Какъв е ключът към истинското християнство?
ДНЕС повече хора твърдят, че принадлежат към християнството, отколкото към която и да било друга религиозна група. Но вярванията на тези самозвани християни си противоречат, те нямат единство помежду си и понякога дори се избиват взаимно. Ясно е, че мнозина не са истински християни. Исус казал, че в наши дни много хора ще му казват „Господарю, Господарю“, с други думи, ще твърдят, че са християни, но той ще им каже: „Аз никога не съм ви познавал; махнете се от мене, вие, които вършите беззаконие.“ (Матей 7:21, 23) Без съмнение никой от нас не би искал да бъде сред тях! Тогава как можем да преценим дали ние сме истински християни?
Истината е, че за да бъде човек истински християнин, са необходими много неща. Истинският християнин трябва да има силна вяра, защото „без вяра не е възможно да се угоди Богу“. (Евреи 11:6) Тази силна вяра трябва да бъде придружена с правилни действия. Исусовият ученик Яков предупредил, че „вяра без дела е мъртва“. (Яков 2:26) Освен това, християнинът трябва да признава авторитета на „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45–47) Но ключът към истинското християнство е нещо различно от тези неща.
Какъв е ключът? В своето първо писмо до Коринтяните апостол Павел обяснил: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.“ — 1 Коринтяни 13:1–3.
Така че любовта е ключът към истинското християнство. Вярата, делата и правилната среда за общуване са жизнено важни, незаменими. Но без любов тяхната стойност не може да се реализира. Защо?
По принцип това е така, защото такъв е Богът, на който се покланяме. Апостол Йоан описал Йехова, Бога на истинското християнство, със следните думи: „Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Йехова Бог има много други качества, като например сила, справедливост и мъдрост, но след като е най–вече Бог на любовта, какви би искал той да бъдат неговите поклонници? Без съмнение, личности, които му подражават и култивират любов. — Матей 5:44, 45; 22:37–39.
Правилна подбуда
Да, любовта прави християните да бъдат като Бога, на който се покланят. Това означава, че техните подбуди са подобни на подбудите на Бога. Какво подтикнало на първо място Йехова Бог да изпрати Исус на земята, за да ни даде възможност да придобием вечен живот? Любовта. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Тогава каква трябва да бъде нашата подбуда във вършенето на божията воля? Отново любовта. „Защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди.“ — 1 Йоан 5:3.
Възможно ли е да служим на Бога от погрешни подбуди? Да. Апостол Павел споменал някои хора от неговото време, които служели поради съперничество и завист. (Филипяни 1:15–17) Това може да се случи и на нас. Този свят е изпълнен със съперничество и духът му може да ни засегне. Ние може да се възгордеем от мисълта, че сме по–добри докладчици, или че пласираме повече литература от другите. Може да започнем да сравняваме привилегиите си в службата с тези, на които се радва някой друг, и да си придадем важност или да изпитаме завист. Някой старейшина може дотолкова да е ревнив спрямо своята авторитетна позиция, че да пречи на някой по–млад способен мъж да напредва. Желание за лична изгода може да ни подтиква да развиваме приятелство с по–заможните християни, като пренебрегваме по–бедните.
Тези неща могат да се случат, защото сме несъвършени. Но ако — като Йехова — направим любовта нашата главна подбуда, ще се преборим с тези склонности. А егоизмът, желанието да се прославим или самонадеяната гордост могат да изместят любовта, така че каквото правим, ‘никак да не ни ползва’. — Притчи 11:2; 1 Коринтяни 13:3.
Любов в един егоистичен свят
Исус казал, че последователите му няма да бъдат част „от света“ (Йоан 17:14) Как можем ние да избегнем това да бъдем повлечени от влиянието на света около нас? Любовта ще помогне. Например, днес хората са „повече сластолюбиви, а не боголюбиви“. (2 Тимотей 3:4) Йоан ни предупреждава да не бъдем такива. Той казва: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота — не е от Отца, но е от света.“ — 1 Йоан 2:15, 16.
И все пак не е лесно да обърнем гръб на „похотта на плътта“ и „пожеланието на очите“. Тези неща биват обичани, точно защото те са толкова приятни за плътта ни. Освен това днес има много повече и разнообразни удоволствия, отколкото е имало по времето на Йоан, и ако пожеланието на очите е представлявало проблем дори тогава, днес то е особено голям проблем.
Интересно е да се отбележи, че в много от удоволствията, които светът предлага днес, взети сами по себе си, няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това да имаш голяма къща, хубава кола, телевизор или стереоуредба. Нито пък някой библейски закон бива нарушен, ако човек предприема дълги, интересни пътувания, или прекарва вълнуващи отпуски. Тогава какво иска да ни каже предупреждението на апостол Йоан? Първо, ако тези неща станат прекалено важни за нас, те развиват у нас дух на егоизъм, материализъм и високомерие. А усилията за спечелването на парите, необходими за получаването на тези неща, биха могли да попречат на нашата служба на Йехова. Дори и наслаждаването на тези неща отнема време, и макар че една разумна почивка донася освежаване, нашето време е ограничено с оглед на задължението ни да изучаваме Библията, да се срещаме със събратя християни за поклонение и да проповядваме добрата новина за Царството. — Псалм 1:1–3; Матей 24:14; 28:19, 20; Евреи 10:24, 25.
В това материалистично време е необходима решимост, за да ‘търсиш първо Царството’ и да се противопоставиш на това ‘да използуваш света докрай’. (Матей 6:33; 1 Коринтяни 7:31, NW) Силната вяра ще ни помогне. Но най–вече истинската любов към Йехова и към нашите ближни ще ни укрепи да отхвърлим примамките, които макар и да не са лоши сами по себе си, могат да ни попречат ‘да изпълняваме службата си’. (2 Тимотей 4:5) Без тази любов нашата служба лесно може да деградира до едно чисто формално усилие.
Любов в сбора
Исус подчертал значението на любовта, когато казал: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Защо старейшините ще прекарват толкова много време в пастирски посещения и в помощ на събратята си християни, ако не ги обичат? Защо членовете на сбора ще претърпяват слабостите на събратята си — включително и на старейшините, — ако това не е от любов? Любовта подтиква християните да си помагат в материално отношение, когато чуят, че другите са в нужда. (Деяния 2:44, 45) По време на преследване християните се защищават взаимно и дори умират един за друг. Защо? От любов. — Йоан 15:13.
Понякога най–голямото доказателство за любовта идва от малките неща. Към някой старейшина, който вече е под натиска на тежко бреме от работа, може да се обърне съхристиянин, който наново повдига въпроса за дадено оплакване, изглеждащо незначително на старейшината. Трябва ли старейшината да се ядоса? Вместо да позволи това да се превърне в причина за разделение, той търпеливо и любезно разговаря със своя брат. Те обсъждат въпроса заедно и това също укрепва приятелството им. (Матей 5:23, 24; 18:15–17) Вместо всеки да настоява на правата си, всички трябва да се опитват да култивират онова великодушие, което Исус препоръчал, онази готовност да простят на братята си „седемдесет пъти по седем“. (Матей 18:21, 22) Така християните усилено се стремят да се облекат с любов, защото „тя е съвършената връзка на единството“. — Колосяни 3:14, NW.
Да засилим любовта си един към друг
Да, любовта е правилната подбуда за службата на Йехова. Любовта ще ни укрепи да бъдем отделени от света, и любовта ще се погрижи за това сборът да остане наистина християнски. И тя няма да намали ефективността, а ще помогне на онези, които заемат отговорни позиции, да не се съсредоточават дотолкова върху ефективността, че да забравят да бъдат милостиви и кротки в отношенията си с другите. Любовта ще помогне на всички нас да ‘бъдем послушни на своите наставници и да им се покоряваме’. — Евреи 13:17.
Апостол Петър ни подканил да имаме „усърдна любов“ помежду си, защото „любовта покрива множество грехове“. (1 Петър 4:8) Как можем да направим това? Човекът бил създаден по образа на Бога и затова притежава естествена способност да обича. Но видът любов, за която говорим тук, изисква нещо повече. Всъщност, тя е главният плод на божия дух. (Галатяни 5:22) Следователно, за да култивираме любов, ние трябва да се изложим на действието на божия дух. По какъв начин? Като изучаваме Библията, която е вдъхновена от божия дух. (2 Тимотей 3:16) Като се молим на Йехова неговият дух да засилва любовта ни към Йехова и към братята ни. И като се събираме с християнския сбор, където духът струи в изобилие.
Също така трябва да изследваме себе си, за да открием всяко нелюбещо действие или мисъл. Помни, че любовта е качество на сърцето, а „сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно“. (Йеремия 17:9) Въпреки помощта, която ни оказва Йехова, понякога ние ще действуваме по нелюбещ начин. Можем да кажем нещо с ненужна рязкост, или да се ядосаме и обидим от нещо, което са ни казали. Затова ще направим добре, ако повторим молитвата на Давид: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и познай мислите ми; и виж дали в мен има оскърбителен път; и води ме по вечния път.“ — Псалм 139:23, 24.
Както казва Библията, „любовта никога не отпада“. (1 Коринтяни 13:8) Ако практикуваме любов един към друг, по време на изпитание никога няма да се окаже, че не ни достига нещо. Любовта, която съществува сред народа на Бога, допринася много за духовния рай, съществуващ днес. Само онези, които се обичат един другиго усърдно и от сърце, ще намерят радост в живота в новия свят. Затова, подражавай на Йехова в изразяването на такава любов и по този начин укрепвай връзката на единството. Култивирай любов и притежавай ключа към истинското християнство.