Глава 24
Целта на Йехова достига славен успех
1, 2. (а) Каква е целта на Йехова относно разумните му създания? (б) Кого включвало единното семейство от поклонници на Бога? (в) Какъв личен въпрос заслужава да се обмисли във връзка с това?
ВСИЧКИ разумни създания, обединени в истинското поклонение и радващи се на славната свобода на деца на Бога — това е мъдрата и любеща цел на Йехова. Такова е и искреното желание на всички, които обичат праведността.
2 Йехова започнал да изпълнява тази грандиозна цел, когато започнал своите дела на сътворение. Първото му творение бил един Син, който се оказал впоследствие „сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество“. (Евр. 1:1–3) Този Син бил уникален, създаден само от Бога. Чрез него били създадени други синове — първо ангелите в небесата, след това човекът на земята. (Йов 38:7; Лука 3:38) Всички тези синове образували едно всемирно семейство. За всички тях Йехова бил Бог — единственият, заслужаващ поклонение. Той бил Всемирният владетел. Той бил също и техният любещ Баща. Дали той е и твой Баща, и дали ти си едно от неговите деца? Каква скъпоценна връзка може да бъде това!
3. (а) Защо нито един от нас не е син на Бога по рождение? (б) Но какви любещи мерки взел Йехова относно потомството на Адам?
3 И все пак ние трябва да приемем факта, че когато нашите първи родители били осъдени на смърт като съзнателни грешници, те били изгонени от Едем и отхвърлени от Бога. Те престанали да бъдат част от всемирното семейство на Йехова. (Бит. 3:22–24; сравни Второзаконие 32:4, 5.) Всички ние, поради това че сме потомци на грешника Адам, се раждаме с вродена склонност към грях. Тъй като сме потомство на родители, изгонени от семейството на Бога, ние не можем да претендираме да бъдем божии синове само въз основата на раждането си като хора. Но Йехова знаел, че някои от потомците на Адам ще обичат праведността и затова любещо взел мерки те да могат да достигнат славната свобода на деца на Бога. — Рим. 8:20, 21.
ОБЛАГОДЕТЕЛСТВУВАНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ИЗРАЕЛ
4. (а) Въз основа на какво израелтяните били „синове“ на Бога? (б) Какво обаче не означавало това?
4 Около 2500 години след създаването на Адам, Йехова отново предоставил на някои хора привилегията да имат взаимоотношения с него като негови синове. В съгласие с договора си с Авраам, Йехова избрал хората на Израел за свое притежание. Затова на египетския фараон той говорел за Израел като за „син ми“. ( Из. 4:22, 23; Бит. 12:1, 2) По–късно, на Синайската планина той дал на Израел своя Закон, сформирал тези хора в народ и ги използувал във връзка със своята цел. Като цял народ, тъй като били „собствени люде“ на Йехова, те били наречени „чада“ на Бога. (Втор. 14:1, 2; Иса. 43:1) Освен това, поради специалните му взаимоотношения с отделни личности измежду този народ, Йехова ги наричал синове. (1 Лет. 22:9, 10) Тази тяхна позиция била основана на договорните им отношения с Бога. Но тя не означавала, че те се радвали на славната свобода, която имал Адам като син на Бога. Те все още били в плен на греха и смъртта.
5. Как Израел загубил своите специални взаимоотношения с Бога?
5 Въпреки това, като синове, те имали облагодетелствувана позиция пред Бога. Те имали и задължението да уважават Баща си и да работят в хармония с неговата цел. Исус подчертал колко е важно те да изпълнят това свое задължение — не само да твърдят, че Бог е техният Баща, но и ‘да бъдат’ негови синове. (Мат. 5:43–48; Мал. 1:6) Но юдеите като народ се провалили в това. Затова през последната година на Исусовата земна служба, когато юдеите, които търсели начин да убият Исус, заявили: „Един Отец имаме, Бога“, Исус категорично посочил, че техните дела и духът, който те проявяват, отричат това твърдение. (Йоан 8:41, 44, 47) През 33 г. от н.е. Договорът на Закона бил прекратен от Бога и основата за специалните взаимоотношения, на които се радвал Израел, била премахната. Но въпреки това Йехова не престанал да има измежду човечеството хора, които да приема като свои синове.
ЙЕХОВА ОБЕДИНЯВА СВОЯ НАРОД
6. Каква „администрация“ описал Павел в Ефесяни 1:9, 10, и каква е нейната цел?
6 На християните в Ефес апостол Павел написал следното относно програмата на Йехова за обединяване на неговия народ — божията уредба, с която проявяващите вяра могат да станат любими членове на Неговото домочадие: „[Бог] ни разкри свещената тайна на волята си. Тя, според благоволението, което е запланувал в себе си, е за една администрация [ръководство на домочадието], когато се изпълнят докрай определените времена, а именно — да събере отново всички неща заедно в Христос — нещата, които са на небесата, и нещата, които са на земята.“ (Еф. 1:9, 10, NW) Централно място в тази „администрация“ заема Исус Христос. Чрез него хората биват приведени в одобрена позиция пред Бога — някои с перспектива да бъдат в небесата; други — на земята, за да служат в единство с ангелските синове на Бога, които са проявили предаността си към Йехова.
7. Кои са „нещата, които са на небесата“, и какво означава за тях да бъдат събрани заедно?
7 Първо, започвайки с Петдесетница през 33 г. от н.е. вниманието било насочено към „нещата в небесата“, тоест, към онези, които ще бъдат сънаследници с Христос в небесното Царство. Въз основа на тяхната вяра в стойността на Исусовата жертва, те били обявени за праведни от Бога. (Рим. 5:1, 2) След това те били „родени изново“, тоест, родени като синове на Бога с перспектива за небесен живот. (Йоан 3:3; 1:12, 13) С тях, като един духовен народ, Бог сключил новият договор. След време в него щели да бъдат включени както юдеи, така и езичници, и броят им щял да достигне общо 144 000. — Гал. 3:26–29; Откр. 14:1.
8. Как отношенията между наследниците на Царството и Бащата могат да се сравнят с тези на юдеите, когато били под Закона на Моисей?
8 Макар че все още са несъвършени в плътта, членовете на остатъка от тези наследници на небесното Царство се радват на скъпоценни и близки отношения с Бащата. Относно това Павел писал: „И защото сте синове, Бог изпрати духа на Сина си в сърцата ни и той вика: ‘Абба, Татко!’ Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си наследник чрез Бога.“ (Гал. 4:6, 7, NW) Арамейският израз „абба“ означава „баща“, но е една гальовна форма на обръщение — с каквато малкото дете се обръща към баща си. Поради превъзходството на Исусовата жертва и незаслужената милост от страна на самия Бог, тези помазани с дух християни се радват на отношения с Бога, които са много по–близки от онези, които били възможни за несъвършените хора под Закона. Но онова, което ги очаква, е още по–прекрасно.
9. Какво означава пълното им реализиране като синове?
9 Ако се окажат верни до смъртта си, те биват напълно реализирани като синове чрез възкресяването им за безсмъртен живот в небесата. Там те ще имат привилегията да служат обединено в самото присъствие на Йехова Бог. Само сравнително малък брой от тези синове на Бога са все още на земята. — Рим. 8:14, 23; 1 Йоан 3:1, 2.
СЪБИРАНЕ НА „НЕЩАТА, КОИТО СА НА ЗЕМЯТА“
10. (а) Кои са „нещата, които са на земята“, и от кога те биват събирани в единство на поклонението? (б) Какви са техните взаимоотношения с Йехова?
10 Същата тази „администрация“, която прави възможно за някои от хората да бъдат събрани в божието домочадие с изглед за небесен живот пред себе си, обръща внимание и на „нещата, които са на земята“. Особено от 1935 г. от н.е. насам, хора, които имат вяра в жертвата на Христос, биват събирани с перспективата за вечен живот на земята. Рамо до рамо с останалите от помазания клас те възвеличават името на Йехова и възвисяват неговото поклонение. (Соф. 3:9; Иса. 2:2, 3) С дълбоко уважение те също се обръщат към Йехова с „Татко“, признавайки го за Извора на живота, и искрено се стремят да отразяват неговите качества, както Той очаква да правят неговите синове. Те се радват да имат одобрена позиция пред Него, въз основа на вярата си в пролятата кръв на Исус. (Мат. 6:9; Откр. 7:9, 14) Но те знаят, че радостта от това да бъдат изцяло признати от Бога за негови деца, за тях е все още в бъдещето.
11. (а) Какво обещание за човечеството се съдържа в Римляни 8:19–21? (б) Какво представлява „откриването на божиите синове“, което те очакват с нетърпение?
11 Както е показано в Римляни 8:19–21, те с нетърпение очакват ‘откриването на божиите синове’, защото тогава ще дойде времето за тези човешки създания да бъдат освободени „от робството на тлението“. Това „откриване“ ще настъпи, когато хората тук, на земята, ще видят доказателството за това, че помазаните с дух синове на Бога, които са постигнали небесната си награда, са се впуснали в действие като съобщници на възвеличения си Господар, Исус Христос. Това ще се прояви в унищожението на цялата зла система на нещата, което ще бъде последвано от благословиите на Хилядолетното царуване на Христос, в което „синовете на Бога“ ще участвуват с него като царе и свещеници. — Откр. 2:26, 27; 20:6.
12. В каква песен на възхвала ще се обединят победоносните, помазани с дух синове на Бога след големия гнет, и какво означава това?
12 Колко възхитително ще бъде, когато големият гнет ще е вече минало и тези синове на Бога, обединени с Христос, съединят гласовете си за възхвала на Бога, провъзгласявайки радостно: „Велики и чудесни са твоите дела, [Йехова], Боже всемогъщи; праведни и истинни са твоите пътища, Царю на вековете. Кой няма да се бои от името ти, [Йехова], и да го прослави? Защото само ти си свят; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред тебе, защото се явиха твоите праведни съдби [съдебни разпореждания — NW].“ (Откр. 15:3, 4) Да, цялото човечество, съставено от хора от всичките предишни народи, ще се обедини в поклонение на истинския Бог. Дори онези, които са в паметните гробници, ще бъдат възкресени и ще им бъде дадена възможността да присъединят гласовете си във възхвалата на Йехова.
13. На каква великолепна свобода ще се радват преживелите големия гнет веднага след това?
13 Сатан Дяволът няма да бъде вече „богът на този свят“. Поклонниците на Йехова тук на земята вече няма да бъдат принудени да се борят с коварното му влияние. (2 Кор. 4:4; Откр. 20:1–3) Фалшивата религия няма вече да представя изопачено нашия любещ Бог и да оказва разделящо влияние върху човешкото общество. Служителите на истинския Бог няма вече да бъдат подлагани на несправедливост и експлоатация в ръцете на чиновници от държавния апарат. Каква великолепна свобода ще означава това за преживелите големия гнет!
14. Посредством какво те ще бъдат освободени от греха и всичките му последствия?
14 Като „Агнецът божий, който взима върху си греха на света“, Исус Христос ще приложи стойността на жертвата си, така че да премахне всички минали грехове на човечеството. (Йоан 1:29, „Бълг. превод на Библията“, 1925 г.) Когато бил на земята, щом кажел, че греховете на даден човек са простени, Исус също изцелявал опростения, като доказателство за това. (Мат. 9:1–7) По същия начин, от небесата той чудодейно ще излекува слепите, глухите, немите, физически осакатените, душевноболните и страдащите от всякакви други болести. Постепенно, чрез предано оформяне на личността си съответно на божиите праведни пътища, всички, които желаят това и са послушни, ще бъдат напълно очистени от „греховния закон“, така че всички техни действия, мислите им и желанията на сърцата им ще бъдат угодни и на самите тях, и на Бога. (Рим. 7:21–23; сравни Исаия 25:7, 8 и Откровение 21:3, 4.) Преди края на Хилядолетието те ще бъдат подпомогнати да достигнат пълно човешко съвършенство. Те ще бъдат изцяло освободени от греха и всичките му печални последствия. Те по подобаващ начин ще отразяват ‘божия образ и подобие’ сред един земен рай, обхващащ цялото кълбо. — Бит. 1:26.
15. Какво ще предприеме Христос в края на Хилядолетието и с каква цел?
15 Когато Христос доведе човечеството до съвършенство, тогава той ще върне на Бащата властта, с която е бил удостоен, за да извърши това дело. Както е предсказано в 1 Коринтяни 15:28: „Когато ще му [на Сина] е било покорено всичко, тогава и сам Синът ще се покори на този, който му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все [всички неща за всекиго — NW].“
16. На какво ще бъдат подложени тогава всички хора и защо?
16 Тогава членовете на доведеното до съвършенство човечество ще получат възможността да покажат, че техният непоколебим избор е да служат на единствения жив и истински Бог завинаги. Затова, преди да ги осинови чрез Исус Христос, Йехова ще подложи всички тези доведени до съвършенство хора на един щателен, последен тест. Сатан и неговите демони ще бъдат пуснати от бездната. Това няма да причини трайна вреда на онези, които истински обичат Йехова. Но всички, които нелоялно позволят да бъдат въвлечени в непокорство спрямо Йехова, ще бъдат унищожени завинаги заедно с първоначалния бунтовник и неговите демони. — Откр. 20:7–10.
17. Каква ситуация ще съществува отново сред всички разумни създания на Йехова, в изпълнение на Неговата цел?
17 И тогава Йехова любещо ще приеме като свои синове чрез Христос всички доведени до съвършенство хора, които са издържали този последен, решаващ тест. Тогава те ще имат пълен дял в „славната свобода на божиите чада“. (Рим. 8:21) Най–сетне те ще станат част от божието обединено, всемирно семейство, за чиито членове Йехова навеки ще бъде единствен Бог, Всемирен владетел и любещ Баща. Тогава всички разумни създания на Йехова, на небето и на земята, отново ще бъдат обединени в поклонението на единствения истински Бог.
СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР
● Какви взаимоотношения имали с Йехова всички негови поклонници преди бунта в Едем?
● Каква отговорност имат онези, които са синове на Бога?
● Кои са днес синовете на Бога? Кои тепърва ще станат деца на Бога, и как това е свързано с целта на Йехова относно обединеното поклонение?