Една вечер, след като Ревека била напълнила стомната си, един възрастен мъж изтичал насреща ѝ. Той ѝ казал: „Моля те, дай ми глътка вода от стомната си!“ Това била скромна молба, отправена по много любезен начин. Ревека разбрала, че мъжът идва отдалече. Затова тя бързо свалила стомната от рамото си и дала на мъжа да пие, и то не просто една глътка, а достатъчно, за да утоли жаждата си. Тя забелязала, че с него имало и 10 камили, които били легнали наблизо, и че в поилото още нямало вода за тях. Ревека виждала, че човекът я наблюдава внимателно с приветливия си поглед, и искала да прояви колкото се може повече щедрост. Затова казала: „И за камилите ти ще извадя вода, докато се напият.“ (Битие 24:17–19)

Обърни внимание, че Ревека не предложила просто да даде на камилите малко вода, но да ги пои, докато се напият. Ако е много жадна, една камила може да изпие над 95 литра вода! В случай че и 10–те камили били много жадни, Ревека я чакали часове тежък труд. Както се оказало обаче, камилите явно не били твърде жадни.a Но Ревека не знаела това предварително. Тя била готова и дори имала силно желание да работи колкото е необходимо, за да окаже гостоприемство на този възрастен непознат. Той приел предложението ѝ. След това внимателно наблюдавал как младата жена отново и отново пълнела стомната с вода и я изливала в поилото. (Битие 24:20, 21)