Глава 4
Този, за когото свидетелствували всичките пророци
1. Какво показват фактите за предчовешкото съществуване на Исус относно взаимоотношенията му с Йехова?
ОПИСВАЙКИ своите сърдечни взаимоотношения с Йехова, Исус казал: „Отецът люби Сина и му показва всичко, що върши сам.“ (Йоан 5:19, 20) Близостта на тези взаимоотношения започнала от времето на сътворението на Исус, безброй хилядолетия преди раждането му като човек. Той е единородният син на Бога, единственият, когото Йехова сътворил сам. Всичко останало в небесата и на земята било създадено посредством този горещо обичан, първороден син. Той служел също и като божие Слово, или говорител, чрез когото волята на Бога била съобщавана на другите. И той — синът, когото Бог обичал особено много, — станал човекът Исус Христос. — Кол. 1:15, 16; Йоан 1:14; 12:49, 50.
2. До каква степен библейските пророчества говорят за Исус?
2 Преди неговото чудодейно раждане като човек, за него били записани множество вдъхновени пророчества. Както апостол Петър уверил Корнилий: „За него свидетелствуват всичките пророци.“ (Деян. 10:43) Ролята на Исус във връзка с чистото поклонение е толкова силно изразена в Библията, че един ангел казал на апостол Йоан: „Покланяй се на Бога; защото свидетелствуването за Исус е онова, което вдъхновява пророкуването.“ (Откр. 19:10, NW) Тези пророчества ясно го идентифицират и обръщат внимание на онези аспекти от божията цел относно Исус, които са от първостепенен интерес днес.
КАКВО РАЗКРИЛИ ПРОРОЧЕСТВАТА
3. (а) Кой в пророчеството от Битие 3:14, 15 е представен от „змията“? От „жената“? От ‘семето на змията’? (б) Защо ‘смазването на главата на змията’ е от голям интерес за служителите на Йехова?
3 Първото от тези пророчества било изречено след бунта в Едем. То било включено в присъдата на Йехова над змията. Йехова казал: „И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.“ (Бит. 3:14, 15, „Български превод на Библията“, 1885 г.) Какво значело това? В определеното от Бога време други пророчества изяснили и допълнили значението на това пророчество. В резултат на това ние знаем, че онзи, към когото било отправено то, е Сатан Дяволът, представен чрез змията. „Жената“ е лоялната небесна организация на Йехова, която му е като вярна съпруга. ‘Семето на змията’ включва и ангели, и хора, които проявяват духа на Дявола, онези, които се противопоставят на Йехова и на неговия народ. Като се има предвид начинът, по който Дяволът използувал змията в Едем, от пророчеството можело да се разбере, че ‘смазването на главата на змията’ се отнасяло за крайното унищожение на този бунтовен син на Бога, който оклеветил Йехова и донесъл голямо страдание на човечеството. Но кой бил „семето“, което щяло да извърши това смазване, дълго време останало свещена тайна. — Рим. 16:25, 26.
4. Как родословната линия на Исус помага той да бъде идентифициран като обещаното Семе?
4 След около 2000 години човешка история, Йехова дал допълнителни подробности. Той показал, че Семето ще се появи в рода на Авраам. (Бит. 22:15–18) Но линията, водеща до Семето, нямало да зависи само от произхода по плът, а и от избора на Бога. Въпреки Авраамовата любов към сина му Исмаил, роден от робинята Агар, Йехова недвусмислено заявил: „Завета [договора — NW] си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди.“ (Бит. 17:18–21; 21:8–12) По–късно този договор бил потвърден не с първородния син на Исаак — Исав, но с Яков, от когото произлезли 12–те племена на Израел. (Бит. 28:10–14) След време било показано, че Семето ще бъде родено в племето на Юда, в дома на Давид. — Бит. 49:10; 1 Лет. 17:3, 4, 11–14.
5. От какво още станало ясно дори в самото начало на Исусовата земна служба, че той е Месията?
5 Повече от 700 години предварително Библията посочила, че Витлеем ще е мястото на човешкото раждане на Семето, но също така разкрила, че то е този, който вече съществувал „отначало, от вечността“, от времето на неговото създаване в небето. (Мих. 5:2) Времето на неговата поява на земята като Помазаник на Йехова, като Месия, било предсказано чрез пророка Даниил. (Дан. 9:24–26) И когато той бил помазан със свети дух, глас от небето го идентифицирал. (Мат. 3:16, 17) Затова, след като станал последовател на Исус, Филип убедено могъл да заяви: „Намерихме онзи, за когото писа Моисей в закона, и за когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия [осиновен] син, който е от Назарет.“ — Йоан 1:45.
6. (а) Какво разбрали последователите на Исус след смъртта му? (б) Кой главно е ‘семето на жената’, и какво се има предвид с това, че той ще смаже главата на змията?
6 По–късно последователите на Исус осъзнали, че буквално стотици пророчески позовавания за него били вплетени в боговдъхновеното Писание. След смъртта и възкресението си, той лично ‘им тълкувал писаното за него във всичките писания’. (Лука 24:27) Сега е очевидно, че главно Исус е ‘семето на жената’, онзи, който ще смаже главата на „змията“ по такъв начин, че в крайна сметка Сатан ще бъде унищожен без следа. Чрез Исус всички обещания на Бога спрямо човечеството, всички неща, за които ние истински копнеем, ще бъдат приведени в изпълнение. — 2 Кор. 1:20.
7. Върху какво друго освен идентичността на онзи, за когото става дума в пророчествата, е полезно да се замислим?
7 Когато за първи път си прочел някои от пророчествата, може би си се питал, подобно на етиопския велможа: „За кого казва това пророкът?“ Но щом получил отговор, велможата не оставил нещата да чакат. След като внимателно изслушал обяснението, дадено от Филип, мъжът си дал сметка, че разбирането относно това как Исус изпълнил пророчеството изисква от него самия да предприеме действия, като се покръсти. (Деян. 8:32–38; Иса. 53:3–9) Дали и ние откликваме по подобен начин? В някои случаи начинът, по който е представено пророчеството, ни затрогва дълбоко, или пък сърцето ни може да се развълнува от изводите, направени в самата Библия, когато се посочва изпълнението.
8. Тук са разгледани четири пророчески предобраза. Използувай въпросите и посочените стихове, за да покажеш как тези пророчества засягат и нас. Разгледай ги един по един.
8 Обърни внимание как потвърждават това следните пророчески обещания и предобрази, отнасящи се до Исус Христос. Отговори на въпросите с помощта на посочените стихове.
(1) Как разказът за опита на Авраам да принесе в жертва Исаак ни помага да разберем какво направил Йехова, като осигурил откупа чрез сина си Исус? (Йоан 3:16; Бит. 22:1–18 [забележи как е описан Исаак във 2 стих].)
Каква увереност трябва да ни вдъхне това? (Рим. 8:32, 38, 39)
Какво обаче се изисква от наша страна? (Бит. 22:18; Йоан 3:36)
(2) За каква сериозна отговорност ни напомня Библията, идентифицирайки Исус като пророк, подобен на Моисей? (Деян. 3:22, 23; Втор. 18:15–19)
Кои са някои от нещата, които ни е говорил Исус, и защо те са много навременни сега? (Мат. 28:18–20; 19:4–9; 18:3–6)
(3) Към какви привлекателни качества на Исус като първосвещеник насочва вниманието Библията, когато обяснява какво било представено чрез свещеничеството на Аарон? (Евр. 4:15–5:3; 7:26–28)
Тогава как трябва да оценяваме възможността да се обръщаме към Бога в молитва чрез Христос, за да ни помогне да превъзмогнем слабостите си?
(4) Като се има предвид превъзхождащата стойност на Исусовата жертва (заместила всички жертви, принасяни съгласно Закона на Моисей), защо трябва много внимателно да се пазим да не превърнем в навик нещо, за което знаем, че не е угодно на Бога? (Евр. 10:26, 27)
Какво ще вършим усърдно, ако изпитваме истинска признателност за надеждата за живот, станала възможна вследствие на Исусовата жертва? (Евр. 10:19–25)
КАК МОЖЕМ ДА ПОКАЖЕМ ВЯРАТА СИ В ХРИСТОС?
9. Защо за нас няма спасение отделно от Исус Христос?
9 След като апостол Петър показал пред юдейския върховен съд в Йерусалим как пророчествата били изпълнени в Исус, той направил следното убедително заключение: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деян. 4:11, 12; Пс. 118:22) Всички потомци на Адам са грешници, така че тяхната смърт се явява присъда за греха и не съдържа стойност, която може да бъде приложена като откуп за някого. Но Исус бил съвършен и даването на неговия живот имало жертвена стойност. (Пс. 49:6–9; Евр. 2:9) Той принесъл на Бога откуп, който точно съответствувал по стойност на онова, което Адам загубил за потомците си. Каква полза ни донесло това? — 1 Тим. 2:5, 6.
10. Обясни един от начините, по които Исусовата жертва ни е донесла голяма полза.
10 То направило възможно да имаме чиста съвест въз основа на прошката за греховете — нещо, далеч надхвърлящо всичко, постигнато от Израел чрез жертвоприношенията на животни под Моисеевия закон. (Деян. 13:38, 39; Евр. 9:13, 14) Но за да притежаваме такава съвест, трябва, разбира се, да бъдем честни със самите себе си и да имаме истинска вяра в Исус Христос. Дали ние самите разбираме колко много се нуждаем от жертвата на Исус? „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ — 1 Йоан 1:8, 9.
11. Защо потапянето във вода е важен фактор за придобиването на чиста съвест пред Бога?
11 Разбира се, някои от онези, които признават, че са грешници и изповядват вяра в Христос, които дори споделят в някаква степен посланието за божието Царство с другите, както правел Исус, въпреки това са далеч от пълната вяра в Исус. Защо е така? Добре, а как според Библията, хората от първия век публично показвали, че наистина били станали вярващи? Те се покръствали. Защо? Защото Исус наредил учениците да бъдат покръствани. (Мат. 28:19, 20; Деян. 8:12; 18:8) Когато сърцето на някой човек е истински развълнувано от любещите мерки, които Йехова взел чрез Исус Христос, този човек няма да бъде възпиран от нищо. Той ще направи всички необходими корекции в своя живот, ще отдаде себе си на Бога и ще символизира това с потапяне във вода. Както показва Библията, именно чрез проявяването на вяра по такъв начин, той оправя ‘молба към Бога за чиста съвест’. — 1 Пет. 3:21, NW.
12. Какво трябва да направим, ако осъзнаем, че сме извършили грях, и защо?
12 Разбира се, дори и след това ще се проявяват грешни наклонности. Тогава? „Това ви пиша, за да не съгрешите“ — казва апостол Йоан. Следователно ние не трябва да подминаваме с лека ръка греха в себе си, независимо от това дали той се проявява чрез действия, думи или нагласа. „Но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа, праведния. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ (1 Йоан 2:1, 2) Дали това означава, че каквото и да правим, щом се помолим на Бога: ‘Прости греховете ни!’, всичко ще бъде наред? Не. Ключът към прошката е искреното разкаяние. Също така може би ще е необходима помощ от старейшините в християнския сбор. Ние трябва да признаем погрешността на направеното и да изпитаме искрено съжаление за станалото, за да можем да положим сериозни усилия да избегнем повтарянето му. (Деян. 3:19; Як. 5:13–16) Ако постъпим така, можем да бъдем уверени в помощта на Исус. Въз основа на нашата вяра в опрощаващата греховете стойност на неговата жертва, е възможно да получим отново благоволението на Йехова, а това е много важно, ако искаме нашето поклонение да бъде приемливо за Него.
13. (а) Обясни друг начин, по който Исусовата жертва ни е донесла полза. (б) Защо нашата служба на Бога не може да ни спечели това възнаграждение? (в) Но какво ще правим, ако наистина имаме вяра?
13 Исусовата жертва също така разкри пред нас възможността за вечен живот — в небесата за „малкото стадо“, и на райската земя за още милиарди от човечеството. (Лука 12:32; Откр. 20:11, 12; 21:3, 4) Това не е възнаграждение, което ние можем да заслужим. Колкото и усилия, да полагаме в службата на Йехова, ние никога не можем да достигнем такива заслуги, че Бог да ни дължи живот. Вечният живот е „божият дар . . . в Христа Исуса, нашия [Господар]“. (Рим. 6:23; Ефес. 2:8–10) И все пак, ако вярваме в този дар и сме признателни за начина, по който той е станал възможен, ние ще проявим това. Разбирайки как чудесно Йехова използувал Исус при осъществяването на волята си и колко важно е за всички нас да следваме отблизо Исусовите стъпки, ние ще направим християнската служба едно от най–важните неща в своя живот. Вярата ни ще личи от убедеността, с която казваме на другите за този великолепен дар от Бога. — Сравни Деяния 20:24.
14. По какъв начин тази вяра в Исус Христос оказва обединяващо въздействие?
14 Какво прекрасно, обединяващо въздействие оказва тази вяра! Чрез нея ние се приближаваме към Йехова, към Сина му и един към друг в рамките на християнския сбор. (1 Йоан 3:23, 24) Тя ни подтиква да се радваме, че Йехова в своята добрина дава на своя Син „името, което е над всяко друго име [с изключение на божието име], така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповядва, че Исус Христос е [Господар] за слава на Бога Отца.“ — Флп. 2:9–11.
СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР
● Когато Месията се появил, защо за онези, които истински вярвали в божието слово, било ясно кой е той?
● Как трябва да ни въздействуват пророческите предобрази, изпълнени в Исус, които са изобразени на стр. 34?
● По какъв начин Исусовата жертва вече ни донася полза? Как можем да покажем признателността си за нея?
[Блок/Снимки на страница 34]
ПРОРОЧЕСКИ ПРЕДОБРАЗИ НА ИСУС — как трябва да ти въздействуват те?
Авраам принася Исаак в жертва
Моисей като говорител на Бога
Аарон като първосвещеник
Жертвоприношения на животни