„Поддържайте своето поведение сред народите добро“
„Почитайте всички; обичайте братството.“ — 1 ПЕТЪР 2:17.
1, 2. (а) Как се изказал един кореспондент на вестник относно Свидетелите на Йехова? (б) Защо Свидетелите на Йехова се стремят да поддържат високи стандарти на поведение?
ПРЕДИ няколко години един кореспондент на вестник в Амарило (Тексас) посетил различни църкви в областта и описал резултатите от своето проучване. Една група му направила силно впечатление. Той казва: „Три години посещавах ежегодните конгреси на Свидетелите на Йехова в Обществения център на Амарило. Докато бях сред тях, нито веднъж не видях някой да запали цигара, да отвори кутия с бира или да ругае. Те са най–чистите, с най–добро поведение, най–прилично облечените и най–приятните хора, които някога съм срещал.“ Често биват публикувани подобни изказвания за Свидетелите на Йехова. Защо Свидетелите са често хвалени от хора, които не споделят техните вярвания?
2 Обикновено служителите на Бога са хвалени заради доброто им поведение. Докато стандартите като цяло западат, Свидетелите на Йехова гледат на високите стандарти на поведение като на задължение, като на част от своето поклонение. Те знаят, че техните действия представят Йехова и християнските им братя и че тяхното добро поведение препоръчва истината, която проповядват. (Йоан 15:8; Тит 2:7, 8) Нека тогава да разгледаме как можем да поддържаме доброто си поведение, как можем да продължаваме да затвърждаваме добрата репутация на Йехова и неговите Свидетели и каква полза имаме като правим това.
Християнското семейство
3. От какво трябва да бъдат пазени християнските семейства?
3 Да разгледаме поведението ни в семейството. В книгата „Новите инквизитори: свободата на религията и религиозната завист“ от Герхард Безир и Ервин К. Шойх се казва: „За [Свидетелите на Йехова] семейството е нещо, което особено много трябва да се пази.“ Това изказване е вярно и днес има много опасности, от които семейството трябва да бъде пазено. Има деца, които са „непокорни на родителите“, и възрастни, които са „без семейна обич“ или „без самоконтрол“ (НС). (2 Тимотей 3:2, 3) Семейството е място на съпружеско насилие, родителите малтретират децата си или ги пренебрегват, децата се бунтуват, започват да злоупотребяват с наркотици и да вършат неморалност или бягат от къщи. Всичко това е резултат от унищожителното влияние на ‘духа на този свят’. (Ефесяни 2:1, 2) Ние трябва да пазим семействата си от този дух. По какъв начин? Като се вслушваме в съветите и напътствията на Йехова за членовете на семейството.
4. Какви задължения имат членовете на едно християнско семейство един към друг?
4 Членовете на едно християнско семейство съзнават, че имат емоционални, духовни и физически задължения един към друг. (1 Коринтяни 7:3–5; Ефесяни 5:21–23; 1 Петър 3:7) Християнските родители имат сериозни отговорности към децата си. (Притчи 22:6; 2 Коринтяни 12:14; Ефесяни 6:4) Докато растат, децата в християнските домове разбират, че те също имат задължения. (Притчи 1:8, 9; 23:22; Ефесяни 6:1; 1 Тимотей 5:3, 4, 8) За изпълнението на семейните задължения се изискват усилия, решителност, дух на любов и самопожертвувателност. Но до каква степен членовете на семейството са благословия един за друг и за сбора зависи от това до каква степен изпълняват дадените им от Бога задължения. По–важно е, че по този начин те почитат Автора на семейството, Йехова Бог. — Битие 1:27, 28; Ефесяни 3:15.
Християнското братство
5. Какви благословии жънем от общуването със събратята си християни?
5 Като християни, ние имаме задължения и към събратята си по вяра в сбора, а като цяло и към ‘братята си в света’. (1 Петър 5:9) Връзката ни със сбора е изключително важна за нашето духовно здраве. Когато се събираме със събратята си по вяра, ние се радваме на укрепващо общуване с тях, а също и на питателна духовна храна от „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45–47) Ако имаме проблеми, можем да отидем при братята си за надежден съвет, основан на библейските принципи. (Притчи 17:17; Еклисиаст 4:9; Яков 5:13–18) Когато сме в нужда, нашите братя не ни изоставят. Каква благословия е да сме част от Божията организация!
6. Как Павел показал, че имаме задължения към другите християни?
6 Но ние не сме в сбора само за да получаваме; ние сме там също за да даваме. Всъщност Исус казал: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема.“ (Деяния 20:35) Апостол Павел наблегнал на духа на даване, като писал: „Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме [публичното изявление на своята надежда — НС], защото е верен Оня, Който се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ — Евреи 10:23–25.
7, 8. Как проявяваме дух на даване в нашия сбор и към християните в други страни?
7 В сбора ние ‘изявяваме надеждата си’, когато даваме отговори по време на събрание или участваме по други начини в програмата. Тези усилия несъмнено насърчават братята ни. Ние също ги насърчаваме, като разговаряме с тях преди и след събранието. Това е време, през което можем да укрепваме слабите, да утешаваме потиснатите и да подкрепяме болните. (1 Солунци 5:14) Искрените християни са щедри в този вид даване и затова любовта между нас прави впечатление на много хора, които посещават събранията ни за първи път. — Псалм 37:21; Йоан 15:12; 1 Коринтяни 14:25.
8 Но нашата любов не се ограничава само до нашия сбор. Тя обхваща всичките ни братя по света. Затова например във всяка Зала на Царството има кутия за дарения за Фонда за Зали на Царството. Нашата Зала на Царството може би е в добро състояние, но знаем, че хиляди събратя християни в други страни нямат подходящо място за събрание. Когато правим дарения за Фонда за Зали на Царството, ние проявяваме любовта си към тях, макар и да не ги познаваме лично.
9. Каква е основната причина, поради която Свидетелите на Йехова проявяват любов помежду си?
9 Защо Свидетелите на Йехова проявяват любов помежду си? Защото Исус им заповядал да правят това. (Йоан 15:17) И любовта, която изпитват един към друг, е доказателство за действието на Божия дух върху тях като личности и като група от хора. Любовта е част от ‘плода на духа’. (Галатяни 5:22, 23) Когато Свидетелите на Йехова изучават Библията, посещават християнските събрания и се молят непрестанно на Бога, любовта става нещо естествено за тях, въпреки че живеят в свят, в който ‘любовта на мнозинството е охладняла’. — Матей 24:12.
Отношенията със света
10. Какво задължение имаме към хората в света?
10 Това, че Павел споменал ‘публичното изявление на нашата надежда’, ни напомня за друго задължение. Публичното изявление включва дейността по проповядване на добрата новина на онези, които все още не са наши християнски братя. (Матей 24:14; 28:19, 20; Римляни 10:9, 10, 13–15) Това проповядване е допълнителен аспект на даването. Участието в него изисква време, сили, подготовка, обучение и ползване на лични средства. Но Павел писал също: „Имам длъжност [дълг — СИ] към гърци и към варвари, към учени и към неучени; и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.“ (Римляни 1:14, 15) Като Павел, нека не се скъпим, като изплащаме този „дълг“.
11. Какви два библейски принципа ръководят отношенията ни със света, но какво съзнаваме въпреки това?
11 Имаме ли и други задължения към онези, които не са събратя християни? Несъмнено. Ние признаваме, разбира се, че „целият свят лежи в лукавия“. (1 Йоан 5:19) Знаем, че Исус казал за учениците си: „Те не са от света, както и Аз не съм от света.“ Въпреки това ние живеем в този свят, изкарваме прехраната си в него и се ползваме от неговите услуги. (Йоан 17:11, 15, 16) Затова имаме и задължения към света. Какви са те? Апостол Петър отговорил на този въпрос. Малко преди унищожението на Йерусалим той написал писмо до християните в Мала Азия и една част от това писмо ни помага да имаме уравновесени отношения със света.
12. В какъв смисъл християните са „пришълци и чужденци на света“, и от какво трябва да се въздържат като такива?
12 Първо, Петър казва: „Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти [желания — НС], които воюват против душата.“ (1 Петър 2:11) Истинските християни са в духовен смисъл „пришълци и чужденци на света“, защото това, върху което съсредоточават живота си, е надеждата за вечен живот — за помазаните християни в небето, а за „другите овце“ в един бъдещ земен рай. (Йоан 10:16; Филипяни 3:20, 21; Евреи 11:13; Откровение 7:9, 14–17) Какво обаче представляват плътските желания? Към тях се отнасят неща като желанието да бъдеш богат, желанието за известност, неморалните сексуални желания и желанията, описани като „завист“ и „сребролюбие“. — Колосяни 3:5; 1 Тимотей 6:4, 9; 1 Йоан 2:15, 16.
13. Как плътските желания „воюват против душата [ни]“?
13 Такива желания наистина „воюват против душата [ни]“. Те рушат взаимоотношенията ни с Бога и по този начин поставят християнската ни надежда („душата“ ни, или живота ни) в опасност. Например как можем да представим себе си като „жертва жива, свята, благоугодна на Бога“, ако развиваме интерес към неморалните неща? Как показваме, че ‘търсим първо царството’, ако попаднем в клопката на материализма? (Римляни 12:1, 2; Матей 6:33; 1 Тимотей 6:17–19) По–добрата линия на поведение е да следваме примера на Моисей, да обърнем гръб на съблазните на света и да поставим службата на Йехова на първо място в своя живот. (Матей 6:19, 20; Евреи 11:24–26) Това е важен фактор в постигането на уравновесени отношения със света.
‘Поддържайте добро поведение’
14. Защо ние, като християни, се стремим да поддържаме добро поведение?
14 Друга важна насока намираме в следващите думи на Петър: „Да живеете благоприлично между езичниците [поддържайте своето поведение сред народите добро — НС], тъй щото относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела.“ (1 Петър 2:12) Като християни, ние се стараем да бъдем образцови. В училище учим прилежно. На работното си място сме трудолюбиви и честни — дори да изглежда, че работодателят ни постъпва неразумно. В един разделен по вяра дом вярващият съпруг или съпруга полага специални усилия да следва християнските принципи. Не винаги е лесно, но ние знаем, че нашето образцово поведение е угодно на Йехова и често оказва добро въздействие върху онези, които не са Свидетели. — 1 Петър 2:18–20; 3:1.
15. Откъде знаем, че високият стандарт на поведение на Свидетелите на Йехова е всепризнат?
15 Успехът на повечето Свидетели на Йехова в поддържането на образцови стандарти се вижда от изказванията за тях, публикувани през годините. Например в италианския вестник „Темпо“ се казва: „Хора, които работят със Свидетели на Йехова, ги описват като честни работници, толкова убедени в своите вярвания, че сякаш са обзети от тях; въпреки това те заслужават уважение за своята морална безкомпромисност.“ В изданието на вестник „Хералд“ за Буенос Айрес се казва: „Свидетелите на Йехова са доказали през годините, че са трудолюбиви, разумни, пестеливи и боящи се от Бога граждани.“ Руският учен Сергей Иваненко заявява: „Свидетелите на Йехова са познати по целия свят като безупречни граждани, подчиняващи се на закона, и особено като изключително честни данъкоплатци.“ В Зимбабве управителката на една сграда, която Свидетелите на Йехова използвали за конгреса си, казва: „Виждам как някои Свидетели вдигат хартийки от пода и чистят тоалетните. Сега залата е по–чиста от преди. Вашите младежи са принципни. Иска ми се целият свят да беше пълен със Свидетели на Йехова.“
Подчинението на християните
16. Какви са нашите отношения със светските власти, и защо?
16 Петър говори също за отношенията ни със светските власти. Той казва: „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците. Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави [неразумни — НС] човеци.“ (1 Петър 2:13–15) Ние сме признателни за ползата, която имаме от едно загрижено за хората правителство, и ръководени от думите на Петър, се подчиняваме на правителствените закони и плащаме данъците си. Макар че съзнаваме даденото от Бога право на правителствата да наказват нарушителите на закона, главната причина, поради която се подчиняваме на светските власти, е „заради Господа“. Това е Божията воля. Освен това не бихме искали да нанесем укор на името на Йехова, като бъдем наказани за някакво престъпление. — Римляни 13:1, 4–7; Тит 3:1; 1 Петър 3:17.
17. В какво трябва да бъдем уверени, когато ни се противопоставят „неразумни човеци“?
17 За съжаление някои „неразумни човеци“, които имат власт, ни преследват или ни се противопоставят по други начини, като например подбуждат кампании, целящи да опетнят името ни. Но в определеното от Йехова време техните лъжи винаги биват изобличени и ‘невежите им уста ще бъдат затворени’. Репутацията на нашето християнско поведение говори сама за себе си. Затова честните правителствени служители често ни хвалят, че вършим добро. — Римляни 13:3; Тит 2:7, 8.
Слуги на Бога
18. Как можем да избягваме да злоупотребяваме със свободата си като християни?
18 Петър ни предупреждава: „[Бъдете] като свободни, обаче не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.“ (1 Петър 2:16; Галатяни 5:13) Днес познанието ни за библейската истина ни освобождава от фалшивите религиозни учения. (Йоан 8:32) Освен това имаме свободна воля и можем да избираме. Но ние не злоупотребяваме със свободата си. Когато избираме с кого да дружим, какво да облечем, как да изглеждаме, как да се забавляваме — дори какво да ядем и да пием, — ние помним, че истинските християни са слуги на Бога, а не угаждат на себе си. Ние избираме да служим на Йехова вместо на собствените си плътски желания или на капризите и тенденциите в света. — Галатяни 5:24; 2 Тимотей 2:22; Тит 2:11, 12.
19–21. (а) Как гледаме на онези, които заемат позиция в светската власт? (б) Как някои са показали, че ‘обичат братството’? (в) Кое е нашето най–важно задължение?
19 Петър продължава: „Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.“ (1 Петър 2:17) Тъй като Йехова Бог позволява на хората да заемат различни позиции на власт, ние оказваме подходяща почит на тези хора. Дори се молим за тях с цел да ни бъде позволено да извършваме своята служба в мир и с богоугодна преданост. (1 Тимотей 2:1–4) В същото време обаче ние ‘обичаме братството’ и винаги действаме за доброто на нашите християнски братя, а не в тяхна вреда.
20 Например, когато един африкански народ беше разкъсван от етническо насилие, Свидетелите на Йехова се отличаваха с християнското си поведение. В швейцарския вестник „Реформирте Пресе“ се съобщава: „През 1995 г. [организацията] Африкански права ... успя да докаже участието на всички църкви [в конфликта] с изключение на Свидетелите на Йехова.“ Когато новините за трагичните събития стигнаха до други страни в света, Свидетелите на Йехова в Европа бързо изпратиха храна и медицинска помощ на своите братя и на другите хора в засегнатата страна. (Галатяни 6:10) Те се вслушаха в думите от Притчи 3:27: „Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, когато ти дава ръка да им го направиш.“
21 Има обаче едно по–важно задължение от почитта, която дължим на светските власти, и дори от любовта, която дължим на братята си. Какво е то? Петър казва: „От Бога се бойте.“ Ние дължим на Йехова много повече, отколкото на някой човек. Защо това е така? И как можем да уравновесяваме задълженията си към Бога със задълженията си към светските власти? На тези въпроси ще бъде отговорено в следващата статия.
Спомняш ли си?
• Какви семейни задължения имат християните?
• Как можем да проявим дух на даване в сбора?
• Какви задължения имаме към света?
• Каква полза имаме от това, че поддържаме висок стандарт на поведение?
[Снимка на страница 9]
Как християнското семейство може да бъде източник на голяма радост?
[Снимки на страница 10]
Защо Свидетелите на Йехова проявяват любов помежду си?
[Снимки на страница 10]
Можем ли да проявяваме любов към нашите братя, ако не ги познаваме лично?