В света, но не част от него

„Понеже не сте от света, . . . затова светът ви мрази.“ — ЙОАН 15:19.

1. Какви взаимоотношения имат християните със света, но как светът гледа на тях?

ПРЕЗ последната нощ със своите ученици Исус им казал: ‘Вие не сте от света.’ За кой свят говорел той? Нима не бил казал преди: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“? (Йоан 3:16) Ясно било, че учениците били част от този свят, защото те първи проявили вяра в Исус за вечен живот. Тогава защо при този случай Исус казал, че неговите ученици са отделно от света? И защо казал още: „Понеже не сте от света, . . . затова светът ви мрази“? — Йоан 15:19.

2, 3. (а) От кой ‘свят’ не трябва да са част християните? (б) Какво казва Библията за „света“, от който християните не са част?

² Отговорът е, че Библията използува думата „свят“ (на гръцки ко̀смос) по различен начин. Както беше обяснено в предишната статия, понякога в Библията „светът“ се отнася до човечеството като цяло. Това именно е светът, който Бог обичал и за който Исус умрял. Но изданието The Oxford History of Christianity [„Оксфордска история на християнството“] казва: „‘Светът’, както още се употребява в християнството, означава и нещо отчуждено от Бога и враждебно спрямо него.“ В какъв смисъл е вярно това? В своята книга Les chrétiens et le monde [„Християните и светът“] католическият автор Ролан Минерат обяснява: „Следователно, взет в отрицателен смисъл, светът се смята за . . . областта, в която сили, враждебни на Бога, извършват дейност, и която поради своето противопоставяне на победоносното управление на Христос съставлява неприятелска империя под контрола на Сатан.“ Този „свят“ са човешките маси, които са отчуждени от Бога. Истинските християни не са част от този свят и той ги мрази.

³ Към края на първи век Йоан имал предвид този свят, като казал: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, — не е от Отца, но е от света.“ (1 Йоан 2:15, 16) Той писал още: „Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Исус лично нарекъл Сатан ‘княза на този свят’. — Йоан 12:31; 16:11.

Развитието на световните сили

4. Как се появили световните сили?

⁴ Съществуващият днес свят на човечеството, отчужден от Бога, започнал да се развива скоро след Потопа от времето на Ной, когато много от потомците на Ной престанали да се покланят на Йехова Бог. Видна фигура в началото бил Нимрод, който строил град и бил „могъщ ловец, противопоставящ се на Йехова“. (Битие 10:8–12, NW) В онези времена голяма част от света била организирана в малки градове–държави, които понякога се съюзявали и воювали едни срещу други. (Битие 14:1–9) Някои градове–държави завладявали други и ставали местни сили. Някои местни сили в крайна сметка се развили в големи световни сили.

5, 6. (а) Кои са седемте световни сили в библейската история? (б) Как тези световни сили са представени символично, и откъде идва тяхната сила?

⁵ Следвайки образеца на Нимрод, владетелите на световните сили не се покланяли на Йехова, факт, който се отразявал в техните жестоки, насилнически дела. Тези световни сили са представени символично в Писанията чрез диви зверове и в течение на вековете Библията посочва шест от тях, които са оказали силно въздействие върху народа на Йехова. Това били Египет, Асирия, Вавилон, Мидо–Персия, Гърция и Рим. След Рим било пророкувано, че ще се въздигне една седма световна сила. (Даниил 7:3–7; 8:3–7, 20, 21; Откровение 17:9, 10) Това се оказала англо–американската световна сила, състояща се от Британската империя и нейния съюзник Съединените щати, който в крайна сметка надминал Великобритания по сила. Британската империя започнала да се развива, след като изчезнала окончателно и последната крепост на Римската империя.a

⁶ Седемте последователни световни сили са представени символично в книгата Откровение чрез главите на един седмоглав див звяр, който се появява от морето на неспокойното човечество. (Исаия 17:12, 13; 57:20, 21; Откровение 13:1) Кой дава на този властвуващ звяр неговата сила? Библията отговаря: „Змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.“ (Откровение 13:2) Змеят е Сатан Дяволът. — Лука 4:5, 6; Откровение 12:9.

Бъдещото управление на божието Царство

7. На какво се надяват християните, и как това въздействува на техните взаимоотношения със световните правителства?

⁷ Близо 2000 години християните се молят: „Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:10) Свидетелите на Йехова знаят, че само божието Царство може да донесе истински мир на земята. Тъй като наблюдават отблизо изпълнението на библейските пророчества, те са убедени, че скоро на тази молитва ще бъде отговорено и че скоро Царството ще поеме властта над земните дела. (Даниил 2:44) Като поддръжници на това Царство те са неутрални относно делата на правителствата на света.

8. Как правителствата реагират на управлението на божието Царство, както е предсказано в Псалм 2?

⁸ Някои държави твърдят, че спазват религиозни принципи. Но на практика те пренебрегват факта, че Йехова е Всемирният владетел и че той е възкачил Исус като небесен Цар с власт над земята. (Даниил 4:17; Откровение 11:15) Един пророчески псалм казва: „Царете на земята заемат позиция и висшите управници се събират заедно като един против Йехова и против неговия помазаник [Исус], като казват: ‘Нека разкъсаме техните върви и отхвърлим въжетата им от себе си!’ “ (Псалм 2:2, 3, NW) Правителствата не приемат божествени „върви“ и ‘въжета’, които биха ограничили проявяването на националната им независимост. Затова Йехова казва на Исус, избрания от него Цар: „Поискай от мен, за да мога да ти дам народите като твое наследство и краищата на земята като твое притежание. Ти ще ги строшиш с железен скиптър, като глинен съд ще ги счупиш на парчета.“ (Псалм 2:8, 9, NW) Но светът на човечеството, за който Исус умрял, няма да бъде напълно ‘строшен’. — Йоан 3:17.

Да избягваме ‘белега’ на „звяра“

9, 10. (а) За какво сме предупредени в книгата Откровение? (б) Какво е символизирано от носенето на ‘белега на звяра’? (в) Какви белези приемат божиите служители?

⁹ Откровението, получено от апостол Йоан, предупредило, че светът на човечеството, който е отчужден от Бога, ще предявява увеличаващи се изисквания малко преди своя край, като поставя под задължение „всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи . . . белег“. (Откровение 13:16, 17) Какво означава това? Белегът върху дясната ръка е уместен символ на активна подкрепа. А белегът на челото? Изданието The Expositor’s Greek Testament [„Тълковен гръцки завет“] казва: „Този силно символичен израз намеква за обичая да се белязват войниците и робите с очебийна татуировка или огнен знак . . . ; или което е още по–ясно — за религиозния навик да се носи името на някой бог като талисман.“ Чрез своите дела и думи много хора символично носят този белег, като се идентифицират като ‘роби’ или ‘войници’ на „звяра“. (Откровение 13:3, 4) Относно тяхното бъдеще Theological Dictionary of the New Testament [„Теологичен речник на Новия завет“] казва: „Враговете на Бога позволяват [белегът] на звяра, тайнственият номер, който съдържа неговото име, да бъде отпечатан на челото и на едната им ръка. Това им дава големи възможности за икономически и търговски напредък, но ги излага на гнева на Бога и ги изключва от хилядолетното царство, Откр. 13:16; 14:9; 20:4.“

¹⁰ Необходими са все повече кураж и издръжливост, за да бъде отхвърлен натискът да приемеш ‘белега’. (Откровение 14:9–12) Но служителите на Бога имат такава сила и поради това често биват мразени и подлагани на лошо отношение. (Йоан 15:18–20; 17:14, 15) Вместо обаче да носят белега на звяра, Исаия казва, че те символично ще напишат на ръката си „Принадлежащ на Йехова“. (Исаия 44:5, NW) Освен това тъй като „въздишат и плачат“ поради отвратителните неща, вършени от отстъпническата религия, те получават символичен белег на челото си, който показва, че са достойни да бъдат запазени, когато се изпълняват присъдите на Йехова. — Езекиил 9:1–7.

11. Кой дава разрешение на човешките правителства да управляват, докато божието Царство дойде да поеме властта над земята?

¹¹ Бог позволява човешките правителства да управляват, докато дойде времето Христовото небесно Царство да поеме изцяло управлението над тази земя. Професор Оскар Кулман говори за това божествено толериране на политическите държави в своята книга The State in the New Testament [„Държавата в Новия завет“]. Той пише: „Сложната представа за ‘временния’ характер на Държавата е причината, поради която нагласата на първите християни спрямо Държавата не е постоянна, а изглежда по–скоро противоречаща. Подчертавам, че тя изглежда да е такава. Трябва да споменем само Римляни 13:1 — ‘Всеки човек да се покорява на властите, които са . . .’, заедно с Откровение 13: Държавата като звяра от бездната.“

‘Звярът’ и „кесарят“

12. Какъв уравновесен възглед имат Свидетелите на Йехова за човешките правителства?

¹² Би било неправилно да направим извода, че всички хора, които участвуват в правителствената власт, са инструменти на Сатан. Много от тях показали, че са принципни хора, като например проконсулът Сергий Павел, който е описан в Библията като „разумен човек“. (Деяния 13:7) Някои управници смело са защищавали правата на малцинствата, ръководени от дадената им от Бога съвест, въпреки че не познавали Йехова и неговите цели. (Римляни 2:14, 15) Помни, че Библията използува думата „свят“ по два противоположни начина: светът на човечеството, който Бог обича и който и ние трябва да обичаме, и светът на хората, отчуждени от Йехова, на който бог е Сатан и от който трябва да сме отделени. (Йоан 1:9, 10; 17:14; 2 Коринтяни 4:4; Яков 4:4) Следователно, служителите на Йехова трябва да имат уравновесена нагласа към човешкото управление. Ние сме неутрални в политическите въпроси, тъй като служим като посланици или пратеници на божието Царство и животът ни е отдаден на Бога. (2 Коринтяни 5:20) От друга страна ние се подчиняваме съвестно на онези, които са на власт.

13. (а) Как Йехова гледа на човешките правителства? (б) Докъде се простира християнското подчинение спрямо човешките правителства?

¹³ Този уравновесен подход отразява възгледа на Йехова Бог. Когато световните сили, или дори някои малки държави, злоупотребяват с властта си, потискат народа си или преследват онези, които се покланят на Бога, те несъмнено отговарят на пророческото описание за тях като хищни зверове. (Даниил 7:19–21; Откровение 11:7) Но когато държавните правителства изпълняват целта на Бога да поддържат правото и реда справедливо, той ги смята за ‘свой служител’. (Римляни 13:6) Йехова очаква неговите хора да уважават човешките правителства и да им се подчиняват, но това подчинение не е безгранично. Когато хората искат от божиите служители неща, които са забранени от божия закон, или когато забраняват неща, които Бог изисква от своите служители, тогава тези служители следват позицията, възприета от апостолите, а именно: „На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човеците.“ — Деяния 5:29, „Верен“.

14. Как християнското подчинение спрямо човешките правителства е обяснено от Исус? А от Павел?

¹⁴ Исус казал, че неговите последователи ще имат задължения както спрямо правителствата, така и спрямо Бога, като заявил: „Отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря, а Божиите на Бога.“ (Матей 22:21) Апостол Павел написал под вдъхновение: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него . . . Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той [владетелят] не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв върху този, който върши зло. Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. Понеже за тая причина и данък плащате.“ (Римляни 13:1, 4–6) От първи век от н.е. до днес християните са били длъжни да се съобразяват с изискванията, предявявани от държавата. Необходимо е било те да преценяват дали придържането към тези изисквания няма да доведе до компромис в тяхното поклонение и дали тези изисквания са законни и трябва да им се отговори съвестно.

Съвестни граждани

15. Как Свидетелите на Йехова съвестно отдават на кесаря онова, което му дължат?

¹⁵ Политическите ‘власти’ са божи „служител“, когато изпълняват одобрената си от Бога роля, включваща и властта „да наказват злодейците и за похвала на добротворците“. (1 Петър 2:13, 14) Служителите на Йехова съвестно дават на кесаря онова, което той изисква законно под формата на данъци, и по отношение на това „да се покоряват на началствата и властите, . . . и да бъдат готови за всяко добро дело“ отиват до там, докъдето им позволява тяхната обучена от Библията съвест. (Тит 3:1) ‘Добрите дела’ включват и това да се помага на другите, например когато връхлети бедствие. Много хора са свидетелствували за добротата, проявявана от Свидетелите на Йехова спрямо събратята човеци в такива ситуации. — Галатяни 6:10.

16. Какви добри дела извършват съзнателно Свидетелите на Йехова за правителствата и за събратята си човеци?

¹⁶ Свидетелите на Йехова обичат събратята си човеци и смятат, че най–хубавото добро дело, което могат да извършат за тях, е да им помогнат да придобият точно познание за целта на Бога да осъществи праведни „ново небе и нова земя“. (2 Петър 3:13) Като учат на високите морални принципи на Библията, а също и ги прилагат в своя живот, те са ценни за човешкото общество, защото спасяват много хора от престъпен начин на живот. Служителите на Йехова живеят според законите и уважават правителствените служители, чиновници, съдии и градски власти, като отдават ‘почит на онзи, който изисква почит’. (Римляни 13:7, NW) Родителите, които са Свидетели на Йехова, с радост сътрудничат на учителите на своите деца и помагат на децата си да учат добре, така че по–късно да не бъдат бреме за обществото. (1 Солунци 4:11, 12) В своите сборове Свидетелите се противопоставят на расовите предразсъдъци и класовите различия и придават голямо значение на укрепването на семейния живот. (Деяния 10:34, 35; Колосяни 3:18–21) Така чрез своите действия те показват, че обвиненията срещу тях — че са против семейството или че не помагат на обществото — са фалшиви. По този начин се оказват верни думите на апостол Петър: „Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци.“ — 1 Петър 2:15.

17. Как християните продължават да ‘ходят в мъдрост спрямо онези, които са отвън’?

¹⁷ Следователно, макар че „не са от света“, истинските последователи на Христос са в света на човешкото общество и трябва да ‘продължават да ходят в мъдрост спрямо онези, които са отвън’. (Йоан 17:16; Колосяни 4:5, NW) Докато Йехова позволява властите да действуват като негов служител, ние ще проявяваме уместно уважение към тях. (Римляни 13:1–4) И макар че оставаме неутрални в политиката, ние се молим „за царе и за всички, които са високопоставени“, особено когато от тях се очаква да вземат решения, които биха могли да повлияят върху свободата на поклонението. Ние ще продължаваме да правим това, „за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“, така че да могат да се спасят „всякакви хора“ (NW). — 1 Тимотей 2:1–4.

[Бележка под линия]

Преговорни въпроси

◻ От кой ‘свят’ са част християните, но от кой ‘свят’ не могат да бъдат част?

◻ Какво е представено символично от ‘белега’ на „звяра“ върху ръката или челото, и какви белези имат верните служители на Йехова?

◻ Какъв уравновесен възглед имат истинските християни относно човешките правителства?

◻ Кои са някои от начините, по които Свидетелите на Йехова допринасят за добруването на човешкото общество?

[Снимки на страница 16]

Библията идентифицира човешките правителства и като божи служител, и като див звяр

[Снимка на страница 17]

Тъй като проявяват любеща загриженост към другите, Свидетелите на Йехова са ценни за обществото, в което живеят