Дали гледаш на насилниците от гледната точка на Бога?

Хората открай време се възхищават на могъщите мъже, които показват голяма физическа сила и храброст, и ги обсипват с почести. един от тях бил героят от древногръцката митология Херакъл, или Херкулес, както бил познат на Римляните.

ХЕРАКЪЛ бил велик герой с голяма слава, най–силният воин. Според легендата той бил полубог — дете на гръцкия бог Зевс и човешката майка Алкмена. Неговите подвизи започнали още докато бил бебе в люлка. Ревнива богиня изпратила две огромни змии да го убият, но Херакъл ги удушил. По–късно през живота си той водил битки, побеждавал чудовища и се борил със смъртта, за да спаси една своя приятелка. Херакъл също разрушавал градове, изнасилвал жени, хвърлил едно момче от кула и убил съпругата и децата си.

Въпреки че не бил реална личност, от далечни времена митичният Херакъл присъствувал в разказите на древните земи, познати на гърците. Римляните му се покланяли като на бог; търговците и пътуващите продавачи се молели на него за благополучие и закрила от опасности. Разказите за подвизите му омайват хората вече хиляди години.

Произходът на легендата

Дали разказите за Херакъл и други митични герои се основават на действителността? В известен смисъл може да се каже така. В Библията се разказва за един период от ранната човешка история, когато по земята действително ходели „богове“ и „полубогове“.

Описвайки това време, Моисей писал: „Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.“ — Битие 6:1, 2.

Тези ‘божии синове’ не били хора; те били ангелски синове на Бога. (Сравни Йов 1:6; 2:1; 38:4, 7.) Библейският писател Юда разказва, че някои ангели ‘не опазили своето достойнство, но напуснали собственото си жилище’. (Юда 6) С други думи те напуснали определеното им място в божията небесна организация, защото предпочели да живеят с красивите жени на земята. Юда добавя, че тези бунтовнически ангели били като хората от Содом и Гомор, които ‘вършели невъздържано блудство и преследвали плътта за противоестествена употреба’. — Юда 7, NW.

В Библията не се дават пълни подробности за дейността на тези непокорни ангели. Но древните легенди в Гърция и на други места описват множество богове и богини, които, видимо или невидимо, ходели сред хората. Когато приемали човешко тяло, те притежавали голяма красота. Ядели, пиели, спели и имали сексуални сношения помежду си и с хора. Въпреки че са представяни за святи и безсмъртни, те лъжели и мамели, карали се и се биели, прелъстявали и изнасилвали. Макар и под доукрасена и изкривена форма, такива разкази от митологията може би отразяват действителното положение преди Потопа, описано в библейската книга Битие.

Силни и прочути старовременни мъже

Непокорните материализирани ангели имали сексуални отношения с жени, които родили деца. Тези деца не били обикновени. Те били нефилими — полухора и полуангели. В библейското повествование се казва: „В ония дни се намираха исполините [нефилимите — NW] на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.“ — Битие 6:4.

Еврейската дума „нефилими“ буквално означава „повалячи“, онези, които поваляли другите или ги карали да падат чрез насилнически действия. Затова не е чудно, че в библейското повествование се добавя: „Земята се изпълни с насилие.“ (Битие 6:11) Полубоговете от митологията, като например Херакъл и вавилонският герой Гилгамеш, много приличат на нефилими.

Забележи, че нефилимите били наречени „силни“ и „прочути“. Обратно на праведния човек Ной, който живял по същото време, те не се интересували от това да спомагат за известността на Йехова. Интересувала ги собствената им известност, слава и репутация. Чрез могъщи дела, които несъмнено включвали насилие и кръвопролития, нефилимите си спечелили сред безбожния свят около себе си известността, за която копнеели. Те били най–великите герои на своето време — вдъхвали страх, уважение и на пръв поглед изглеждали непобедими.

И докато нефилимите и техните порочни ангели–бащи може би се радвали на известност сред съвременниците си, те безспорно не били знаменити в очите на Бога. Начинът им на живот бил отвратителен. Затова Бог действувал срещу провинилите се ангели. Апостол Петър писал: „Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най–дълбоките ровове [в Тартар — NW], и ги предаде да бъдат вардени за съд; и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят.“ — 2 Петър 2:4, 5.

При целосветския Потоп непокорните ангели се дематериализирали и се върнали позорно в духовната област. Бог ги наказал, като им забранил да се материализират отново в човешки тела. Всички нефилими — свръхчовешкото потомство на непокорните ангели — загинали. Само Ной и неговото малко семейство преживели Потопа.

Известните мъже днес

Днес по земята вече не ходят богове и полубогове. Въпреки това насилието е в изобилие. Днешните известни мъже са възвеличавани в книги, филми, по телевизията и чрез музиката. На тях и през ум не им минава да обърнат другата буза, да обичат враговете си, да търсят мир, да прощават или да избягват насилието. (Матей 5:39, 44; Римляни 12:17; Ефесяни 4:32; 1 Петър 3:11) Вместо това хората се възхищават на днешните известни мъже за тяхната сила и на способностите им да се бият, да си отмъщават и да отвръщат на насилието с повече насилие.a

Божият възглед относно такива хора не се е променил от дните на Ной. Йехова не се възхищава на онези, които обичат насилието, нито пък се забавлява с техните подвизи. Псалмистът пял: „Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.“ — Псалм 11:5.

Друг вид сила

Най–известната личност, живяла някога, Исус Христос, човек на мира, е в пълен контраст с могъщите насилници. Докато бил на земята, той не извършил „насилие“. (Исаия 53:9, NW) Когато враговете му отишли да го задържат в Гетсиманската градина, неговите последователи имали няколко меча. (Лука 22:38, 47–51) Те биха могли да сформират бойна дружина, за да се опитат да предотвратят това той да бъде предаден на юдеите. — Йоан 18:36.

Всъщност апостол Петър извадил меча си, за да защити Исус, но той му казал: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които хващат меч, от меч ще загинат.“ (Матей 26:51, 52, „Верен“) Да, насилието ражда насилие, както многократно доказва човешката история. Исус имал други средства за защита, които надхвърляли възможността да се защитава с оръжия. Той казал още на Петър: „Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?“ — Матей 26:53.

Вместо да прибегне до насилие или закрила от ангели, Исус позволил да бъде хванат от онези, които го убили. Защо? Една от причините била в това, че той знаел, че още не било дошло времето неговият небесен Баща да сложи край на злото на земята. Исус уповавал на Йехова, вместо да вземе нещата в собствените си ръце.

Това не било състояние на слабост, а на голяма вътрешна сила. Исус проявил силна вяра, че Йехова ще поправи нещата във времето, което е определил, и по начина, който е определил. Заради послушанието си Исус бил възвеличен до славна позиция, единствено след тази на самия Йехова. Апостол Павел писал относно Исус: „Смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст [позорен стълб — NW]. Затова и Бог Го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“ — Филипяни 2:8–11.

Бог е обещал да сложи край на насилието

Истинските християни следват в живота си примера и ученията на Исус. Те не се възхищават на светските известни и насилнически мъже и не им подражават. Християните знаят, че в определеното от Бога време такива хора ще бъдат пометени завинаги, точно както станало със злите в дните на Ной.

Бог е Създателят на земята и човечеството. Той също е и законният Върховен владетел. (Откровение 4:11) Щом един човешки съдия има законна власт да взима съдебни решения, то Бог има много повече власт да прави това. Уважението му към неговите собствени праведни принципи и любовта му към хората, които го обичат, ще го накарат да сложи край на злото и злите. — Матей 13:41, 42; Лука 17:26–30.

Това ще доведе до траен мир на земята, мир, здраво основан на справедливост и праведност. Той бил предсказан в добре познатото пророчество относно Исус Христос: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа, чрез правосъдие и чрез правда, отсега и довека. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.“ — Исаия 9:6, 7.

Затова християните с основание обръщат внимание на вдъхновения съвет от далечното минало: „Не завиждай на насилник човек и не избирай ни един от пътищата му, защото Господ се гнуси от опакия, но интимно общува с праведните.“ — Притчи 3:31, 32.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 29]

ХОРАТА СЕ ВЪЗХИЩАВАТ НА ДНЕШНИТЕ МОГЪЩИ МЪЖЕ ЗА ТЯХНАТА СИЛА И СПОСОБНОСТ ДА ОТВРЪЩАТ НА НАСИЛИЕТО С ПОВЕЧЕ НАСИЛИЕ

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Alinari/Art Resource, NY