Те извършили волята на Йехова

Вярата на родителите възнаградена

ЗА ИЗРАИЛТЯНИТЕ раждането на момче било причина за голяма радост. То означавало, че родословната линия щяла да бъде продължена и че наследството на земята щяло да остане в семейството. Но около 1593 г. пр.н.е. раждането на син вероятно изглеждало повече като проклятие, отколкото като благословия за евреите. Защо? Защото египетският фараон, разтревожен от бързото нарастване на юдейското население в страната, която била под негова власт, заповядал всички техни новородени момчета да бъдат убивани. — Изход 1:12, 15–22.

Именно по времето на този зловещ опит за геноцид, на Амрам и Йохаведа, едно еврейско семейство, се родило прекрасно малко момченце. Лесно е да си представим, че вероятно радостта им била помрачена от ужас, когато си спомнили за закона на фараона. Но като гледали малкото си момченце, Амрам и Йохаведа твърдо решили да не го изоставят, независимо от последствията. — Изход 2:1, 2; 6:20.

Действувайки с вяра

В продължение на три месеца Амрам и Йохаведа криели детето си. (Изход 2:2) Това обаче било рисковано, тъй като евреите и египтяните живеели съвсем близо едни до други. Всеки, който се опитал да пренебрегне закона на фараона, вероятно щял да бъде наказан със смърт, а бебето също щяло да умре. Какво тогава трябвало да направят тези предани родители, за да запазят сина си и себе си живи?

Йохаведа събрала няколко стръка папирус. Папирусът е здрава тръстика, подобна на бамбук, и има триъгълно стебло, дебело около един пръст. На височина може да стигне до над 6 метра. Египтяните използували това растение за правенето на хартия, рогозки, платна за лодки, сандали и леки лодки.

Йохаведа оплела от стеблата едно сандъче, достатъчно голямо, за да побере бебето ѝ. След това тя го намазала със смола и катран, за да е по–здраво и непромокаемо. После Йохаведа поставила детето си в съда и го пуснала в тръстиката покрай брега на река Нил. — Изход 2:3.

Бебето е намерено

Дъщерята на Йохаведа, Мариам, застанала наблизо, за да види какво ще стане. Тогава дъщерята на фараона дошла край Нил, за да се изкъпе.a Вероятно Йохаведа знаела, че принцесата идва често в тази част на Нил, и нарочно оставила сандъчето там, където лесно можело да бъде открито. Така или иначе дъщерята на фараона скоро видяла сандъчето, свряно в тръстиката, и извикала една от своите прислужници да го извади. Когато видяла плачещото дете вътре в него, в нея се породило състрадание. Тя разбрала, че това било еврейско бебе. Но как можела да убие такова прекрасно дете? Освен от човешка милост дъщерята на фараона може да е била повлияна от широко разпространеното египетско вярване, че приемането в небето зависи от броя на добрите дела, които човек е извършил през живота си.b — Изход 2:5, 6.

Мариам, която наблюдавала отдалече, се приближила до дъщерята на фараона. „Да отида ли и повикам специално за теб кърмачка от еврейките, за да ти кърми детето?“ — попитала тя. Принцесата отговорила: „Иди.“ Мариам изтичала при майка си. Не след дълго Йохаведа стояла пред дъщерята на фараона. „Вземи това дете със себе си и ми го кърми — казала ѝ принцесата, — и аз ще ти заплатя.“ Много е възможно именно тогава дъщерята на фараона да е разбрала, че Йохаведа е майката на бебето. — Изход 2:7–9, NW.

Йохаведа държала детето при себе си, докато било отбито.c Това ѝ дало много ценни възможности да го учи за истинския Бог Йехова. След това Йохаведа занесла детето обратно при дъщерята на фараона, която нарекла момчето Моисей, което означава „спасен от водата“. — Изход 2:10, NW.

Поуката за нас

Амрам и Йохаведа се възползували напълно от кратката възможност, която имали, за да учат сина си на принципите на чистото поклонение. Родителите днес трябва да правят същото. Да, дори е наложително да правят така. Сатан Дяволът „като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“. (1 Петър 5:8) Той би се радвал да вземе за свои жертви ценни младежи — момчета и момичета, — които имат перспективата да станат добри служители на Йехова. Младата им възраст не събужда симпатия от негова страна! Имайки предвид това, мъдрите родители учат малките си деца да се боят от истинския Бог Йехова. — Притчи 22:6; 2 Тимотей 3:14, 15.

В Евреи 11:23 усилието на Амрам и Йохаведа да крият детето си през първите три месеца от живота му е записано като проява на вяра. Тези двама боящи се от Бога родители проявили доверие в запазващата сила на Йехова, като отказали да изоставят детето си, затова били благословени. Ние също трябва да се придържаме строго към законите и принципите на Йехова, уверени в това, че каквото и да допусне Йехова да ни се случи, в крайна сметка то ще допринесе за нашето вечно благополучие и щастие. — Римляни 8:28.

[Бележки под линия]