„Ето, това е нашият Бог“

 1, 2. (а) Какви въпроси би задал ти на Бога? (б) Какво попитал Бога Моисей?

МОЖЕШ ли да си представиш, че разговаряш с Бога? Самата мисъл за това вдъхва страхопочитание — Върховният владетел на вселената да разговаря с тебе! Отначало се поколебаваш за малко, но после успяваш да отговориш. Той слуша, отговаря ти и дори ти помага да не се притесняваш и да зададеш какъвто искаш въпрос. Тогава какъв ще е твоят въпрос?

² Преди много време имало един мъж, който бил точно в това положение. Той се казвал Моисей. Но въпросът, който избрал да зададе на Бога, може да те изненада. Той не попитал за себе си, за своето бъдеще, или дори за плачевното състояние на човечеството. Не, той попитал за божието име. Може би това ще ти се стори странно, защото Моисей вече знаел личното име на Бога. Тогава въпросът му трябва да е имал по–дълбоко значение. Всъщност това бил най–важният въпрос, който Моисей би могъл да зададе. Отговорът засяга всички нас. Той може да ти помогне да предприемеш една важна стъпка относно приближаването към Бога. Защо? Нека се запознаем отблизо с този забележителен разговор.

 3, 4. Какви събития довели до разговора на Моисей с Бога, и каква била същността на думите, които разменили?

³ Моисей бил на 80 години. Той бил живял четири десетилетия отделен от своя народ, израилтяните, които били роби в Египет. Един ден докато пасял стадата на своя тъст, той видял странно явление. Един трънлив храст бил обхванат от пламъци, но не изгарял. Просто горял и светел като сигнален огън на планинския склон. Моисей се приближил, за да изследва това явление. Колко ли бил смаян, когато чул един глас да му говори от огъня! Тогава, посредством един ангелски говорител, Бог и Моисей разговаряли продължително време. И както може би знаеш, там Бог възложил на не твърде уверения Моисей да остави спокойния си живот и да се върне в Египет, за да избави израилтяните от робство. — Изход 3:1–12.

⁴ Моисей можел да зададе всякакъв въпрос на Бога. Но обърни внимание на въпроса, който той решил да зададе: „Ето, когато отида при израилтяните и им река: ‘Бог на бащите ви ме изпрати при вас’, и те ми кажат: ‘Как Му е името?’, що да им кажа?“ — Изход 3:13.

 5, 6. (а) На каква проста, но важна истина ни учи въпросът на Моисей? (б) Какво заслужаващо порицание нещо се върши с личното име на Бога? (в) Защо е толкова важно това, че Бог е разкрил името си на хората?

⁵ Първото нещо, на което ни учи този въпрос, е това, че Бог има име. Не бива да приемаме тази проста истина като нещо подразбиращо се. Но много хора правят точно това. Личното име на Бога бива премахвано от много преводи на Библията и бива заменяно с титли като „Господ[ар]“ и „Бог“. Това е едно от най–печалните и заслужаващи порицание неща, правени в името на религията. Та кое е първото нещо, което правиш, когато се запознаваш с някого? Не питаш ли за името му? Подобно е положението и когато се запознаваш с Бога. Той не е някаква безименна, далечна същност, която не подлежи на опознаване и разбиране. Макар и невидим, той е личност и си има име — Йехова.

⁶ Освен това, когато Бог разкрива своето лично име, предстои да стане нещо велико и вълнуващо. Той ни кани да го опознаем. Той иска да вземем възможно най–доброто решение в своя живот — да се приближим до него. Но Йехова прави и нещо повече от това да ни съобщи името си. Той ни учи и каква личност представя то.

 7. (а) Какво означава божието име? (б) Какво всъщност искал да знае Моисей, когато попитал Бога за Неговото име?

⁷ Йехова сам избрал своето име, име с богато значение. Смята се, че „Йехова“ означава „Той причинява да става“. Бог е единствен по рода си в цялата вселена, понеже причинил съществуването на всички неща и винаги осъществява своето намерение. Това е вдъхваща страхопочитание мисъл. Но дали значението на божието име има и друг аспект? Явно Моисей искал да узнае нещо повече. Той вече знаел, че Йехова е Създателят и бил наясно какво е неговото име. Божието име не било нещо ново. Хората го били употребявали векове наред. Така че когато попитал за божието име, Моисей всъщност попитал за личността, представяна от това име. С други думи, той казвал: ‘Какво да кажа на твоя народ Израил за тебе — нещо, което ще укрепи вярата им в тебе, нещо, което ще ги убеди, че ти наистина ще ги избавиш?’

 8, 9. (а) Как Йехова отговорил на въпроса на Моисей, и каква е грешката на начина, по който често бива превеждан Неговият отговор? (б) Какво е значението на израза „Аз ще стана това, което ще стана“?

⁸ В отговор Йехова разкрил вълнуващ аспект от своята личност, който е свързан със значението на името му. Той казал на Моисей: „Аз ще стана това, което ще стана.“ (Изход 3:14, НС) Много преводи на Библията тук гласят: „Аз съм Оня, Който съм.“ Но по–точни преводи показват, че Бог не потвърждавал просто своето съществуване. Не, Йехова учел Моисей — и в по–разширен смисъл и всички нас, — че щял ‘да стане’, или да пожелае да стане това, което е необходимо, за да изпълни обещанията си. Преводът на Дж. Б. Родърам уместно предава този стих като: „Аз ще стана каквото пожелая.“ Един специалист по въпросите на библейския еврейски език обяснява фразата по следния начин: „Каквато и да е ситуацията или потребността ..., Бог ще ‘стане’ решението на тази потребност.“

⁹ Какво означавало това за израилтяните? Каквото и препятствие да се издигнело пред тях, колкото и трудно да било положението, в което можели да се окажат те, Йехова щял да стане каквото е необходимо, за да ги избави от робството и да ги заведе в Обетованата земя. Несъмнено това име вдъхвало доверие към Бога. То може да направи същото и за нас днес. (Псалм 9:10) Защо?

10, 11. Как името на Йехова ни кани да мислим за него като за най–гъвкавия и най–добрия възможен Баща? Онагледи с пример.

¹⁰ Да онагледим това с пример: Родителите добре знаят колко гъвкави и приспособими трябва да са в грижите за своите деца. В разстояние само на един–единствен ден на някой родител може да се наложи да действа като медицинска сестра, готвач, учител, възпитател, съдия и още много други длъжности. Много родители са смаяни от широкото поле на дейност и различните роли, които трябва да изпълняват. Те отбелязват абсолютното доверие, което изпитват към тях децата им — малките никога не се съмняват, че тате или мама могат да направят раната да не боли, да разрешат всички спорове, да поправят счупената играчка и да отговорят на всеки въпрос, който се появи в изпълнените с безкрайна любознателност главички. Някои родители губят самочувствието си и понякога дори се отчайват поради собствените си ограничения. Те се чувстват крайно неспособни да изпълнят много от тези роли.

¹¹ Йехова също е любещ Баща. Но без да нарушава своите съвършени стандарти, няма нищо, което той да не може да стане, за да се погрижи за земните си деца по най–добрия възможен начин. Така че името му, Йехова, ни кани да мислим за него като за най–добрия Баща, който можем да си представим. (Яков 1:17) Моисей и другите верни израилтяни скоро научили, че Йехова е верен на името си. Те гледали със страхопочитание как той се подтикнал да стане непобедим военен командир, господар на всички природни сили, несравним законодател, съдия, архитект, закрилник, осигуряващ храна и вода, запазващ облеклото и сандалите им и още много други неща.

12. Как нагласата на фараона спрямо Йехова се различавала от нагласата на Моисей?

¹² Така че Бог е съобщил името си, разкрил е вълнуващи неща за личността, която то представя, и дори е показал, че всичко, което казва за себе си, е вярно. Несъмнено Бог иска да го опознаем. Как откликваме ние? Моисей искал да познае Бога. Това силно желание оформило неговия живот и го довело много близо до небесния му Баща. (Числа 12:6–8; Евреи 11:27) За жалост много малко от съвременниците на Моисей изпитвали същото желание. Когато Моисей споменал Йехова по име пред фараона, този горделив египетски владетел възразил: „Кой е Йехова?“ (Изход 5:2) Фараонът не искал да научи повече за Йехова. Вместо това той цинично отхвърлил Бога на Израил като незначителен или маловажен. Този възглед е твърде често срещан днес. Той заслепява хората спрямо една от най–важните истини — Йехова е Върховният господар.

13, 14. (а) Защо Йехова получава много титли в Библията, и кои са някои от тях? (Виж блока на 14 страница.) (б) Защо Йехова единствено отговаря на изискванията да бъде наричан ‘Върховния господар’?

¹³ Йехова е толкова гъвкав, толкова приспособим, че с основание в Писанията се посочват множество негови титли. Те не изместват неговото лично име; не, по–скоро те ни учат допълнително на това какво представя неговото име. Например, той е наречен ‘Върховния господар Йехова’. (2 Царе 7:22, НС) Тази извисена титла, срещаща се стотици пъти в Библията, ни посочва каква е позицията на Йехова. Единствено той има правото да бъде Владетел на цялата вселена. Помисли защо това е така.

¹⁴ Йехова е единственият Създател. В Откровение 4:11 се казва: „Достоен си, Господи [Йехова — НС] наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ Тези изпълнени с величие думи не могат да се отнасят за никой друг. Всичко във вселената дължи съществуването си на Йехова! Несъмнено Йехова заслужава честта, силата и славата, които съпътстват това да си Върховен господар и Създател на всички неща.

15. Защо Йехова е наречен ‘Цар на вечността’?

¹⁵ Друга титла, която се отнася единствено до Йехова, е ‘Цар на вечността’. (1 Тимотей 1:17, НС; Откровение 15:3, НС) Какво означава това? За нашия ограничен разум е трудно да го разбере, но Йехова е вечен и в двете посоки на времето — и в миналото, и в бъдещето. В Псалм 90:2 се казва: „Отвека и довека Ти си Бог.“ Така че Йехова никога не е имал начало, той е съществувал винаги. С право той е наречен ‘Стария по дни’ — той съществувал цяла вечност, преди да започне да съществува всеки друг или всяко друго нещо във вселената! (Даниил 7:9, 13, 22) Кой може с основание да поставя под съмнение неговото право да бъде Върховен господар?

16, 17. (а) Защо не можем да видим Йехова, и защо това не бива да ни учудва? (б) В какъв смисъл Йехова е по–реален от всичко онова, което можем да видим и да докоснем?

¹⁶ Но въпреки това някои поставят под съмнение това право, както постъпил фараонът. Отчасти проблемът се крие в това, че несъвършените хора придават прекалено голямо значение на онова, което могат да видят с очите си. Ние не можем да видим Върховния господар. Той е дух, невидим за човешките очи. (Йоан 4:24) Освен това ако човек от плът и кръв застане в непосредствена близост до Йехова Бог, това ще бъде пагубно за него. Сам Йехова казал на Моисей: „Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.“ — Изход 33:20; Йоан 1:18.

¹⁷ Това не бива да ни учудва. Моисей видял само част от славата на Йехова, явно чрез негов ангелски представител. Какъв бил резултатът? Лицето на Моисей ‘блестяло’ известно време след това. Израилтяните дори се страхували да погледнат направо в лицето на Моисей. (Изход 33:21–23; 34:5–7, 29, 30) Тогава няма съмнение, че никой човек не би могъл да види Върховния господар в цялата му слава! Дали това означава, че той е по–малко реален от нещо, което можем да видим и да докоснем? Не, ние с готовност приемаме за действителни много неща, които не можем да видим — вятъра, радиовълните и мислите, например. Освен това Йехова е дълговечен, на него не му влияе времето, не му влияят дори милиарди години! В този смисъл той е много по–действителен от нещата, които можем да пипнем или да видим, тъй като материалната област е подвластна на времето и разрухата. (Матей 6:19) Но дали трябва да мислим за него само като за една абстрактна, нелична сила, или за една неясна Първопричина? Нека да видим.

18. Какво видение получил Езекиил, и какво символизират четирите лица на ‘живите същества’ край Йехова?

¹⁸ Макар че не можем да видим Бога, в Библията има вълнуващи откъси, които ни позволяват да надникнем в самите небеса. Първата глава на книгата Езекиил е един от тях. Езекиил получил видение за небесната организация на Йехова, която той видял като огромна небесна колесница. Особено силно впечатление прави описанието на могъщите духовни същества край Йехова. (Езекиил 1:4–10) Тези „живи същества“ са тясно свързани с Йехова и видът им ни казва нещо важно за Бога, на когото служат. Всяко едно от тях има четири лица — на бик, на лъв, на орел и на човек. Явно те символизират четирите забележителни качества на личността на Йехова. — Откровение 4:6–8, 10.

19. Какво качество е представено от (а) лицето на бика, (б) лъвското лице, (в) орловото лице, (г) човешкото лице?

¹⁹ В Библията бикът често представя силата и това е уместно, защото бикът е изключително силно животно. Лъвът, от друга страна, често изобразява справедливостта, защото истинската справедливост изисква смелост, качество, с което са известни лъвовете. Орлите са всеизвестни с острото си зрение и виждат малки неща на голямо разстояние. Така че орловото лице може добре да представи виждащата надалеч мъдрост на Бога. А човешкото лице? Човекът, направен по образа на Бога, е уникален със способността си да отразява най–забележителното качество на Бога — любовта. (Битие 1:26) Тези аспекти на личността на Йехова — сила, справедливост, мъдрост и любов — са толкова често подчертавани в Писанията, че могат да бъдат наречени основни качества на Бога.

20. Дали трябва да се безпокоим, че личността на Йехова може да се е променила, и защо отговаряш така?

²⁰ Дали трябва да се безпокоим, че личността на Бога се е изменила в течение на хилядолетията, изминали откакто той е описан в Библията? Не, личността на Бога не се променя. Той ни казва: „Аз съм Господ [Йехова — НС], Аз се не изменям.“ (Малахия 3:6, СИ) Вместо да се променя своеволно, Йехова се проявява като идеален Баща по начина, по който откликва на всяка ситуация. Той изважда на преден план онези аспекти на личността си, които са най–уместни. От тези четири качества най–забележителна е любовта. Тя изпълва всичко, което Бог прави. Той проявява своята сила, справедливост и мъдрост по любещ начин. Библията дори казва нещо изключително относно Бога и това негово качество. Тя казва: „Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Обърни внимание, че тя не казва, че Бог изпитва любов или че Бог е любещ. Не, тя казва че Бог е любов. Любовта, неговата същност, го подтиква във всичко, което той прави.

21. Какво ще започнем да разбираме, когато опознаем по–добре качествата на Йехова?

²¹ Сигурно си виждал как някое малко дете сочи към баща си пред своите приятели и след това казва с искрена гордост и радост: „Това е баща ми.“ Поклонниците на Бога имат всички основания да изпитват същото относно Йехова. Библията предсказва едно време, когато верните хора ще възкликнат: „Ето, това е нашият Бог.“ (Исаия 25:8, 9, Ве–2000) Колкото повече вникнеш в качествата на Йехова, толкова повече ще разбереш, че имаш най–добрия Баща, който можеш да си представиш.

22, 23. Как Библията описва нашия небесен Баща, и откъде знаем, че той иска да се приближим до него?

²² Този Баща не е студен, безразличен или далечен — въпреки ученията на някои крайно строги религиозни учители и философи. Едва ли ще се чувстваме привлечени към един студен Бог и Библията не представя нашия небесен Баща по такъв начин. Точно обратното, тя го нарича „щастливия Бог“. (1 Тимотей 1:11, НС) Той изпитва както нежни, така и сериозни чувства. Той е наранен, когато разумните му създания нарушават напътствията, които той осигурява за тяхно добро. (Битие 6:6; Псалм 78:41 [77:41, СИ]) Но когато постъпваме мъдро според неговото Слово, ние ‘радваме сърцето му’. — Притчи 27:11.

²³ Нашият Баща иска ние да сме близо до него. Неговото Слово ни насърчава да ‘посегнем опипом към него и наистина да го намерим, макар че всъщност той не е далеч от всеки един от нас’. (Деяния 17:27, НС) Но как е възможно нищожните хора да се приближат до Върховния господар на вселената?