Какво значи да обичаш Бога?

ПРЕДИ около шест хиляди години се родило първото човешко бебе. След неговото раждане майка му, Ева, казала: „Родих човек с помощта на Йехова.“ (Битие 4:1, NW) Нейните думи разкриват, че, макар че вече били осъдени на смърт заради своя бунт, Ева и нейният съпруг, Адам, все още съзнавали божествеността на Йехова. По–късно им се родил втори син. Момчетата били наречени Каин и Авел.

Докато растели, синовете несъмнено научили много за любовта на Йехова просто чрез изследването на неговото творение. Те се радвали на прекрасните цветове в природата и на разнообразието от животни и растения. Бог не само им дал живот, но също така им дал и възможността да намират удоволствие в живота.

Те научили, че родителите им били създадени съвършени и че първоначалната цел на Йехова за хората била те да живеят вечно. Вероятно Адам и Ева са им описали прекрасната градина Едем и някак си е трябвало да обяснят защо са били изгонени от този райски дом. Може би Каин и Авел са били запознати и с божественото пророчество, записано в Битие 3:15. С това пророчество Йехова изразил своята цел в определеното време да оправи нещата в полза на онези, които го обичат и бъдат лоялни към него.

Това, че научили за Йехова и неговите качества, трябва да е породило у Каин и Авел желание за божието благоволение. Затова те се обърнали към Йехова, като му принесли дарове. Библейското повествование казва: „След време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му.“ — Битие 4:3, 4.

Тяхното желание за божието благоволение поставило основа за взаимоотношенията с него. В крайна сметка обаче Каин се разбунтувал против Бога, докато Авел продължавал да бъде подтикван от искрена любов към Бога. Авел никога не би развил такива взаимоотношения с Бога, ако първо не бил придобил познание за личността на Йехова и за неговите цели.

Ти също можеш да опознаеш Йехова. Например от Библията можеш да научиш, че Бог е реална личност — не просто безжизнена сила, която създава неща просто по някаква случайност. (Сравни Йоан 7:28; Евреи 9:24; Откровение 4:11.) Библията също така учи, че Йехова е „Бог милосърден и благосклонен, небързащ да се гневи, и изобилен в любеща милост и истина“. — Изход 34:6, NW.

„Послушанието е по–приемливо от жертвата“

Както е показано от повествованието за Каин и Авел, да имаш познание за Бога и желание за близки взаимоотношения с него не е достатъчно. Истина е, че двамата братя се обърнали към Бога с дарове. Но ‘Господ погледнал благосклонно на Авела и на приноса му; а на Каина и на приноса му не погледнал така. Затова Каин се огорчил твърде много и лицето му се помрачило’. — Битие 4:3–5.

Защо Йехова отхвърлил жертвата на Каин? Дали имало проблем с качеството на неговия дар? Дали Йехова се обидил за това, че Каин принесъл в жертва от „земните плодове“ вместо животно? Не е задължително да е така. По–късно Бог с радост приемал от своите поклонници дарове от зърно и други плодове на земята. (Левит 2:1–16) Тогава явно нещо не било наред със сърцето на Каин. Йехова могъл да види това в сърцето на Каин и го предупредил: „Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми.“ — Битие 4:6, 7.

Искрената любов към Бога означава повече от това просто да бъдат принасяни жертви. Затова Йехова насърчил Каин да ‘прави добро’. Бог искал послушание. Подобно послушание спрямо Бога щяло да помогне на Каин да създаде добра основа за любещи взаимоотношения със Създателя. Библията подчертава стойността на послушанието със следните думи: „Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по–приемливо от жертвата, и покорността — от тлъстината на овни.“ — 1 Царе 15:22.

Това разбиране било добре установено по–късно с думите от 1 Йоан 5:3: „Ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.“ Няма по–добър начин да проявим любовта си към Йехова от това да се подчиняваме на неговия авторитет. Това означава послушание спрямо библейския морален кодекс. (1 Коринтяни 6:9, 10) Означава да обичаме това, което е добро, и да мразим това, което е лошо. — Псалм 97:10; 101:3; Притчи 8:13.

Една важна проява на нашата любов към Бога е любовта ни към ближния. Библията ни казва: „Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.“ — 1 Йоан 4:20.

Близостта с Бога е възможна

Някой може да каже: ‘Аз се покланям на Йехова. Подчинявам се на неговите закони. Отнасям се справедливо към ближните си. Правя всичко това. И все пак не се чувствувам истински близо до Бога. Не изпитвам силна любов към него и това ме кара да се чувствувам виновен.’ Някои може да си мислят, че не са достойни да постигнат такива близки взаимоотношения с Йехова.

След почти 37 години служба, отдадена на Йехова, един християнин писал: „Много пъти през живота си усещах, че службата ми за Йехова е донякъде механична, че може би не я върша от сърце. Но аз знаех, че е правилно да служа на Йехова и не си позволявах да спра. Всеки път обаче, когато чета за някой, който казва, че неговото (или нейното) ‘сърце прелива от любов към Йехова’, се учудвам: ‘Какъв е проблемът с мен, тъй като никога не съм изпитвал подобни чувства?’“ Как можем да бъдем близки с Бога?

Когато истински обичаш някого, ти често мислиш за този човек. Изпитваш силно желание да бъдеш близо до него, защото той не ти е безразличен. Колкото повече се виждаш с него, говориш с него и мислиш за него, толкова повече любовта ти към него расте. Този принцип е приложим и спрямо култивирането на любовта ти към Бога.

В Псалм 77:12 вдъхновеният писател казва: „Ще размишлявам върху всичко що си сторил, и деянията Ти ще преговарям.“ Размишляването е жизненоважно за култивирането на любов към Бога. Това е особено вярно, като се има предвид фактът, че той е невидим. Но колкото повече мислиш за него, толкова по–реален ще става той за теб. Само тогава можеш да развиеш искрени и изпълнени с обич взаимоотношения с него — защото за теб той е реална личност.

Склонността ти да размишляваш често за пътищата и делата на Йехова ще зависи от това колко често го слушаш. Ти го слушаш посредством редовно четене и изучаване на неговото Слово, Библията. Псалмистът говори за един щастлив човек, като за някой, който „се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ“. — Псалм 1:1, 2.

Друг важен елемент е молитвата. Затова Библията многократно ни подканя да се молим — „при всяка възможност“, ‘да посвещаваме време на молитвата’, да бъдем „в молитва постоянни“ и ‘непрестанно да се молим’. (Ефесяни 6:18, NW; 1 Коринтяни 7:5, NW; Римляни 12:12; 1 Солунци 5:17) Непрестанните ни молитви към Йехова ще го направят скъп за нас и уверението, че той слуша, ще ни привлече по–близо до него. Това било потвърдено от псалмиста, когато заявил: „Любя Господа, защото послуша гласа ми и молбите ми; понеже приклони ухото Си към мене, затова ще Го призовавам, догдето съм жив.“ — Псалм 116:1, 2.

Да подражаваме на Бога на любовта

Йехова е добър към нас. Като Създател на вселената той несъмнено мисли и се грижи за много неща. Но Библията ни казва, че колкото и да е могъщ, той продължава да се грижи за своето човешко творение. Той ни обича. (1 Петър 5:6, 7) Псалмистът потвърждава това с думите: „Йехова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата. Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?“ — Псалм 8:1, 3, 4.

По какъв начин запомнил Йехова смъртния човек? Библията отговаря: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“ — 1 Йоан 4:9, 10.

По какъв начин тази умилостивителна жертва се явява най–голямото доказателство за божията любов? Нека да разгледаме какво се случило в градината Едем. Адам и Ева били изправени пред решението дали да се подчинят на закона на Йехова с перспективата за вечен съвършен живот, или да се бунтуват против Йехова, което има за резултат смърт. Те избрали да се бунтуват. (Битие 3:1–6) Правейки това, те осъдили и цялото човечество на смърт. (Римляни 5:12) Те самонадеяно ни отнели възможността да решаваме сами за себе си. Никой от нас няма думата по този въпрос.

Но Йехова любещо помни смъртния човек, съзнавайки трудното му положение. Посредством жертвената смърт на своя Син, Исус Христос, Йехова осигурил законното основание за всеки от нас да избере за себе си живота или смъртта, послушанието или бунта. (Йоан 3:16) Сякаш Йехова е дал един ден в съда само за нас лично — една възможност, образно казано, да се върнем в Едем и да вземем лично решение. Това е най–голямата проява на любов, съществувала някога.

Представи си болката, която Йехова издържал, виждайки как първородният му син бива обиждан, измъчван и окачен на стълб като престъпник. И Бог издържал това заради нас. Като знаем инициативата на Йехова, че той пръв ни е обикнал, това трябва да ни подтикне на свой ред да го обичаме и да ни накара да го търсим. (Яков 1:17; 1 Йоан 4:19) Библията ни кани да ‘търсим Господа и Неговата сила; да търсим лицето Му винаги. Да помним чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му’. — Псалм 105:4, 5.

Да сме лично привързани към Бога и да имаме любещи взаимоотношения с него, да бъдем приятели с Бога, не е нереалистично. Това е постижимо. Вярно е, че не можем точно да сравним любовта към Бога с взаимоотношенията между хората. Любовта, която изпитваме към нашия партньор, нашите родители, братя или сестри, деца или приятели, е различна от любовта, която изпитваме към Бога. (Матей 10:37; 19:29) В това да обичаме Йехова се включва нашата преданост, нашето поклонение и безусловното ни отдаване на него. (Второзаконие 4:24) В никои други взаимоотношения не са намесени такива неща. Въпреки това ние можем да развиваме силни и дълбоки чувства към Бога по почтителен начин, със срахопочитание. — Псалм 89:7.

Въпреки че си несъвършен, като Каин и Авел ти притежаваш способността да обичаш своя Създател. Каин направил своя избор, присъединил се към Сатан и станал първият човекоубиец. (1 Йоан 3:12) За разлика от него, Йехова ще си спомня за Авел като за мъж на вярата и праведността и той ще бъде възнаграден с живот в идващия рай. — Евреи 11:4.

Ти също имаш избор. С помощта на духа на Бога и на Неговото Слово можеш наистина да обикнеш Бога „с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила“. (Второзаконие 6:5) Йехова на свой ред ще продължава да те обича, защото той „възнаграждава тия, които го търсят“. — Евреи 11:6.

[Снимка на страница 7]

Жертвата на Авел била приемлива за Бога