‘Продължавайте да ходите в единство с Христос’
„Затова, тъй като вие приехте Христос Исус, Господаря, продължавайте да ходите в единство с него.“ — КОЛОСЯНИ 2:6, NW.
1, 2. (а) Как Библията описва живота на Енох във вярна служба на Йехова? (б) Как Йехова ни е помогнал да ходим с него, както показва Колосяни 2:6, 7?
СИГУРНО си гледал как малко момче крачи редом с баща си. Малкият човек повтаря всяко движение на баща си, лицето му пламти от възхищение; таткото помага в това и собственото му лице свети от любов и одобрение. Йехова уместно използува точно тази илюстрация, за да опише един живот на вярна служба към него. Например, божието Слово казва, че верният мъж Енох ‘ходел непрестанно с [истинския] Бог’. — Битие 5:24, NW; 6:9.
2 Точно както един загрижен баща ще помогне на своя малък син да ходи с него, така и Йехова ни е дал най–добрата възможна помощ. Той изпратил своя единороден Син на земята. Във всяка стъпка от своя живот тук на земята Исус Христос съвършено отразявал своя небесен Баща. (Йоан 14:9, 10; Евреи 1:3) Следователно, за да ходим с Бога, ние трябва да ходим с Исус. Апостол Павел писал: „Затова, тъй като вие приехте Христос Исус, Господаря, продължавайте да ходите в единство с него, като бъдете вкоренени и изградени в него, и бъдете стабилизирани във вярата, точно както бяхте учени, като преливате от вяра и благодарност.“ — Колосяни 2:6, 7, NW.
3. Според Колосяни 2:6, 7 защо можем да кажем, че ходенето в единство с Христос означава повече, отколкото само да се покръстим?
3 Тъй като искат да ходят в единство с Христос, стремейки се да следват съвършените му стъпки, честните изследователи на Библията биват покръствани. (Лука 3:21; Евреи 10:7–9) По целия свят само през 1997 г. повече от 375 000 души предприеха тази важна стъпка — средно над 1000 души всеки ден. Това увеличение е вълнуващо! Но думите на Павел, записани в Колосяни 2:6, 7, показват, че да ходиш в единство с Христос означава нещо повече, отколкото само да се покръстиш. Гръцкият глагол, предаден като „продължавайте да ходите“, описва едно действие, което трябва да бъде непрекъснато, продължаващо. Освен това Павел добавя, че ходенето с Христос означава четири неща: да си вкоренен в Христос, да бъдеш изграден в него, да бъдеш стабилизиран във вярата и да преливаш от благодарност. Нека разгледаме всяка фраза и видим как ни помага да продължаваме да ходим в единство с Христос.
Дали ти си ‘вкоренен в Христос’?
4. Какво означава да бъдем ‘вкоренени в Христос’?
4 Първо, Павел пише, че трябва да сме ‘вкоренени в Христос’. (Сравни Матей 13:20, 21.) Как човек може да работи относно това да бъде ‘вкоренен в Христос’? Корените на едно растение са скрити, но са жизненонеобходими за растението — те му придават стабилност и го снабдяват с храна. Подобно на това примерът и ученията на Христос ни засягат отначало невидимо, като намират място в нашите умове и сърца. Там те ни хранят и укрепват. Когато им позволим да ръководят нашето мислене, нашите действия и нашите решения, ние сме подтикнати да отдадем живота си на Йехова. — 1 Петър 2:21.
5. Как можем ‘да формираме силно желание’ за духовна храна?
5 Исус обичал познанието от Бога. Той дори го сравнил с храна. (Матей 4:4) Да, в своята Проповед на планината той цитирал 21 пъти от осем различни книги от Еврейските писания. За да следваме неговия пример, ние трябва да направим това, за което ни подканя апостол Петър — ‘да формираме силно желание’ за духовната храна „като новородени бебета“. (1 Петър 2:2, NW) Когато едно новородено бебе иска храна, то не оставя съмнения относно силното си желание. Ако понастоящем не изпитваме същото по отношение на духовната храна, думите на Петър ни насърчават ‘да формираме’ това желание. Как? Принципът, който се намира в Псалм 34:8, NW, може да ни помогне: „Опитайте и вижте, че Йехова е добър.“ Ако ние редовно ‘опитваме’ Словото на Йехова, Библията, като вероятно четем част от него всеки ден, ще видим, че то е хранително в духовно отношение и е добро. След време нашето желание за него ще нарасне.
6. Защо е важно да размишляваме върху онова, което четем?
6 Важно е обаче да усвояваме храната добре, след като вече сме я приели. Затова ние трябва да размишляваме върху онова, което сме прочели. (Псалм 77:11, 12) Например, като четем книгата „Най–великият човек, живял някога“, всяка глава ще придобие по–дълбоко значение, ако правим пауза, за да се запитаме: ‘Каква страна от личността на Христос виждам в този разказ, и как мога да ѝ подражавам в своя живот?’ Този размисъл ще ни помогне да прилагаме онова, което научаваме. И когато бъдем изправени пред вземането на решение, можем да се запитаме какво би направил Исус. Ако вземем решение според това, показваме, че наистина сме вкоренени в Христос.
7. Какъв трябва да бъде нашият възглед относно твърдата духовна храна?
7 Павел също ни подканя да приемаме ‘твърда храна’, по–дълбоките истини от божието Слово. (Евреи 5:14) Да прочетем цялата Библия може да бъде първата ни цел в тази посока. След това има по–конкретни мисли за изучаване, като например изкупителната жертва на Христос, различните договори, които Йехова сключил със своя народ, или някои от пророческите послания на Библията. Налице е изобилие от материал, който ще ни помогне да поемем и усвоим тази твърда духовна храна. Каква е целта на поемането на такова познание? Не да имаме основание да се хвалим, но да изграждаме любовта си към Йехова и да се приближаваме към него. (1 Коринтяни 8:1; Яков 4:8) Ако жадно приемаме това познание, прилагаме го спрямо самите себе си и го използуваме, за да помогнем на другите, ние наистина ще подражаваме на Христос. Това ще ни помогне да бъдем правилно вкоренени в него.
Дали ти ‘биваш изграждан в Христос’?
8. Какво означава да бъдеш ‘изграден в Христос’?
8 Относно следващия аспект на това да ходим в единство с Христос, Павел бързо преминава от един нагледен образ към друг — от едно растение към една сграда. Когато мислим за сграда, която се строи, ние не мислим само за основата, но и за самата постройка, която се издига пред погледа благодарение на много усилна работа. Подобно на това и ние трябва да работим усилно, за да изградим качества и навици, които са подобни на Христовите. Тази усилна работа не остава незабелязана, както Павел писал на Тимотей: ‘Нека твоят напредък бъде явен за всички хора.’ (1 Тимотей 4:15, NW; Матей 5:16) Кои са някои християнски дейности, които ни укрепват?
9. (а) Какви практически цели можем да си поставим, за да подражаваме на Христос? (б) Откъде знаем, че Йехова иска да се радваме на службата?
9 Исус ни възложил задачата да проповядваме и да поучаваме добрата новина. (Матей 24:14; 28:19, 20) Той дал съвършен пример, като свидетелствувал смело и резултатно. Разбира се, ние никога няма да сме толкова добри, колкото бил той. Но апостол Петър поставя пред нас следната цел: „Осветете Христос като Господар в сърцата си, като винаги сте готови за защита пред всекиго, който иска от вас основание за надеждата у вас, но като правите това с кротък нрав и дълбоко уважение.“ (1 Петър 3:15, NW) Ако не усещаш, че ‘винаги си готов за защита’, не се отчайвай. Поставяй си разумни цели, които ще ти помогнат да напредваш постепенно към този стандарт. Предварителната подготовка може да ти помогне да разнообразяваш своите представяния или да включваш един или два стиха в тях. Можеш да си поставяш като цел да раздадеш повече библейска литература, да направиш повече повторни посещения, да започнеш библейско изучаване. Не бива ударението да се поставя толкова върху количеството — например, броя на часовете, на раздадената литература или на изучаванията, но върху качеството. Поставянето на разумни цели и стремежът те да бъдат постигнати може да ни помогне да намираме радост в това да даваме от себе си в службата. Това иска Йехова — да му служим „с радост“. — Псалм 100:2; сравни 2 Коринтяни 9:7.
10. Кои са някои други християнски дейности, които ние трябва да извършваме, и как те ни помагат?
10 Има други дейности, които можем да извършваме в сбора и които ни изграждат в Христос. Най–важното е да проявяваме любов един към друг, защото това е идентифициращият белег на истинските християни. (Йоан 13:34, 35) Докато още изучаваме, много от нас се привързват към своя учител и това е естествено. Но дали впоследствие можем да последваме съвета на Павел да ‘се разширим’, като се запознаем с другите в сбора? (2 Коринтяни 6:13) Старейшините също имат нужда от нашата любов и признателност. Като сътрудничим с тях, като търсим и приемаме техните библейски съвети, ние ще направим усилната им работа много по–лесна. (Евреи 13:17) В същото време това ще допринесе да бъдем изградени в Христос.
11. Какъв реалистичен възглед трябва да имаме относно покръстването?
11 Покръстването е вълнуващо събитие! Но не бива да очакваме всеки миг от живота ни след това да бъде също толкова вълнуващ. Голяма част от това да бъдем изграждани в Христос означава „да ходим порядъчно в същата тази рутина“. (Филипяни 3:16, NW) Това не означава сив, скучен начин на живот. А просто да продължаваме да ходим праволинейно — с други думи, да изграждаме добри духовни навици и да се придържаме към тях ден след ден, година след година. Помни, „който устои докрай, той ще бъде спасен“. — Матей 24:13.
Дали ти си ‘стабилизиран във вярата’?
12. Какво означава да бъдеш ‘стабилизиран във вярата’?
12 В своята трета фраза, описваща нашето ходене в единство с Христос, Павел ни подканя да бъдем „стабилизирани във вярата“. Един превод казва „да бъдем установени относно вярата“, тъй като гръцката дума, която използувал Павел, може да означава „да уверя, да гарантирам и да установя по законен начин“. Като растем в познание, ние получаваме допълнителни причини, за да видим, че нашата вяра в Йехова Бог има солидни основания и дори е установена по законен начин. Резултатът от това е по–голямо стабилизиране. Все по–трудно е за света на Сатан да ни помръдне от мястото ни. Това ни напомня подканата на Павел да ‘напредваме към зрялост’. (Евреи 6:1, NW) Зрелостта и стабилността вървят ръка за ръка.
13, 14. (а) С какви заплахи относно стабилността си се сблъскали християните от първи век, живеещи в Колоса? (б) Какво може да е предизвиквало загрижеността на апостол Павел?
13 Християните от първи век, живеещи в Колоса, се сблъсквали със заплахи относно своята стабилност. Павел предупредил: „Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.“ (Колосяни 2:8) Павел не искал Колосяните, които били станали поданици в „царството на [Божия] възлюбен Син“, да бъдат отнесени, отклонени от своето благословено духовно състояние. (Колосяни 1:13) Подведени от какво? Павел посочил „философията“, това е единственият път, когато тази дума се среща в Библията. Дали той говорел за гръцките философи като Платон и Сократ? Макар че те представлявали опасност за истинските християни, по онова време думата „философия“ се употребявала в по–широк смисъл. Често тя означавала много интелектуални групи и школи — дори религиозни. Например, юдеи от първи век, като Йосиф Флавий и Филон, наричали своята собствена религия ‘философия’, вероятно за да я направят по–привлекателна.
14 Някои от философиите, които може би са били поводът за загрижеността на Павел, били от религиозно естество. По–нататък в същата глава на своето писмо до Колосяните, той се обърнал към онези, които поучавали „не похващай“, „не вкусвай“, „не пипай“, като по този начин намеквали за аспекти от Моисеевия закон, които били прекратени чрез смъртта на Христос. (Римляни 10:4) Освен езическите философии имало и влияния, които застрашавали духовността на сбора. (Колосяни 2:20–22) Павел предупредил относно философия, която била част от „първоначалните учения на света“. Тези фалшиви наставления били от човешки произход.
15. Как можем да избегнем да бъдем отклонени чрез небиблейското мислене, с което често се срещаме?
15 Пропагандирането на човешки идеи и мислене, което не е основано здраво върху божието Слово, може да представлява опасност за християнската стабилност. Ние днес трябва да бъдем нащрек относно такива опасности. Апостол Йоан подканил: „Любими мои, не вярвайте на всяко вдъхновено изказване, но изпитвайте вдъхновените изказвания, за да видите дали те произлизат от Бога.“ (1 Йоан 4:1, NW) Така че ако някой съученик се опитва да те убеди, че да живееш според библейските стандарти е старомодно, или ако съсед е склонен да ти влияе да възприемеш материалистична нагласа, или ако колега ти оказва неуловим натиск да извършиш нещо против своята обучена от Библията съвест, или дори ако събрат по вяра се изкаже критично, негативно относно другите в сбора, като се основава на своето собствено мнение, недей просто да приемаш каквото казват те. Отхвърли това, което не е в хармония с божието Слово. Като правим това, ние ще запазваме своята стабилност, ходейки в единство с Христос.
‘Да преливаме от вяра и благодарност’
16. Какъв е четвъртият аспект на ходенето в единство с Христос, и какъв въпрос можем да зададем?
16 Четвъртият аспект от ходенето в единство с Христос, който Павел споменава, е това ‘да преливаме от вяра и благодарност’. (Колосяни 2:7, NW) Изразът „да преливаме“ ни напомня за река, която прелива от бреговете си. Това показва, че за нас като християни благодарността трябва да бъде нещо постоянно или привично. Всеки един от нас може да се запита: ‘Дали аз съм благодарен?’
17. (а) Защо може да се каже, че има много неща, за които можем да бъдем благодарни, дори и в трудни времена? (б) Кои са някои дарове от Йехова, за които ти си особено благодарен?
17 Да, всички ние имаме изобилни причини да преливаме от благодарност към Йехова всеки ден. Дори и в най–лошия момент може да има нещо съвсем обикновено, което да ни донесе облекчение. Приятел, проявяващ съчувствие. Близък човек, който те докосва любещо. Здрав нощен сън, който възстановява силите ти. Вкусно ястие, което задоволява глада. Песен на птици, смях на дете, блестящо синьо небе, освежаващ полъх — за един–единствен ден можем да изпитаме всичко това и още много други неща. Толкова е лесно тези дарове да се приемат за нещо подразбиращо се. Нима всичко това не заслужава едно „благодаря“? Всички те идват от Йехова, Източника на „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“. (Яков 1:17) А той ни е дал дарове, много по–големи от тези — живота, например. (Псалм 36:9) Освен това той ни е дал възможност да живеем вечно. За да ни осигури този дар, Йехова дал върховна жертва, като изпратил своя единороден Син, онзи, ‘когото той особено много обичал’. — Притчи 8:30, NW; Йоан 3:16.
18. Как можем ние да проявим своята благодарност към Йехова?
18 Колко са верни тогава думите на псалмиста: „Добре е да благодарим на Йехова.“ (Псалм 92:1, NW) Подобно на това Павел напомнил на християните в Солун: „За всичко благодарете.“ (1 Солунци 5:18; Ефесяни 5:20; Колосяни 3:15) Всеки един от нас може да реши за себе си да бъде по–благодарен. Не трябва нашите молитви да се състоят само от молби към Бога относно нашите нужди. Те също имат своето място. Но представи си да имаш приятел, който разговаря с теб единствено когато иска нещо от теб! Тогава защо да не отправиш молитва към Йехова само за да му благодариш и да го прославиш? Колко са му угодни сигурно такива молитви, когато той погледне надолу към този неблагодарен свят! Една допълнителна полза идва от това, че тези молитви могат да ни помогнат да се съсредоточим върху положителните аспекти от живота, като ни напомнят колко благословени сме ние всъщност.
19. Как изразните средства на Павел в Колосяни 2:6, 7 показват, че всички можем да продължаваме да подобряваме ходенето си с Христос?
19 Нима не е забележително колко много мъдро ръководство може да се почерпи от един–единствен откъс от божието Слово? Съветът на Павел да продължаваме да ходим с Христос е нещо, което всеки един от нас трябва да иска да приеме присърце. Затова нека бъдем решени да бъдем ‘вкоренени в Христос’, „изградени в него“, „стабилизирани във вярата“ и да ‘преливаме от благодарност’. Този съвет е особено важен за новопокръстените. Но той се отнася за всички нас. Представи си как якият корен прониква все по–надолу и как една строяща се сграда се издига все по–нагоре. Така и нашето ходене с Христос няма край. Има много място за растеж. Йехова ще ни помогне и ще ни благослови, защото той иска ние да продължаваме да ходим с него и с неговия любим Син вечно.
Как би отговорил?
◻ Какво означава да ходим в единство с Христос?
◻ Какво означава да бъдеш ‘вкоренен в Христос’?
◻ Как можем да бъдем ‘изградени в Христос’?
◻ Защо е толкова важно да бъдем „стабилизирани във вярата“?
◻ Какви причини имаме да ‘преливаме от благодарност’?
[Снимка на страница 10]
Корените на дървото може да не се виждат, но те го снабдяват с храна и го държат здраво на мястото му