Принасяне на приемливи жертви на Йехова

В един определен момент в миналото, край източния вход на Едемската градинаa можело да се види забележително явление. Там стоели на стража могъщи херувими и техният заплашителен вид ясно показвал, че никой не бива дори да дръзне да влезе в градината. Също толкова застрашително било огненото острие на един въртящ се меч, което вероятно хвърляло плашещи отблясъци към околните дървета през нощта. (Битие 3:24) Колкото и интересно да било това, зрителите стоели на почтително разстояние.

Вероятно Каин и Авел посещавали това място многократно. Родени от Адам и Ева извън градината, те можели само да предполагат какво значи да живееш в рая, където някога живели родителите им, с изобилно напояваната богата зеленина и плодовете и зеленчуците. По тяхно време малкото, което могло да се види от градината, несъмнено вече изглеждало необработвана и обрасла пустош.

Адам и Ева несъмнено били обяснили на децата си защо никой не се грижел за градината и защо те били изгонени от нея. (Битие 2:17; 3:6, 23) В каква безизходица трябва да са се чувствували Каин и Авел! Те можели да виждат градината, но не можели да влязат в нея. Те били толкова близо до рая и въпреки това толкова далеч от него. Несъвършенството ги било белязало и Каин и Авел не можели да направят нищо, за да подобрят положението.

Отношенията между техните родители несъмнено не подобрили много нещата. Когато осъдил Ева, Бог казал: „Ще копнееш за съпруга си, а той ще властвува над тебе.“ (Битие 3:16, NW) Точно според пророчеството, Адам сигурно проявявал властта си над своята жена, като вероятно вече не се отнасял към нея като към другарка и помощничка. Изглежда и Ева проявявала нездрава зависимост спрямо този мъж. Един коментатор дори стига дотам, че описва нейния ‘копнеж’ като „желание, граничещо с патология“.

Библията не казва до каква степен това семейно положение влияело на уважението, което момчетата имали към своите родители. Явно е обаче, че Адам и Ева дали объркващ пример на своите деца.

Избор на различни пътища

В крайна сметка Авел станал пастир, а Каин — земеделец. (Битие 4:2) Като се грижел за стадата си, Авел несъмнено имал много време да размишлява върху забележителното пророчество, изречено преди неговите родители да бъдат изгонени от Едем: „И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15, „Цариградско издание“, 1871 г.) Авел трябва да се е питал: ‘Как божието обещание относно едно семе, което ще смаже змията, ще бъде изпълнено, и как това семе ще бъде наранено в петата?’

След известно време, вероятно когато вече били зрели мъже, Каин и Авел принесли всеки отделно жертва на Йехова. Тъй като Авел бил пастир, не било чудно, че принесъл „от първородните на стадото си и от тлъстината му“. За разлика от него Каин принесъл „от земните плодове“. Йехова приел жертвата на Авел, но ‘не погледнал благосклонно на Каина и на приноса му’. (Битие 4:3–5) Защо?

Някои изследователи посочват, че жертвата на Авел била ‘от първородните на стадото му’, докато тази на Каин била „от земните плодове“. Но проблемът не бил в качеството на плодовете, които Каин принесъл, защото повествованието казва, че Йехова погледнал благосклонно „на Авела и на приноса му“, и не погледнал благосклонно „на Каина и на приноса му“. Така че Йехова гледал най⁠–​вече какво е състоянието на сърцето на поклонника му. Какво видял той, като направил това? В Евреи 11:4 се казва, че Авел принесъл своята жертва „с вяра“. Така че на Каин явно липсвала именно вярата, която направила жертвата на Авел приемлива.

В това отношение си струва да се отбележи, че приносът на Авел включвал проливането на кръв. Той може правилно да е направил извода, че божието обещание относно едно семе, което ще бъде наранено в петата, ще изисква жертвения принос на живот. Така че приносът на Авел може да е бил молба за изкупление, а също и изразил вяра, че Бог ще осигури умилостивителна жертва за греховете в определеното от него време.

За разлика от това Каин вероятно не се бил замислил много върху жертвата, която принасял. „Неговата жертва просто признавала Бога като благодетел — предполага един библейски изследовател от 19–и век. — Тя ясно показала, че той не съзнавал наличието на действително отчуждаване между себе си и Създателя, нито усещал някаква потребност от изповядване на грехове или някаква зависимост от изкупление.“

Освен това като първороден Каин може дори да си е въобразил горделиво, че той е обещаното семе, което ще унищожи Змията, Сатан. Ева също би могла да има подобни амбициозни намерения за своя първороден син. (Битие 4:1) Разбира се, ако Каин и Ева очаквали такова нещо, силно грешали.

Библията не казва как Йехова показал своето одобрение на жертвата на Авел. Някои изследователи предполагат, че тя била изпепелена чрез огън от небесата. Какъвто и да бил знакът, след като разбрал, че жертвата му е отхвърлена, ‘Каин се разярил със силен гняв и лицето му се смръщило’. (Битие 4:5, NW) Каин отивал към катастрофа.

Съветът на Йехова и откликът на Каин

Йехова разговарял с Каин. „Защо си толкова разгневен и лицето ти е смръщено?“ — попитал той. Това дало на Каин сериозна възможност да изследва своите чувства и подбуди. „Нима ако се обърнеш към правенето на добро, няма да бъдеш възвеличен? — продължил Йехова. — Но ако не се обърнеш към правенето на добро, грехът се е свил на кълбо на прага и теб дебне; и дали ти от своя страна ще съумееш да го овладееш?“ — Битие 4:6, 7, NW. (Виж блока на страница 23.)

Каин не послушал. Вместо това той извел Авел на полето и го убил. След това, когато Йехова го попитал къде може да е Авел, Каин добавил и лъжа към греха си. „Не зная — отвърнал грубо той, — пазач ли съм аз на брата си?“ — Битие 4:8, 9.

И преди, и след убийството на Авел Каин отказал да ‘се обърне към правенето на добро’. Той предпочел да остави грехът да го владее и заради това бил изгонен от областта, в която живеело човешкото семейство. Един „белег“ — вероятно просто тържествено постановление — бил определен, така че никой да не отмъщава за смъртта на Авел, убивайки Каин. — Битие 4:15.

По⁠–​късно Каин изградил град, като го нарекъл на сина си. Не е чудно, че неговите потомци били известни със своята насилническа жестокост. В крайна сметка родословната линия на Каин била прекратена, когато Потопът от времето на Ной помел всички неправедни човеци. — Битие 4:17–24; 7:21–24.

Библейското повествование за Каин и Авел не е било запазено просто като развлекателно четиво. По⁠–​скоро то е ‘било писано за наша поука’ и е „полезно за поука, за изобличение“. (Римляни 15:4; 2 Тимотей 3:16) Какво можем да научим от това повествование?

Поука за нас

Като Каин и Авел, и християните днес са поканени да принасят на Бога жертва — не буквален принос за изгаряне, а „хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име“. (Евреи 13:15) Понастоящем това се извършва в целосветски мащаб с проповядването на Свидетелите на Йехова, които разпространяват добрата новина в над 230 страни. (Матей 24:14) Дали ти имаш дял в тази дейност? Тогава можеш да си сигурен, че ‘Бог не е неправеден, та да забрави това, което си извършил, и любовта, която си показал към Неговото име’. — Евреи 6:10.

Както с приносите на Каин и Авел, така и твоята жертва не е оценявана според външния вид — например, само по броя на часовете, които прекарваш в служба. Йехова се взира по⁠–​навътре. В Йеремия 17:10, NW се казва, че той ‘изследва сърцето’ и дори ‘изпитва бъбреците’ — най⁠–​съкровените мисли, чувства и подбуди на човешката личност. Така че всъщност става дума за подбудите, а не за количеството. Наистина, дали е голяма или малка, жертвата е ценна за Бога, когато е принесена от сърце, подбудено от любов. — Сравни Марко 12:41–44 с 14:3–9.

В същото време трябва да сме наясно, че Йехова няма да приеме куци жертви, както не приел и половинчатия принос на Каин. (Малахия 1:8, 13) Йехова изисква да му даваш най⁠–​доброто, да му служиш с цялото си сърце, душа, ум и сила. (Марко 12:30) Правиш ли това? Тогава имаш основание да гледаш на своя принос с удовлетворение. Павел писал: „Нека всеки покаже каква е неговата работа, и тогава ще има причина за радост поради самия себе си, а не в сравнение с другиго.“ — Галатяни 6:4, NW.

Каин и Авел били отгледани по един и същи начин. Но времето и обстоятелствата дали на всеки от тях възможността да развие неповторими черти. Нагласата на Каин била постоянно измъчвана от ревност, завист и гневни избухвания.

За разлика от него Бог помни Авел като праведен мъж. (Матей 23:35) Авеловата решимост да угоди на Бога, каквото и да му струва това, направила Авел освежаващо различен от неблагодарните личности в неговото семейство — Адам, Ева и Каин. Библията ни казва, че макар и Авел да умрял, той „още говори“. Неговата вярна служба на Бога е част от трайната историческа хроника, съдържаща се в Библията. Нека следваме примера на Авел, като непрестанно принасяме приемливи жертви на Бога. — Евреи 11:4.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 23]

Образец за християнските съветници

„ЗАЩО си толкова разгневен и лицето ти е смръщено?“ С този въпрос Йехова любезно разисквал с Каин. Той не насилвал Каин да се променя, защото Каин имал свободна воля. (Сравни Второзаконие 30:19.) Въпреки това Йехова не се поколебал да посочи последствията от непокорното поведение на Каин. Той го предупредил: „Ако не се обърнеш към правенето на добро, грехът се е свил на кълбо на прага и теб дебне.“ — Битие 4:6, 7, NW.

Достойно за отбелязване е това, че въпреки силното порицание Йехова не смятал Каин за ‘безнадежден случай’. Не, той казал на Каин за благословиите, които го очаквали, ако той промени пътя си, и изразил увереност, че Каин може да се справи с проблема си, ако реши да постъпи така. „Нима ако се обърнеш към правенето на добро, няма да бъдеш възвеличен?“ — казал Йехова. Той попитал Каин и относно неговия убийствен гняв: „Дали ти от своя страна ще съумееш да го овладееш?“

Днес старейшините в християнския сбор трябва да подражават на примера на Йехова. Както се казва във 2 Тимотей 4:2, понякога се налага те да ‘изобличават’ и да ‘порицават’, като праволинейно посочват последствията от непокорното поведение на грешащия. В същото време старейшините трябва да ‘увещават’. Гръцката дума паракалѐо означава „да насърчавам“. „Увещаването не е остро, спорещо или критично — се казва в Theo­log­i­cal Dic­tio­nary of the New Tes­ta­ment [„Теологичен речник на Новия завет“]. — Фактът, че друго значение може да бъде ‘утеха’, говори за същото нещо.“

Забележително е, че една свързана гръцка дума — пара̀клетос — може да се отнася за помощник или защитник в съдебен случай. Затова, дори и когато старейшините изказват целенасочено порицание, те трябва да помнят, че са помощници, а не врагове на човека, който се нуждае от съвет. Подобно на Йехова, и старейшините трябва да бъдат положителни, да показват увереност, че онзи, който получава съвета, може да овладее проблема. — Сравни Галатяни 6:1.

В крайна сметка, разбира се, съветваният лично трябва да приложи подканата. (Галатяни 6:5; Филипяни 2:12) Съветниците може да установят, че някои хора не следват техните предупреждения, точно както Каин предпочел да пренебрегне порицанието от самия Създател. Но когато старейшините подражават на Йехова, съвършения образец за християнските съветници, могат да бъдат сигурни, че са направили каквото трябва, за да помогнат на хората.