Въпроси на читатели

Какво е значението на изказването в Евреи 12:4: „Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха“?

Фразата „съпротивили до кръв“ означава да издържим в своя отпор на греха дори до крайната степен — до смърт, буквално до проливане на кръвта си.

Апостол Павел знаел, че в резултат на своята вяра някои християни от еврейски произход вече ‘претърпели голяма борба от страдания’. (Евреи 10:32, 33) Когато подчертал това, изглежда той използвал сравнението с надпревара в гръцко атлетическо състезание, което можело да включва надбягване, борба, бокс и хвърляне на диск и копие. Затова в Евреи 12:1, Ве той предупреждава събратята християни: „Нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас състезание.“

Три стиха по–нататък, в Евреи 12:4, Павел може би преминал от представата за едно състезание по бягане към мисълта за едно състезание по бокс. (Двата вида спорт се появяват заедно в 1 Коринтяни 9:26.) Боксьорите от древността увивали своите юмруци и китки с ивици от кожа. Ремъците можели дори да бъдат утежнени „с оловни, железни или метални пулове, които причинявали тежки наранявания на боксьорите“. Такива жестоки състезания причинявали кървене, дори понякога смърт.

Във всеки случай християните от еврейски произход имали достатъчно примери на верни служители на Бога, които изстрадали преследване и жестоко малтретиране, дори до смърт, „до кръв“. Забележи контекста, в който Павел обръща внимание на онова, което преживели верните хора в древността:

„С камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания.“ След това Павел посочва ‘усъвършенствувателя на вярата ни’, Исус: „Той издържа мъченически стълб, презирайки срама, и седна отдясно на престола на Бога.“ — Евреи 11:37; 12:2, НС.

Да, мнозина се „съпротивили до кръв“, тоест, до смърт. Техният отпор бил нещо повече от един вътрешен стремеж срещу греха, състоящ се в липса на вяра. Те били лоялни при жестоко малтретиране, идващо отвън, и отстоявали своята вярност до смърт.

По–новите хора в йерусалимския сбор, които вероятно станали християни след като жестокото преследване в миналото утихнало, никога не се били сблъсквали с такива крайни изпитания. (Деяния 7:54–60; 12:1, 2; Евреи 13:7) Но дори и по–малки изпитания възпирали някои от тях да продължат състезанието, те се ‘уморили и се отказали в душите си’. (Евреи 12:3) Те трябвало да напредват към зрялост. Това щяло да укрепи тяхната способност да издържат на всичко, което можело да дойде, дори и на физическо малтретиране до смърт. — Евреи 6:1; 12:7–11.

В днешно време много християни се „съпротивили до кръв“, като били екзекутирани, защото не искали да направят компромис със своята християнска вяра. Вместо да позволяваме думите на Павел в Евреи 12:4 да ни притесняват, ние можем да ги приемем като показател за степента, до която сме решени да стигнем, за да останем лоялни на Бога. По–нататък в същото писмо до евреите Павел писал: „Нека продължаваме да имаме незаслужена милост, чрез която по приемлив начин да принасяме на Бога свята служба, с богоугоден страх и страхопочитание.“ — Евреи 12:28, НС.