Яков ценял духовните неща

ЖИВОТЪТ на Яков е белязан от конфликти и беди. Той е принуден да бяга, за да спаси живота си, тъй като неговият брат близнак му е разгневен и иска да го убие. Вместо да вземе за жена момичето, което обича, Яков е подмамен първо да се ожени за друго момиче и в крайна сметка има четири съпруги и много произтичащи от това проблеми. (Битие 30:1–13) В продължение на двайсет години той работи за човек, който използва труда му за лична изгода. Яков се бори с един ангел и получава трайно увреждане. Дъщеря му е изнасилена, синовете му организират масово клане и той оплаква трагичната загуба на своя любим син и на най–скъпата си съпруга. На старини е принуден да напусне родното си място, за да се спаси от глада там, и признава, че дните му са били „кратки и злочести“. (Битие 47:9, СИ) Но въпреки всичко това, Яков е духовен човек, който уповава на Бога. Дали вярвал напразно? Какви поуки можем да извлечем, ако обсъдим само някои от нещата, които Яков преживял?

Много различен от брат си

Причината за враждата между Яков и неговия брат Исав била това, че Яков ценял духовните богатства, а брат му ги презирал. Яков бил загрижен за обещанието от договора, дадено на Авраам, и се посветил на това да се грижи за хората от своето семейство, които Бог определил за наследници. Затова Йехова го ‘възлюбил’. Яков бил „безукорен“ (НС) — дума, която носи смисъла на морално превъзходство. За разлика от него, Исав се отнасял към своето духовно наследство с такова безразличие, че го продал на Яков в замяна на нещо незначително. Когато с Божието одобрение Яков изискал това, което било негово, и получил благословията, която първоначално била определена за брат му, Исав се изпълнил с гняв и желание за отмъщение. Тогава Яков напуснал всичко, което обича, но нещата, които последвали, със сигурност не предизвикали в него униние. (Малахия 1:2, 3; Битие 25:27–34; 27:1–45)

Чрез сън Бог показал на Яков ангели, които се качвали и слизали по една стълба, или „издигащи се каменни стъпала“ (НС, бел. под линия), между небето и земята, и заявил, че ще закриля Яков и неговото потомство. „Чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.“ (Битие 28:10–15)

Колко насърчително! Йехова потвърдил, че нещата, които обещал на Авраам и Исаак, ще обогатят в духовно отношение семейството на Яков. Яков разбрал, че ангелите могат да действат в полза на хората, които се радват на Божието одобрение, и получил уверението, че Бог ще го закриля. В знак на признателност Яков дал обет да бъде верен на Йехова. (Битие 28:16–22)

В никакъв случай не може да се каже, че Яков присвоил наследството на Исав. Преди момчетата да се родят, Йехова казал, че „по–големият ще слугува на по–малкия“. (Битие 25:23) Някой може да попита: „Нямаше ли да е по–лесно Бог да направи така, че Яков да се роди пръв?“ От събитията, които последвали, можем да научим важни истини. Бог не благославя хората, които смятат, че имат право на това, но показва незаслужена милост спрямо тези, които сам избира. Така Яков получил правото на първороден, а не по–големият му брат, който не ценял тази привилегия. По подобен начин юдеите по рождение, които като народ проявили същата нагласа като Исав, били заменени от духовния Израил. (Римляни 9:6–16, 24) Днес добрите взаимоотношения с Йехова никога не идват като наследство, за което не са положени никакви усилия, дори ако човек е роден в боящо се от Бога семейство или в такава среда. Всеки, който желае да получи благословията на Бога, трябва да се стреми да му бъде угоден, като искрено цени духовните неща.

Приветстван от Лаван

Когато пристигнал в Падан–арам, за да си търси жена сред своите роднини, Яков срещнал братовчедка си Рахил, дъщеря на Лаван, до един кладенец и преместил тежкия камък, който го покривал, за да напои животните, които тя пасяла.a Рахил се завтекла към къщи, за да съобщи за пристигането на Яков, и Лаван побързал да го посрещне. Ако Лаван още си спомнял богатствата, които неговото семейство получило от слугата на Авраам, щял да бъде разочарован, тъй като Яков бил отишъл там с празни ръце. Но очевидно Лаван видял един трудолюбив работник, чийто труд можел да използва за лична изгода. (Битие 28:1–5; 29:1–14)

Яков разказал за себе си. Не е ясно дали споменал хитростта, която използвал, за да получи правото на първороден, но след като чул „всичко“, Лаван казал: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Според един учен тези думи могат да бъдат приети като сърдечна покана Яков да остане или като потвърждение, че роднинската връзка задължава Лаван да го закриля. Но независимо какво имал предвид, Лаван скоро обмислил как може да използва своя племенник, за да извлече лична изгода.

Лаван разкрил това, което през следващите двайсет години щяло да бъде ябълката на раздора между него и Яков. „Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? — попитал той. — Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.“ Въпреки че се държал като доброжелателен вуйчо, Лаван свел своята кръвна връзка с Яков до това да му предложи работа. Тъй като Яков бил влюбен в Рахил, отвърнал: „Ще ти работя седем години за по–малката ти дъщеря, Рахил.“ (Битие 29:15–20)

По онова време годежът бил последван от плащане на цена за булката на семейството на младоженката. По–късно според Моисеевия закон, ако някой прелъстял девица, трябвало да плати 50 сребърни сикли за нея. Ученият Гордън Уенам смята, че това била „най–високата цена за булка“, но че в повечето случаи тя била „много по–ниска“. (Второзаконие 22:28, 29) Яков не можел да плати нищо на Лаван. Затова му предложил да работи седем години за него. „Тъй като в древни времена във Вавилон временните работници получавали между половин и една сикла на месец (от 42 до 84 сикли за седем цели години) — продължава Уенам, — Яков предлагал на Лаван много привлекателна цена в замяна на ръката на Рахил.“ Лаван с готовност приел. (Битие 29:19)

Яков толкова обичал Рахил, че седемте години му се сторили като „няколко дни“. След това той взел своята невяста, покрита с було, без да подозира коварството на Лаван. Представи си колко шокиран бил на следващата сутрин, когато разбрал, че е спал не с Рахил, а с нейната сестра Лия! Яков се възмутил: „Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?“ Лаван отговорил: „В нашето място няма обичай да се дава по–младата преди по–старата. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.“ (Битие 29:20–27) Безсилен и хванат натясно, Яков не можел да направи нищо друго, освен да приеме тези условия, щом искал да се ожени за Рахил.

Следващите седем години били по–мъчителни от предишните. Как Яков можел да извини подлата измама на Лаван? А това, че Лия била съучастничка на баща си? Разбира се, Лаван не се интересувал ни най–малко от бурното бъдеще, което подготвил за Лия и Рахил. Той бил загрижен единствено за себе си. Освен неприязън, Рахил, която била бездетна, започнала да изпитва и ревност, когато Лия родила един след друг четирима синове. След това Рахил, която отчаяно искала деца, стигнала до там, че предложила слугинята ѝ да роди вместо нея, а Лия, водена от съперничество, направила същото. Накрая Яков имал четири съпруги и дванайсет деца, но не и щастливо семейство. Въпреки това Йехова направил от Яков велик народ. (Битие 29:28–30:24)

Възнаграден от Йехова

Въпреки че понасял изпитания, Яков виждал, че Йехова е с него, както бил обещал. Лаван също разбрал това, тъй като малкият брой животни, които имал, когато Яков пристигнал, значително нараснал под грижите на неговия племенник. Тъй като не искал Яков да си тръгне, Лаван му предложил да каже каква заплата желае, за да продължи да работи за него, при което Яков поискал тези животни от стадата на Лаван, които се раждали с необичайна окраска. Смята се, че в този район овцете били предимно бели, а козите — черни или тъмнокафяви. Само малка част от тях били шарени. И така, мислейки, че сключва изгодна сделка, Лаван с готовност приел и бързо отделил настрана всички животни с необичайни окраски, за да не се съвкупяват с другите, за които Яков продължил да се грижи. В древността овчарите обикновено получавали като заплата двайсет процента от новородените ярета и агнета, но Лаван очевидно смятал, че Яков със сигурност няма да спечели толкова много от тази сделка. Но Лаван грешал, тъй като Йехова бил с Яков. (Битие 30:25–36)

Под Божието ръководство Яков отгледал здрави животни с желаните окраски. (Битие 30:37–42) Въпреки че неговите представи за развъждането на животните не били правилни, „от научна гледна точка желаният резултат можел да бъде постигнат чрез последователно кръстосване на ... едноцветни животни, които носели рецесивни гени за неравномерно оцветяване — обяснява ученият Наум Сарна, — [а] такива животни се отличават със ... [своята] по–висока жизненост и продуктивност“.

Когато видял резултата, Лаван се опитал да промени условията на споразумението относно това кои животни принадлежали на племенника му — нашарените с ивици, петнистите, капчестите или пъстрите. Той търсел изгода за себе си, но независимо как Лаван променял договора, Йехова правел така, че Яков винаги да благоуспява. Лаван можел само да скърца със зъби от яд. Скоро Яков придобил голямо богатство, много стада, слуги, камили и магарета, но не защото бил находчив, а защото Йехова му помагал. По–късно той обяснил на Рахил и Лия: „Баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. ... Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.“ Йехова също така уверил Яков, че вижда всичко, което Лаван върши, но Яков нямало защо да се безпокои. „Върни се в отечеството си и при рода си — казал Бог — и Аз ще ти сторя добро.“ (Битие 31:1–13; 32:9)

След като накрая успял да напусне измамника Лаван, Яков се отправил към дома си. Макар че били изминали двайсет години, той все още се страхувал от Исав и още повече се уплашил, когато научил, че брат му приближава с четиристотин мъже. Как можел да постъпи Яков? Като духовен човек, който винаги уповава на Бога, той действал с вяра. Яков се помолил, като признал, че не е достоен за щедростта на Йехова, но въз основа на обещанията на Бога го помолил Той да го спаси заедно със семейството му от ръката на Исав. (Битие 32:2–12)

Тогава се случило нещо неочаквано. Един непознат мъж, който се оказало, че е ангел, се борел с Яков през нощта и само с допир му изместил бедрото от ставата. Яков отказал да пусне ангела, докато не получи благословия от него. След време пророк Осия казал, че Яков плакал, „за да измоли благоволение за себе си“ (НС). (Осия 12:2–4; Битие 32:24–29) Яков знаел, че предишните явявания на ангели били във връзка с изпълнението на договора с Авраам чрез неговото потомство. Затова той напрегнал всичките си сили в енергична борба и получил благословия. Тогава Бог го преименувал на Израил, което означава „който се бори (упорства) с Бога“, или „Бог се бори“.

Искаш ли да се бориш?

Борбата с ангела и срещата с Исав не били единствените трудности, които Яков трябвало да преодолее. Но събитията, обсъдени в тази статия, показват какъв човек бил той. Исав не издържал за кратко да бъде гладен заради правото си на първороден, а Яков през целия си живот полагал неимоверни усилия, за да получи благословия, дори се борил с ангел. Както Бог бил обещал, Яков получил ръководство и защита от Него, като станал родоначалник на велик народ и прародител на Месията. (Матей 1:2, 16)

Искаш ли да напрягаш всичките си сили, за да придобиеш благоволението на Йехова, като — образно казано — се бориш за него? Днес животът на хората, които искат да вършат Божията воля, е изпълнен с трудности и предизвикателства и понякога не е лесно да вземат правилните решения. Но хубавият пример на Яков ни подтиква да се държим за надеждата, свързана с наградата, която Йехова ни предоставя.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 31]

През целия си живот Яков полагал неимоверни усилия, за да получи благословия