Вярата ни подтиква към действие!

„Ти виждаш, че вярата [на Авраам] действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата.“ — ЯКОВ 2:22.

1, 2. Как ще постъпваме, ако имаме вяра?

МНОЗИНА твърдят, че вярват в Бога. Но вярата, която само бива заявявана на думи, е безжизнена като труп. „Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ — писал ученикът Яков. Той казал още, че боящият се от Бога Авраам притежавал вяра, която ‘действувала заедно с делата му’. (Яков 2:17, 22) Какво значение имат тези думи за нас?

² Ако имаме истинска вяра, няма само да вярваме в онова, което чуем на християнските събрания. Ние ще даваме доказателства за своята вяра, защото сме дейни Свидетели на Йехова. Да, вярата ще ни подбуди да прилагаме божието Слово в живота и ще ни подтикне да действуваме.

Фаворизирането е несъпоставимо с вярата

3, 4. Как вярата ще влияе на начина, по който се отнасяме към другите?

³ Ако имаме истинска вяра в Бога и в Христос, няма да фаворизираме никого. (Яков 2:1–4) Някои от онези, на които писал Яков, не проявявали непредубедеността, която се изисква от истинските християни. (Римляни 2:11) Затова Яков казва: „Да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.“ Ако на събранието дойдел богат невярващ човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а също и невярващ „сиромах с оплескани дрехи“, би трябвало и двамата да бъдат посрещнати добре, но въпреки това на богатите било оказвано специално внимание. Те били настанявани „на добро място“, докато на бедните било казвано да стоят прави или да седнат на земята в нечии нозе.

⁴ Йехова осигурил изкупителната жертва на Исус Христос както за богатите, така и за бедните. (2 Коринтяни 5:14) Следователно, ако ние фаворизираме богатите хора, ще се отклоняваме от вярата на Христос, който ‘станал сиромах, за да се обогатим ние чрез Неговата сиромашия’. (2 Коринтяни 8:9) Нека никога не преценяваме хората по такъв начин — с неправилни подбуди да оказваме почит на човеци. Бог не е предубеден, но ако ние проявяваме предубеденост, тогава ‘не ставаме ли пристрастни съдии’? (Йов 34:19) Като искаме да угодим на Бога, ние несъмнено няма да се поддаваме на изкушението да фаворизираме някого или ‘заради печалба да ласкаем човеците’. — Юда 4, 16.

5. Кои хора е избрал Бог да бъдат „богати с вяра“, и как реагират често богатите в материално отношение?

⁵ Яков посочва кои са истински богати и подканя да се проявява любов към всички непредубедено. (Яков 2:5–9) ‘Бог избрал ония, които са сиромаси, да бъдат богати с вяра и наследници на царството.’ Това е така, защото бедните често откликват по–добре на добрата новина. (1 Коринтяни 1:26–29) Като класа, богатите на материални неща хора потискат другите относно дългове, заплати и съдебни действия. Те говорят зле за Христос и ни преследват, защото носим неговото име. Но нека ние бъдем решени да сме послушни на „царския закон“, който изисква да обичаме ближния си — да проявяваме любов еднакво както към богатия, така и към бедния. (Левит 19:18; Матей 22:37–40) Тъй като това е изискване на Бога, да фаворизираме някого е ‘правене на грях’.

„Милостта тържествува над съда“

6. Как бихме били престъпници, ако не постъпваме милостиво спрямо другите?

⁶ Ако ние немилостиво фаворизираме някого, сме нарушители на закона. (Яков 2:10–13) Ако направим погрешна стъпка в това отношение, ние сме престъпници спрямо всички божии закони. Израилтяните, които не прелюбодействували, но били крадци, нарушавали Моисеевия закон. Като християни ние биваме съдени по „закона на свободата“ — на духовния Израил в новия договор, чиито членове имат този закон в сърцата си. — Йеремия 31:31–33.

7. Защо онези, които продължават да фаворизират някого, не могат да очакват милост от Бога?

⁷ Ако твърдим, че имаме вяра, но постоянствуваме в това да фаворизираме някого, ние сме в опасност. Онези, които не проявяват любов и милост, ще бъдат съдени немилостиво. (Матей 7:1, 2) Яков казва: „Милостта тържествува над съда.“ Ако приемем ръководството на светия дух на Йехова, като проявяваме милост във всички свои отношения, няма да получим отрицателна присъда. А ще изпитаме милост и така тя ще тържествува над строгата справедливост или над отрицателната присъда.

Вярата произвежда хубави дела

8. Какво е положението на човек, който казва, че има вяра, но му липсват дела?

⁸ Освен че ни прави любещи и милостиви, вярата произвежда и други хубави дела. (Яков 2:14–26) Разбира се, изповядваната само на думи вяра, на която липсват дела, няма да ни спаси. Вярно е, че ние не можем да заслужим праведно поведение пред Бога чрез дела според Закона. (Римляни 4:2–5) Яков говори за дела, подбудени не от някакъв закон, а от вяра и любов. Ако биваме движени от тези качества, ние няма само да изказваме добри пожелания спрямо един нуждаещ се събрат по вяра. А ще помогнем материално на брат или сестра, които се нуждаят от дрехи или храна. Яков пита: ‘Ако речеш на брат, изпаднал в беда: Иди си с мир, дано бъдеш стоплен и нахранен, а не му дадеш потребното за тялото, каква полза?’ Никаква. (Йов 31:16–22) Такава „вяра“ е безжизнена!

9. Какво показва, че имаме вяра?

⁹ Може би ние общуваме в някаква степен с божия народ, но само всеотдайни дела могат да подкрепят нашето твърдение, че имаме вяра. Хубаво е, че сме отрекли учението за троицата и вярваме, че има само един Бог. Но само да вярваш не означава вяра. „Бесовете вярват и треперят“ от страх, защото ги очаква унищожение. Ако наистина имаме вяра, тя ще ни подтикне да вършим дела като проповядване на добрата новина и осигуряване на храна и облекло за нуждаещите се събратя по вяра. Яков пита: „Но интересува ли те да познаеш, празни човече [който не е изпълнен с точното познание на Бога], че вярата отделно от делата е бездейна?“ (NW) Да, вярата изисква действие.

10. Защо Авраам е наречен „отец на всички, които вярват“?

¹⁰ Вярата на богоугодния патриарх Авраам го подтикнала да действува. Като „отец на всички, които вярват“, той бил ‘оправдан [обявен за праведен — NW] чрез дела, като принесъл сина си Исаака на жертвеника’. (Римляни 4:11, 12; Битие 22:1–14) А ако на Авраам му липсвала вяра, че Бог ще възкреси Исаак и ще изпълни своето обещание за семе чрез него? Тогава Авраам никога нямало да се опита да принесе сина си. (Евреи 11:19) Именно чрез делата на послушание на Авраам неговата ‘вяра била усъвършенствувана’, или направена пълна. Така ‘се изпълнило писанието [Битие 15:6], което казва: „Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда“ ’. Делата на Авраам, проявени в опита му да принесе Исаак в жертва, потвърдили по–ранните думи на Бога, че Авраам е праведен. Чрез делата на вярата той показал своята любов към Бога и бил наречен „приятел на Йехова“ (NW).

11. Какво доказателство за вяра имаме в случая на Раав?

¹¹ Авраам доказал, че „чрез дела се оправдава [бива обявен за праведен — NW] човек, а не само чрез вяра“. Това било така и с Раав, една блудница от Йерихон. Тя била ‘оправдана чрез дела, когато приела пратениците [на израилтяните] и ги изпратила бърже през друг път’, така че те избягали от ханаанските си врагове. Преди да срещне израилските съгледвачи, тя признала Йехова за истинския Бог и нейните по–нататъшни думи, както и това, че изоставила професията на блудница, дали доказателство за нейната вяра. (Исус Навиев 2:9–11; Евреи 11:31) След този втори пример на вяра, проявена чрез дела, Яков казва: „Защото, както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва.“ Когато човек е мъртъв, в него няма оживяваща сила, или ‘дух’, и той не върши нищо. Вярата само на думи е точно толкова безжизнена и безполезна, колкото едно мъртво тяло. Но ако ние имаме истинска вяра, тя ще ни подтикне към богоугодни дела.

Контролирай този език!

12. Какво трябва да бъде направено от старейшините в сбора?

¹² Говоренето и поучаването също могат да осигурят доказателства за вярата, но в това отношение е налице необходимост от въздържание. (Яков 3:1–4) Като учители в сбора старейшините имат сериозна отговорност и ще дават сметка на Бога. Затова те трябва смирено да анализират своите подбуди и годност. Освен познания и способности тези мъже трябва да притежават дълбока любов към Бога и към събратята си по вяра. (Римляни 12:3, 16; 1 Коринтяни 13:3, 4) Старейшините трябва да основават своите съвети на Писанията. Ако един старейшина сбърка в поучаването си и това доведе до проблеми за другите, той ще получи отрицателна присъда от Бога чрез Христос. Затова старейшините трябва да бъдат смирени и трудолюбиви изследователи, като вярно се придържат към божието Слово.

13. Защо ние грешим в слово?

¹³ Дори и добрите учители — всъщност всички ние — „в много неща грешим“ поради своето несъвършенство. Съгрешаването с думи е една от най–честите и потенциално навреждащи грешки. Яков казва: „Който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“ За разлика от Исус Христос ние не можем да контролираме езика си съвършено. Ако можехме, тогава щяхме да контролираме и останалите части на тялото си. Та нали юздите и поводите карат конете да отиват натам, накъдето ние искаме, а посредством малкото кормило дори един голям кораб, тласкан от силни ветрове, може да бъде насочван натам, накъдето иска кормчията.

14. Как Яков подчертава необходимостта да се полагат усилия относно това да се контролира езикът?

¹⁴ Всички ние трябва честно да признаем, че е необходимо голямо усилие, за да бъде контролиран езикът. (Яков 3:5–12) В сравнение с коня, юздата е малка, малко е и кормилото в сравнение с кораба. А когато се сравни с човешкото тяло, езикът също е малък, но „много се хвали“. Тъй като Писанията ясно посочват, че хвалбите не са угодни на Бога, нека търсим Неговата помощ, за да се въздържаме от тях. (Псалм 12:3, 4; 1 Коринтяни 4:7) Нека също така въздържаме езика си, когато бъдем предизвикани, като помним, че дори само една искра може да подпали цяла гора. Както показва Яков, „езикът . . . е огън“, който може да причини големи вреди. (Притчи 18:21) Да, един непокорен език е „цял свят от нечестие“! Всяка лоша черта на този безбожен свят е свързана с необуздания език. Той носи вината за такива навреждащи неща като клевета и фалшиви учения. (Левит 19:16; 2 Петър 2:1) Как мислиш? Дали нашата вяра не трябва да ни подтикне към това да работим усърдно за контролирането на езика си?

15. Каква вреда може да се нанесе от необуздания език?

¹⁵ Един необуздан език „заразява цялото тяло“. Например, ако многократно сме били хванати в лъжа, можем да станем известни като лъжци. Но как един непокорен език „запалва колелото на живота“? Като превръща живота в един порочен кръг. Един цял сбор може да бъде смутен от един неконтролиран език. Яков споменава „Геена“ (NW), долината Хином. Използувана някога за принасяне на деца в жертва, тя била превърната в бунище, на което били изгаряни в огън отпадъците на Йерусалим. (Йеремия 7:31) Следователно Геена символизира унищожение. В известен смисъл Геена е заела на непокорния език своята унищожителна сила. Ако не обуздаваме езика си, може да станем жертва на изгарящия огън, който сами сме запалили. (Матей 5:22) Ние дори можем да бъдем изгонени от сбора за това, че сме охулили някого. — 1 Коринтяни 5:11–13.

16. Какво трябва да правим, като се има предвид вредата, която може да нанесе непокорният език?

¹⁶ Както можеш да знаеш от четенето на божието Слово, Йехова постановил, че животните трябва да са подчинени на човека. (Битие 1:28) И всякакви създания са били опитомявани. Например, обучени соколи са били използувани за лов. Сред ‘гадините’, които споменава Яков, може да има змии, подчинени на змиеукротителите. (Псалм 58:4, 5) Човекът може да постави под контрол дори и китовете, но като грешни хора ние не можем да укротим напълно езика. Въпреки това трябва да избягваме да изричаме нараняващи, остри или клеветнически думи. Непокорният език може да бъде опасен инструмент, пълен със смъртоносна отрова. (Римляни 3:13) За съжаление езикът на лъжеучителите отвърнал някои ранни християни от Бога. Затова нека никога не допуснем да бъдем надмогнати от отровни отстъпнически думи, били те изречени, или написани. — 1 Тимотей 1:18–20; 2 Петър 2:1–3.

17, 18. Каква непоследователност се посочва в Яков 3:9–12, и какво трябва да правим в това отношение?

¹⁷ Вярата в Бога и желанието да му угодим могат да ни предпазят от отстъпничеството и могат да ни възпрат от това да използуваме езика си по непоследователен начин. Посочвайки непоследователността на някои, Яков казва, че с езика „благославяме Господа [Йехова — NW] и Отца, и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие“. (Битие 1:26) Йехова е нашият Баща, защото той „дава на всички и живот и дишане и всичко“. (Деяния 17:24, 25) Той е също така и Баща на помазаните християни в духовен смисъл. Всички ние сме „по Божие подобие“ относно психическите и моралните качества, като любовта, справедливостта и мъдростта, които ни различават от животните. Тогава как трябва да постъпваме, ако имаме вяра в Йехова?

¹⁸ Ако проклинаме хората, това означава, че викаме, или призоваваме, зло върху тях. Тъй като ние не сме божествено вдъхновени пророци, упълномощени да призовават зло върху някого, такива думи биха свидетелствували за омраза и това би направило напразни благословиите, с които възхваляваме Бога. Не е правилно „благословение и проклетия“ да излизат от една и съща уста. (Лука 6:27, 28; Римляни 12:14, 17–21; Юда 9) Колко грешно би било да пеем възхвали на Бога по време на събранията, а след това да злословим събратята си по вяра! Не може и сладка, и горчива вода да избликва от един и същи извор. Както ‘не е възможно смоковницата да роди маслини, или лозата смокини’, така също не може солена вода да дава сладка. Нещо не е наред в духовно отношение, ако ние, които трябва да говорим хубави неща, постоянно изричаме горчиви думи. Ако сме придобили този обичай, нека се молим на Йехова за помощ, за да престанем да говорим такива неща. — Псалм 39:1.

Постъпвай според мъдростта от горе

19. Как можем да повлияем на другите, ако сме ръководени от небесна мъдрост?

¹⁹ Всички ние имаме нужда от мъдрост, за да казваме и правим неща, подходящи за хора с вяра. (Яков 3:13–18) Ако изпитваме почтителен страх към Бога, той ни дава небесна мъдрост — способността да използуваме познанието правилно. (Притчи 9:10; Евреи 5:14) Неговото Слово ни учи как да проявяваме „кротостта на мъдростта“. И понеже сме кротки, подпомагаме мира в сбора. (1 Коринтяни 8:1, 2) Онези, които се хвалят, че са велики учители на събратята си по вяра, ‘лъжат против християнската истина’ (NW), която изобличава егоизма им. (Галатяни 5:26) Тяхната „мъдрост“ е „земна“ — характерна за грешните хора, отчуждени от Бога. Тя е „животинска“, тъй като е резултат от плътски склонности. Да, тя дори е „бесовска“, защото злите духове са горди! (1 Тимотей 3:6) Затова нека постъпваме с мъдрост и смиреност, така че нашите действия да не създават атмосфера, в която да процъфтяват такива ‘лоши неща’, като клевета и фаворизиране.

20. Как би описал ти небесната мъдрост?

²⁰ „Мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста“ и прави и нас морално и духовно чисти. (2 Коринтяни 7:11) Тя е „миролюбива“, подтиква ни да се стремим към мир. (Евреи 12:14) Небесната мъдрост ни прави ‘благоразумни’ (NW), а не догматични и трудни личности. (Филипяни 4:5) Мъдростта от горе е „готова да се подчини“ (NW), като подпомага послушанието спрямо божественото учение и сътрудничеството с организацията на Йехова. (Римляни 6:17) Мъдростта от горе ни прави също така милостиви, състрадателни. (Юда 22, 23) Тъй като е пълна с „добри плодове“, тя подбужда загриженост спрямо другите, както и действия в хармония с добротата, праведността и истината. (Ефесяни 5:9) И като миротворци, ние се радваме на ‘плода на правдата’, който процъфтява в мирни условия.

21. Към какви дела ще ни подтикне нашата вяра според Яков 2:1–3:18?

²¹ Ясно е тогава, че вярата ни подтиква към действия. Тя ни прави непредубедени, милостиви и дейни с хубави дела. Вярата ни помага да контролираме езика и да постъпваме с небесна мъдрост. Но това не е всичко, което можем да научим от това писмо. Яков има още наставления, които могат да ни помогнат да се държим по начин, подходящ за хора, които проявяват вяра в Йехова.

Как би отговорил?

◻ Защо не е правилно да фаворизираме някого?

◻ Как са свързани вярата и делата?

◻ Защо е толкова важно да контролираме езика?

◻ Каква е небесната мъдрост?