Какво ще бъде твоето бъдеще?

АКО Всемогъщият Бог е всезнаещ, запознат с всичко минало, настоящо и бъдещо, тогава нима всички неща не са определени да се случат точно както Бог ги е предначертал? Ако Бог е предначертал и постановил пътя и крайната участ на всеки човек, може ли наистина да се каже, че ние сме свободни да избираме начина си на живот, своето бъдеще?

Тези въпроси биват разисквани вече векове наред. Спорът за това все още разделя основните религии. Дали е възможно способността на Бога да предузнава бъдещето да е в съгласие със свободната воля на човека? Къде трябва да търсим отговорите?

Милиони хора по цялото земно кълбо биха се съгласили, че Бог общува с човечеството посредством своето писано Слово, както е предадено от Неговите говорители, пророците. Например, Коранът говори за откровения, идващи от Бога: Тау̀ра (Тора, Законът, или петте книги на Моисей), Забу̀р (Псалмите) и Ѝнджил (Евангелието, Християнските гръцки писания, или „Новият Завет“), както и онова, което било разкрито на пророците на Израил.

В Християнските гръцки писания четем: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“ (2 Тимотей 3:16) Явно всяко напътствие или просветление, което получаваме, трябва в крайна сметка да идва от самия Бог. Нима тогава не би било разумно да изследваме писанията на по–ранните пророци на Бога? Какво разкриват те относно нашето бъдеще?

Бъдеще, записано предварително

Всеки, който е чел Светото писание, знае, че то съдържа буквално стотици пророчества. Исторически събития като падането на древния Вавилон, възстановяването на Йерусалим (от шести до пети век пр.н.е.) и възхода и падението на царете на Мидо–Персия и Гърция били предсказани с подробности. (Исаия 13:17–19; 44:24–45:1; Даниил 8:1–7, 20–22) Изпълнението на такива пророчества е едно от най–силните доказателства, че Светото писание наистина е божие Слово, тъй като само Бог има силата както да предузнава, така и да определя какво ще се случи в бъдеще. В този смисъл Светото писание наистина съдържа бъдещето, записано предварително.

Сам Бог заявява: „Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко, що Ми е угодно . . . Рекох, и ще направя да стане; намислих, и ще го извърша.“ (Исаия 46:9–11; 55:10, 11) Самото име, с което Бог се идентифицира пред своите древни пророци, е Йехова, което буквално означава „Той причинява да става“.a (Битие 12:7, 8, NW; Изход 3:13–15, NW; Псалм 83:18) Бог се разкрива като Този, който става Изпълнителят на своето слово, Този, който винаги осъществява своите цели.

Следователно Бог използува своята сила за предузнаване в изпълняването на своите цели. Той често я използува, за да предупреждава злите относно идваща присъда, както и за да даде на своите служители надежда за спасение. Но дали Бог използува тази сила по неограничен начин? Дали в Светото писание има някакво доказателство за неща, които Бог е решил да не знае предварително?

Дали Бог знае всичко предварително?

Всички аргументи в подкрепа на предопределението се основават на предположението, че щом като Бог безспорно има силата да предузнава и да определя бъдещи събития, то той трябва да знае всичко предварително, включително и бъдещите действия на всеки човек. Дали обаче това предположение е основателно? Онова, което Бог разкрива в своето Свето писание, показва друго.

Например, Писанията казват, че ‘Бог изпитал Авраама’, като му заповядал да пожертвува своя син Исаак като всеизгаряне. Когато Авраам щял да пожертвува Исаак, Бог го спрял и казал: „Сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.“ (Битие 22:1–12) Дали Бог щял да каже това, ако предварително знаел, че Авраам ще се подчини на заповедта му? Дали това щяло да бъде честно изпитание?

Освен това древните пророци съобщават, че Бог многократно говорел за себе си като за ‘изпитващ съжаление’ относно нещо, което бил направил или смятал да направи. Например, Бог казал, че ‘съжалява [от еврейската дума наха̀м], че направил Саул цар над Израил’. (1 Царе 15:11, 35, NW; сравни Йеремия 18:7–10; Йона 3:10.) Тъй като Бог е съвършен, тези стихове не може да означават, че Бог направил грешка, като избрал Саул да бъде първият цар на Израил. Вместо това те трябва да посочват, че Бог съжалил, че Саул изгубил вярата си и станал непокорен. Това, че Бог използува такъв израз относно себе си, би било безсмислено, ако той знаел предварително действията на Саул.

Същата дума се появява в най–древните Писания, където относно Ноевите дни се казва: „Йехова изпита съжаление, че направи хора на земята, и се наскърби в сърцето си. Затова Йехова каза: ‘Ще залича от повърхността на земята хората, които създадох, . . . защото съжалявам, че ги направих.’“ (Битие 6:6, 7, NW) Тук отново се посочва, че действията на човека не са предопределени от Бога. Бог изпитал съжаление, скръб и дори болка, но не защото собствените му действия били погрешни, а защото злото на хората било в изобилие. Създателят съжалявал, че било необходимо да унищожи цялото човечество освен Ной и неговото семейство. Бог ни уверява: ‘Не намирам наслада в смъртта на злия.’ — Езекиил 33:11, NW; сравни Второзаконие 32:4, 5.

Така че дали Бог знаел предварително и дори постановил падението на Адам в греха, както и бедствените последици, които това щяло да донесе за човешкото семейство? Онова, което разгледахме досега, показва, че това не може да бъде вярно. Пък и ако Бог знаел предварително всичко това, тогава, създавайки човека, той би станал автор на греха и несъмнено Бог би бил отговорен за цялото зло на хората, както и за техните страдания. Ясно е, че това не може да бъде в съгласие с нещата, които Бог разкрива относно себе си в Писанията. Той е Бог на любовта и справедливостта, който мрази злото. — Псалм 33:5; Притчи 15:9; 1 Йоан 4:8.

Два вида участ за човека

Светото Писание не разкрива, че бъдещето на всеки един от нас е някак си определено предварително, или предопределено от Бога. Вместо това то разкрива, че Бог е предсказал само два възможни вида участ за човека. Бог дава на всеки човек свободната воля да избере своята участ. Преди много години пророк Моисей заявил на израилтяните: „Поставих пред тебе живота и смъртта, . . . и ти трябва да избереш живота, за да продължаваш да живееш, ти и твоето потомство, като обичаш Йехова, твоя Бог, като слушаш гласа му и като се държиш здраво за него; защото той е животът ти и продължителността на дните ти.“ (Второзаконие 30:19, 20, NW) Божият пророк Исус предупредил: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ (Матей 7:13, 14) Два пътя, два вида участ. Бъдещето ни зависи от нашите действия. Да се подчиняваме на Бога означава живот, да сме непокорни означава смърт. — Римляни 6:23.

Бог „заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо“. (Деяния 17:30, 31) Както по времето на Ной повечето хора избрали да не се подчинят на Бога и били унищожени, така и днес мнозинството не се подчинява на божиите заповеди. Но Бог не е определил предварително кои ще бъдат унищожени и кои ще бъдат запазени за спасение. Всъщност, божието Слово казва, че той „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“. (2 Петър 3:9) Дори и много зли хора могат да се разкаят, да станат послушни и да направят промените, необходими за спечелването на божията милост. — Исаия 1:18–20; 55:6, 7; Езекиил 33:14–16; Римляни 2:4–8.

На онези, които са послушни, Бог обещава вечен живот в един мирен рай, една земя, изчистена от всякакво зло, насилие и война, един свят, в който няма повече да има глад, страдания, болести и смърт. (Псалм 37:9–11; 46:9; Исаия 2:4; 11:6–9; 25:6–8; 35:5, 6; Откровение 21:4) Дори мъртвите ще бъдат възкресени и ще им бъде дадена възможността да служат на Бога. — Даниил 12:2; Йоан 5:28, 29.

„Обърни внимание на безукорния и виж правдивия — казва псалмистът, — защото бъдещето на този човек ще бъде мирно. Но грешниците непременно ще бъдат изтребени заедно; бъдещето на злите хора наистина ще бъде отсечено.“ (Псалм 37:37, 38, NW) Какво ще бъде твоето бъдеще? Всичко зависи от теб. Издателите на това списание ще се радват да ти дадат допълнителна информация, за да ти помогнат да си осигуриш едно щастливо, мирно бъдеще.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 6]

Бог използува своята сила за предузнаване в изпълняването на своите цели

[Текст в блока на страница 8]

Бог „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“. 2 Петър 3:9

[Снимка на страница 7]

Ако Бог предварително знаел, че Авраам ще е готов да жертвува своя син, дали това щяло да бъде честно изпитание?