Триумфът на истинското поклонение наближава

„Йехова трябва да стане цар над цялата земя.“ — ЗАХАРИЯ 14:9, NW.

 1. Какво преживяват помазаните християни по времето на Първата световна война, и как било предсказано това?

ПО ВРЕМЕ на Първата световна война помазаните християни понасят много трудности и затвор от ръцете на воюващите народи. Техните жертви на възхвала на Йехова биват жестоко ограничавани и те изпадат в състояние на духовно пленничество. Всичко това е предсказано в Захария 14:2, където се описва една международна атака срещу Йерусалим. Градът в това пророчество е ‘небесният Йерусалим’, божието небесно Царство и мястото на ‘престола на Бога и на Агнето’. (Евреи 12:22, 28; 13:14; Откровение 22:3) Помазаните хора на Бога на земята представят този град. Верните сред тях преживяват атаката, отказвайки да позволят да бъдат „изтребени от града“a.

 2, 3. (а) Как поклонението на Йехова триумфира от 1919 г. насам? (б) Какво става от 1935 г. насам?

² През 1919 г. верните помазани хора бяха освободени от своето състояние на плен и незабавно се възползуваха от мирния период, последвал войната. Като посланици на небесния Йерусалим, те се възползуваха от грандиозната възможност да проповядват добрата новина на божието Царство и да помагат при събирането на последните членове на 144 000. (Матей 24:14; 2 Коринтяни 5:20) През 1931 г. те приеха уместното библейско име Свидетели на Йехова. — Исаия 43:10, 12.

³ Оттогава помазаните божии Свидетели никога не са се обръщали назад. Дори и Хитлер със своята нацистка военна машина не успя да ги накара да замълчат. Въпреки целосветското преследване тяхната дейност даде плод по цялата земя. Особено от 1935 г. насам, към тях се присъединява едно международно „голямо множество“, предсказано в книгата Откровение. Това също са отдадени, покръстени християни и те „са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето“, Исус Христос. (Откровение 7:9, 14) Но те не са помазани, с надежда за небесен живот. Тяхната надежда е да наследят онова, което Адам и Ева изгубили — съвършен човешки живот на райска земя. (Псалм 37:29; Матей 25:34) Днес голямото множество наброява над пет милиона души. Истинското поклонение на Йехова триумфира, но окончателната му победа е още в бъдещето.

Чужденци в божия духовен храм

 4, 5. (а) Къде се покланя на Йехова голямото множество? (б) На какви привилегии се радват те, в изпълнението на кое пророчество?

⁴ Както било предсказано, членовете на голямото множество ‘служат [принасят поклонение — NW, бел. под линия] на Бога денем и нощем в Неговия храм’. (Откровение 7:15) Тъй като те не са духовни, свещенически израилтяни, вероятно Йоан ги видял да стоят във външния двор на народите в храма. (1 Петър 2:5) Колко славен е станал духовният храм на Йехова, като бива изпълнен с голямо множество от хора, които Го възхваляват заедно с остатъка от духовния Израил!

⁵ Голямото множество не служи на Бога в състоянието, изобразено от вътрешния свещенически двор. Неговите членове не са обявени за праведни, за да бъдат осиновени, духовни синове на Бога. (Римляни 8:1, 15) Но въпреки това, като проявяват вяра в откупа на Исус, те имат чиста позиция пред Бога. Те са обявени за праведни, за да бъдат негови приятели. (Сравни Яков 2:21, 23.) Те също имат привилегията да представят приемливи жертви върху духовния олтар на Бога. Така в лицето на това огромно множество бива изпълнено по славен начин пророчеството от Исаия 56:6, 7: „Чужденците, които се прилепват към Господа [Йехова — NW], за да Му служат, да обичат името на Господа, . . . и тях ще доведа в светия Си хълм, и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом; всеизгарянията им и жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на олтара Ми, защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките племена.“

 6. (а) Какъв вид жертви принасят чужденците? (б) За какво им напомня съдът с водата в свещеническия двор на храма?

⁶ Сред жертвите, които принасят тези чужденци, е „плод от устни [като добре приготвен хлебен принос], които изповядват Неговото [божието] име“ и ‘правят благодеяния и споделят с другите благата си’. (Евреи 13:15, 16) Огромният съд с вода, която свещениците използували, за да се мият, също е едно важно напомняне за тези чужденци. Те също трябва да се подложат на духовно и морално очистване, като божието Слово бива все повече изяснявано за тях.

Святото и неговото обзавеждане

 7. (а) Как голямото множество гледа на привилегиите на святото свещенство? (б) Какви допълнителни привилегии са получили някои от чужденците?

⁷ Дали Святото и неговото обзавеждане имат значение за това голямо множество от чужденци? Те никога няма да бъдат в състоянието, изобразено от Святото. Те не са родени отново като духовни синове на Бога с небесно жителство. Дали това ги кара да завиждат? Не. Вместо това те се радват на своята привилегия да подкрепят остатъка от 144 000, и показват дълбока признателност за целта на Бога да осинови тези духовни синове, които ще участвуват заедно с Христос в издигането на човечеството до съвършенство. Освен това голямото множество от чужденци цени незаслужената милост на Бога, който им дава земна надежда за вечен живот в рая. Някои от тези чужденци, подобно на нетинимите в старо време, получават привилегии на надзор при подкрепата на святото свещеничество.b (Исаия 61:5) Измежду тях Исус назначава „князе по цялата земя“. — Псалм 45:16.

 8, 9. Каква полза извличат членовете на голямото множество от разглеждането на обзавеждането на Святото?

⁸ Макар че те никога няма да влязат във фигуративното Свято, членовете на голямото множество от чужденци извличат ценни поуки от неговото обзавеждане. Точно както светилникът имал нужда от постоянно снабдяване с масло, така и чужденците имат нужда от светия дух, за да им помогне да разберат прогресивно разкриваните истини от божието Слово, осигурявани чрез ‘верния и разумен слуга’. (Матей 24:45–47) Освен това божият дух им помага да откликват на следната покана: „И Духът и невястата казват: Ела. И който чуе, нека рече: Ела. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.“ (Откровение 22:17) Така че светилникът напомня на членовете на голямото множество за тяхното задължение да блестят като християни и да избягват в нагласата, в мисленето, в думите и в делата всичко онова, което би могло да оскърби божия свети дух. — Ефесяни 4:30.

⁹ Масата с хляба напомня на членовете на голямото множество, че за да останат духовно здрави, те трябва редовно да се хранят от духовната храна от Библията и от публикациите на ‘верния и разумен слуга’. (Матей 4:4) Олтарът за благоуханията им напомня за това колко е важна искрената молитва към Йехова за помощ, за да могат да запазят безкомпромисността си. (Лука 21:36) Техните молитви трябва да включват искрени изрази на възхвала и благодарност. (Псалм 106:1) Олтарът за благоуханията им напомня също и за необходимостта да възхваляват Бога по други начини, като например чрез всеотдайното си пеене на песни на Царството по време на християнските събрания и чрез добрата си подготовка за това да правят резултатно „публично изявление за спасение“. — Римляни 10:10, NW.

Пълната победа на истинското поклонение

10. (а) Какви грандиозни перспективи можем да очакваме? (б) Какво обаче трябва да стане преди това?

¹⁰ Днес „много хора“ от всичките народи се стичат към дома за поклонение на Йехова. (Исаия 2:2, 3, NW) Потвърждавайки това, Откровение 15:4 казва: „Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свят; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.“ Захария, глава 14, описва онова, което следва. В близко време лошата нагласа на мнозинството от хората на земята ще достигне връхната си точка, като те се съберат за последен път да воюват срещу Йерусалим — представителите на небесния Йерусалим на земята. Тогава Йехова ще се намеси. Като Бог–воин той „ще излезе и ще воюва против ония народи“, които се осмеляват да нападат. — Захария 14:2, 3.

11, 12. (а) Как Йехова ще откликне на идващата целосветска атака срещу поклонниците в неговия храм? (б) Какъв ще бъде резултатът от божията война?

¹¹ „И ето язвата, с която Господ ще порази всичките народи, които са воювали против Йерусалим: месата им ще тлеят [гният — NW], докато още стоят на нозете си, очите им ще се разтопят в ямите си, и езикът им ще тлее [гние — NW] в устата им. И в оня ден между тях ще има голям смут от Господа, тъй щото ще залавят всеки ръката на ближния си, и неговата ръка ще се подига против ръката на ближния му.“ — Захария 14:12, 13.

¹² Ще трябва да чакаме и да видим дали това бедствие ще бъде буквално или фигуративно. Но едно нещо е сигурно. Докато божиите врагове се придвижват, за да нанесат целосветската си атака срещу служителите на Йехова, те ще бъдат спрени чрез вдъхващи страх прояви на всемогъщата сила на Йехова. Устите им ще бъдат накарани да млъкнат. Ще бъде така, сякаш презрителните им езици са изгнили. Тяхната обща цел ще се размаже пред очите им, сякаш те са изгнили. Физическата им сила, която им е дала смелост да започнат атаката, ще изчезне. В объркване те ще се нахвърлят един върху друг и ще се избият. Така всички земни врагове на божието поклонение ще бъдат изтребени. Накрая всички народи ще бъдат принудени да признаят всемирното върховенство на Йехова. Ще бъде изпълнено пророчеството: „Йехова трябва да стане цар над цялата земя.“ (Захария 14:9, NW) След това Сатан и неговите демони ще бъдат вързани, когато започне Хилядолетното управление на Христос с големи благословии, очакващи човечеството. — Откровение 20:1, 2; 21:3, 4.

Земното възкресение

13. Кои са онези, които ‘ще останат от всичките народи’?

¹³ Пророчеството на Захария продължава в Зах глава 14, стих 16: „И всеки, който остане от всичките народи, които са дохождали против Йерусалим, ще възлиза от година на година да се кланя на Царя, Господа на Силите, и да празнува празника на колибите.“ Според Библията всички хора, живеещи днес, които продължат да живеят до края на тази зла система и които бъдат осъдени като врагове на истинското поклонение, ще понесат „наказание вечна погибел“. (2 Солунци 1:7–9; виж също Матей 25:31–33, 46.) Те няма да бъдат възкресени. Вероятно тогава онези, които ‘останат’, ще включват хората от народите, умрели преди последната война на Бога, за които има основана на Библията надежда за възкресение. „Иде час — обещал Исус, — когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“ — Йоан 5:28, 29.

14. (а) Какво трябва да направят възкресените, за да получат вечен живот? (б) Какво ще стане с всеки, който откаже да се отдаде на Йехова и да участвува в истинското поклонение?

¹⁴ Всички тези възкресени хора трябва да направят нещо, за да бъде тяхното възкресение за живот, а не за осъждане. Те трябва да дойдат в земните дворове на храма на Йехова и да се поклонят, отдавайки се на Бога чрез Исус Христос. Всеки един от възкресените, който откаже да направи това, ще понесе същото бедствие, което ще сполети съвременните народи. (Захария 14:18) Кой знае колко от възкресените с радост ще се присъединят към голямото множество, за да празнуват предизобразения в древността Празник на колибите? Безспорно, ще има много и големият духовен храм на Йехова ще стане още по–славен в резултат на това!

Предизобразеният в древността Празник на колибите

15. (а) Кои били някои от забележителните характеристики на древния израилтянски Празник на колибите? (б) Защо по време на празника били принасяни в жертва 70 юнци?

¹⁵ Всяка година от древния Израил се изисквало да празнува Празника на колибите. Той продължавал една седмица и бил на края на жетвата. Това било радостно време на благодарност. През тази седмица израилтяните трябвало да живеят във временни колиби, покрити с листа от дървета, най–вече с палмови клони. Този празник напомнял на Израил как Бог бил избавил техните прадеди от Египет и как се грижел за тях, докато те живеели в колиби, когато обикаляли 40 години из пустинята, докато стигнали до Обетованата земя. (Левит 23:39–43) По време на празника върху храмовия олтар били принасяни в жертва 70 юнци. Явно тази характеристика на празника била пророчество за съвършеното и цялостно животоспасяващо дело, извършено от Исус Христос. Ползата от неговата изкупителна жертва в крайна сметка ще стигне до безброй потомци на 70–те семейства, които произлезли от Ной. — Битие 10:1–29; Числа 29:12–34; Матей 20:28.

16, 17. (а) Кога започнал предизобразеният в древността Празник на колибите, и как продължил? (б) Как голямото множество участвува в празника?

¹⁶ Така древният Празник на колибите сочел към радостното събиране на изкупените грешници във великия духовен храм на Йехова. Изпълнението на предизобразения в древността празник започнало на Петдесетница през 33 г. от н.е. с началото на радостното събиране на духовните израилтяни в християнския сбор. (Деяния 2:41, 46, 47) Тези помазани разбирали, че те са „пришелци“ в света на Сатан, защото истинското им „гражданство е на небесата“. (1 Петър 2:11; Филипяни 3:20) Радостният празник бил временно затъмнен от отстъпничеството, което имало за резултат сформирането на псевдохристиянството. (2 Солунци 2:1–3) Но празникът бил подновен през 1919 г. с радостното събиране на последните членове от 144 000 духовни израилтяни, последвано от събирането на международното голямо множество от Откровение 7:9.

¹⁷ Голямото множество е обрисувано като носещо палмови клонки в ръцете си, което показва, че неговите членове също са радостни участници в предизобразения в древността Празник на колибите. Като отдадени християни те радостно участвуват в работата по събирането на повече поклонници в храма на Йехова. Освен това, като грешници, те разбират, че нямат право на постоянно жителство на земята. Те, заедно с бъдещите възкресени, трябва да продължават да проявяват вяра в изкупителната жертва на Христос, докато достигнат до човешко съвършенство в края на Хилядолетното управление на Христос. — Откровение 20:5.

18. (а) Какво ще стане в края на Хилядолетното управление на Исус Христос? (б) Как накрая истинското поклонение на Йехова ще триумфира?

¹⁸ Тогава поклонниците на Бога на земята ще застанат пред Него, без да се нуждаят от небесно свещеничество. Ще е настъпило времето, когато Исус Христос „ще предаде царството на Бога и Отца“. (1 Коринтяни 15:24) Сатан ще бъде пуснат „за малко време“, за да изпита доведеното до съвършенство човечество. Всеки, който е неверен, ще бъде унищожен завинаги, заедно със Сатан и неговите демони. На онези, които останат верни, ще бъде даден вечен живот. Те ще станат постоянни жители на земния рай. Така Празникът на колибите ще има славен, успешен завършек. Истинското поклонение ще е победило за вечна слава на Йехова и за вечно щастие на човечеството. — Откровение 20:3, 7–10, 14, 15.

[Бележки под линия]

Въпроси за преговор

◻ Как „Йерусалим“ бил атакуван по време на Първата световна война? — Захария 14:2.

◻ Какво стана с божия народ от 1919 г. насам?

◻ Кой днес участвува в празнуването на предизобразения в древността Празник на колибите?

◻ Как истинското поклонение ще триумфира изцяло?

[Снимка на страница 23]

Палмови клонки били използувани в празнуването на Празника на колибите