Да поддържаме лоялно божието вдъхновено Слово

„Ние отрекохме нечестните неща, които са срамни, като не ходим с коварство, нито пък разводняваме словото на Бога.“ — 2 КОРИНТЯНИ 4:2, NW.

1. (а) Какво е необходимо, за да може да се извърши работата, посочена в Матей 24:14 и 28:19, 20? (б) До каква степен беше на разположение Библията на езиците на народите, когато започнаха последните дни?

В СВОЕТО голямо пророчество относно времето на царското си присъствие и на завършека на старата система на нещата, Исус Христос предсказал: „Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ Освен това той наставлявал своите последователи: „Правете ученици от хора от всичките народи, . . . учейки ги да съблюдават всичките неща, които съм ви заповядал.“ (Матей 24:14, NW; 28:19, 20, NW) Изпълнението на тези пророчества означава много работа в областта на превеждането и печатането на Библията, на поучаването на хората относно нейното значение и на оказването на помощ, за да могат те да я прилагат в своя живот. Каква привилегия е това да участвуваме в тези дейности! Още през 1914 г. Библията, или части от нея, е била публикувана на 570 езика. Но оттогава са добавени още стотици други езици и многобройни диалекти, а на много езици са на разположение и повече преводи.a

2. Какви различни подбуди са влияли върху работата на преводачите и издателите на Библията?

² За всеки преводач е предизвикателство да вземе материал на един език и да го направи разбираем за онези, които четат и слушат друг език. Някои преводачи на Библията са вършили делото си с дълбока яснота, че това, което превеждат, е Словото на Бога. Други просто са били привлечени от предизвикателството, което тази работа поставя пред специалиста. Може би те са гледали на съдържанието на Библията единствено като на ценно културно наследство. За някои религията е професия и отпечатването на книга, която носи тяхното име като преводачи или издатели, е част от изкарването на прехраната. Техните подбуди явно оказват влияние на подхода им към тяхната работа.

3. Как Комитетът за „Превод на новия свят“ на Библията гледал на работата си?

³ Заслужава да се отбележи следното изказване на Комитета за „Превод на новия свят“ на Библията: „Да се превежда Светото писание означава да се предават на друг език мислите и думите на Йехова Бог . . . Това е много сериозна мисъл. Преводачите на това издание, които се боят от Божествения автор на Светото писание и го обичат, изпитват към Него специална отговорност да предадат мислите и изказванията му колкото е възможно по–точно. Освен това те изпитват отговорност спрямо търсещите читатели, чието вечно спасение зависи от превода на вдъхновеното Слово на Всевишния Бог. С такова чувство за сериозна отговорност в течение на много години този комитет от отдадени мъже създаде ‘Свето писание — Превод на новия свят’.“ Целта на комитета беше да се направи превод на Библията, който да бъде ясен и разбираем, и да се придържа колкото се може по–тясно към еврейския и гръцкия език на оригинала, за да осигури основа за непрекъснато израстване в точно познание.

Какво се случи с името на Бога?

4. Колко важно е името на Бога в Библията?

⁴ Една от принципните цели на Библията е да помогне на хората да опознаят истинския Бог. (Изход 20:2–7; 34:1–7, NW; Исаия 52:6) Исус Христос учел своите последователи да се молят името на неговия Баща да „се свети“, да бъде смятано за свято, да се отнасят към него като към нещо свещено. (Матей 6:9) Бог направил така, че личното му име да бъде записано в Библията повече от 7000 пъти. Той иска хората да знаят това име и качествата на Онзи, който го носи. — Малахия 1:11, NW.

5. Как различните преводачи са представяли божието име?

⁵ Много преводачи на Библията са показвали искрено уважение към божието име и са го включвали системно в своя превод. Някои преводачи предпочитат Яхве. Други са избрали форма на божието име, която е приспособена към техния език, но все пак ясно отразява онова, което се намира в еврейския текст, вероятно форма, която е добре позната поради дълга употреба. „Свето писание — Превод на новия свят“ използува ‘Йехова’ 7210 пъти в своя основен текст.

6. (а) Какво са направили преводачите в последно време относно божието име? (б) Колко разпространено е това?

⁶ В последно време преводачите на Библията все по–често премахват личното име на истинския Бог от преводите на неговото вдъхновено Слово, макар че запазват имената на такива езически божества като Ваал и Молох. (Изход 3:15; Йеремия 32:35) В такива текстове като Матей 6:9 и Йоан 17:6, 26, един широко разпространен албански превод предава гръцкия израз „името ти“ (тоест, името на Бога) просто като „теб“, сякаш в тези откъси не се говори за име. В Псалм 83:18 The New English Bible [„Нова английска Библия“] и Today’s English Version [„Превод на днешен английски“] премахват както личното име на Бога, така и всяко споменаване на факта, че Бог има име. Макар че божието име се появяваше в по–старите преводи на Еврейските писания на повечето езици, по–новите преводи често го премахват или го изпращат в бележките под линия. Така е с преводите на английски, както и с преводите на много от езиците от Европа, Африка, Южна Америка, Индия и островите в Тихи океан.

7. (а) Как преводачите на Библията на някои от африканските езици са се отнесли към божието име? (б) Какво мислиш ти за това?

⁷ Преводачите на Библията на някои африкански езици отиват дори по–далеч. Вместо просто да заменят божието име с някаква библейска титла, като например Бог или Господар, те вмъкват имена, заети от местните религиозни вярвания. В The New Testament and Psalms in Zulu [„Новият завет и Псалмите на зулу“] (превод от 1986 г.) титлата ‘Бог’ (Нкулункулу) се редува с едно лично име (Мвелинганги), което хората от народа зулу свързват с ‘великия прародител, на когото се принася поклонение чрез човешките прадеди’. В една статия на списанието The Bible Translator [„Преводач на Библията“] от октомври 1992 г. беше съобщено, че при подготовката на един превод на Библията на езика чичева, който ще бъде наричан Буку Лойера, преводачите използували Чаута като лично име вместо Йехова. Както се обясняваше в статията, Чаута е „Богът, когото те винаги са познавали и на когото са се покланяли“. Но много от тези хора също се покланят на онова, което те смятат, че са духовете на мъртвите. Дали е вярно, че ако хората отправят молби към една „Върховна личност“, тогава каквото и име да използуват за тази „Върховна личност“, то е равностоен еквивалент на личното име Йехова, независимо от това какви други неща може да съдържа поклонението им? Категорично не! (Исаия 42:8; 1 Коринтяни 10:20) Замяната на божието лично име с нещо, което кара хората да мислят, че всъщност традиционните им вярвания са правилни, не им помага да се приближат до истинския Бог.

8. Защо целта на Бога да изяви името си не е възпрепятствувана?

⁸ Всичко това нито е променило целта на Йехова да изяви името си, нито ѝ е попречило. На езиците, говорени в Европа, Африка, двете Америки, Изтока и на океанските острови, все още са в обращение много Библии, които съдържат божието име. Освен това има над 5 400 000 Свидетели на Йехова в 233 страни и територии, които общо посвещават над един милиард часа годишно, за да говорят на другите за името и целта на истинския Бог. Те печатат и разпространяват Библии — тези, които използуват божието име, — на езици, говорени от около 3 600 000 000 души от населението на земята, сред които са английски, китайски, руски, испански, португалски, френски и холандски. Освен това те печатат и помагала за изучаване на Библията на езиците, които са познати на огромното мнозинство от населението на земята. Скоро Бог лично ще предприеме действия, за да изпълни решително своето изявление, че народите „ще бъдат принудени да познаят, че [той е] Йехова“. — Езекиил 38:23, NW.

Когато личните вярвания оформят превода

9. Как Библията посочва сериозната отговорност, която лежи върху онези, които боравят с божието Слово?

⁹ Сериозна отговорност лежи на плещите на онези, които превеждат божието Слово, както и на онези, които го поучават. Апостол Павел казал относно своята служба и службата на своите съобщници: „Ние отрекохме нечестните неща, които са срамни, като не ходим с коварство, нито пък разводняваме словото на Бога, а като изявяваме истината, препоръчвайки себе си на всяка човешка съвест пред погледа на Бога.“ (2 Коринтяни 4:2, NW) Да се разводнява означава да се разваля чрез смесване с нещо чуждо или по–лошокачествено. Апостол Павел не бил като неверните пастири на Израил в дните на Йеремия, които били порицани от Йехова, защото проповядвали свои собствени идеи, вместо онова, което казал Бог. (Йеремия 23:16, 22) Но какво става в днешно време?

10. (а) Как подбуди, които не съвпадат с лоялността към Бога, са оказали влияние на някои преводачи в днешно време? (б) Каква роля си присвояват неправилно те?

¹⁰ По време на Втората световна война един комитет от теолози и пастори сътрудничил на нацисткото правителство в Германия, за да бъде издаден ревизиран „Нов завет“, който премахнал всички споменавания за юдеите в благоприятна светлина и всички доказателства за юдейския произход на Исус Христос. В по–ново време преводачите, които издали The New Testament and Psalms: An Inclusive Version [„Новият завет и Псалмите — един всеобхватен превод“], се отклонили в друга посока, като се опитали да изчистят всички доказателства, че юдеите носели отговорност във връзка със смъртта на Христос. Тези преводачи също така смятали, че читателите феминисти ще бъдат по–доволни, ако за Бога не се говори като за Баща, а като за Баща–майка, и ако за Исус не се казва, че е Син на Бога, а негово Дете. (Матей 11:27) Те отстранили и принципа за подчинението на съпругите спрямо съпрузите и за послушанието на децата спрямо родителите. (Колосяни 3:18, 20) Създателите на тези преводи явно не споделяли решимостта на апостол Павел да ‘не разводнява словото на Бога’. Те изгубили от погледа си ролята на преводача, като заели позицията на автор и произвели книги, които използували репутацията на Библията като средство за пропагандирането на свои собствени мнения.

11. Как ученията на псевдохристиянството противоречат на онова, което казва Библията относно душата и смъртта?

¹¹ Църквите на псевдохристиянството като цяло поучават, че човешката душа е дух, че тя напуска тялото при смъртта и че е безсмъртна. За разлика от това, по–старите преводи на Библията на повечето езици ясно заявяват, че хората са души, че животните са души и че душата умира. (Битие 12:5, СИ–93; 36:6, NW; Числа 31:28; Яков 5:20) Това е затруднявало духовниците.

12. По какъв начин някои неотдавнашни преводи замъгляват основните библейски истини?

¹² Днес някои по–нови преводи замъгляват тези истини. Как? Те просто избягват директния превод на еврейското съществително нѐфеш (душа) в някои текстове. В Битие 2:7 те може да казват, че първият човек „започна да живее“ (вместо „стана жива душа“). Или те може да говорят за „творение“ вместо за „душа“, когато става дума за животни. (Битие 1:21, СИ–93) В такива текстове като Езекиил 18:4, 20 те казват, че „личността“ или „човекът“ (вместо „душата“) умира. Може би тези изрази са оправдани в очите на преводача. Но дали те помагат на искрения търсач на истината, чието мислене вече е предварително настроено от небиблейските учения на псевдохристиянството?b

13. Посредством какво някои библейски преводи скриват божията цел относно земята?

¹³ В стремеж да подкрепят своето вярване, че всички добри хора отиват на небето, преводачите — или теолозите, които редактират техните трудове, — могат също да се опитват да скрият онова, което Библията казва за божията цел за земята. В Псалм 37:11 редица преводи казват, че кротките ще притежават „обработваемата земя“. „Обработваемата земя“ е едно от възможните предавания на думата (ѐретс), използувана в еврейския текст. Но „Превод на днешен английски“ (който е послужил за основа на преводи на много други езици) отива още по–далеч. Макар че този превод предава гръцката дума ге като „земя“ 17 пъти в евангелието на Матей, в Матей 5:5 той заменя „земя“ с израза „онова, което Бог е обещал“. Естествено членовете на църквата ще мислят за небето. Те не са информирани честно за това, че в своята Проповед на планината Исус Христос е казал, че хората с мек нрав, смирените или кротките ще „наследят земята“.

14. Какви егоистични подбуди личат в някои преводи на Библията?

¹⁴ Някои преводи на Писанията са явно изказани така, че да помогнат на проповедниците да получат добра заплата. Вярно е, че Библията казва: „Работникът заслужава заплатата си.“ (1 Тимотей 5:18) Но в 1 Тимотей 5:17, където тя казва, че стареите, които ръководят по хубав начин, трябва да „се удостояват с двойна почит“, единствената почит, която някои хора смятат за заслужаваща да бъде спомената, е паричната. (Сравни 1 Петър 5:2.) Така „Нова английска Библия“ казва, че тези старейшини „трябва да бъдат удостоявани с двойна заплата“, а Contemporary English Version [„Съвременен английски превод“] казва, че „те заслужават да им бъде платено двойно повече“.

Лоялно да поддържаме божието Слово

15. Как можем ние да определим кой превод на Библията да използуваме?

¹⁵ Какво означава всичко това за отделния читател на Библията и за онези, които използуват Библията, за да поучават другите? В повечето от широко използуваните езици съществуват няколко превода на Библията, от които може да се избира. Прояви добра преценка, когато подбираш Библията, която ще използуваш. (Притчи 19:8) Ако един превод не е честен относно това кой е Бог — като премахва името на Бога от неговото вдъхновено Слово под какъвто и да било претекст, — тогава дали преводачите не са си правили неразумни експерименти и с други части на библейския текст? Когато имаш съмнения относно верността на даден израз, положи усилия да го сравниш с по–стари преводи. Ако си учител на божието Слово, предпочитай преводи, които се придържат тясно към онова, което се намира в оригиналния еврейски или гръцки текст.

16. Как може всеки един от нас поотделно да прояви лоялност в използуването на вдъхновеното Слово на Бога?

¹⁶ Всеки един от нас поотделно трябва да е лоялен спрямо божието Слово. Ние правим това, като се интересуваме какво съдържа то, така че ако е възможно, всеки ден прекарваме известно време, четейки Библията. (Псалм 1:1–3) Ние правим това, като прилагаме пълно в нашия живот онова, което Словото казва, учейки се да използуваме неговите принципи и примери като основа за вземане на добри решения. (Римляни 12:2; Евреи 5:14) Ние показваме, че сме лоялни поддръжници на божието Слово, като пламенно го проповядваме на другите. Ние правим това и като учители, като използуваме Библията внимателно и никога не я изопачаваме и не разтягаме онова, което тя казва, за да пасне на нашите собствени идеи. (2 Тимотей 2:15) Онова, което Бог е предсказал, несъмнено ще стане. Той е лоялен в изпълнението на своето Слово. Нека ние сме лоялни в поддържането му.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Какви подбуди са влияли върху работата на преводачите на Библията в днешно време?

◻ Защо съвременните тенденции в превода не са попречили на целта на Бога относно неговото име?

◻ Как някои преводачи замъгляват библейските истини относно душата, смъртта и земята?

◻ По какви начини можем ние да покажем, че лоялно поддържаме божието Слово?

[Снимка на страница 16]

Кой превод на Библията трябва да използуваш?