Богоугодните семейства от миналото — образец за нашето време

СЕМЕЙСТВОТО — Организацията на обединените нации се опита да го постави в центъра на световното внимание. Как? Като обяви 1994 г. за Международна година на семейството. Макар че световни водачи, социолози и експерти по въпросите на семейството бързо се завайкаха относно такива неща като увеличаването на броя на незаконородените и невероятно големия брой разводи, те изобщо не бяха бързи при предлагането на приложими, реалистични разрешения за тези проблеми.

Дали би било възможно Библията да разполага с решения за семейните проблеми? На някои хора може да се стори наивно изказването, че Библията би могла да бъде полезна на днешните семейства. Та нали тя е била написана преди много столетия в средата и културата на Средния Изток. В много части на света животът се е променил драстично от времето на Библията досега. И все пак Библията е била вдъхновена от Йехова Бог, онзи, на когото всеки род на земята дължи името си. (Ефесяни 3:14, 15; 2 Тимотей 3:16) Какво казва Библията за проблемите на семейството?

Йехова знае точно какво е нужно, за да се направи семейният живот радостен и удовлетворяващ. Затова неговото Слово, Библията, казва много неща за семейния живот, някои от тях под формата на напомняния. Освен това Библията съдържа примери на семейства, които са прилагали на практика богоугодните принципи. В резултат на това те се радвали на истинска близост и удовлетворение. Нека разгледаме семейния живот в библейски времена и видим какви поуки могат да бъдат извлечени.

Главенството — дали било бреме?

Да разгледаме например въпроса за главенството в семейството. По времето на патриарсите мъже като Авраам, Исаак и Яков били неоспорими „глави на семейства“. (Деяния 7:8, 9, NW; Евреи 7:4, NW) The New Manners and Customs of Bible Times [„Новите маниери и обичаите от библейски времена“] от Ралф Гауър казва: „Семейството било . . . ‘малко царство’, управлявано от бащата. Той управлявал жена си, децата си, внуците и слугите — всеки един в дома.“ Да, патриарсите често имали власт дори и над семействата на своите синове. — Сравни Битие 42:37.

Но нима това не давало на тези мъже пълномощия да потискат съпругите и децата си? Съвсем не. Вярно е, че Бог казал на първата жена Ева: „Ти ще копнееш за съпруга си, а той ще властвува над тебе.“ (Битие 3:16, NW) Тези думи показвали какво ще бъде положението на омъжените жени изобщо, но те не описвали как трябвало да бъдат нещата сред истинските поклонници на Бога. Боящите се от Бога съпрузи трябвало да помнят първоначалната цел на Йехова. Йехова направил жената, за да бъде „помощничка, като . . . допълнение“ на мъжа, а не негова робиня. (Битие 2:20, NW) Тъй като богоугодните мъже от ранни времена признавали своето собствено подчинение на Бога, както и това, че били отговорни пред него, те не злоупотребявали със своята власт. Далеч от това да се отнасят към жените и децата си като към роби, боящите се от Бога патриарси проявявали искрена любов и обич към тях.

Един поглед към обичта, която децата като цяло получавали, е даден в Битие 50:23. Там се казва за правнуците на Йосиф: „[Те] се родиха на Йосифовите колене.“ Макар че това просто би могло да означава, че Йосиф признал децата като свои потомци, то би могло също така да означава и че той с обич си играел с тези деца, дандуркайки ги върху коленете си. Днешните бащи биха направили добре, ако проявяват такава обич към децата си.

Като глави на семейства, боящите се от Бога патриарси също се грижели за духовните нужди на своите семейства. След като излезли от ковчега след всемирния Потоп, ‘Ной издигнал олтар на Господа; и . . . принесъл всеизгаряния на олтара’. (Битие 8:20; сравни Йов 1:5.) Верният патриарх Авраам дал добър пример, като напътствувал индивидуално членовете на семейството. Той ‘заповядал на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие’. (Битие 18:19) Така любещото главенство допринасяло за емоционалното и духовно добруване на семействата.

Мъжете християни днес следват същия образец. Те упражняват главенство във връзка с поклонението, помагайки на своите семейства да спазват божиите изисквания, като сами те дават добър пример. (Матей 28:19, 20; Евреи 10:24, 25) Както патриарсите, и християнските съпрузи и бащи също отделят време за индивидуално напътствуване на членовете на своето семейство.

Предприемане на решителни мерки

Когато най–сетне изплатил един огромен дълг на своя тъст, патриархът Яков попитал: „Кога ще промисля и за своя си дом?“ (Битие 30:30) Като всички бащи, Яков изпитвал натиск във връзка с удовлетворяването на материалните нужди на своето семейство и работил усилно, за да изпълни това. Битие 30:43 казва: „Човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.“

След време обаче, когато Яков се бил преместил в Ханаан, той явно не знаел, че дъщеря му Дина си е създала опасния навик да се среща с езичниците ханаанци.a (Битие 34:1) Освен това той не взел мерки, когато научил за наличието на езически религиозни атрибути сред своето домочадие. Но след трагичното изнасилване на Дина от един ханаанец, Яков предприел решителни действия. „Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се“ — наредил той. — Битие 35:2–4.

Бащите християни трябва да са бдителни относно духовността на своите семейства. Ако има сериозни заплахи за духовното добруване на семейството, като например наличието на неморална литература или нездрава музика в дома, те трябва да вземат решителни мерки.

Интересно е, че такива жени като Сара, Ревека и Рахил също имали значително влияние в семейството. Макар че били покорни на съпрузите си, те не били ограничавани относно поемането на инициативата, когато това било уместно и необходимо. Например, Изход 4:24–26 (СИ–93) ни разказва, че когато Моисей и неговото семейство отивали в Египет, „го срещна Господ [ангел на Йехова — „Септуагинта“] и искаше да го [сина на Моисей] умъртви“. Явно синът на Моисей бил застрашен от смърт заради това, че Моисей не го бил обрязал. Сепфора бързо взела мерки и обрязала сина си. В резултат на това ангелът го оставил. Съпругите християнки днес също могат да поемат инициативата, когато това е уместно според ситуацията.

Бащини напътствия по времето на Моисеевия закон

През 1513 г. пр.н.е., когато Израил станал народ, патриархалната епоха свършила. (Изход 24:3–8) Бащите продължили да служат като глави на семействата. Но семейният закон бил подчинен на националния Закон, даден от Бога на Моисей и прилаган в живота от съдии. (Изход 18:13–26) Левитското свещеничество поело свещените аспекти на поклонението. Но въпреки това бащата продължил да играе важна роля. Моисей подканял: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ — Второзаконие 6:6, 7.

Законът осигурил случаи, като например пасхата, когато можели да се дават както официално, така и неофициално напътствия. С наближаването на деня на пасхата — 14 нисан, юдейските семейства започвали да се подготвят за своето обичайно пътуване до Йерусалим. (Второзаконие 16:16; сравни Лука 2:41.) Кое дете можело да остане настрана от вълнението на тази подготовка? Самото пътуване било радост. По това време дъждовният сезон вече бил свършил и пролетното слънце започвало да отнема зимния хлад от въздуха. С топенето на снеговете от планината Ермон водите на река Йордан излизали от бреговете ѝ.

По пътя бащите запознавали децата си не само с географията на земята, но и с богатата история, свързана с местата, край които минавали. Сред тях можело да бъдат планината Гевал и Гаризин, където били прочетени проклятията и благословиите на Закона. Можело също да минат и край Ветил, където Яков получил видението на небесната стълба. Какви вълнуващи разговори можело да се проведат! С увеличаването на изминатото разстояние към семействата се присъединявали пътници от други краища на страната и всички се радвали на укрепващо общуване.

Накрая семейството влизало в Йерусалим — „съвършенството на красотата“. (Псалм 50:2) Ученият Алфред Едерсхайм казва: „Вероятно много от тези пилигрими са станували извън градските стени. Онези, които нощували вътре в града, били настанявани без всякакво заплащане.“ Да, еврейските младежи получавали личен урок по братолюбие и гостоприемство. Ежегодните конгреси на Свидетелите на Йехова днес изпълняват същата цел.

Накрая идвал денят 14 нисан. Пасхалната жертва бивала заклана и печена няколко часа. Към полунощ семейството ядяло агнето, безквасния хляб и горчивите треви. Според обичая един от синовете задавал въпроса: „Какво искате да кажете с тая служба?“ Тогава бащите давали официални напътствия с думите: „Това е жертва в спомен на минаването на Господа [Йехова — NW], който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи.“ — Изход 12:26, 27; 13:8.

Израилският цар Соломон казал: ‘Има време за смеене; и време за ликуване.’ (Еклисиаст 3:4) На израилтянските деца било оставяно време за развлечения. Исус Христос явно наблюдавал как деца играят на пазара. (Захария 8:5; Матей 11:16) И не било нещо необикновено за заможните родители да уреждат радостни семейни събирания, на които имало пеене, танци и празнични ястия. (Лука 15:25) Християнските родители днес също поемат инициативата да осигурят ползотворни развлечения и общуване за своите деца.

Майките и децата в юдейското общество

Каква роля играли майките по времето на Моисеевия закон? Притчи 1:8 заповядва: „Сине мой, слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си.“ В рамките на авторитета на своя съпруг юдейската съпруга прилагала дадените от Бога изисквания в семейния живот. Тя трябвало да бъде почитана от своите деца, дори и след като остарее. — Притчи 23:22.

Освен това майката имала голям дял в обучението на своите деца. Тя почти сама се грижела за бебето чак докато то било достатъчно голямо да бъде отбито, което несъмнено допринасяло за близка връзка между майката и детето. (Исаия 49:15) Докато бащите учели синовете си на занаят, майките учели дъщерите си на домакински умения. Майките също така имали голямо влияние върху синовете си. Например, цар Лемуил извлякъл полза от „думите . . . , които го поучи майка му“. — Притчи 31:1.

Способната юдейска съпруга се радвала също и на значителна свобода, когато ‘добре внимавала в управлението на дома си’. Според Притчи 31:10–31 тя можела да купува запаси за дома, да влага пари в недвижими имоти и дори да върти малка търговия. За признателния съпруг нейната стойност била „по–ценна от скъпоценни камъни“!

Образец за днес

В библейски времена семейната уредба подпомагала емоционалното и духовно израстване на всички членове на семейството. Бащите трябвало да упражняват авторитета си любещо за доброто на семейството. Те трябвало да бъдат начело в поклонението. Както бащите, така и майките трябвало да проявяват интерес към децата си — да ги учат и възпитават, да участвуват в поклонението заедно с тях и да им осигуряват развлечения и почивка. Богоугодните майки били ценни помощнички, които уважавали главенството на съпрузите си, но и поемали инициативата в интерес на своето семейство. Послушните деца донасяли радост на родителите си и на Йехова Бог. Да, боящото се от Бога семейство в библейски времена е великолепен образец за нас днес.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 23]

Твоето семейство може да бъде толкова щастливо, колкото семействата, които се покланяли на Йехова в библейски времена