Почитай онези, на които е дадена власт над теб
„Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.“ — 1 ПЕТЪР 2:17.
1, 2. Как хората гледат на властта днес? Защо?
„ДЕЦАТА имат всички права. Няма никакво уважение към родителите“ — оплаква се една майка. „Оспорвай властта“ — гласи една автомобилна лепенка. Това са само две отражения на положението, което — както сигурно знаеш — преобладава днес. Всеобщата липса на уважение към родители, учители, работодатели и правителствени чиновници е нещо често срещано по целия свят.
2 Някои хора може просто да свият рамене и да кажат: ‘Онези, които имат власт, не заслужават уважението ми.’ Понякога може би е трудно да се отрече това. Ние се сблъскваме с постоянен поток от новини за корумпирани правителствени чиновници, алчни работодатели, некомпетентни учители и родители, които малтретират децата си. За щастие малко християни гледат по същия начин на онези, които притежават власт в сбора. — Матей 24:45–47.
3, 4. Защо християните трябва да проявяват уважение към онези, които имат власт?
3 Като християни ние имаме „принуждаваща причина“ (NW) да уважаваме онези, които упражняват светска власт. Апостол Павел подканил християните да ‘се покоряват на властите, които са над тях; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога’. (Римляни 13:1, 2, 5; 1 Петър 2:13–15) Павел също така посочил една основателна причина за подчинение спрямо властта в семейството: „Жени, подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа. Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.“ (Колосяни 3:18, 20) Старейшините в сбора са достойни за нашата почит, защото ‘светият дух ги е назначил за надзорници, да пасат сбора на Бога’. (Деяния 20:28, NW) Подтиквани именно от уважение към Йехова, ние почитаме човешките власти. Естествено почитането на властта на Йехова е винаги на първо място в живота ни. — Деяния 5:29.
4 Като имаме предвид върховната власт на Йехова, нека разгледаме примери на хора, които не уважавали онези, които имат власт, и на такива, които проявявали уважение.
Неуважението води до неодобрение
5. Каква лишена от уважение нагласа проявила Михала спрямо Давид, и до какво довело това?
5 От историята на цар Давид можем да видим как Йехова гледа на онези, които презират дадената от Бога власт. Когато Давид наредил ковчегът на договора да бъде донесен в Йерусалим, съпругата му Михала, ‘като видяла, че цар Давид скача и играе пред Господа, презряла го в сърцето си’. Михала трябвало да зачита Давид не само като глава на семейството, но и като цар на страната. Тя обаче изразила чувствата си със сарказъм: „Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!“ Последствието от това било, че Михала никога нямала деца. — 2 Царе 6:14–23.
6. Как гледал Йехова на неуважението на Корей спрямо Неговите помазани?
6 Един явен пример на липса на почит спрямо определеното от Бога теократично ръководство бил този на Корей. На каква привилегия се радвал той като каатец, служейки на Йехова в скинията! Въпреки това той критикувал Моисей и Аарон, помазаните от Бога водачи на израилтяните. Корей се обединил с други първенци на Израил и безочливо казал на Моисей и Аарон: „Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?“ Как гледал Йехова на нагласата на Корей и неговите поддръжници? Бог смятал, че тяхната постъпка позори самия него, Йехова. След като видели как всички, които били на тяхна страна, били погълнати от земята, Корей и 250 първенци били унищожени чрез огън от Йехова. — Числа 16:1–3, 28–35.
7. Дали ‘превъзходните апостоли’ имали някакви основания да критикуват властта на Павел?
7 В християнския сбор през първи век имало хора, които не зачитали теократичната власт. ‘Превъзходните апостоли’ в сбора в Коринт проявявали непочтителна нагласа спрямо Павел. Те критикували неговите ораторски умения, като казвали: „Личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.“ (2 Коринтяни 10:10; 11:5) Независимо дали бил забележителен оратор, или не, Павел заслужавал уважение като апостол. Но дали говоренето на Павел било наистина „нищожно“? Неговите публични речи, записани в Библията, дават доказателство за това колко убедителен оратор бил той. Да, в резултат на една кратка дискусия с Ирод Агрипа II, който бил „вещ във всички ... въпроси между юдеите“, Павел накарал царя да каже: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!“ (Деяния 13:15–43; 17:22–34; 26:1–28, „Верен“) Въпреки това ‘превъзходните апостоли’ в Коринт го обвинили, че говоренето му е „нищожно“! Как гледал Йехова на тяхната нагласа? В едно послание към надзорниците на сбора в Ефес Исус Христос говорил благосклонно за хората, които отказали да бъдат отклонени от онези, „които наричат себе си апостоли, а не са“. — Откровение 2:2.
Уважение въпреки несъвършенството
8. Как Давид показал, че почита властта, която Йехова бил дал на Саул?
8 В Библията има много примери на хора, които почитали личности, притежаващи власт, дори когато те прилагали неправилно властта си или злоупотребявали с нея. Давид бил такъв хубав пример. Цар Саул, под чието управление той служил, започнал да завижда на постиженията на Давид и търсел начин да го убие. (1 Царе 18:8–12; 19:9–11; 23:26) Но макар че имал възможности да убие Саул, Давид казал: „За мен е немислимо, от гледна точка на Йехова, да вдигна ръката си против помазаника на Йехова!“ (1 Царе 24:3–6; 26:7–13, NW) Давид знаел, че Саул греши, но оставил Йехова да го съди. (1 Царе 24:12, 15; 26:22–24) Той не говорел оскърбително за Саул или с него.
9. (а) Как се чувствувал Давид, когато Саул се отнасял зле към него? (б) Защо можем да кажем, че уважението на Давид към Саул било искрено?
9 Дали Давид се измъчвал, когато се отнасяли зле към него? „Насилници търсят душата ми“ — викал Давид към Йехова. (Псалм 54:3) Той изливал сърцето си пред Йехова: „Избави ме от неприятелите ми, Боже мой, ... силните се събират против мене, не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях. Без да има в мене вина тичат и се готвят; събуди се да ме посрещнеш, и виж.“ (Псалм 59:1–4) Дали си се чувствувал някога по същия начин — че не си направил нищо лошо на имащ власт човек, но въпреки това той не престава да ти създава проблеми? Давид не престанал да проявява уважение към Саул. Вместо да ликува от радост, когато Саул умрял, Давид написал погребална песен: „Саул и Йонатан, обични и сговорни през живота си, ... бяха по–бързи от орли, по–силни от лъвове. Дъщери израилски! плачете за Саула.“ (2 Царе 1:23, 24, „Синодално издание“, 1998 г.) Какъв хубав пример на искрено уважение към помазаника на Йехова, въпреки че Давид бил онеправдан от Саул!
10. Какъв хубав пример дал Павел относно оказването на почит на дадената от Бога власт на ръководното тяло, и до какво довело това?
10 В християнската епоха намираме също забележителни примери на хора, почитащи дадената от Бога власт. Да вземем за пример Павел. Той проявявал уважение към решенията на ръководното тяло на християнския сбор през първи век. По време на последното посещение на Павел в Йерусалим членовете на ръководното тяло го посъветвали да се очисти церемониално, за да покаже на другите, че не таи лоши чувства към Моисеевия закон. Павел можел да си помисли: ‘Преди тези братя ме напътствуваха да напусна Йерусалим, когато животът ми беше в опасност. Сега искат да покажа публично, че уважавам Моисеевия закон. Вече писах писмо на Галатяните, като ги съветвах да се освободят от спазването на Закона. Ако отида в храма, другите може да разберат погрешно постъпката ми, като си мислят, че правя компромис с онези от класа на обрязаните.’ Но явно Павел не мислел по този начин. Тъй като тук не ставало въпрос за компромис с някой християнски принцип, той уважил и последвал съвета на ръководното тяло през първи век. Незабавният резултат от това бил, че Павел трябвало да бъде избавен от тълпата юдеи, и впоследствие прекарал две години в затвор. В крайна сметка божията воля била извършена. Павел свидетелствувал пред висшестоящи чиновници в Кесария и след това за сметка на държавата бил отведен в Рим, за да свидетелствува пред самия кесар. — Деяния 9:26–30; 21:20–26; 23:11; 24:27; Галатяни 2:12; 4:9, 10.
Дали проявяваш уважение?
11. Как можем да проявяваме уважение към светските власти?
11 Дали проявяваш дължимото уважение към онези, които имат власт? На християните е наредено да ‘отдават на всички дължимото — комуто се дължи почит, почитта’. Наистина, нашето подчинение на „висшестоящите власти“ (NW) включва не само това да плащаме данъците си, но и това да почитаме властите чрез поведението и речта си. (Римляни 13:1–7) Как реагираме, когато сме изправени пред правителствени чиновници, които може би са груби? В щата Чиапас (Мексико) властите в една общност били завзели нивите, принадлежащи на 57 семейства на Свидетели на Йехова, защото тези християни не участвували в определени религиозни празници. На събранията, проведени за разрешаване на въпроса, Свидетелите — спретнато облечени — говорели винаги с достойнство и уважение. След повече от една година било взето решение в тяхна полза. Тяхната нагласа до такава степен спечелила уважението на някои наблюдатели, че и те искали да станат Свидетели на Йехова.
12. Защо е важно жената да проявява „дълбоко уважение“ към своя невярващ съпруг?
12 Как можеш да проявяваш уважение към дадената от Бога власт в семейството? След като обсъдил примера на Исус в понасянето на зло, апостол Петър казал: „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх [дълбоко уважение — NW] и чистота.“ (1 Петър 3:1, 2; Ефесяни 5:22–24) Тук Петър подчертал колко е важно една съпруга да се подчинява на съпруга си с „дълбоко уважение“, дори и някои съпрузи да не правят почти нищо, с което да заслужават такова уважение. Почтителната нагласа на съпругата може да спечели сърцето на нейния невярващ съпруг.
13. Как съпругите могат да почитат съпрузите си?
13 В контекста на тези стихове Петър насочва вниманието ни към примера на Сара, чийто съпруг, Авраам, бил забележителен пример на вяра. (Римляни 4:16, 17; Галатяни 3:6–9; 1 Петър 3:6) Трябва ли съпругите, чиито съпрузи са вярващи, да им отдават по–малко почит, отколкото отдават съпругите на своите невярващи съпрузи? А ако не си съгласна със съпруга си по някой въпрос? Исус дал един съвет, който може да се приложи в по–общ смисъл: „Ако някой, който има власт, ти възложи да извървиш една миля, върви с него две мили.“ (Матей 5:41, NW) Дали почиташ съпруга си, като вървиш с него според неговите желания? Ако това изглежда прекалено трудно, сподели с него чувствата си по този въпрос. Недей да си мислиш, че той знае как се чувствуваш. Но когато го запознаваш с желанията си, прави това по изпълнен с уважение начин. Библията ни подканя: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ — Колосяни 4:6.
14. Какво се включва в проявяването на почит към родителите?
14 А децата? Божието Слово нарежда: „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. ‘Почитай баща си и майка си’ — което е първата заповед с обещание.“ (Ефесяни 6:1–3, „Верен“) Обърни внимание, че това да си послушен на родителите си се смята за синоним на ‘почитането на баща си и майка си’. Гръцката дума, преведена като „почитам“, носи значението на „ценя“ или „определям стойност на“. Следователно за да си послушен, е необходимо нещо повече от неохотно следване на родителските правила, които може да ти изглеждат неразумни. Бог иска да уважаваш високо родителите си и да цениш тяхното ръководство. — Притчи 15:5.
15. Как децата могат да запазят уважението си, дори ако смятат, че родителите им са допуснали грешка?
15 Но ако твоите родители направят нещо, което обикновено би намалило уважението ти към тях? Опитай се да гледаш на нещата от тяхната гледна точка. Нима те не са ‘те родили’ и не се грижат за теб? (Притчи 23:22) Нима не са подтиквани от любов към теб? (Евреи 12:7–11) Говори с уважение с родителите си, като обясниш с кротък дух как се чувствуваш. Дори ако те откликнат по начин, който ти не харесваш, въздържай се от това да говориш с неуважение към тях. (Притчи 24:29) Помни как Давид запазил уважението си към Саул, дори когато царят се отклонил от следването на божиите съвети. Моли Йехова да ти помогне да се справиш с чувствата си. „Изливайте сърцата си пред Него — казал Давид. — Бог е нам прибежище.“ — Псалм 62:8; Плачът на Йеремия 3:25–27.
Почитай онези, които са начело
16. Какво можем да научим от примера на фалшивите учители и ангелите?
16 Старейшините в сбора са назначени чрез светия дух, но въпреки това са несъвършени и правят грешки. (Псалм 130:3; Еклисиаст 7:20; Деяния 20:28, NW; Яков 3:2) В резултат на това някои хора в сбора може да бъдат недоволни от старейшините. Как трябва да реагираме, когато смятаме, че нещо в сбора не е решено правилно, или поне така изглежда? Обърни внимание на разликата между фалшивите учители през първи век и ангелите: „Дръзки, упорити, те [фалшивите учители] не треперят пред славните, но бълват хули, докато ангелите, макар че имат по–голяма сила и власт, не ги обвиняват с хулни думи, като не правят това от уважение към Йехова.“ (2 Петър 2:10–13, NW) Въпреки че фалшивите учители бълвали хули за „славните“ — старейшините, на които била дадена власт в християнския сбор през първи век, — ангелите не хулели фалшивите учители, които причинявали разединение сред братята. Ангелите, които заемат по–висша позиция и имат по–изострено чувство за справедливост от хората, знаели какво става в сбора. Въпреки това „от уважение към Йехова“ те оставили присъдата на Бога. — Евреи 2:6, 7; Юда 9.
17. Каква роля играе вярата ти, когато се занимаваш с проблеми, относно които смяташ, че старейшините грешат?
17 Дори ако нещо не е решено точно по начина, по който би трябвало, не трябва ли да проявяваме вяра в Исус Христос като живия Глава на християнския сбор? Нима той не е запознат с това, което става в собствения му целосветски сбор? Не трябва ли да уважаваме начина, по който той разрешава ситуацията, и да признаваме неговата способност да контролира нещата? Наистина, ‘кои сме ние, за да съдим ближния си’? (Яков 4:12; 1 Коринтяни 11:3; Колосяни 1:18) Защо в молитвите си не кажеш на Йехова за своите грижи?
18, 19. Какво можеш да направиш, ако смяташ, че един старейшина е сгрешил?
18 Поради човешкото несъвършенство може да се появяват трудности или проблеми. Понякога един старейшина може дори да сгреши, като причини безпокойство на някого. Нашите прибързани действия при такива обстоятелства няма да променят ситуацията. Те може само да влошат проблема. Онези, които притежават духовна проницателност, ще чакат Йехова да оправи нещата и да наложи необходимото дисциплиниране в определеното от него време и по определения от него начин. — 2 Тимотей 3:16; Евреи 12:7–11.
19 А ако се чувствуваш подтиснат от някой въпрос? Защо вместо да говориш с други в сбора не се обърнеш с уважение към старейшините за помощ? Без да бъдеш критичен, обясни как си бил засегнат. Винаги проявявай ‘съчувствие’ към тях и запазвай уважение, когато им се доверяваш. (1 Петър 3:8) Не прибягвай до сарказъм, но уповавай на тяхната християнска зрялост. Проявявай признателност за всяко насърчение от Библията, което те любезно може да ти предложат. И ако изглежда, че са необходими други коригиращи мерки, бъди уверен, че Йехова ще ръководи старейшините да направят това, което е добро и правилно. — Галатяни 6:10; 2 Солунци 3:13.
20. Какво ще обсъдим в следващата статия?
20 Но има един друг аспект, който трябва да се разгледа във връзка с оказването на почит и уважение на тези, които имат власт. Не трябва ли онези, на които е дадена позиция на власт, да уважават хората, които са поставени под техните грижи? Нека разгледаме това в следващата статия.
Как би отговорил?
• Каква основателна причина имаме за това да оказваме почит на онези, които имат власт?
• Как Йехова и Исус гледат на онези, които не уважават дадената от Бога власт?
• Какви хубави примери имаме на хора, които почитали онези, на които е дадена власт?
• Какво можем да направим, ако изглежда, че някой, който има власт над нас, е сгрешил?
[Снимка на страница 12]
Сара дълбоко уважавала властта на Авраам и била щастлива
[Снимка на страница 13]
Михала не зачитала властта на Давид като глава на семейството и като цар
[Снимка на страница 15]
„За мен е немислимо ... да вдигна ръката си против помазаника на Йехова!“
[Снимка на страница 16]
Защо в молитвите си не кажеш на Йехова за своите грижи?