дали ‘слушаме’, тоест, дали внимаваме в това, което се говори, и му се подчиняваме? Ако имаме навик да си намираме извинения или да правим изключения спрямо съветите, тогава се излагаме на прикритата опасност да закоравим сърцата си.

16. Кой е един от начините, по които сърцата ни могат да закоравеят?

¹⁶ Нашите сърца могат да закоравеят също и ако не правим това, което можем и трябва да правим. (Яков 4:17) Въпреки всичко онова, което Йехова направил за израилтяните, те не проявявали вяра, бунтували се срещу Моисей, предпочели да повярват на лошите сведения за Ханаан и отказали да влязат в Обетованата земя. (Числа 14:1–4) Затова Йехова постановил те да останат четиридесет години в пустинята — достатъчно време онези от това поколение, на които липсвала вяра, да умрат. Отвратен от тях, Бог казал: „Всякога се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища; така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка.“ (Евреи 3:9–11) Дали виждаме тук поуката за нас?

Поука за нас

17. Защо на израилтяните липсвала вяра, макар че видели могъщите дела на Йехова и чули неговите изказвания?

¹⁷ Хората от поколението израилтяни, което излязло от Египет, видели с очите си и чули с ушите си могъщите дела и изказванията на Йехова. Но те не вярвали, че Бог може да ги въведе по безопасен начин в Обетованата земя. Защо? „Те не са познали Моите пътища“ — казал Йехова. Те знаели какво е казал и направил Йехова, но не развили доверие и упование в неговата способност да се грижи за тях. Те били толкова обсебени от своите лични нужди и желания, че не се замисляли много за божиите пътища и цел. Да, на тях им липсвала вяра в неговото обещание.

18. Според Павел каква линия на поведение ще доведе до ‘зло сърце, на което липсва вяра’?

¹⁸ Тези по–нататъшни думи към Евреите важат с пълна сила и за нас: „Пазете се, братя, от страх да не би у някого от вас да се развие зло сърце, на което да липсва вяра, поради отдалечаване от живия Бог.“ (Евреи 3:12, NW) Павел стигнал до същината на нещата, като посочил, че едно ‘зло сърце, на което липсва вяра’, е следствие от „отдалечаване от живия Бог“. Към началото на това писмо той говорел за ‘отклоняване’ вследствие на невнимание. (Евреи 2:1, NW) Но гръцката дума, предадена като „отдалечаване“, означава „да отстъпя“ и е свързана с думата „отстъпничество“. Тя означава умишлено и съзнателно отхвърляне, оттегляне и измяна, с известна нотка на презрение.

19. Как ако не слушаме съвети, това може да доведе до сериозни последствия? Дай пример.

¹⁹ Тогава поуката е, че ако придобием навика да ‘не слушаме гласа му’, да пренебрегваме напътствията от Йехова, получавани чрез неговото Слово и ‘верния и разумен слуга’, няма да мине много време и сърцата ни ще загрубеят, ще закоравеят. Например, двама души, които ходят заедно, но още не са женени, могат да станат прекалено интимни един с друг. А ако те просто пренебрегнат този въпрос? Дали това ще ги предпази от повтарянето на стореното, или просто ще им е по–лесно да го направят отново? Също така когато класът на ‘слугата’ дава съвети относно нуждата да бъдем избирателни по отношение на музиката, развлеченията и други такива, дали ние го приемаме с благодарност и правим необходимите промени? Павел ни подканя да „не преставаме да се събираме заедно“. (Евреи 10:24, 25) Въпреки това предупреждение някои хора се отнасят несериозно към християнските събрания. Те може би смятат, че ако пропуснат някое събрание или дори изобщо не посещават някои от тях, това просто няма да им се отрази.

20. Защо е необходимо да откликваме на библейските съвети по положителен начин?

²⁰ Ако не откликваме положително на „гласа“ на Йехова, ясно изразен в Писанията и в основаните на Библията публикации, скоро ще установим, че ‘се отдалечаваме от живия Бог’. Пасивното пренебрегване на съветите лесно може да доведе до това те да бъдат активно омаловажавани, критикувани и отхвърляни. Ако това не се поправи, следствието е ‘зло сърце, на което липсва вяра’, и възстановяването от това състояние обикновено е много трудно. (Сравни Ефесяни 4:19.) Йеремия писал много точно: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е безнадеждно. Кой може да го познае?“ (Йеремия 17:9, NW) По тази причина Павел подканил своите събратя по вяра от еврейски произход: „Продължавайте да се подбуждате един друг всеки ден, докато още ще може да се казва ‘днес’, от страх някой от вас да не закоравее под влиянието на измамливата сила на греха.“ — Евреи 3:13, NW.

21. Какво сме подканени да правим всички ние, и какви перспективи имаме?

²¹ Колко сме щастливи, че Йехова продължава да ни говори днес чрез своето Слово и чрез своята организация! Ние сме благодарни, че „верният и разумен слуга“ продължава да ни помага да „държим здраво първоначалната си увереност непоколебима до края“. (Евреи 3:14, NW) Сега е времето да откликнем на божията любов и ръководство. Като правим това, можем да се радваме на едно друго прекрасно обещание на Йехова — ‘да влезем в’ неговата почивка. (Евреи 4:3, 10) Това е темата, която Павел обсъжда по–нататък с християните от еврейски произход и която ние също ще обсъдим в следващата статия.

[Бележка под линия]

Можеш ли да обясниш?

◻ Защо Павел написал такъв строг съвет до християните от еврейски произход?

◻ Как Павел помогнал на християните от еврейски произход да оценят, че имат нещо по–добро от юдаизма?

◻ Как сърцето на човек може да закоравее?

◻ Какво трябва да правим, за да не развием ‘зло сърце, на което липсва вяра’?

[Снимка на страница 10]

Дали ти проявяваш вяра в Исус, по–големия Моисей?