трябва да правим същото и когато отслабнем духовно?

¹³ Забележи какво ни съветва ученикът Яков в това отношение. Той казва: „Болен ли е някой измежду вас? Нека повика стареите на сбора при себе си, и нека те се помолят над него, помазвайки го с благоуханно масло в името на Йехова.“ (Яков 5:14, NW) За какъв вид болест говори Яков? Някои коментатори на Библията стигат до извода, че става дума за физическо заболяване, аргументирайки се с това, че мазането с масло било разпространена медицинска практика по онова време. (Лука 10:34) Те също смятат, че Яков е имал предвид чудодейно премахване на болест чрез дара на изцеляването. Какво обаче ни сочи контекстът?

¹⁴ „Доброто разположение на духа“ е противопоставено на ‘страдания от злото’. Това показва, че тук Яков обсъжда духовна болест. (Яков 5:13, NW) Не лекари, и не дори онези, които притежавали чудодейният дар на изцеляването, а стареите [старейшините — King James Version („Версия на крал Яков“)] на сбора трябвало да бъдат извикани. И какво трябвало да направят те? Яков казал: „Нека се помолят над него . . . И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца.“ (Яков 5:14, 15; сравни Псалм 119:9–16.) Окончателно доказателство за това, че Яков говори за духовно заболяване, е фактът, че той насърчава изповядването на греховете във връзка с оздравяването, което е очаквано с надежда. Той пише: „Изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете.“ Ако сериозен грях е причината за нечия духовна болест, може да се очаква, че болният ще се възстанови, само ако откликне положително на подканата, основана на божието Слово, ако се разкае и се отвърне от грешната си линия на поведение. — Яков 5:16; Деяния 3:19.

15. Какви действия са препоръчани в Яков 5:13, 14?

¹⁵ Трябва да се отбележи още нещо в съвета, който дава Яков. Когато страда от злото, християнинът трябва да „се моли“. Ако е в добро разположение на духа, „нека пее хваления“. Всяка ситуация — независимо от това дали човек страда от зло, или е в добро разположение на духа, — изисква действие. От една страна е необходима молитва, от друга — радостни възгласи. Тогава какво можем да очакваме, когато Яков пита: „Болен ли е някой от вас?“ Отново той препоръчва положителни действия, да, поемане на инициативата, като казва: „Нека да повика стареите на сбора при себе си.“ — Псалм 50:15; Ефесяни 5:19; Колосяни 3:16.

Как помагат „стареите“

16, 17. Как стареите ни помагат да прилагаме библейските принципи?

¹⁶ Понякога за нас е трудно да разберем как да приложим библейските принципи спрямо личните си обстоятелства. Тук християнските старейшини могат да се окажат безценен източник на помощ. Например, те се молят над духовно болния човек и ‘го помазват с благоуханно масло в името на Йехова’, като умело прилагат облекчаващите напътствия на божието Слово. Така старейшините могат да допринесат много за нашето духовно оздравяване. (Псалм 141:5) Често онова, от което имаме нужда, е просто потвърждение, че разсъждаваме по правилен начин. Обсъждането на въпроса с един опитен християнски старейшина ще укрепи решимостта ни да постъпим правилно. — Притчи 27:17.

¹⁷ Когато са извикани на посещение, християнските старейшини трябва да ‘говорят утешително на потиснатите души’ (NW). Също така те ще ‘поддържат слабите и ще бъдат търпеливи към всички’. (1 Солунци 5:14) Такива близки, разбиращи взаимоотношения между „стареите“ и „слабите“ увеличават вероятността за едно пълно възстановяване на духовното здраве.

Лична отговорност и молитва

18, 19. Каква роля играят християнските старейшини във връзка с Галатяни 6:2, 5?

¹⁸ Християнските старейшини трябва да носят своите задължения спрямо стадото на Бога. Те трябва да подкрѐпят другите. Например, Павел казал: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен. Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.“ Апостолът писал още: „Всеки има да носи своя си товар.“ — Галатяни 6:1, 2, 5.

¹⁹ Как можем да носим теготите си един на друг и въпреки това да носим своя си товар? Разгадката се крие в разликата в значението на гръцките думи, преведени като „теготи“ и „товар“. Ако един християнин попадне в духовно затруднение, което е много тягостно за него, старейшините и другите събратя християни ще го подпомогнат, като по този начин му помагат да носи своите „теготи“. Но от този човек се очаква сам да носи своя „товар“ от отговорност пред Бога.a Старейшините с радост носят „теготите“ на своите братя чрез насърчение, библейски съвет и молитва. Но старейшините не отнемат нашия личен „товар“ от духовна отговорност. — Римляни 15:1.

20. Защо не бива да се пренебрегва молитвата?

²⁰ Молитвата е нещо много необходимо, и не бива да бъде пренебрегвана. Но много духовно болни християни имат трудности с молитвата. Какво се цели, когато старейшините принасят молитва на вяра заради някой духовно боледуващ човек? „[Йехова — NW] ще го привдигне“, като че ще го извади от унинието, и ще го укрепи да следва линията на истината и праведността. Един духовно болен християнин може да има погрешна нагласа, но не е задължително да е извършил някакъв сериозен грях, защото Яков казва: „И ако е извършил грехове, ще му се простят.“ Библейското напътствие от страна на старейшините, съчетано с искрена молитва, понякога подтиква духовно слабия човек да изповяда сериозни грехове, които може да е извършил, и да прояви разкайващ се дух. Това на свой ред предизвиква прошка от страна на Бога. — Яков 5:15, 16.

21. (а) Защо някои християни не са склонни да повикат стареите? (б) Какво ще бъде разгледано в следващата статия?

²¹ Изправени пред предизвикателството да се грижат за множеството нови хора, идващи в християнския сбор, съвестните стареи имат много работа относно осигуряването на адекватен надзор. Наистина, тези дарове в човеци са чудесна мярка от Йехова, която ни помага да издържим в тези усилни времена. Но въпреки това някои християни се въздържат да търсят тяхната помощ, смятайки, че тези братя са прекалено заети или претоварени с проблеми. Следващата статия ще ни помогне да разберем, че тези мъже се радват да оказват помощ, защото те охотно служат като подпастири в християнския сбор.

Надзиравайте стадото на Бога охотно

„Надзиравайте стадото на Бога, което ви е поверено, не по принуда, а охотно.“ — 1 ПЕТЪР 5:2, NW.

 1. Защо трябва да очакваме от християнските старейшини да ‘надзирават божието стадо охотно’?

ЙЕХОВА надзирава своя народ охотно. (Псалм 23:1–4) „Добрият пастир“, Исус Христос, охотно дал своя съвършен човешки живот за подобните на овце хора. (Йоан 10:11–15) Затова апостол Петър подканил християнските старейшини да ‘надзирават божието стадо охотно’. — 1 Петър 5:2.

 2. Какви въпроси заслужават да бъдат разгледани във връзка с пастирската дейност на християнските старейшини?

² Тази охотност е белег на божиите служители. (Псалм 110:3) Но от християнския мъж се изисква нещо повече от охота, за да бъде назначен като надзорник, или подпастир. Кои са годни да бъдат такива пастири? Какво включва тяхното пастирство? Как целите на това пастирство се постигат най добре?

Управлявайки дома

 3. Защо може да се каже, че начинът, по който християнският мъж се грижи за своето семейство, оказва влияние на това дали той е годен да бъде пастир в сбора?

³ Преди един мъж да може да бъде назначен „на службата на надзорник“, той трябва да отговори на библейските изисквания. (1 Тимотей 3:1–7, NW; Тит 1:5–9) Апостол Павел казал, че един надзорник трябва да бъде мъж, „който управлява добре своя си дом и държи чедата си в послушание с пълна сериозност“. Това е много основателно изискване, защото Павел казал: „Ако човекът не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за божията църква [сбор — NW]?“ (1 Тимотей 3:4, 5) Когато назначавал стареите в сбора на остров Крит, на Тит било казано да търси всеки един мъж, който е „непорочен [чист от обвинение — NW], на една