Твоят възглед за душата влияе върху живота ти
„Човекът стана живееща душа“ (БИТИЕ 2:7).
1, 2. Какво се вярва в повечето религии относно човека и душата?
ПОЧТИ всички религии учат, че човек има безсмъртна душа. Според Ню католик енсайклопидия („Нова католическа енциклопедия“) „Бог създава душата и я влива в тялото в момента на зачеването“. Учението за нейното безсмъртие се определя в този труд като „един от креъгълните камъни“ на Църквите от християнския свят. А в Де ню енсайклопидия британика се пише, че „според възгледа на исляма, душата започва да съществува едновременно с тялото; после води собствено съществувание, като връзката с тялото е преходно състояние“.
2 Такива религии вярват, че в момента, когато човек умира, душата напуска тялото и продължава да живее вечно, било то в небесно блаженство, било във временно пребиваване в чистилището или във вечни мъки в адския огън. Смъртта се зачита като порта за безкраен живот в духовната сфера. В книгата Уи билиф ин иморталити („Вярваме в безсмъртието“) авторът заявява: „Аз гледам на смъртта като на велико и чудесно приключение. За мен тя е божествено благодеяние“
3. Какво се вярва в различни религии на Изтока?
3 Индусите, будистите и други вярват в прераждането на душите. Това включва и вярата, че след смъртта душата подлежи на превъплъщение, или че се възражда в друг човек или в друго живо същество. Душата на добрия човек се преражда в лице от по-висш ранг. Злият обаче се преражда като лице от по-нисша позиция или дори в животно до насекомо.
4, 5. Защо е важно да познаваме истината за душата?
4 Но какво обаче, ако хората изобщо нямат безсмъртна душа? Какво, ако смъртта не е „божествено благодеяние“ за умиращите, нито порта, през която непосредствено се преминава към вечен духовен живот или към превъплъщение? В такъв случай вярата в безсмъртието на душата би водела по погрешен път. В книгата Офишъл католик тичингс („Официялни католически учения“) се казва, че Църквата настоява на вярата на безсмъртието на душата, защото да не се вярва на това, „би лишило от смисъл и логика нейните молитви, погребални церемонии и религиозни обреди в полза на мъртвите“. В последствие, от това са засегнати живота на човека, неговото преклонение и неговото вечно бъдеще (Притчи 14:12; Матей 15:9).
5 Важно е да се знае истината за това вероучение. Исус е казъл: „Тези, които му се покланят [на Бога], трябва да му се покланят с дух и истина“ (Йоан 4:24). Истината за човешката душа се намира в Божието Слово, в Библията. Във вдъхновените писания Бог открива своите намерения. Следователно можем да бъдем уверени, че от тях ще узнаем истината (1 Солунци 2:13; 2 Тимотей 3:16, 17). Исус е казал в молитва към Бога: „Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17).
Създаден с безсмъртна душа?
6. Какво узнаваме от описанието в Битието за сътворението на човека?
6 В Битие 2:7 четем: „Йехова Бог образува човека от прахта на земята и вдъхна в ноздрите му диханието на живота, и човека стана живееща душа.“ В описанието не се казва, че Бог е внедрил в човека безсмъртна душа. Когато Божията сила изпълнила тялото на Адам, той — както четем — „стана живееща душа“. Следователно човекът няма душа. Самият той е една душа.
7. С каква цел хората са били поставени на земята?
7 Бог е създал Адам за живот на земята, а не на небето. Земята не трябвала да бъде място за изпитване, където трябвало така да се каже да се провери, дали Адам е бил годен за небето. Бог е създал земята, „за да бъде обитавана“ и Адам е бил първият ѝ човешки жител (Исаия 45:18; 1 Коринтяни 15:45). Когато по-късно Бог сътворил Ева като жена за Адам, неговото намерение било те да населят земята — като вечно местообиталище за хората — и да я превърнат в Рай (Битие 1:26-31; Псалм 37:29).
8. (а) От какво зависел живота на Адам? (б) Къде Адам бил могъл да продължава да живее ако не бил съгрешил?
8 Библията никъде не споменава, че някаква съставна част от Адам се отличавала с безсмъртие. Напротив, неговото съществувание било обусловено — зависело от покорност спрямо Божия закон. Какво би станало, ако той би нарушил този закон? Трябвал ли да получи вечен живот в духовната сфера? Нищо подобно. Напротив ’непременно щял да умре‘ (Битие 2:17). Той щял да се върне там, откъдето бил дошъл: „Прах си, и в прахта ще се върнеш“ (Битие 2:7; 3:19). Преди създаването Адам не е съществувал, и също така не би съществувал след смъртта. Следователно имал е за избор само две възможности: (1) покорност и живот или (2) непокорност и смърт. Ако Адам не бил съгрешил, той бил могъл да живее вечно на земята. Никога не трябвал да отиде на небето.
9. Като какво обозначава Библията с право смъртта и защо?
9 Адам станал непокорен и умрял (Битие 5:5). Смъртта била наказанието за него. Тя не била порта към „чудесно приключение“, а порта към несъществувание. И така смъртта не е приятел, а както казва Библията, „неприятел“ (1 Коринтяни 15:26). Ако Адам бил претижавал безсмъртна душа, която в случай на негово покорство да отиде в небето, тогава смъртта би била за него благословия. Но това не било така. Тя била проклятие. А след като Адам съгрешил, проклятието на смъртта обхванало всички хора, тъй като всички са негови потомци (Римляни 5:12).
10. Какъв сериозен проблем възниква, ако вярваме, че Адам е имал безсмъртна душа?
10 Впрочем, защо, ако Адам е бил създаден с безсмъртна душа, той не е бил предупреден, че в случай, че прегреши, душата му щяла да бъде вечно мъчена в огнен ад? Защо му било само казано, че ще умре и ще се върне в прахта? Каква голяма несправедливост би било, да се осъди Адам заради непокорство на вечни изтезания, без да му се даде преди това съответно предупреждение! Но у Бог няма несправедливост (Второзаконие 32:4). Не е било необходимо да се предупреждава Адам от огнен ад в който щели да отидат безсмъртните души на злите, понеже нямало нито такъв ад нито безсмъртна душа (Еремия 19:5; 32:35). В прахта на земята няма вечно мъчение.
Библейската употреба на думата „душа“
11. (а) Коя еврейска и коя гръцка дума се превежда в Библията с българската дума „душа“? (б) Как в посочените преводи на Библията се предават еврейския и гръцкия израз, означаващ „душа“?
11 В Еврейските писания, българската дума „душа“ е превод на еврейската дума нѐфеш, която се среща там над 750 пъти. Съответната дума в Гръцките писания гласи психѐ, която се появява над 100 пъти. Превода Нов свят на Святото Писание (англ.) последователно предава тези два термина с думата „душа“. Възможно е, в други Библии да се употребяват за тях различни думи. Някои от начините, по които думата нѐфеш се предава в превода Кинг Джеймс Вершън и в Бълг. синодален превод 1982 г. са: апетит, дихание, душа, желание, живот, животно, личност, нещо, създание, съзнание, сърце, труп, тяло и човек. А думата психѐ се превежда на: душа, живот, съзнание и сърце.
12. Как Библията употребява еврейската и гърцката дума за „душа“?
12 В Библията морските животни се обозначават като нѐфеш: „Всяка живееща душа, която е във водите“ (Левит 11:10). Думата може също да се отнася за сухоземните животни: „Нека земята да произведе живеещи души според видовете им, домашни животни, гадини и диви животни“ (Битие 1:24). Стотици пъти нѐфеш се отнася за хора. „Всички души, които излязоха от бедрата на Яков, бяха общо седемдесет души“ (Изход 1:5). Пример за подобна употреба на думата психѐ намираме в 1 Петър 3:20. Там се споменава за ноевия ковчег, „в който малцина, т.е. осем души, сигурно се носеха през водата“.
13. При какъв контекст в Библията се говори за „душата“?
13 Но в Библията се намират още много други изказвания относно думата „душа“. Например в книгата Битие 9:5 се казва: „Вашата кръв, тази на вашите души, непременно ще изискам.“ От това следва, че душите имат кръв. В книгата Изход 12:16 четем: „Само това, което е необходимо за ядене на всяка душа, само това можете да вършите.“ В този случай се казва, че душата може да яде. Във Второзаконие 27:7 се говори за един мъж, който „отвлича душата на братята си“. Със сигурност не се говори тук за отвличане на някаква безсмъртна душа. Псалм 119:28 гласи: „Душата ми от тъга не може да заспи.“ Следователно душата дори може да страда от безсъние. А също така Библията показва, че душата е смъртна и че умира: „Тази душа ще се отреже от нейния народ“ (Левит 7:20). „Той да не се приближи до никоя мъртва душа“ (Числа 6:6). „Нашата душа да умре!“ (Исус Навиев 2:14). „Всяка душа, която не слуша онзи пророк, ще бъде изтребена от средата на народа (Деяния на апостолите 3:23). „Всяка жива душа умря“ (Откровение 16:3).
14. Какво е недвумислено душата според Библията?
14 Начина по който в Библията са употребени думите нѐфеш и психѐ ясно показва, че душата е самият човек като личност или в случай на животно самото то. Тя не е някаква безсмъртна част на дадено създание. Думата нѐфеш се употребява дори и във връзка с Бог: „Душата МУ мрази нечестивия“ (Псалм 11:5).
Едномислие между много библейски учени
15. Какво казват различни трудове за учението за безсмъртната душа?
15 Много учени са съгласни с това, че Библията не говори за безсмъртна душа. В труда The Concise Jewish Encyclopedia („Кратка еврейска енциклопедия“) се казва: „Едно учение за безсмъртието на душата нито се споменава в Библията, нито се появява в ранните равински писания.“ А The Jewish Encyclopedia („Еврейска енциклопедия“) казва: „Възгледа, че душата продължава съществуванието си след разлагането на тялото, е по-скоро въпрос на философско и теологично спекулиране, отколкото на проста вяра, и затова никъде не се учи специално в Святото Писание.“ В труда The Interpreter’s Dictionary of the Bible („Библейски речник на тълкувача“) може да се прочете: „Нѐфеш . . . не продължава да съществува независимо от тялото, но умира заедно с него. . . . Няма библейски стих, който да позволи тъврдението, че в момента на смъртта ,душата‘ се разделя от тялото.“
16. Как се изказват различни авторитети по въпроса за душата?
16 Подобна мисъл изразява Expository Dictionary of Bible Words („Речник тълкуващ думи от Библията“) казвайки: „И така в С[тария] З[авет] думата ,душа‘ не се отнася до някаква нематериална част на човешкото същество, която да би продължавала да живее след смъртта. . . . [нѐфеш] означава предимно живот, както по изключителен начин го преживяват лични същества. . . . Основното значение . . . на [думата психѐ] се определя чрез нейното съответствие от С[тария] З[авет], а не от значението ѝ в гръцката култура.“ А Библейският речник The Eerdmans Bible Dictionary обяснява, че в Библията думата душа „не обозначава някаква част от човешкото естество, а цялата личност. . . . В този смисъл човешките същества нямат души — те самите са души“ (курсиф шрифт от нас).
17. Какво признават католически източници относно „душата“?
17 Дори споменатата вече Ню католик енсайклопидия („Нова католическа енциклопедия“) признава: „Думите, превеждани в Библията на ,душа‘ обикновено означават цялата личност.“ По-нататък се казва: „В С[тарият] З[авет] няма дихотомия [двуразделяне] на тялото и душата . . . Терминът . . . [нѐфеш], въпреки че се предава с нашата дума ,душа‘, никога не означава душа за разлика от тялото или дадената личност. . . . Терминът [психѐ] е съответният израз за [нѐфеш] в Н[овият] З[авет]. . . . Представата за душа преживяваща смъртта не може лесно да се разпознае в Библията.“ А Жорж Озу, френски католически професор по библистика пише в книгата La Parole de Dieu (Божието Слово): „Идеята за ,душа‘, която да е чисто духовна, нематериална действителност, отделена от ,тялото‘, . . . не съществува в Библията.“
18. (а) Как в една енциклопедия се коментира библейската употреба на думата „душа“? (б) От къде теолозите са възприели възгледа, че нещо продължава да живее след смъртта на тялото?
18 С оглед на това The Encyclopedia Americana („Американска Енциклопедия“) отбелязва: „Според концепцията на Стария Завет човекът е единно цяло, а не обединение на душа и тяло. Въпреки че еврейската дума [нѐфеш] е често преведена на ,душа‘, не би било правилно да влагаме в нея гръцкото значение. . . . [нѐфеш] никъде не се зачита като дейна независимо от тоялото. В Новият Завет гръцкия термин [психѐ] често се превежда като ,душа‘, но и в този случай не бива прибързано да смятаме, че има същото значение, каквото му давали гръцките философи. . . . Библията не съдържа ясно описание за това, как човек продължава да живее след смъртта.“ И допълва още: „Теолозите трябва да прибягнат към дискусиите на философите, за да намерят съответно описание как личността продължава да живее след смъртта.“
Не Библията, а философията
19. Какво свързва гръцката философия с вярата за безсмъртието на душата?
19 Вярно е, че теолозите се възприели възгледите на езическите философи и на тяхна основа са формулирали догмата за безсмъртието на душата. Френският Dictionnaire Encyclopédique de la Bible („Енциклопедичен речник на Библията“) пояснява: „Концепцията за безсмъртието е продукт на гръцката мисъл.“ The Jewish Encyclopedia („Еврейска енциклопедия“) заявява: „Вярата в безсмъртието на душата достигнала евреите чрез контактите им с гръцката мисъл, и то предимно посредством философията на Платон, главния ѝ застъпник“, който живял през IV в пр. Христос. Платон вярвал: „Душата е безсмъртна и нетленна и душите ни наистина ще съществуват в друг свят!“ (The Dialogues of Plato [„Диалози на Платон“]).
20. Кога и по какъв начин се вмъкнала в християнския свят езическата философия?
20 Кога се вмъкнала тази езическа философия в християнския свят? The New Encyclopædia Britannica („Нова енциклопедия Британика“) отговаря: „От половината на II в. сл. Христос, християните, които до известна степен са били запознати с гръцката философия, започнали да изпитват необходимостта да изразяват своята вяра с помоща на съответни понятия, както заради собствено интелектуално удволетворение, така и с цел да спечелят на своя страна образовани езичници. Философията, която им изглеждала най-подходяща за тази цел, бил платонизъма.“ Затова, както обяснява горецитираната енциклопедия, „раннохристиянските философи възприемат гръцката концепция за безсмъртието на душата.“ Дори папата Йоан Павел II признава, че учението за безсмъртието на душата включва „теориите на известни гръцки философски школи“. Но усвояването на възгледите на гръцките философи означава, че християнският свят бил отхвърлил простата истина, изразена в Битие 2:7: „Човекът стана живееща душа.“
21. Колко далеч стигат корените на вярата за безсмъртната душа?
21 Обаче учението за безсмъртната душа е далеч по-старо от Платон. В книгата The Religion of Babylonia and Assyria („Религията на Вавилон и Асирия“) от Морис Джестроу намираме следната информация: „Вавилонските теолози [сериозно се занимавали] с проблема за безсмъртието. . . . Смъртта била преход към друга форма на живот.“ А пък Сигфрид Моренц заявява в книгата Egyptian Religion („Египетска религия“): „Според древните египтяни задгробния живот е бил просто продължение на земния живот.“ The Jewish Encyclopedia („Еврейската енциклопедия“) изтъква връзката между тези древни религии и възгледите на Платон, споменавайки, че Платон бил дошъл до представата за безсмъртната душа „чрез орфически и елеусянски мистерии, в които по странен начин били смесени вавилонски и египетски възгледи.“
22. Защо може да се каже, че семето на учението за безсмъртието на душата е било посято още в началото на човешката история?
22 И тъй, идеята за безсмъртната душа е твърде стара. Корените ѝ всъщност стигат до началото на човешката история! Адам бил предупреден, че в случай на непослушание спрямо Бог, щял да умрѐ, на Ева, жената на Адам, било представено друго мнение. На нея ѝ било казано: „Положително няма да умрете“. Тогава било посято семето за учението на безсмъртната душа. От тогава една култура след друга възприела езическата представа, че ’вие всъщност няма да умрете, а продлъжавате да живеете.‘ Това важи също така и за християнския свят, който се противопоставя на намеренията и волята на Бога и отвел привържениците си към отстъпничество (Битие 3:1-5; Матей 7:15-23; 13:36-43; Деяния на апостолите 20:29, 30; 2 Солунци 2:3, 7).
23. Кой и с каква цел е зародил учението за безсмъртната душа?
23 Кой е подвел човечеството да вярва в тази лъжа? Исус го отъждествил, когато казал на религиозните водачи от своите дни: „Вие сте от вашия баща, Дявола, и според страстите на вашия баща желаете да действувате. . . . Ако той говори лъжата, той говори според собствената си наклонност, защото е лъжец и на лъжата баща“ (Йоан 8:44). Да, Сатаната е този, който развил идеята за безсмъртната душа, за да отклони хората от истинското преклонение. И така нашия живот и нашата надежда за бъдещето се отправят в погрешна посока, ако вярваме на ученията, които са се развили от първата записана в Библията лъжа — въпреки че Ева без съмнени е била разбрала змията така, като че ли по плът никога нямала да умре.
24. Какви въпроси могат с право да се поставят във връзка с вечния живот и безсмъртието?
24 Библията не учи, че хората притежават безсмъртна душа. Защо тогава говори за надеждата за вечен живот? И не казва ли тя според 1 Коринтяни 15:53: „Това, което е смъртно, трябва да облече безсмъртие.“? Исус не се ли е възнесъл на небето след възкресението му и не е ли учил, че други също били могли да отидат на небето? Тези и други въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.
Въпроси за повторение
◻ Какво вярват повечето религии по отношение на душата?
◻ Как Библията посочва, че човека не е създаден с безсмъртна душа?
◻ Какво ясно произлиза от начина, по който в Библията са употребени еврейския и гръцкия термин превеждан на „душа“?
◻ Какво казват много учени по отношение на библейския възглед за душата?
◻ Колко далеч в миналото стигат корените на доктрината за безсмъртната душа?
[Снимка на страница 10]
Всички тези са души