Имай надежда в Йехова

„Чакай Йехова и пази неговия път и той ще те издигне да наследиш земята. Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това“ (ПСАЛМ 37:34)

 1, 2. В каква ситуация се намери човечеството и каква роля в това изпълнява ООН?

ЧОВЕЧЕСТВОТО стигна до най–висша степен на интелектуално развитие. В последствие на направените усилия навлезе дори във века на атома. Има изгледи, че атомната сила може да осигури изобилие на енергия и да отвори възможност за реализиране на огромни мероприятия в световен мащаб. Обаче като на ирония, тя отваря също и път за масово унищожение на човечеството.

² Какво въздържа човечеството от самоунищожение в ядрена катастрофа? Би трябвало да се счита, че това е Организацията на Обединените нации, която се гордее с 159 страни членки с различни форми на управление. В политическо отношение правителствата на тези страни не са в съгласие помежду си, понеже всяка смята своя начин на управление за превъзхождащ, всъщност за най–добър. Следователно ООН е вътрешно разделена организация. Тя е пропита от национална гордост и стремеж към независимост. Нещо повече, някои от тези страни се отрекоха от вярата в Бога, ставайки атеистични.

 3. Как мнението на християнството за Бог се различава от неговото?

³ Наименованието християнски свят се отнася до народите, които не искат да бъдат сметнати за безбожни. Те твърдят, че вярват в Исус Христос и в „Бога Отца“, който с Исус и олицетворения „свети дух“ образува троица. Твърди се, че личностите, членове на Троицата са равни помежду си. Но Бащата на Исус наредил на своя пророк Исаия да запише идентифициращи го думи: „Аз съм Йехова. Това е моето име; и не ще дам славата си на друг, нито хвалата си на изваяни идоли“ (Исаия 42:8). Този Йехова или Яхве (Ерусалемска Библия) си направи едно несравнимо име.

 4. От какво ООН отклонява човечеството?

⁴ Организацията на Обединените нации съвсем не допринася слава с това, че не отдава чест и дължимо уважение на Божието име. Също не насърчава хората, намиращи се сега в плачевно състояние, да се надяват на този, който носи това име. Обаче с право той е наречен „Богът на надеждата“, защото е положил основа под единствената обоснована надежда, на която сега може да се радва човечеството (Римляни 15:13). Надеждата, която той дава подкрепя и утвърждава много мъже и жени.

Надежда от самото начало

 5. Кога била положена основата на надеждата?

⁵ Основата на тази надежда е положена още в началото на човешката история. Да, това станало непосредствено след изгонването на нашите прародители от техния райски дом в градината Едем в Близкия Изток. Описанието на еврейски език на този парк или Рай, не е нито приказка, нито мит за хора, които престанали да обожават Създателя (Битие 2:7 до 3:24).

 6. Как се стигнало до това, че човечеството имало нужда от надежда?

⁶ След повече от 4 000 години християнският апостол Павел написал: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“ (Римляни 5:12). В друго свое послание той идентифицира действителния виновник: „Защото както в Адама всички умират, така в Христа всички ще живеят“ (1 Коринтяни 15:22). Лекарят Лука в трета глава на своето евангелие показва родословието на Исус стигащо до Адам, който преди да напусне Едем изслушал носещото надежда послание на Йехова (Лука 3:23–28).

 7. Какво окуражаващо нещо направил Бог още когато бил жив Адам?

⁷ Разбира се, би трябвало да желаеш да познаеш съдържанието на това послание. Преди това обаче обърни внимание на факта, че Йехова отдавна е бил извор на надежда. В началото земен Божий син бил Адам и Бог му позволил да създаде потомство. Ако ти би предвиждал някаква опасна ситуация, то сигурно би искал да окуражиш своите деца или да им вдъхнеш надежда. Нещо подобно направил и Бог. Най–напред той отправил осъждащи думи към Адам, а след това вдъхващи думи за неговото потомство.

 8. Как Битие 3:15 дава основание за надежда?

⁸ За какво говори този даващ надежда Бог? Обръщайки се към змията, която въвлекла в грях Адам, той казал: „Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето семе и нейното семе [техните потомства]; то ще ти смаже главата а ти ще му нараниш петата“ (Битие 3:15). Навярно те интересува защо за горното изказване се говори, че буди надежда. От него преди всичко следва, че главата на „змията“ ще бъде смазана.

 9. Кой бил „змията“ спомената в Битие 3:15?

⁹ В Откровение 12:9 четем: „И свален биде голямият змей — старовременната змия — която се нарича Дявол и Сатана, който мами цялата вселена, свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него“. Наистина „змията“ спомената в Едем, било едно подло духовно творение познато като Сатана, Дявола. Тази символична „змия“ имала не само ангели на небето, но също и „потомство“ тук на земята, „потомство“, което в съответното време ще бъде унищожено заедно с него (Откровение 12–та глава).

10. Как Исус удостоверил самоличността на „змията“?

¹⁰ В първото столетие н.е. Исус Христос още веднъж отъждествил „змията“ с Дявола, отговорен за упадъка на нашите прародители, когато в разговор с еврейските религиозни водачи казал: „Вие сте от баща ви Дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината ... Когато изговаря лъжа от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща“ (Йоан 8:44). Онези религиозни противници Исус нарекъл още „рожби ехиднини“ (Матей 12:34, 23:33).

Постоянно жива надежда

11. Какъв допълнителен повод за надежда доставя Битие 3:15?

¹¹ Божието обещание, че главата на символичната змия ще бъде смазана, направило за цялото човечество, което тепърва щяло да се роди, да проблесне надежда. Това ще разберем по–добре, когато обърнем внимание на останалите аспекти на изявлението от Битие 3:15. Там се споменава за „семето“ на жената. Неговата самоличност дълго време била държана в тайна. Обаче било очевидно, че Бог Йехова щял да установи вражда между това „семе“ и символичната змия с нейното противно на Бога „семе“. На „семето“ на „жената“ била обещана победа. Именно тази победа била за човечеството извор за надежда. Затова също хората могли с надежда да очакват идването на онова „семе“ на „жената“.

12. Какви следващи информации за „семето“ на „жената“ били открити с течение на времето?

¹² След столетия Бог открил, че това „семе“ ще бъде неговият единороден Син, когото щял да изпрати на земята, за да стане Месия и да даде живота си като откупителна жертва (Битие 22:17, 18; Галатяни 3:16; 1 Йоан 2:2; Откровение 5:9, 10). Поради тази причина Свидетелите на Йехова не възлагат надежди в Организацията на Обединените нации. Те разчитат на живия Исус Христос, главният представител на Йехова. Можем да бъдем сигурни, че Христос живее, защото е възкръснал, за да седне в небето отдясно на Йехова. Апостол Павел казал: „Ако само в тоя живот [включително и този в 20–ия век] се надяваме на Христос, то от всичките човеци ние сме най–много за съжаление. Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите“ (1 Коринтяни 15:19, 20). В това списание често бяха представени библейски доказателства за това, че Исус Христос е вече установен небесен Цар (Откровение 11:15).

13, 14. На кого Свидетелите на Йехова се надяват и какво правят във връзка с това?

¹³ Разбира се, Исус не е поставил себе си на мястото на Йехова като надежда на човечеството. И занапред са валидни думите от Псалм 37:34 където четем: „Имай надежда в Йехова и пази неговия път и той ще те издигне, за да наследиш земята. Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това“. Трябва и по–нататък да се надяваме на Йехова и да поощряваме всички хора да престанат да се уповават на човешки институции.

¹⁴ Съгласно с това Свидетелите на Йехова действуват в 208 страни, проповядвайки благовестието за Царството на 164 езика. Никой не може да ги спре да вършат това. Такива опити, правени от политически институции, подкрепяни и поощрявани от религиозни организации не произлизат от Бога. Можем да продължаваме да свидетелствуваме за Йехова и да се надяваме на него, подобно на Давид от Витлеем, който написал:

15. Какъв вид надежда в Йехова имал цар Давид?

¹⁵ „Йехова е Пастир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява, при тихи води ме завежда. Освежава душата ми, води ме през прави пътеки, заради името си. Да, и в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото ти си с мене; твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми; Помазал си с миро главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми и аз ще живея завинаги в дома на Йехова“ (Псалм 23, Елберфелдер Библия).

16. В какво отношение Исус имал същото становище както Давид?

¹⁶ Цар Давид бил установен от Йехова за духовен пастир на древния израилски народ. Той подготвил почвата, Ерусалим да стане столица, в която неговият син Соломон царувал 40 години. С основание Исус Христос бил наречен „Давидов син“ (Лука 1:31; 18:39; 20:41). Давид уповавал в Бог Йехова и същото би трябвало да направи неговият земен потомък. И така било в действителност.

17. Какво доказва, че Исус се надявал на Йехова?

¹⁷ Доказателство, че най–известният земен потомък на Давид, Исус Христос спазвал съвета от Псалм 37:34, са думите, които изговорил умирайки на мъченическия стълб: „Отче, в твоите ръце предавам духа си“ (Лука 23:46). Той цитирал и изпълнил думите от Псалм 31:5, които Давид отправил към Бога: „В твоята ръка предавам духа си“. Надеждата на Исус, както и на Давид, не била напразна. Христос бил възкресен от мъртвите на третия ден, а четиредесет дни по–късно се върнал при своя небесен Баща. Когато времената на езичниците привършили в 1914 година, Йехова издигнал своя Син като владетел на земята.

Настоящо време на надежда

18. Защо днес е подходящо време да храним надежда?

¹⁸ Каква надежда могат да хранят днес хората, щом навлязохме в 6 014 година от съществуването на човешкия род? Този въпрос е сега най–подходящ, защо изминаха близо 1 900 години от комплектуването на цялата Библия, измина също дълъг период от време откакто Давид написал Псалм 37:34.

19. Какво Йехова направил за Исус, вдъхвайки в нас надежда?

¹⁹ Всемогъщият Бог Йехова, който възкреси Исус от мъртвите, има за него значително по–важна роля, отколкото си въобразяват недалновидните хора. Възкресявайки своя единороден Син и издигайки го отдясно на себе си в небето, Йехова ни е дал следващо доказателство за да разчитаме на него с ненамаляваща, максимална надежда. Това може да означава за нас вечен живот и щастие, както се изразил боговдъхновеният писател Павел: „Защото с тая надежда се спасихме“ (Римляни 8:24).

20. Защо можем да кажем, че Йехова е все още „Бог на надеждата“?

²⁰ Апостолът продължил: „А надежда, когато се вижда изпълнена не е вече надежда, защото кой би се надявал за това, което вижда? Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме“ (Римляни 8:24, 25). Следователно, първоначалната надежда е все още жива, нещо повече, скоро прекрасно ще се осъществи за доброто на човешкия род (2 Петър 3:13; Откровение 21:4, 5). Поради това, че тя е надежда за цялото човечество, заслужава да я познае всеки човек. Такова е намерението на „Бога на надеждата“.

21, 22. Какво можем да очакваме от народите в близко бъдеще?

²¹ В днешни времена настъпи определеното от него време за осъществяването на този замисъл. Именно сега, когато някои страни обединени в ООН разкриха във всички сфери много научни тайни, техните ръководители не чувствуват нужда да оставят разрешаването на съществуващите проблеми на някакъв по–висш интелект. (Сравни Битие 11:6.)

²² Както никога до сега, големите религии се намират в отбранително положение, бидейки като че ли притиснати до стената. Причиняващото разногласие влияние, което оказват, трябва да бъде завинаги прекратено. Библията показва, че политическите елементи ще демонстрират своето надмощие и ще прекратят контактите си с паразитните религии, които отдавна се опитват да изсмучат от световната система на нещата всичко, което е възможно. Затова нищо чудно, че правителствата ще осъществят своето намерение. Атаката върху религията напълно ще успее, поради което ще стигнат до извода, че не съществува Бог, заслужаващ да бъде обожаван и да му се служи. Пророчествата посочват, че тогава те ще се обърнат срещу тези, които ще останат, Свидетелите на Йехова. Ще се надяват, че с лесна победа над Свидетелите на Йехова ще завършат своята безбожна кампания (Откровение 17:12–17; Езекиил 38:10–23).

23, 24. Как ще реагира Йехова, когато народите предприемат атака против неговия народ?

²³ Накрая народите ще разберат, че срамотно поражение трябва да понесе всеки, който се осмелява да воюва срещу Йехова на силите, който никога не е загубил битка. Тогава ще стане ясно, че с тях си е служил главният противник на единствения Бог, т.е. „змията“, Сатана, „богът на тази система на нещата“ (2 Коринтяни 4:4).

²⁴ Какво унижение ще бъде за тях! Техните намерения ще се окажат връх на нахалство, предизвиквайки справедливото възмущение на самия Бог на небето и земята. Той е могъл да каже на слабото човечество: „Защото моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища като моите пътища, казва Йехова. Понеже както небето е по–високо от земята, така и моите пътища са по–високи от вашите пътища и моите помисли от вашите помисли. Защото както слиза дъждът и снегът от небето и не се връща там, но пои земята и я прави да произвежда и да напъпва та да дава семе на сеяча и хляб на гладния, така ще бъде словото ми, което излиза от устата ми. Не ще се върне при мене празно, но ще извърши волята ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам“ (Исаия 55:8–11).

25. Защо сега имаме подходящ повод да разчитаме на Йехова като на наш „Бог на надеждата“?

²⁵ Създателят на човека направил човешкото сърце да бъде чувствително, понеже той сам е чувствителен. „Защото така казва Йехова на силите: ‘Следващ славата той ме изпрати при народите, които ви ограбиха; понеже, който докосне вас, докосва зеницата на окото ми’“ (Захария 2:8). Свидетелите на Йехова трябва да се надяват на Йехова. А той ще оправдае тази надежда, придавайки прекрасен блясък на своя световен сувуренитет. Без да остава никакво съмнение той ще докаже, че е най–висш, всемогъщ и вечен Бог, който изпълнява най–скритите надежди на своите творения в небето и на земята. Алилуя! (Псалм 150:6).

Как би отговорил?

◻ Защо надеждите на народите са илюзия?

◻ Как Бог дал основание за надежда в Битие 3:15?

◻ Какво било отношението на Исус спрямо Псалм 37:34?

◻ Защо сега имаме повод да храним надежда?

[Снимка на страница 21]

Както овцете следват своя пастир, така Давид гледал към Йехова и се надявал на него

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.