Служи на Йехова със сърдечна радост
„Всички тия проклетии ще дойдат върху тебе, . . . понеже не си служил на Господа твоя Бог с веселие и със сърдечна радост.“ — ВТОРОЗАКОНИЕ 28:45–47.
1. Какво доказателство съществува за това, че онези, които служат на Йехова, са радостни, където и да му служат?
СЛУЖИТЕЛИТЕ на Йехова са радостни, независимо от това дали вършат волята му на небето или на земята. Ангелските ‘звезди на зората’ възклицавали от радост при основаването на земята и несъмнено мириадите от небесни ангели с радост „изпълняват словото Му“. (Йов 38:4–7; Псалм 103:20) Единородният Син на Йехова бил радостен „майсторски работник“ в небесата и изпитвал удоволствие да върши божията воля като човека Исус Христос на земята. Освен това ‘заради предстоящата Нему радост, издържал кръст, като презрял срама и седнал отдясно на Божия престол’. — Притчи 8:30, 31; Евреи 10:5–10; 12:2.
2. От какво зависело дали израилтяните щели да изпитват благословии или проклятия?
2 Когато били угодни на Бога, израилтяните изпитвали радост. Но какво щяло да стане, ако не му се подчинявали? Те били предупредени: „[Проклятието] ще бъде за винаги знамение и чудо върху тебе и потомството ти. Понеже не си служил на Господа твоя Бог с веселие и със сърдечна радост поради изобилието на всичко, за това ще слугуваш на неприятелите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще тури на шията ти железен ярем догде те погуби.“ (Второзаконие 28:45–48) Благословиите и проклятията показвали ясно кои били служители на Йехова и кои — не. Тези проклятия също показвали, че не е възможно божиите принципи и цели да бъдат подценявани, нито да бъдат презирани. Тъй като израилтяните отказали да послушат предупрежденията на Йехова за опустошение и изгнаничество, Йерусалим станал „проклятие на всички земни народи“. (Йеремия 26:6, „Синодален превод“, 1993 г.) Затова нека бъдем послушни на Бога и се радваме на неговото благоволение. Радостта е една от многото божии благословии, на които се радват богоугодните.
Как да служим със „сърдечна радост“
3. Какво е фигуративното сърце?
3 Израилтяните трябвало да служат на Йехова „с веселие и със сърдечна радост“. Така трябва да служат и съвременните служители на Бога. Веселие означава „весело, радостно настроение“, че „някой изпитва радостни чувства“. Въпреки че физическото сърце е споменато в Писанията, то не мисли или разсъждава в буквалния смисъл. (Изход 28:30) Неговата основна функция е да помпа кръвта, която храни клетките на тялото. В повечето случаи обаче Библията говори за фигуративното сърце, което далеч не е само седалище на обичта, мотивацията и интелекта. За него се казва, че то представя „централната част като цяло, вътрешността, и така представя вътрешния човек, като проявяващ себе си във всички свои различни дейности, във всички свои желания, привързаности, емоции, страсти, цели, в своите мисли, възприятия, представи, в своята мъдрост, познание, умения, в своите вярвания и в своите разсъждения, в своята памет и в своето съзнание.“ (Journal of the Society of Biblical Literature and Exegesis [„Списание на Дружеството за библейска литература и тълкувания“], 1882 г., стр. 67) Нашето фигуративно сърце включва нашите чувства и емоции, в това число и радостта. — Йоан 16:22.
4. Какво може да ни помогне да служим на Йехова Бог с радостно сърце?
4 Какво може да ни помогне да служим на Йехова със сърдечна радост? Един положителен и признателен възглед относно нашите благословии и дадените ни от Бога привилегии е от полза. Например, ние можем да размишляваме с радост за своята привилегия да принасяме „свята служба“ на истинския Бог. (Лука 1:74, NW) Наша е и свързаната с тази привилегия — да носим името на Йехова като негови Свидетели. (Исаия 43:10–12) Към това можем да прибавим и радостта от познанието, че като следваме Словото на Бога, ние сме Му угодни. И само каква радост има в това да отразяваме духовната светлина и по този начин да помагаме на много хора да излязат от тъмнината! — Матей 5:14–16; сравни 1 Петър 2:9.
5. Какъв е източникът на богоугодната радост?
5 Но да служим на Йехова с радостно сърце не е просто въпрос на положително мислене. Полезно е човек да има положителна нагласа. Но богоугодната радост не е нещо, което ние можем да създадем чрез ‘развиване на характера’. Тя е плод на духа на Йехова. (Галатяни 5:22, 23) Ако тази радост ни липсва, ще трябва да направим някои промени, за да избегнем мисленето или постъпването по небиблейски начин, което би могло да оскърби божия дух. (Ефесяни 4:30) Но като хора, отдадени на Йехова, нека не се страхуваме, че липсата на сърдечна радост, която можем да изпитваме понякога, е доказателство за божието неодобрение. Ние сме несъвършени и сме подвластни на болки, мъка и дори на депресия понякога, но Йехова ни разбира. (Псалм 103:10–14) Затова нека се молим за Неговия свети дух, като не забравяме, че плодът му — радостта — се дава от Бога. Нашият любещ небесен Баща ще отговори на такива молитви и ще ни помогне да му служим със сърдечна радост. — Лука 11:13.
Когато радостта липсва
6. Какво трябва да направим, ако в нашата служба на Бога липсва радост?
6 Ако радостта липсва в нашата служба, ние в крайна сметка бихме могли да забавим темпото в службата си на Йехова, или дори да постъпим невярно спрямо него. Затова ще бъде мъдро смирено и молитвено да разгледаме своите мотиви и да направим необходимите промени. За да изпитваме даваната от Бога радост, ние трябва да служим на Йехова от любов и от цялото си сърце, душа и ум. (Матей 22:37) Ние не бива да служим със съревнователна нагласа, защото Павел писал: „Щом живеем чрез духа, тогава нека продължаваме да ходим подредено също чрез духа. Нека не ставаме егоистични, подклаждащи надпревара помежду си, завиждащи един на друг.“ (Галатяни 5:25, 26, NW) Ние няма да изпитваме истинска радост, ако служим, защото искаме да надминем другите, или ако търсим възхвала.
7. Как можем да разпалим отново своята сърдечна радост?
7 Има радост в това да живеем в хармония със своето отдаване на Йехова. Когато бяхме новоотдадени на Бога, ние пламенно поехме християнския начин на живот. Ние изучавахме Писанията и редовно участвувахме в събранията. (Евреи 10:24, 25) Участието в службата ни носеше радост. Но какво да правим, ако радостта ни е намаляла? Изучаването на Библията, посещаването на събранията, участието в службата — да, пълното участие във всеки аспект на християнството — трябва да придаде на живота ни духовна стабилност и да разпали отново както любовта, която изпитвахме в началото, така и предишната ни сърдечна радост. (Откровение 2:4) Тогава няма да сме като някои, на които им липсва радост и които често имат нужда от духовна помощ. Старейшините помагат с радост, но всеки един от нас поотделно трябва да живее според отдаването си на Бога. Никой не може да прави това вместо нас. Затова нека си поставим за цел да следваме нормалната християнска рутина, за да можем да живеем в хармония със своето отдаване на Йехова и да изпитваме истинска радост.
8. Защо чистата съвест е важна, ако искаме да бъдем радостни?
8 Ако искаме да притежаваме радостта, която е плод на божия дух, ние трябва да имаме чиста съвест. Докато израилският цар Давид се опитвал да прикрива греха си, той бил нещастен. Всъщност, изглеждало сякаш жизнената му влага се била изпарила, и може би той дори се бил разболял физически. Какво облекчение изпитал той, когато се разкаял и изповядал греха си! (Псалм 32:1–5) Ние не можем да бъдем радостни, ако крием някакъв сериозен грях. Това може да създаде проблеми в живота ни. И безспорно не то е начинът да изпитаме радост. Но изповедта и разкаянието донасят облекчение и възвръщане на радостния дух. — Притчи 28:13.
Очакване с радост
9, 10. (а) Какво обещание получил Авраам, но как вероятно били изпитани неговата вяра и радост? (б) Как можем ние да извлечем полза от примерите на Авраам, Исаак и Яков?
9 Едно нещо е да изпитваме радост, когато за пръв път научаваме за божията цел, а съвсем друго — да останем радостни с минаването на годините. Това може да бъде онагледено със случая на верния Авраам. След като по божия заповед той едва не принесъл в жертва сина си Исаак, един ангел му съобщил следното: „Кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.“ (Битие 22:15–18, СП–93) Няма съмнение, че Авраам изпитал изключителна радост от това обещание.
10 Може би Авраам е очаквал, че Исаак ще бъде „семето“, чрез което ще дойдат обещаните благословии. Но когато годините минавали, без да се извърши нищо чудесно чрез Исаак, това може да е поставило на изпитание вярата и радостта на Авраам и на неговото семейство. Когато Бог потвърдил обещанието пред Исаак и по–късно пред сина му Яков, това ги уверило, че идването на Семето все още било в бъдещето, и им помогнало да запазят вярата и радостта си. И все пак Авраам, Исаак и Яков умрели, без да видят изпълнението на обещанията, които Бог им дал, но те не били безрадостни служители на Йехова. (Евреи 11:13) Ние също можем да продължаваме да служим на Йехова с вяра и радост, докато очакваме изпълнението на неговите обещания.
Радост въпреки преследването
11. Защо можем да бъдем радостни въпреки преследването?
11 Като служители на Йехова, ние можем да служим на Йехова със сърдечна радост, дори и да понасяме преследване. Исус нарекъл щастливи онези, които биват преследвани заради него, а апостол Петър казал: „Радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава. Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас.“ (1 Петър 4:13, 14; Матей 5:11, 12) Ако издържаш преследване и страдания заради праведността, ти имаш духа и одобрението на Йехова, и това несъмнено ти донася радост.
12. (а) Защо ние можем да посрещнем изпитанията на вярата с радост? (б) Каква основна поука може да се извлече от случая на един левит в изгнание?
12 Ние можем да посрещнем изпитанията на вярата с радост, защото Бог е нашето убежище. Това личи от Псалм 42 и 43. По някаква причина даден левит бил в изгнание. Толкова много му липсвало поклонението в божието светилище, че той се чувствувал като жадна кошута, или сърна, която жадува за вода в суха и пуста област. Той ‘жадувал’, или копнеел за Йехова и за привилегията да се покланя на Бога в неговото светилище. (Псалм 41:1, 2, СП–93 [Псалм 42:1, 2, NW]) Преживяванията на този изгнаник трябва да ни подтикнат да проявяваме благодарност за общуването, на което се радваме сред хората на Йехова. Ако дадена ситуация, като например затвор поради преследване, временно ни пречи да бъдем с тях, нека размисляме за миналата радост, която сме изпитвали заедно в святата служба и да се молим за издръжливост, докато ‘се надяваме на Бога’ да ни възвърне редовната дейност заедно с неговите поклонници. — Псалм 42:4, 5, 11; 43:3–5.
„Служете на Йехова с веселие“
13. Как Псалм 100:1, 2 показва, че радостта трябва да бъде характеристика на службата на Бога?
13 Радостта трябва да бъде важна част от нашата служба на Бога. Това било показано в една песен на благодарност, която изпял псалмистът: „Надайте триумфиращ възглас за Йехова, всички вие хора на земята. Служете на Йехова с веселие. Елате пред него с радостен вик.“ (Псалм 100:1, 2, NW) Йехова е ‘блаженият Бог’ и иска неговите служители да намерят радост, живеейки в хармония със своето отдаване на него. (1 Тимотей 1:11) Хората от всички народи трябва да ликуват в Йехова, и нашите слова на възхвала трябва да бъдат силни като „триумфиращ възглас“ на победоносна армия. Тъй като службата на Бога е освежаваща, тя трябва да бъде придружена с веселие. Затова псалмистът подканял хората да дойдат в присъствието на Бога „с радостен вик“.
14, 15. Как Псалм 100:3–5 се отнася до радостния народ на Йехова днес?
14 Псалмистът добавил: „Знайте [признайте, разберете], че Йехова е Бог. Той ни е направил, а не ние сами. Ние сме негов народ и овцете на неговото пасбище.“ (Псалм 100:3, NW) Тъй като Йехова е нашият Създател, той ни притежава, както овчарят притежава овцете си. Бог толкова добре се грижи за нас, че ние благодарно го възхваляваме. (Псалм 23) Относно Йехова псалмистът пял още: „Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; славословете Го и благославяйте името Му. Защото Господ [Йехова — NW] е благ; милостта Му трае до века, и верността Му из род в род.“ — Псалм 100:4, 5.
15 Днес радостни хора от всички народи навлизат в дворовете на светилището на Йехова, за да принесат благодарност и възхвала. Ние радостно благославяме името на Бога, като винаги говорим добре за Йехова, и неговите велики качества ни подтикват да го възхваляваме. Той е изцяло добър, и на неговата любеща милост, или състрадателно отношение към неговите служители, винаги може да се разчита, защото продължава вечно. „Из род в род“ Йехова е верен в проявяването на любов спрямо онези, които вършат неговата воля. (Римляни 8:38, 39) Безспорно ние имаме солидни основания ‘да служим на Йехова с веселие’.
Радвайте се в своята надежда
16. На каква надежда и перспективи могат да се радват християните?
16 Павел писал: „Радвайте се в надеждата.“ (Римляни 12:12) Помазаните последователи на Исус Христос се радват в славната надежда за безсмъртен небесен живот, която Бог е открил пред тях чрез своя Син. (Римляни 8:16, 17; Филипяни 3:20, 21) Християните с надежда за вечен живот в рай на земята също имат основания за веселие. (Лука 23:43) Всички верни служители на Йехова имат причини да се радват в надеждата за Царството, защото те или ще бъдат част от това небесно правителство, или ще живеят в земната област, над която то ще владее. Каква радостна благословия! — Матей 6:9, 10; Римляни 8:18–21.
17, 18. (а) Какво било предсказано в Исаия 25:6–8? (б) Как това пророчество на Исаия бива изпълнявано сега, и какво може да се каже за неговото изпълнение в бъдеще?
17 Исаия също предсказал радостно бъдеще за послушното човечество. Той писал: „На тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена угощение от тлъсти неща, угощение от вина дългостояли на дрождията си, от тлъсти неща пълни с мозък, от вина, дългостояли на дрождията си, пречистени. И на тоя хълм Той ще развали вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, и покривката, която е простряна върху всичките народи. Ще погълне смъртта за винаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, и ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; защото Господ е изговорил това.“ — Исаия 25:6–8.
18 Духовният пир, в който участвуваме ние днес като поклонници на Йехова, е наистина радостен банкет. Всъщност нашата радост прелива, като служим пламенно на Бога, очаквайки банкета от буквални хубави неща, които той е обещал за новия свят. (2 Петър 3:13) Въз основа на Исусовата жертва Йехова ще премахне „покривката“, обвиваща човечеството поради Адамовия грях. Каква радост ще бъде да видим греха и смъртта премахнати! Какво щастие да посрещнем възкресените си близки, да видим, че сълзите са изчезнали и да живеем на една райска земя, където хората на Йехова няма да бъдат подлагани на укори, но вече ще са предоставили на Бога отговор за големия укорител — Сатан Дявола! — Притчи 27:11.
19. Как трябва да реагираме на перспективите, които Йехова е поставил пред нас като на свои Свидетели?
19 Нима не се изпълваш с радост и благодарност от познанието за всичко, което Йехова ще направи за своите служители? Да, такива грандиозни перспективи допринасят за нашата радост! Освен това нашата благословена надежда ни прави да гледаме към нашия щастлив, любещ, щедър Бог с чувства като тези: „Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ [Йехова — NW]; чакахме Го; ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.“ (Исаия 25:9) Като държим своята великолепна надежда здраво фиксирана в ума си, нека насочим всяко свое усилие към това да служим на Йехова със сърдечна радост.
Как би отговорил?
◻ Как можем ние да служим на Йехова със „сърдечна радост“?
◻ Какво можем да правим, ако радостта липсва в нашата служба на Бога?
◻ Защо хората на Йехова могат да имат радост, дори и да са подложени на преследване?
◻ Какви основания имаме да се радваме в своята надежда?
[Снимки на страница 17]
Участието във всички аспекти на християнския живот увеличава нашата радост