Съдният ден — време на надежда!

АКО мисълта за деня на съда те плаши, защо не проучиш какво казва Библията за него? Например, дали е истина, че когато Бог осъди грешниците, те биват хвърлени в адски огън?

Най–първият записан случай на божествено правосъдие станал в самото начало на човешката история. Адам и Ева имали възможността да живеят завинаги на райска земя. (Битие 1:26–28; 2:7–9, 15–25) Но те съгрешили и били осъдени от Бога. Какъв бил резултатът? Бог оттеглил от тях дара на живота. С други думи, те умрели. Бог им казал: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ — Битие 3:16–19.

Това била строга, но справедлива присъда. И безспорно не включвала никакъв адски огън. Когато Адам и Ева умрели, те се върнали в пръстта. Престанали да съществуват. Никъде Библията не казва, че някаква част от Адам или от който и да било човек е преживяла смъртта, за да бъде измъчвана някъде завинаги. По–скоро ние четем: „Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо.“ — Еклисиаст 9:5.

Ти знаеше ли, че Библията казва такова нещо? Знаеш ли още, че Библията никъде не използува израза „безсмъртна душа“? Вместо това тя казва: „Която душа греши, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4, „Синодален превод на Библията“, 1991 г.) Това е напълно в хармония с библейския принцип: „Защото заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23) Това правило засяга всички нас. Всички ние сме потомци на грешния Адам, затова всички ние грешим и получаваме заплатата за греха — смърт. Или както казва Библията: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Денят на Съда е основна част от мерките, които Бог е взел, за да ни спаси от тази ситуация.

Основата на Съдния ден

Според Библията, преди около 2000 години Бог поставил основата за онова, което ще се случи през Съдния ден. Това станало, когато Исус дошъл на земята и отдал своя съвършен човешки живот за нас. Самият Исус обяснил: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот.“ — Йоан 3:16.

Ако вярваме в Исус, ние още сега имаме полза от жертвата му в духовно отношение. Бог ни прощава греховете и ни позволява да се обръщаме към него. (Йоан 14:6; 1 Йоан 2:1, 2) Но ние сме все още несъвършени, грешници, и като такива се разболяваме физически и в крайна сметка умираме. Все още не притежаваме вечния живот, обещан от Исус. Той ще дойде като резултат от Съдния ден.

Денят на Съда

Апостол Йоан видял Съдния ден във видение и го описал по следния начин: „И видях голям бял престол и Седналия на него, от чието лице побягна земята и небето, и за тях място не се намери. След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга — книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.“ — Откровение 20:11, 12, „Синодален превод“, 1991 г.

Да, според видението на Йоан сам Бог ще ръководи Съдния ден. Но и някой друг е включен. Апостол Павел обяснява: „[Бог] е назначил ден, когато ще съди вселената [населената земя — NW] справедливо чрез човека, когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите.“ (Деяния 17:31) Кой бил този човек? Самият Исус, който казал: „Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина.“ (Йоан 5:22, „Синодален превод“, 1991 г.) Следователно Исус ще бъде назначеният от Бога Съдия през Съдния ден.

Това е добра новина за хората. Евангелията разкриват Исус като личност, способна на много силно съчувствие. Той не е високомерен или изискващ прекалено много, а „кротък и смирен по сърце“. (Матей 11:29; 14:14; 20:34) Ние сме щастливи да бъдем съдени от такъв съдия.

Кога ще бъде?

Но кога ще бъде този Съден ден? Откровението казва, че той ще е, когато ‘побягнат небето и земята’. Това ни напомня за думите на апостол Петър: „А сегашните небеса и земята . . . пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци.“ (2 Петър 3:7, „Български превод на Библията“, 1925 г.) Дали дословната земя ще бъде изгорена? Не, Библията е ясна по този въпрос. Дословната земя никога няма да бъде унищожена. „Земята . . . [няма] да се поклати за вечни времена.“ (Псалм 104:5) Контекстът на Петровите думи показва, че всъщност ще бъде унищожена сегашната светска система на нещата. Ще бъдат погубени безбожните хора, а не планетата земя. — Йоан 12:31; 14:30; 1 Йоан 5:19.

Тези безбожни хора ще бъдат унищожени в битката при Армагедон, както я нарича Библията — и която е вече близо, както често е показвало това списание. (Откровение 16:14, 16) След това самият Сатан ще бъде затворен и няма да може да се намесва в работите на хората хиляда години, и всъщност тези хиляда години са действителното траене на Съдния ден. (Откровение 19:17–20:3) Какво ще стане с верните, когато безбожните хора бъдат унищожени при Армагедон? Верните ще преживеят и ще влязат направо в Съдния ден. Ние четем: „И непорочните ще останат на [земята]. А нечестивите ще се отсекат от земята.“ — Притчи 2:21, 22.

В подкрепа на това Библията говори за едно „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“, което ще се появи на земята преди Армагедон. Членовете на това множество „идат от голямата скръб“; с други думи, те преживяват края на този безбожен свят, точно както Ной преживял края на света. (Откровение 7:9–17; 2 Петър 2:5) Знаеш ли, че такова интернационално голямо множество от активни християни съществува днес? Неговите членове се надяват да преживеят голямата скръб и да живеят завинаги на земята. Наличието на това множество със сигурност доказва, че Съдният ден е наближил.

Кой ще бъде съден?

Това голямо множество ще бъде съдено през Съдния ден. Но членовете му няма да са сами. Разказът на Йоан продължава: „Морето върна мъртвите, които бяха в него; смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си.“ (Откровение 20:13, „Синодален превод“, 1991 г.) Ето още едно доказателство, че хората не страдат завинаги в ада. Ако адът връща мъртвите, които са в него, тогава как някой може да бъде там за вечни времена? В действителност, адът според Библията е общият гроб на човечеството, където мъртвите остават без да съзнават нищо, очаквайки възкресение. В Съдния ден адът ще бъде напълно изпразнен от мъртвите си. — Еклисиаст 9:10.

Кой ще бъде възкресен от мъртвите през Съдния ден? Апостол Павел казва: „Ще има възкресение на праведни и на неправедни.“ (Деяния 24:15) Така че верните служители на Бога, „праведните“, ще бъдат възкресени. Но ще бъдат възкресени и безброй други — „неправедните“. Очевидно възкресението ще включва всички онези, които са умрели и все още са в гроба — с изключение на онези, чиито грехове са били толкова сериозни, че Бог вече ги е осъдил като абсолютно недостойни за живот. — Матей 12:31.

Съдът

Но какво ще стане с голямото множество от преживели, както и с възкресените по време на Съдния ден? Библията казва: „И мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.“ Това ще бъде време на щателен анализ. Всички, които желаят да действуват съгласно на „написаното в книгите“ — явно става дума за божиите изисквания към хората от това време — ще бъдат записани в „книгата на живота“. (Откровение 20:12) Те ще поемат по пътя, водещ към вечен живот!

Тогава най–после жертвената смърт на Христос ще донесе и физическа полза! Онези, които тогава бъдат записани в книгата на живота, няма вече да затъват в болести и смърт. Те постепенно ще бъдат възстановени до човешко съвършенство, с вечен живот, обещан на онези, които проявяват вяра в Исус. Каква забележителна перспектива! Но въпреки това, явно някои ще откажат да се подчинят на „написаното в книгите“. Какво ще стане с тях? Те няма да получат вечен живот. Вместо това, библейският стих казва: „И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро.“ — Откровение 20:15, „Синодален превод“, 1991 г.

Дали това е адският огън, за който говори т.нар. християнство? Не, защото предният стих казва: „Смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт.“ (Откровение 20:14, „Синодален превод“, 1991 г.) Ако адът бива хвърлен в огненото езеро, то не е възможно това езеро да е адският огън. Нещо повече, смъртта не е нещо конкретно, което може да бъде взето и хвърлено някъде. Следователно огненото езеро трябва да символизира нещо. Какво? Библията казва: „Това е втората смърт.“ Когато смъртта и Хадес са хвърлени в огненото езеро, те „умират“, престават да съществуват. Така и непокорните хора, които се озовават на същото място, умират, или престават да съществуват. Това обаче е втората смърт, без надежда за възкресение.

Съдният ден — време на надежда

Така че като мислим за Съдния ден, не бива да се плашим или отвращаваме. Съдният ден е време на надежда, време за възстановяването на вечния живот за човечеството, който бил загубен от Адам. Чуй какви благословии ще донесе той на онези, които са отсъдени като верни: „Ето, скинията на Бога е с човеците; той ще обитава с тях; те ще бъдат негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ — Откровение 21:3, 4.

В края на хилядолетието на Съдния ден, верните хора от всички краища на земята най–сетне ще бъдат съвършени. Те „ще са оживели“ в пълния смисъл на думата и Съдният ден ще е постигнал целта си. (Откровение 20:5) Тогава, казва Библията, на Сатан ще бъде даден достъп до хората за последен път. (Откровение 20:3, 7–10) Онези, които му се противопоставят и този последен път, ще се радват на пълното сбъдване на библейското обещание: „Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея до века.“ — Псалм 37:29.

Какво прекрасно нещо е Съдният ден! И колко забележително е това, че ние можем да се приготвим за него сега, като изучаваме Библията, като научим волята на Бога и като я прилагаме в нашия живот! Нищо чудно, че псалмистът изразил такава радост по повод божия Съд, като написал: „Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко, що има в него. Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях. Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората пред [Йехова], защото той иде, защото той иде да съди земята.“ — Псалм 96:11–13.