Една изгубена империя, която поставила критиците на Библията в неудобно положение

„Преди историята на асирийската империя беше една от най–неясните глави от аналите на света.“ „Всичко, което беше известно за древна Ниневия, се съдържаше в пръснати тук–таме споменавания и пророчества за нея в Библията, както и в случайните, откъслечни бележки относно асирийската история на Диодор Сицилийски . . . и други.“ — Cyclopædia of Biblical Literature [„Енциклопедия на библейската литература“], томове 1 и 3, 1862 г.

ГРЪЦКИЯТ историк Диодор Сицилийски живял преди 2000 години. Той твърдял, че Ниневия бил град с формата на четириъгълник; четирите му страни били с обща дължина 480 стадии. Това представлява обиколка с дължина 60 мили [96 км]! Библията дава подобна картина, описвайки Ниневия като твърде голям град, ‘който изисквал три дни, за да се обходи’. — Йона 3:3.

Критиците на Библията от 19–и век отказвали да повярват, че един неизвестен град от древния свят може да е бил толкова голям. Освен това те казвали, че ако Ниневия изобщо е съществувала, то тя трябва да е била част от древна цивилизация, която предшествувала Вавилон.

Този възглед противоречал на Битие, 10 глава, където се съобщава, че правнукът на Ной, Нимрод, основал първата политическа държава в района на Вавел, или Вавилон. „От тая земя — продължава Библията — [той] излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот–Ир, Халах и Ресен, между Ниневия и Халах: [това] е големият град.“ (Битие 10:8–12) Обърни внимание, че стихът описва четирите нови асирийски града като един ‘голям град’.

През 1843 г. френският археолог Пол–Емил Бота открил развалини на дворец, който се оказал част от асирийски град. Когато се разнесла вестта за това откритие, тя предизвикала голямо вълнение. „Общественият интерес се повишил още повече — обяснява Алън Милард в книгата си Treasures From Bible Times [„Съкровища от библейски времена“], — когато било доказано, че дворецът принадлежал на Саргон, царят на Асирия, споменат в Исаия 20:1, относно чието съществуване имало съмнения, тъй като иначе той не бил известен.“

Междувременно друг археолог — Остин Хенри Лейард — започнал разкопки на развалини край Нимруд, на около 42 км в югозападна посока от Хорсабад. Оказало се, че тези останки са от Халах — един от четирите асирийски града, споменати в Битие 10:11. След това, през 1849 г., Лейард разкрил развалините на масивен дворец в местността Куюнджик, намираща се между Халах и Хорсабад. Оказало се, че дворецът е част от Ниневия. Между Хорсабад и Халах има останки и от други селища, включително и една могила, наричана Карамлъс. „Ако приемем четирите големи могили на Нимруд [Халах], Куюнджик [Ниневия], Хорсабад и Карамлъс за ъгли на един квадрат — разсъждавал Лейард, — ще се окаже, че неговите страни отговарят доста точно на 480 стадии или 60 географски мили, което се равнява на тридневното пътуване на пророка [Йона].“

Явно Йона е включвал всички тези заселища в понятието „твърде голям град“, наричайки ги с името на града, споменат пръв в Битие 10:11, а именно, Ниневия. Същото се прави и днес. Например, има разлика между същинския град Лондон и неговите предградия, които заедно образуват нещо, което понякога бива наричано „голям Лондон“.

Един арогантен асирийски цар

Дворецът в Ниневия имал над 70 стаи, чиито стени били с обща дължина почти 3 километра. На тези стени се намирали обгорели останки на скулптурни релефи, поставени в памет на военни победи и други постижения. Повечето били силно повредени. Но към края на своя престой Лейард открил една великолепно запазена стая. На стените имало цялостна релефна панорама, показваща завладяването на добре укрепен град и пленници, преминаващи пред царя–завоевател, седнал на трон извън града. Над царя имало надпис, който специалистите по асирийска писменост превели така: „Сенахирим, цар на света, цар на Асирия, седна на нимеду–трон и направи преглед на плячката (завзета) от Лахис (Ла–ки–су).“

Днес този релеф и надписът могат да се видят в Британския музей. Те са в съгласие с историческото събитие, записано в Библията в 4 Царе 18:13, 14: „В четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени юдови градове и ги превзе. Тогава юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: ‘Съгреших. Върни се от мене. Каквото ми наложиш, ще го нося.’ И тъй, асирийският цар наложи на юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.“

Сред развалините на Ниневия били намерени и други надписи, които давали допълнителни подробности за нахлуването на Сенахирим в Юда и за налога, платен от Езекия. „Това е може би едно от най–забележителните съответствия, които се срещат в записани исторически свидетелства — размерът на съкровището в злато, иззето от Езекия, тридесет таланта, е един и същ в две съвсем независими едно от друго сведения“ — писал Лейард. Сър Хенри Ролинсън, който помогнал при дешифрирането на асирийската писменост, заявил, че тези надписи „поставили извън обсега на всякакъв спор историческата идентичност [на Сенахирим]“. По–нататък, в своята книга Nineveh and Babylon [„Ниневия и Вавилон“], Лейард задава въпроса: „Кой би повярвал, преди да бъдат направени тези разкрития, че е възможно или вероятно под купищата пръст и развалини, отбелязващи мястото на Ниневия, да бъде намерена историята на войните между Езекия и Сенахирим, писана в самото време, когато били водени, и то лично от Сенахирим, история, потвърждаваща в най–малките подробности библейското повествование?“

Разбира се, някои от подробностите в повествованието на Сенахирим не са в съгласие с Библията. Например, археологът Алън Милард отбелязва: „Най–поразителният факт се появява в края [на повествованието на Сенахирим]. Езекия изпратил своя пратеник и целия налог на Сенахирим „по–късно, в Ниневия“. Асирийската армия не ги откарала победоносно в своята страна, както обикновено.“ Библията съобщава, че налогът бил платен преди царят на Асирия да се върне в Ниневия. (4 Царе 18:15–17) На какво се дължи тази разлика? И защо Сенахирим не е могъл да се хвали с превземането на юдейската столица Йерусалим по същия начин, по който се е хвалил относно превземането на юдейската крепост Лахис? Трима библейски писатели дават отговора. Единият от тях, който е и очевидец, писал: „Тогава излезе ангел [на Йехова — NW], та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове. И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна, та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.“ — Исаия 37:36, 37; 4 Царе 19:35; 2 Летописи 32:21.

В своята книга „Съкровища от библейски времена“, Милард прави заключението: „Няма основания да се съмняваме в това повествование. . . . Естествено, че Сенахирим не би записал подобно гибелно поражение, за да бъде четено от неговите приемници, понеже то би го дискредитирало.“ Вместо това Сенахирим се опитал да създаде впечатлението, че нападението му над Юда било успешно, и че Езекия останал и занапред в подчинение, като изпратил налога в Ниневия.

Произходът на Асирия бива потвърден

В Ниневия били открити също така библиотеки, съдържащи десетки хиляди глинени плочки. Тези документи доказват, че корените на асирийската империя са на юг, във Вавилон, точно както посочва Битие 10:11. Използувайки тази информация, археолозите съсредоточили усилията си по̀ на юг. Encyclopædia Biblica [„Библейска енциклопедия“] обяснява: „Всичко онова, което е останало от асирийците, издава техния вавилонски произход. Техният език и начин на писане, тяхната литература, религията им и тяхната наука са били взети от техните южни съседи със съвсем малки изменения.“

Открития като горното принудили критиците на Библията да смекчат мненията си. Наистина, едно непредубедено изследване на Библията разкрива, че тя е била писана от старателни, честни писатели. Един бивш главен съдия на Върховния съд на Съединените щати, Салмън П. Чейс, след като изследвал Библията, казал: „Това беше дълго, сериозно и задълбочено проучване; и като използувах относно този религиозен въпрос същите доказателствени принципи, каквито винаги използувам относно светските въпроси, аз стигнах до решението, че Библията е свръхестествена книга, че тя е дошла от Бога.“ — The Book of Books: An Introduction [„Книгата на книгите: едно въведение“].

Да, Библията е нещо много повече от точна история. Тя е божието вдъхновено Слово, дар, носещ полза на човечеството. (2 Тимотей 3:16) Доказателства за това може да се видят, когато се изследва географията в Библията. Това ще бъде обсъдено в следващия брой.

[Информация за източника на снимката на страница 4]

С разрешението на Попечителите на Британския музей

[Снимки на страници 6, 7]

Долу: Прерисуваният асирийски стенен релеф, изобразяващ завладяването на Лахис

Горе: Три фрагмента, взети от стенния релеф

[Източници]

С разрешението на Британския музей

(От The Bible in the British Museum [„Библията в Британския музей“], публикувана от British Museum Press)