Как можеш да проявяваш истинско смирение?
ИСТИНСКОТО смирение има голяма стойност в очите на Бога. Яков писал: „Бог се противопоставя на горделивите, но дава незаслужена милост на смирените.“ (Яков 4:6, NW) Тук Яков може да е имал предвид няколко неща, изразени в Еврейските писания: „Йехова е високо, и въпреки това вижда смирения; но високомерния познава само от разстояние.“ „Надменните очи на земния човек трябва да се сведат, и високомерието на човеците трябва да се преклони; и единствено Йехова трябва да бъде поставен нависоко.“ „Що се отнася до присмивачите, сам той [Бог] ще ги осмее; а на кротките ще окаже благоволение.“ — Псалм 138:6, NW; Исаия 2:11, NW; Притчи 3:34, NW.
Апостол Петър също насърчил смирението. Той писал: „Всички вие се препашете със смирение един спрямо друг, защото Бог се противопоставя на високомерните, но на смирените дава незаслужена милост.“ — 1 Петър 5:5, NW.
Христовият пример на смирение
Може да зададеш въпроса: ‘Каква добродетел или полза има в това да бъдеш смирен?’ За човек, който полага усилия да бъде истински християнин, отговорът е фундаментален — да бъдеш смирен означава да бъдеш като Христос. Исус проявил своето смирение, като приел единственото по рода си назначение да дойде на земята от небесната област и да стане нищожен човек, по–нископоставен от ангелите. (Евреи 2:7) Въпреки че бил Син на Бога, той издържал униженията, които стоварили върху него религиозните му противници. Той запазил спокойствие по време на своите изпитания, въпреки че можел да извика на помощ легиони от ангели. — Матей 26:53.
Накрая Исус увиснал опозорен на мъченическия стълб, но останал верен на своя Баща. Затова Павел могъл да напише за него: „Поддържайте в себе си същата нагласа на ума, която беше и в Христос Исус. Който, макар и да бил съществувал в божия образ, дори и не помислил да заграбва нещо, а именно, да бъде равен на Бога. Не, той изпразни себе си и прие формата на роб, и дойде в образа на човеците. Нещо повече от това — като се намери във вид на човек, той смири себе си и стана послушен чак до смърт, да, смърт на мъченически стълб.“ — Филипяни 2:5–8, NW.
Тогава как можем ние да проявим истинско смирение? Как можем в житейските ситуации да реагираме по смирен, а не по горделив начин?
Как реагира смиреният човек
Нека разгледаме смирението в контекста на работата, било на работното място, или в християнската служба. За да бъде извършена успешно една работа, може да са необходими надзорници, началници и шефове. Някой трябва да взема решения. Как реагираш ти? Дали си казваш: ‘За кого се мисли този, та ще ми казва какво да правя? Аз работя тази работа по–дълго от него.’ Да, ако си горд, ще недоволствуваш, когато си в позицията на подчинен. От друга страна, смиреният човек се опитва да ‘не прави нищо, подтикван от заядливост или от себелюбие, но със смирение да смята другите за по–горни’. — Филипяни 2:3, NW.
Как реагираш, когато някакво предложение дойде от по–млад човек или от жена? Ако си смирен, най–малкото ще го обмислиш. Ако си горд, ще се ядосаш или ще го отхвърлиш веднага. Дали би предпочел да слушаш похвали и ласкателства, които ще доведат до твоя крах, или градивни съвети, които ще те укрепят? — Притчи 27:9; 29:5.
Можеш ли да посрещнеш предизвикателството на неблагоприятните обстоятелства? Смирението ще ти помогне да застанеш лице в лице с трудните обстоятелства и да издържиш, както издържал Йов. Ако си горд, ще си склонен да изпаднеш в безизходица и може да се разбунтуваш спрямо неблагоприятните обстоятелства и привидните обиди. — Йов 1:22; 2:10; 27:2–5.
Смирението е любещо и прощаващо
На някои хора им е много трудно да кажат: „Извинявай. Сбърках. Ти беше прав.“ Защо? От прекалена гордост! Но колко често искреното извинение лесно би могло да спре една семейна кавга.
Дали си готов да простиш, когато някой те обиди? Или горделиво трупаш неприязън, може би дни или дори месеци наред, като отказваш да разговаряш с онзи, за когото смяташ, че те е обидил? Дали дори си отмъщаваш, опитвайки се да излезеш наравно с него? При някои отмъщения са били убивани хора. При други се е прибягвало до съсипване на репутацията на някого. В контраст с това смиреният човек е любещ и прощаващ. Защо? Защото любовта не държи сметка за зло. Йехова бил готов да прости на израилтяните, стига те да сподавят гордостта си. Смиреният последовател на Исус е готов да прости, и то многократно! — Йоил 2:12–14; Матей 18:21, 22; 1 Коринтяни 13:5.
Смиреният човек ‘поема инициативата в това да отдава почит на другите’. (Римляни 12:10, NW) В New International Version [„Нов международен превод“] се казва: „Отдавайте си взаимно почит, надхвърляйки себе си.“ Дали хвалиш другите и цениш техните способности и дарби? Или винаги трябва да намериш недостатък, който да отнеме блясъка на тяхната репутация? Да, дали си способен искрено да хвалиш други хора? Ако имаш затруднения в това отношение, може би твоят проблем е изпитването на несигурност и гордостта.
Гордият човек е нетърпелив. Смиреният човек е търпелив и проявява дълготърпение. А ти? Дали настръхваш веднага, щом усетиш някаква несправедливост спрямо себе си? Подобна реакция е обратното на това да проявяваш дълготърпение. Ако си смирен, няма да приемаш себе си прекалено сериозно. Не забравяй какво се случило, когато Исусовите ученици приели себе си прекалено сериозно — те захванали да спорят разгорещено за това кой щял да бъде най–важният. И забравили, че всички до един били „нищожни роби“! — Лука 17:10, NW; 22:24; Марко 10:35–37, 41.
Френският писател Волтер описал смирението като „скромността на душата . . . , противодействието на гордостта“. Да, смирението е скромност на ума. Смиреният човек е скромен по дух, не е горд. Той изпитва дълбоко уважение към другите и е почтителен.
И защо трябва да полагаме усилия да бъдем смирени? Защото смирението бива одобрено от Бога и ни помага да придобием божието ръководство. Отчасти поради смирението на Даниил Йехова смятал пророка за „много желателен“ човек и изпратил при него ангел с видение! (Даниил 9:23, NW; 10:11, 19, NW) Смирението донася много възнаграждения. То донася истински приятели, които те обичат. И нещо повече — то донася благословията на Йехова. „Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот.“ — Притчи 22:4.
[Снимка на страница 7]
Едно смирено извинение може да направи живота по–гладък