Вярата на Ной осъжда света

ЧУВАЛ ли си за Ной — един мъж, който се боял от Бога и построил ковчег, за да запази живота по време на световния Потоп? Въпреки своята древност този разказ е известен на милиони хора. Но онова, което мнозина не съзнават, е фактът, че животът на Ной има значение за всички нас.

Защо едно повествование, което е на хиляди години, трябва да ни интересува? Има ли прилика между положението на Ной и нашето собствено? Ако има, тогава как можем да извлечем полза от неговия пример?

Светът по времето на Ной

Библейската хронология определя времето на раждането на Ной през 2970 г. пр.н.е. — 126 години след смъртта на Адам. По времето на Ной земята била изпълнена с насилие и мнозинството от Адамовите потомци избрали да следват своеволния пример на своя праотец. Така „видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята, и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло“. — Битие 6:5, 11, 12.

Човешкият бунт не бил единствената причина за недоволството на Йехова. В повествованието в Битие се обяснява: „Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. ... В ония дни се намираха исполините [нефилимите — НС] на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.“ (Битие 6:2–4) Сравнението на тези стихове с изказването, записано от апостол Петър, показва, че „Божиите синове“ били непокорни ангели. Нефилимите били хибридното потомство от незаконното сексуално общуване между жени и материализирани ангели–отстъпници. — 1 Петър 3:19, 20.

„Нефилими“, което означава „повалячи“, свидетелства за личности, които причинявали другите да падат. Те били тиранични грубияни и грехът от техните развратни бащи е оприличен на извращенията в Содом и Гомор. (Юда 6, 7) Те с общи усилия причинили непоносими злини на земята.

„Непорочен между съвременниците си“

Злото било толкова широко разпространено, че Бог решил да унищожи човечеството. Но във вдъхновеното повествование се казва: „Ной придоби Господното благоволение ... Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.“ (Битие 6:8, 9) Как било възможно да ‘се ходи с Бога’ в един безбожен свят, достоен единствено за унищожение?

Несъмнено Ной научил много от своя баща Ламех — един мъж на вярата и съвременник на Адам. Когато давал на своя син името Ной (замислено да означава „почивка“ или „утеха“), Ламех пророкувал: „Тоя ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни иде от земята, която Господ прокле.“ Това пророчество било изпълнено, когато Бог вдигнал проклятието си, което тежало върху земята. — Битие 5:29; 8:21.

Да имаш набожни родители, не е гаранция за духовност, защото всеки човек трябва да установи свои собствени взаимоотношения с Йехова. Ной ‘ходел с Бога’, водейки начин на живот, който имал божественото одобрение. Онова, което Ной научил относно Бога, го подтикнало да Му служи. Вярата на Ной не се разколебала, когато бил осведомен за целта на Бога ‘да изтреби всяка плът в потопа’. — Битие 6:13, 17, Ве.

Сигурен, че това невиждано бедствие ще се случи, Ной се подчинил на заповедта на Йехова: „Направѝ си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.“ (Битие 6:14) Да изпълни подробните указания на Бога относно ковчега, не било лесно. Независимо от това ‘Ной извършил всичко, според както му заповядал Бог’. Действително ‘той така сторил’. (Битие 6:22) Ной направил това с помощта на своята съпруга и своите синове Сим, Хам и Яфет и съпругите им. Йехова благословил тази вяра. Какви чудесни примери за семействата днес!

Какво щяло да обхваща построяването на ковчега? Йехова заповядал на Ной да построи един огромен водонепроницаем, триетажен, дървен сандък, дълъг 133 метра, широк 22 метра и висок 13 метра. (Битие 6:15, 16) Такъв плавателен съд щял да има вместимост, подобна на вместимостта на много днешни товарни плавателни съдове.

Каква колосална задача! Много е вероятно това да означавало отсичането на хиляди дървета, превозването им до мястото на строежа и нарязването им на дъски или греди. Това означавало построяването на скеле, направата на клинове или гвоздеи, намирането на смола за изолация, доставянето на съдове и инструменти и т.н. Работата може да е налагала преговори с търговци и заплащане на стоки и услуги. Очевидно тя изисквала дърводелски умения, така че да се монтират правилно гредите и дъските и да се изгради една яка, отговаряща на нуждите постройка. И само помисли — строежът вероятно траел около 50 или 60 години!

След това вниманието на Ной трябвало да се насочи към приготвянето на достатъчно храна и фураж. (Битие 6:21) Той трябвало да събере и да доведе множество животни в ковчега. Ной се погрижил за всичко, което Бог му заповядал, и работата била завършена. (Битие 6:22) Благословията на Йехова осигурила целия този успех.

„Проповедник на правдата“

Освен че строил ковчега, Ной предупреждавал другите и служел вярно на Бога като „проповедник на правдата“. Но хората ‘не се вслушали, докато не дошъл потопът и не помел всички’. — 2 Петър 2:5; Матей 24:38, 39.

Вземайки под внимание бедственото състояние на духовността и морала по онова време, е лесно да разберем как семейството на Ной би могло да е станало предмет на подигравки на скептични съседи и обект на отхвърляне и присмех. Хората сигурно са говорели за тях, че са луди. Но Ной успял да насърчи духовно и да укрепи своето домочадие, защото те не възприели насилническите, неморални и бунтовни пътища на своите безбожни съвременници. Чрез своята реч и действия, с които проявявал своята вяра, Ной осъдил света по онова време. — Евреи 11:7.

Запазен по време на Потопа

Малко преди да започне проливният дъжд, Бог казал на Ной да влезе в завършения ковчег. Когато семейството на Ной и животните били на борда, „Йехова затворил вратата“ (НС), като не допуснал да влязат онези, които подигравателно се присмивали. Явно когато Потопът дошъл, непокорните ангели се дематериализирали и избегнали унищожението. Но какво станало с другите? Всяко живо създание на сухата земя извън ковчега — в това число и нефилимите — загинало! Само Ной и семейството му оцелели. — Битие 7:1–23.

Ной и неговото домочадие останали в ковчега една година и десет дена според лунния календар. Те били заети с това да хранят и поят животните, да отстраняват отпадъците и да отбелязват изминалото време. Битие датира точно всички фази на Потопа, подобно на един корабен дневник, като отразява истинността на повествованието. — Битие 7:11, 17, 24; 8:3–14.

Докато били в ковчега, Ной несъмнено водел със своето семейство разговори на духовни теми и заедно благодарели на Бога. Вероятно посредством Ной и неговото семейство историята преди Потопа била съхранена. Достоверните устни предания или писаните исторически документи, които те притежавали, предоставяли чудесен материал за полезно обсъждане по време на Потопа.

Колко доволни трябва да са били Ной и семейството му отново да стъпят на суха земя! Първото нещо, което той направил, било да издигне олтар и да действа в качеството си на свещеник за своето семейство, принасяйки жертви на Онзи, който ги спасил. — Битие 8:18–20.

„Както бяха Ноевите дни“

Исус Христос казал: „Както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.“ (Матей 24:37) Днес християните също са проповедници на правдата, като подтикват хората да се разкаят. (2 Петър 3:5–9) След като ни е дадено това сходство, ние можем да се питаме: ‘Какво е минавало през ума на Ной преди Потопа?’ Дали изпитвал чувството, че неговото проповядване е безполезно? Дали понякога бил уморен? Библията не съобщава за това. На нас просто ни е казано, че Ной се подчинил на Бога.

Разбираш ли връзката на положението на Ной с нашето положение? Той се подчинил на Йехова въпреки противопоставянето и трудностите. Затова Йехова го обявил за праведен. Семейството на Ной не знаело точно кога Бог ще нанесе Потопа, но те знаели, че това ще се случи. Вярата в словото на Бога поддържала Ной през годините на усилна работа и по време на онова, което може би изглеждало като безплодно проповядване. Да, Библията ни казва: „С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.“ — Евреи 11:7.

Как Ной придобил такава вяра? Вероятно той отделял време, за да размишлява над всичко, което знаел за Йехова, и се оставил да бъде ръководен от това познание. Несъмнено Ной говорел с Бога в молитва. В действителност той започнал да познава толкова отблизо Йехова, че ‘ходел с Бога’. Като глава на семейство Ной охотно посвещавал време и любещо внимание на своето семейство. Това включвало грижа за духовните интереси на неговата съпруга, тримата му синове и снахите.

Подобно на Ной, истинските християни днес знаят, че Йехова скоро ще причини края на тази безбожна система на нещата. Ние не знаем деня или часа, но осъзнаваме, че като подражаваме на вярата и послушанието на този „проповедник на правдата“, това ще доведе до „запазване на душата жива“. — Евреи 10:36–39.

[Блок на страница 29]

Дали това наистина се е случило?

Антрополозите са събрали цели 270 легенди за Потопа от почти всички племена и народи. „Разказът за Потопа се среща в цял свят — казва ученият Клаус Уестърман. — Подобно на повествованието за сътворението, и той е част от нашето основно културно наследство. Той наистина е удивителен: навсякъде по земята ние намираме разкази за огромен древен потоп.“ Какво е обяснението за това? Тълкувателят Енрико Галбиати казва: „Постоянното присъствие на традицията за Потопа в различни и отдалечени географски народи е белег за историческата реалност на факта, който е залегнал в основата на такива традиции.“ Но за християните още по–важно от наблюденията на учените е познанието, че самият Исус говорел за Потопа като за едно истинско събитие в историята на човечеството. — Лука 17:26, 27.

[Блок на страница 30]

Нефилимите в митологията?

Разказите за отношенията между богове и хора — и „героите“ или „полубоговете“, родени от тези бракове — били често срещани в гръцката, египетската, угаритската, урартейската и месопотамската митологии. Някои богове от гръцката митология имат човешки тела и голяма красота. Те ядат, пият, спят, имат сексуално общуване, карат се, бият се и отвличат. Макар че били смятани за свети, те били способни на измама и престъпление. За герои като Ахил било казано, че били едновременно и човешки, и божествени потомци и че били надарени със свръхчовешки способности, но не с безсмъртие. Така онова, което Битие казва за нефилимите, ни просвещава относно възможния и дори вероятния произход на такива митове.