Разширена дейност през времето на Христовото присъствие
„Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната му страна: ‘Елате, вие, благословени от Отца ми, наследете Царството, приготвено за вас от създанието на света.’“ — МАТЕЙ 25:34.
1. Как Христовата парусѝя е като „дните на Ной“?
ПРИСЪСТВИЕТО на Христос—какво дългоочаквано събитие! Времето, което щяло да бъде като „дните на Ной“, за което Исус говорел във връзка със „завършека на системата на нещата“, дошло през 1914 г. (Матей 24:3, 37, NW) Но какво щяло да означава Христовото присъствие, или парусѝя, за помазания остатък от „верния и разумен роб“? (Матей 24:45, NW) О, неговите членове трябвало да стават все по–активни и по–активни като носители на светлина! Изумителни неща щели да се случат! Една безпрецедентна събирателна дейност щяла да започне всеки момент.
2. Какво очистване е станало в изпълнение на Малахия 3:1–5?
2 Най–напред обаче тези помазани християни имали нужда от очистване. Както предсказал Малахия 3:1–5, Йехова Бог и неговият „вестител“, Исус Христос, дошли да проверят духовния храм през пролетта на 1918 г. Съдът трябвало да започне с „божието домочадие“. (1 Петър 4:17) Както казва Малахия 3:3: „[Йехова — NW] ще седне като един, който топи и пречиства сребро, та ще очисти левийците; и ще ги претопи като златото и среброто.“ Това бил период на претопяване и пречистване.
3. Защо било необходимо това духовно очистване да бъде извършено?
3 Преминавайки през този период на проверка, който достигнал кулминацията си през 1918 г., остатъкът от класа на роба бил очистен от светско и религиозно омърсяване. Защо Йехова ги пречистил? Защото пречистването било свързано с неговия духовен храм. Това е подобната на храм уредба за поклонение на Йехова въз основа на примирителната жертва на Исус Христос. Йехова искал храмът му да е чист, така че като дойдат големи множества от поклонници със земна надежда, те да намерят място, където Неговото всемирно върховенство е уважавано, място, където Неговото божествено име е освещавано, място, където се подчиняват на Неговите праведни закони. Така тези множества ще бъдат признателни на Йехова и ще се присъединят към известяването на великите му цели.
Допълнителни привилегии
4, 5. (а) Как един въпрос на Исус Христос поставя предзвикателство пред всеки един член на класа на роба? (б) Как трябва да се разбират изразите „верният и разумен слуга“ и „домочадието му“? (в) Каква задача възложил Христос на роба?
4 През 1919 г. пречистеният клас на роба можел да очаква непрекъснато разширяваща се дейност. През 1914 г. Исус Христос, техният Господар, получил небесно Царство. Когато се върнал при служителите в дома си, за да провери цялото си „домочадие“, той бил увенчан с царско достойнство, което не притежавал, когато бил тук долу, на земята. Какво намерил той? Дали класът на роба бил зает с грижата за интересите на Господаря? В Матей 24:45–47 Исус задал един въпрос, който отправял предизвикателство към всеки един от помазаните ученици да изследва своята лична отдаденост спрямо Месията на Йехова: „Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме? Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.“
5 Явно е, че Исусовото описание на този верен роб не приляга на нито един отделен човек. Но то описва Христовия верен помазан сбор като цяло, като група. Домочадието са същите тези последователи на Христос като отделни личности. Исус знаел, че ще откупи своите помазани последователи със собствената си кръв, затова уместно ги наричал колективно свой роб. Първи Коринтяни 7:23 казва за тях: „С цена СТЕ били купени [говорейки колективно за тях]; не ставайте роби на човеци.“ Исус наредил на своя клас на роба да остави светлината си да свети, за да привлече и да прави други ученици, и да храни домочадието му по прогресиращ начин, давайки им духовна храна навреме.
6. Как бил възнаграден робът в резултат от проверката на Исус?
6 От времето, когато започнало Христовото присъствие, до 1918 г., въпреки непопулярността, преследването, и дори известно объркване, класът на роба се стремял да дава навременна храна на домочадието. Това заварил Господарят, когато започнала неговата проверка. Господарят Исус бил доволен и през 1919 г. провъзгласил този верен, одобрен клас на роба за блажен. Какво било прекрасното възнаграждение на роба, задето вършел онова, което му било възложено от неговия Господар? Повишение! Да, по–големи отговорности били възложени във връзка с разширяването на интересите на Господаря му. Тъй като Господарят вече бил небесен Цар, то и земният му имот станал още по–скъпоценен.
7, 8. (а) Какво представлява ‘целият имот’ на Господаря? (б) Какво се иска от роба при поемането на надзора върху този имот?
7 Какво тогава представлява ‘целият му имот’? Това са всички духовни неща, които станали Христова собственост на земята във връзка с властта му като небесен Цар. Това категорично включвало и задачата да се правят ученици на Христос, имащи голямата привилегия да действуват като представители на установеното божие Царство пред всички народи на света.
8 Това издигане до надзор над целия имот на Господаря изисквало класът на роба да отдаде повече време и внимание за свършването на работата на Царството и да развие по–големи способности за тази работа. Сега той имал много по–голямо поле за действие — цялата населена земя.
Събиране на овцете
9. Какъв е резултатът от разширяването на дейността на роба?
9 И така, послушно, класът на Христовия верен и разумен роб разширил дейността си. С какъв резултат? Последните от помазаните 144 000 биват събрани. Тогава Йоановото видение, записано в Откровение 7:9–17, става вълнуваща, стопляща сърцата действителност. Особено от 1935 г. насам класът на роба с радост наблюдава едно непрекъснато разгръщащо се изпълнение на това видение. От всички краища на земята членовете на едно „голямо множество“, наброяващо милиони, днес изпълват пределите на духовния храм на Йехова като Негови поклонници. Ангелът на Йехова казал на Йоан, че ‘никой не можел да изброи’ това голямо множество. (Откровение 7:9) Това означава, че няма ограничения относно броя на хората, които класът на роба трябва да доведе в духовния храм на Йехова. Докато пътят е отворен, работата по събирането им ще продължава.
10. В какви любещи усилия участвува робът днес?
10 Класът на верния роб има сериозната отговорност да се грижи за постоянно нарастващия брой „други овце“, знаейки, че тези подобни на овце хора от всички народи са много скъпи на Господаря, Исус. Всъщност те са негово стадо. (Йоан 10:16; Деяния 20:28; 1 Петър 5:2–4) Затова, с любов към Господаря и към овцете, класът на роба с радост се грижи за духовните нужди на голямото множество.
11–13. Какво уместно изказване направил тогавашният президент на Дружество „Стражева кула“ относно дейността на роба?
11 Да, по–голямата част от дейността на роба, носеща светлина, е събирането на тези земни поданици на божието Царство. Обсъждайки непрестанно разширяващата се дейност на верния роб, Ф. У. Франц, тогавашният президент на Дружеството, каза малко преди смъртта си през декември 1992 г.:
12 „Исус Христос използува организацията все по–чудесно и по–чудесно, според моите 99 години жизнен опит. Не просто някакъв човек ръководи организацията, но това трябва да е самият Господар Исус Христос. Защото тя работи далеч по– грандиозно и по–прекрасно, отколкото някога сме си представяли. Днес ние имаме организация, която се е разширила по целия свят. Тя действува в Северното полукълбо и в Южното полукълбо, на изток и на запад. Това забележително разпространение би могло да се дължи само на една личност — Сина на Бога, който отговаря за класа на верния и разумен роб. Той изпълнява изцяло своите задължения, и на това се дължи грандиозното разпространение, на което сме свидетели.“
13 „Това не се извършва от един човек. Ние имаме организация, която е теократична, и тя действува по теократичен начин, в ръководен от Бога стил. Никой човек, нито дори основателят на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“, не може да претендира, нито пък да му бъде приписвана отговорността за това, което е постигнато в глобален мащаб. Това е просто прекрасно.“ И нима всички онези, които са от голямото множество, не са съгласни от цялото си сърце с тези чувства на починалия вече брат Франц? Да, наистина, те изпитват най–голяма благодарност за разширената дейност на верния роб.
Поданици на Царството
14, 15. (а) Какво онагледил Исус чрез притчата за талантите (Матей 25:14–30)? (б) Какво напълно уместно следва в глава 25 на Матей?
14 В Матей, глава 25, Исусовата притча за овцете и козите описва тази велика работа по събирането на земните поданици на божието Царство. В предходната притча — притчата за талантите, той показва, че помазаните ученици, които се надяват да царуват с него в неговото небесно Царство, трябва да работят, за да разширят земния му имот. И съвсем уместно в следващата си притча Исус описва какво се изисква от онези, които искат да станат поданици на неговото небесно Царство.
15 Обърни внимание на обяснението му в Матей 25:31–33: „А когато дойде Човешкият син в славата си и всичките [свети] ангели с него, тогава ще седне на славния си престол. И ще се съберат пред него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите. И ще постави овцете от дясната си страна, а козите от лявата.“
16. Как биват събирани народите и как биват разделяни хората?
16 Исус пристигнал в славата си през 1914 г. Преминавайки в настъпление, той и всичките му ангели атакували и изгонили неговите демонични врагове от небесата. Това, което следва в неговата притча, ни помага да разберем, че Исусовото сядане на славен престол представя състояние на съдене по време на неговото присъствие. Събирането на всички народи пред него означава, че фигуративно казано, Исус действува спрямо народите като към свое бъдещо стадо. Това е стадо от овце и кози. И докато разделянето на овцете от козите в едно буквално стадо може да отнеме само част от деня, то целосветското разделяне на хората, които притежават свободна воля, отнема много повече време. Това е така, защото разделянето е основано на тяхната индивидуална линия на поведение.
17. Защо положението днес е сериозно за всички хора?
17 В притчата, Пастирят–Цар поставя подобните на овце хора от дясната си страна, а подобните на кози — от лявата. Дясната страна се оказва съд с благоприятен изход — вечен живот. Лявата страна е неблагоприятна присъда — вечно унищожение. Решението на Царя по въпроса има сериозни последствия.
18. Защо това, че Царят е незрим, не извинява никого?
18 Това, че царуващият Човешки син е незрим през своето присъствие, или парусѝя, не извинява никого. Все повече и повече подобни на овце хора днес се присъединяват към класа на роба в проповядването на добрата новина за божието Царство по цялата земя, оставяйки светлината им да свети. Наистина, тяхното свидетелствуване е достигнало до най–отдалечените краища на земята. — Матей 24:14.
19. Какви качества на класа на овцете са онагледени в притчата за овцете и козите?
19 Защо Пастирят–Цар възнаграждава хората от класа на овцете с благословено бъдеще? Заради тяхната всеотдайна подкрепа на работата по проповядване на Царството, и заради добрината, която те показват към неговите помазани братя, която Исус смята като проявена към самия него. Затова царственият Човешки син им казва: „Елате, вие, благословени от Отца ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.“ — Матей 25:34; 28:19, 20.
В помощ на Царя
20, 21. Какво доказателство дават овцете, че са застанали на страната на Царството?
20 Забележи, че когато Царят поканва тези овце да наследят земната област на божието Царство, те изразяват учудване. Те го питат: ‘Господарю, кога направихме всички тези неща за теб?’ Той отговаря: „Истина ви казвам: ‘Понеже сте направили това на един от тия най–скромни мои братя, на мене сте го направили.’“ (Матей 25:40) Когато Исус се появил пред Мария Магдалина в деня на своето възкресение, той говорел за своите духовни братя, когато ѝ казал: „Иди при братята ми.“ (Йоан 20:17) През времето на своето невидимо присъствие Исус има само малък остатък от своите 144 000 духовни братя все още в плът на земята.
21 Тъй като Исус е невидим в небето, подобните на овце хора вършат косвено тези любещи неща спрямо него. Те го виждат на трона му само с очите на вярата. Исус оценява всичките усилия, които тези хора правят, за да помогнат на духовните му братя, които ще станат негови небесни сънаследници. Онова, което е направено спрямо неговите братя, той смята като направено лично на него. Подобните на овце хора съзнателно правят добро на Христовите братя, защото ги признават за такива. Те разбират, че Исусовите духовни братя са посланиците на Царството на Йехова, и искат да дадат конкретно доказателство, че заемат позицията си заедно с тях на страната на Царството.
22. Какво възнаграждение получава класът на овцете? (Сравни Откровение 7:14–17.)
22 Йехова предвидял, че този клас от подобни на овце хора ще се появи през времето на присъствието на Сина му, и пази прекрасна награда за тях! Голямото множество ще наследи благословиите на мира тук, на земята, по времето на щастливото Хилядолетно царуване на Царя на Йехова, Исус Христос.
23. По какъв начин овцете съзнателно помагат на братята на Царя?
23 Какво виждаме, когато разглеждаме библейските пророчества, които се отнасят за времето на Христовото присъствие, заедно с притчата на Исус за овцете и козите? Следното: Това, което прави даден човек овца с праведна позиция пред Бога и неговия Цар, не е несъзнателното и случайно вършене на добрини спрямо някой от духовните братя на Царя. Хората от класа на овцете знаят какво правят, макар че не виждат властвуващия Цар с буквалните си очи. Те се стремят да помогнат на братята на Царя не само в материално отношение, но също така и в духовно отношение. Как? Като им помагат в проповядването на добрата новина за божието Царство и във воденето на библейски изучавания, за да правят ученици за Христос. Така днес има над четири милиона носещи светлина вестители на божието Царство.
Разширена дейност
24. Какви любещи усилия са направили членовете на класа на роба най–щастливите хора на земята днес?
24 Нека направим преглед на някои от многото добри дела на класа на верния роб. Първо, класът на роба е поставен над целия имот на Господаря — неговите царски интереси на земята — и този имот продължава да се увеличава. Второ, този клас храни не само домочадието, но и едно непрекъснато увеличаващо се голямо множество с духовна храна. Трето, класът на роба е начело в разпространението на светлината на Царството. Четвърто, най–голямото разширение на дейността е в събирането на голямото множество от други овце, довеждането им в духовния храм на Йехова. Пето, робът, с всеотдайната подкрепа на подобните на овце хора, осигурява разширения на сградите за клоновите организации по целия свят, както и в централата в Съединените щати. Тази любеща дейност направи членовете на класа на роба най–щастливите хора на земята днес, а и те направиха щастливи милиони други хора. Всички тези хора отдават цялата благодарност на Йехова Бог и на Исус Христос, които ръководят разширената дейност на разумния роб!
25. Как овцете могат да продължават да подкрепят класа на роба, и с каква перспектива?
25 Класът на роба сега се труди по–усилно от всякога относно възложените му от Бога задължения. Времето, което остава преди започването на „голямата скръб“, е почти изтекло! (Матей 24:21) Колко жизнено важно е тези, които са божии овце, да стоят от дясната страна на благоволението на своя Пастир–Цар! Затова нека всички ние продължаваме пламенно да подкрепяме верния и разумен роб. Защото само като правим това, ще бъде възможно един ден, много скоро, всички подобни на овце хора да могат да чуят щастливите думи: „Елате, вие, благословени от Отца ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.“
Можеш ли да отговориш?
◻ Каква първоначална проверка последвала възкачването на Царя?
◻ Как Матей 24:45–47 имал съвременно изпълнение?
◻ За какво са много благодарни класът на роба и голямото множество по отношение на разширената дейност?
◻ Как Матей 25:34–40 се изпълнява по времето на парусѝя?
[Снимка на страница 22]
Господарят поверява всичкия си имот на верния роб
[Снимка на страница 24]
Исус е поел славния си престол, за да съди човечеството