„Понеже си красива жена“

САРА се оглежда, застанала насред стаята. Представи си жена от Близкия Изток с поразителни тъмни очи. Но сякаш в тях се чете някаква тъга. И нищо чудно, ако е така. Тази къща е пълна със спомени — в нея Сара е прекарала безчет щастливи моменти със скъпия си съпруг Авраамa. Заедно те са я превърнали в свой дом.

Авраам и Сара живеят в Ур, процъфтяващ град с много занаятчии и търговци, така че несъмнено имат притежания. Но за Сара този дом не е просто мястото, където стоят вещите ѝ. Тук години наред с Авраам са споделяли и радости, и разочарования. Тук са се молили безброй пъти на своя Бог Йехова. Неслучайно това място ѝ е свидно.

Все пак Сара е готова да остави всичко познато. Макар и вероятно около 60–годишна, тя ще се отправи към неизвестни места и към живот, изпълнен с трудности и опасности, без изгледи за завръщане. Какво е довело до тази коренна промяна? И как вярата на Сара ни служи за пример?

Навярно Сара израснала в Ур. Днес от него са останали само развалини, но по онова време търговски кораби кръстосвали река Ефрат и каналите ѝ и носели в града ценни стоки от къде ли не. Хората пъплели по тесните и криволичещи улици на Ур, корабите се трупали на кейовете, а пазарите преливали от стоки. Израствайки в този оживен град, Сара сигурно познавала много от хората по име. Вероятно и те я познавали, защото била изключително красива. Тук било и голямото ѝ семейство.

В Библията Сара е известна със силната си вяра, но не в лунния бог, на когото се покланяли мнозина в Ур и чийто храм се извисявал над града. Сара почитала истинския Бог Йехова. Писанието не казва как развила такава вяра. Поне за известно време баща ѝ бил идолопоклонник. Но тя се омъжила за Авраам, който бил с 10 години по–голям от нея.b (Битие 17:17) След време той бил наречен „баща на всички, които имат вяра“. (Римляни 4:11) Авраам и Сара имали щастлив и здрав брак, отличаващ се с уважение, добро общуване и готовност от страна и на двамата заедно да преодоляват трудностите. Но най–основното била любовта им към техния Бог.

Сара много обичала своя съпруг. Двамата се установили в Ур при роднините си. Не след дълго обаче се сблъскали с разочарование. От Библията научаваме, че Сара била „безплодна и нямала деца“. (Битие 11:30) Такова положение било особено мъчително за една жена по онова време. Но Сара останала вярна на своя Бог и на съпруга си. Очевидно осиротелият им племенник Лот им станал като син. Животът си течал, докато един ден всичко се променило.

Авраам дошъл при Сара силно развълнуван. Умът му не побирал случилото се. Техният Бог току–що бил говорил с него и дори му се явил, навярно чрез един ангел! Представи си как Сара е вперила прелестните си очи в него и го пита задъхано: „И какво ти каза? Моля те, кажи ми!“ Авраам може би първо седнал да си събере мислите и след това ѝ предал думите на Йехова: „Напусни земята си и роднините си и отиди в земята, която ще ти покажа!“ (Деяния 7:2, 3) След първоначалното вълнение те помислили за назначението си. Трябвало да се откажат от сигурния си и удобен живот и да живеят като номади. Как щяла да реагира Сара? Авраам несъмнено тръпнел в очакване на отговора ѝ. Щяла ли с готовност да го подкрепи в тази огромна промяна?

Изборът, пред който била изправена Сара, може да ни е чужд. Може би си казваме: „Бог никога не е искал от мене или от брачния ми партньор такова нещо!“ Но нима и ние не сме изправени пред подобен избор? Живеем в материалистичен свят, който ни насърчава да даваме предимство на притежанията си и на собственото си удобство и сигурност. Но Библията ни насърчава към друго — да поставяме духовните неща на първо място, да искаме да угодим преди всичко на Бога, а не на себе си. (Матей 6:33) Докато разглеждаме как постъпила Сара, може да се запитаме: „Какво решение ще взема аз?“

Приготвяйки багажа, Сара трябвало да реши какво да вземе и какво да остави. Не можела да вземе нищо, което щяло да е твърде голямо за носене от магарета и камили или непрактично за новия им начин на живот. Затова най–вероятно трябвало да раздадат или продадат много от притежанията си. Сара щяла да остави и удобствата на градския живот — близостта до пазарите, където можела да купува жито, месо, плодове, дрехи и други необходими неща.

Но може би още по–трудно ѝ било да остави самия си дом. Ако той бил като много от къщите в Ур, открити от археолозите, Сара щяла да се лиши от някои немалки удобства. Там имало къщи с над 10 стаи, както и с течаща вода и канализация. Дори по–скромните домове имали твърд покрив, стени и врата, която се залоствала. Можел ли един обикновен шатър да осигури подобна защита от крадци или пък от лъвове, леопарди, мечки и вълци, които често се срещали из библейските земи в онези дни?

А какво да кажем за семейството на Сара? С кого трябвало да се раздели? Може да ѝ е било особено трудно да изпълни заповедта „да напусне земята си и роднините си“. Вероятно имала братя, сестри, племенници, лели и чичовци, които повече можело да не види. Като предана жена, Сара сигурно била много привързана към тях. И все пак тя решително продължавала с подготовките ден след ден.

Въпреки трудностите Сара била готова за тръгване в уречения ден. Като патриарх, Тара щял да потегли с Авраам и Сара, макар че бил около 200–годишен. (Битие 11:31) Сара несъмнено щяла да има много грижи около възрастния си родител. Когато „напуснели халдейската земя“ в подчинение на Йехова, щял да ги придружи и Лот. (Деяния 7:4)

Керванът тръгнал на път по поречието на Ефрат и стигнал първо до Харан, близо 1000 км на северозапад, където Авраам и Сара останали известно време. Възможно е здравето на Тара да се е било влошило и да не е можел да пътува повече. Семейството останало в Харан до смъртта му на 205–годишна възраст. Преди то отново да потегли, Йехова пак говорил с Авраам и му казал да напусне тази земя и да отиде в земята, която той ще му покаже. Този път обаче Бог му дал и едно вълнуващо обещание: „Ще направя от тебе голям народ.“ (Битие 12:2–4) Но когато напуснали Харан, Авраам и Сара били съответно на 75 и 65 години и нямали деца. Как от Авраам щял да произлезе цял народ? Щял ли да си вземе друга жена? По онова време полигамията била нещо обичайно, така че на Сара може би ѝ минавали такива мисли.

Във всеки случай те напуснали Харан и продължили напред. Обърни внимание обаче кой още бил с тях. Повествованието ни казва, че Авраам и семейството му си тръгнали с богатството, което били събрали, и с „робите, които били придобили в Харан“. (Битие 12:5) Авраам и Сара безспорно говорели за вярата си с тези, които искали да слушат. Според някои древни юдейски преводи въпросните роби в този стих били и прозелити — хора, които се присъединили към Авраам и Сара в поклонението на Йехова. Ако това е вярно, несъмнено благодарение на силната си вяра Сара говорела убедително на другите за своя Бог и обещанията му. От полза ще е да помислим върху това, защото днес вярата и надеждата са същинска рядкост. Можеш ли и ти да споделяш с другите хубавите неща, които научаваш от Библията?

След като прекосили Ефрат, вероятно на 14 нисан 1943 г. пр.н.е., те продължили на юг и стигнали до земята, която Йехова им обещал. (Изход 12:40, 41) Представи си как Сара се оглежда наоколо, пленена от красотата, многообразието и приятния климат на тази земя. Близо до големите дървета на Море край Сихем Йехова се явил отново на Авраам и му казал: „Ще дам тази земя на твоето потомство.“ Колко ли много означавала думата „потомство“ за Авраам! Със сигурност му напомнила за пророчеството за потомството, което един ден ще унищожи Сатана, дадено от Йехова в Едемската градина. Бог вече бил казал на Авраам, че чрез народа, който произлезе от него, ще бъдат благословени всички хора на земята. (Битие 3:15; 12:2, 3, 6, 7)

И все пак Авраам и Сара не били застраховани от проблемите в този свят. В Ханаан настъпил глад и Авраам решил да заведе семейството си на юг в Египет. Той обаче усетил, че там ги грози друга опасност, затова казал на Сара: „Моля те, чуй ме сега! Няма съмнение, че понеже си красива жена, като те видят, египтяните ще си кажат ‘Това е жена му!’, и ще ме убият, а тебе ще оставят жива. Моля те, кажи, че си моя сестра, така че заради тебе да ми бъде добре и благодарение на тебе душата ми да остане жива!“ (Битие 12:10–13) Защо Авраам я помолил такова нещо?

Той не бил нито лъжец, нито страхливец, както твърдят някои критици. Сара му била полусестра. Освен това предпазливостта му била основателна. И двамата знаели, че няма нищо по–важно от Божието намерение от Авраам да произлезе специално потомство и народ, затова безопасността на Авраам била от първостепенна важност. Нещо повече, археологическите доказателства сочат, че не било необичайно влиятелните мъже в Египет да отвличат жени и да убиват съпрузите им. Така че Авраам постъпил мъдро и Сара смирено му съдействала.

Последвалите събития оправдали страховете на Авраам: някои от висшите служители на фараона забелязали чудната красота на Сара, забележителна за възрастта ѝ. Те разказали на фараона за нея и той заповядал да му я доведат! Трудно е да си представим мъката на Авраам и страховете на Сара. Изглежда обаче към нея се отнасяли не като към заложница, а като към почетен гост. Може би фараонът възнамерявал да я ухажва и да я впечатли с богатството си и след това да преговаря с „брат“ ѝ да я вземе за жена. (Битие 12:14–16)

Представи си как Сара оглежда египетската земя от някой прозорец или тераса на двореца. Как ли се чувства да живее отново между здрави стени, да има твърд покрив над главата си и да ѝ сервират най–отбрани храни? Изкушава ли я мисълта да живее в разкош, може би дори по–богато и охолно, отколкото в Ур? Само колко доволен щял да бъде Сатана, ако тя изоставела Авраам и станела жена на фараона! Но Сара не направила нищо подобно. Тя била вярна на мъжа си, на брачния си обет и на своя Бог. Де да беше толкова лоялен всеки женен човек в днешния неморален свят! Можеш ли да подражаваш на лоялността на Сара в отношенията с близките и приятелите си?

Йехова се намесил и защитил тази обичана жена, като поразил фараона и дома му с тежки болести. Когато някак си научил, че тя е съпруга на Авраам, фараонът му я върнал и ги помолил да напуснат Египет с цялото си семейство. (Битие 12:17–20) Колко ли щастлив бил Авраам отново да е със скъпата си съпруга! Припомни си изпълнените му с любов думи: „Няма съмнение, че ... си красива жена.“ Но той повече ценял в нея една по–дълбока красота. Сара притежавала душевна красота, изключително ценна в очите на Йехова. (1 Петър 3:1–5) Всички можем да се стремим да се разхубавяваме вътрешно. Ако поставяме духовните неща пред материалните, стараем се да споделяме познанието си за Бога с другите и лоялно се придържаме към неговите морални стандарти, когато сме изкушавани, ще подражаваме на вярата на Сара.