Нещо по–голямо от египетските съкровища

МОИСЕЙ е една от най–великите исторически фигури. Четири библейски книги, от Изход до Второзаконие, разказват главно за отношенията на Бога с Израил под водачеството на Моисей. Той ръководел тяхното излизане от Египет, бил посредник на Договора на закона и довел Израил до прага на Обетованата земя. Моисей бил отраснал в дома на фараона, но станал назначеният от Бога предводител на божия народ, както и пророк, съдия и вдъхновен от Бога писател. Но освен всичко това той бил и ‘кротък повече от всичките човеци’. — Числа 12:3.

Повечето от онова, което Библията разказва относно Моисей, обхваща последните четиридесет години от неговия живот, които включват периода от освобождаването на Израил от робство до смъртта на Моисей, когато бил на сто и двадесет години. От четиридесет– до осемдесетгодишна възраст той бил пастир в Мадиам. Но в един източник се казва, че „вероятно най–интригуващата част от неговия живот, а също и най–неясната“, са неговите първи четиридесет години, от неговото раждане до бягството му от Египет. Какво бихме могли да научим относно този период? Как условията, при които бил възпитаван Моисей, могли да повлияят на това какъв човек станал той? На какви влияния бил подложен? С какви предизвикателства се сблъсквал? И какво можем да научим от всичко това?

Робство в Египет

В книгата Изход се разказва, че фараонът започнал да се страхува от израилските преселници в Египет, защото се умножили много. Като смятал, че действа хитро, той се опитал да намали техния брой, като ги подложил на тираничен робски труд под камшиците на надзиратели — да носят товари, да бъркат глинена смес и ежедневно да правят определено количество тухли. — Изход 1:8–14; 5:6–18.

Това описание на Египет, където бил роден Моисей, отговаря точно на историческите доказателства. Древни папируси и поне една рисунка в гробница описват ръчното производство на тухли от кал от роби през второто хилядолетие пр.н.е. или по–рано. Служителите, отговорни за снабдяването с тухли, свиквали под строй стотици роби, групирани от шест до осемнадесет човека под ръководството на старши или водач на групата. Глината за тухли трябвало да бъде изкопана и до тухларницата трябвало да бъде превозена слама. Работници от различни националности вадели вода и като използвали мотики, я смесвали с глина и слама. Ред след ред тухлите били изливани в правоъгълни форми. След това работниците носели товара от изсъхнали на слънцето тухли до строителната площадка, като понякога се изкачвали по наклонени греди. Египетските надзиратели, въоръжени с тояги, седели или се разхождали бавно, като продължавали да бдят над работата.

Един древен сметководен списък говори за 39 118 тухли, направени от 602 работници, които изработват средно по 65 тухли на човек за една смяна. А в един документ от тринадесети век пр.н.е. се казва: „Мъжете правят ... ежедневно определения им брой тухли.“ Всичко това напомня много за изисквания от израилтяните труд, както е описан в книгата Изход.

Потисничеството не успяло да намали еврейското население. По–скоро ‘колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха, тъй че египтяните се страхуваха от Израилевите синове’. (Изход 1:10, 12, СИ) Затова фараонът заповядал първо на еврейските жени, които бабували на родилките, а след това и на своите хора, да убиват всяко новородено израилтянско момче. При тези ужасяващи обстоятелства на Йохаведа и Амрам се родило красивото момченце Моисей. — Изход 1:15–22; 6:20; Деяния 7:20.

Скрит, намерен и осиновен

Родителите на Моисей не се подчинили на носещата смърт заповед на фараона и скрили малкото си момче. Дали те направили това въпреки съгледвачите и надзирателите, които обикаляли, за да издирват скрити бебета? Не можем да бъдем сигурни. Във всеки случай след три месеца родителите на Моисей не можели повече да го укриват. Така неговата отчаяна майка направила една кошница от папирус, насмолила я, за да я направи водонепроницаема, и положила детето си вътре. В известен смисъл Йохаведа се подчинила на буквата, но не и на духа на фараоновата заповед — всяко новородено еврейско момче да бъде пускано в Нил. Тогава Мариам, по–голямата сестра на Моисей, застанала наблизо, за да наблюдава. — Изход 1:22–2:4.

Ние не знаем дали Йохаведа възнамерявала Моисей да бъде намерен от дъщерята на фараона, когато дошла на реката, за да се окъпе, но това се случило. Принцесата разбрала, че това било едно от еврейските деца. Какво щяла да направи? Дали трябвало в подчинение на своя баща да заповяда да убият детето? Не, тя реагирала, както биха реагирали повечето жени. Тя постъпила състрадателно.

Скоро Мариам била до нея. „Да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?“ — попитала тя. Някои хора намират голяма ирония в този откъс. Сестрата на Моисей е противопоставена на фараона, който планирал със своите съветници да се справят хитро с евреите. Разбира се, благополучието на Моисей било потвърдено едва когато принцесата се съгласила с плана на сестра му. „Иди“, отговорила фараоновата дъщеря и Мариам веднага извикала майка си. С една забележителна сделка Йохаведа тогава била наета да отгледа своето собствено дете с царска закрила. — Изход 2:5–9, СИ.

Състраданието на принцесата безспорно контрастира с жестокостта на нейния баща. Тя не била нито невежа, нито се мамела относно детето. Сърдечна милост я подтикнала да го осинови и да се съгласи на идеята за една кърмачка–еврейка, което разкрива, че тя не споделяла предразсъдъците на своя баща.

Възпитание и обучение

Йохаведа ‘взела това дете и го откърмила’. „И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то ѝ стана като син.“ (Изход 2:9, 10, СИ) В Библията не се казва колко дълго Моисей живял със своите естествени родители. Някои смятат, че това трябва да е било поне докато е бил отбит, две или три години, но може да е било по–дълго. В Изход само се казва, че той „пораснал“ със своите родители, което може да означава всякакъв период. Във всеки случай Амрам и Йохаведа несъмнено използвали времето, за да направят така, че техният син да е наясно със своя еврейски произход и да го учат относно Йехова. Доколко те успели във внедряването на вяра и любов към праведността в сърцето на Моисей, щяло да покаже единствено времето.

След като бил върнат на фараоновата дъщеря, Моисей бил научен „на всичката египетска мъдрост“. (Деяния 7:22) Тя трябва да загатва за обучението, предназначено да подготви Моисей за правителствена служба. Обширното египетско образование обхващало математика, геометрия, архитектура, строителство и други изкуства и науки. Вероятно царското семейство искало от него да бъде учен и на египетската религия.

Моисей може да е получил своето привилегировано образование заедно с други царски деца. Сред онези, които имали полза от подобно елитно образование, били „деца на чуждестранни владетели, които били изпратени или взети като заложници в Египет, за да бъдат „цивилизовани“ и след това да управляват като васали“, верни на фараона. („Царуването на Тутмос IV“ от Бетси М. Брайън) В специални занимални, свързани с царските дворци, изглежда младежите били подготвяниa да служат в двора на фараона. Надписи, които датират от периодите на Средното и Новото египетско царство, разкриват, че някои от личните слуги на фараона и високопоставените правителствени служители запазвали почетната титла „дете на занималнята“, дори като възрастни.

Животът в двора на фараона щял да постави Моисей на изпитание. Този живот предлагал богатство, лукс и власт. Той бил пълен и с морални опасности. Как щял да реагира Моисей? На какво щял да отдаде своята лоялност? Дали в сърцето си бил поклонник на Йехова, брат на потиснатите евреи, или предпочитал онова, което езическият Египет можел да предложи?

Важно решение

На четиридесет години — време, през което Моисей можел да стане съвсем като египтяните — той ‘излязъл при братята си и гледал теглилата им’. Следващите му действия показали, че това не било просто празно любопитство; той копнеел да им помогне. Когато видял един египтянин да бие евреин, той се намесил, като убил потисника. Тази постъпка показала, че сърцето на Моисей било с неговите братя. Убитият вероятно бил надзирател и намерил смъртта си при изпълнение на задълженията си. В очите на египтяните Моисей имал всички основания да бъде лоялен към фараона. Но това, което подтикнало Моисей, било също любов към справедливосттаb, едно качество, което той проявил и на следващия ден, когато укорил един евреин, който несправедливо биел своя събрат. Моисей искал да освободи евреите от мъчително робство, но когато фараонът научил за неговото отстъпничество и се опитал да го убие, Моисей бил принуден да избяга в Мадиам. — Изход 2:11–15; Деяния 7:23–29.

Моментът, в който Моисей искал да освободи божия народ, не съвпадал с определеното от Йехова време. Но въпреки това, неговите действия разкривали вяра. В Евреи 11:24–26 се казва: „С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“ Защо? Защото ‘разсъдил, че укорът за Христа е по–голямо богатство от египетските съкровища; защото гледал към бъдещата награда’. Тази специална употреба на израза „Христос“, означаващ „помазаникът“, приляга на Моисей в смисъл, че по–късно той получил специална задача пряко от Йехова.

Представи си само! Моисей притежавал възпитание, което можел да получи само един египетски аристократ. Неговата позиция предлагала брилянтна кариера и всички удоволствия, които човек може да си представи, но той отхвърлил всичко. Той не можел да съчетае живота в двора на потисника фараон с любовта към Йехова и справедливостта. Познанието и размисълът върху обещанията, които Бог дал на неговите предци Авраам, Исаак и Яков, позволили на Моисей да предпочете божието одобрение. В резултат на това Йехова бил готов да възложи на Моисей една от най–важните задачи, за да извърши Своите цели.

Всеки от нас трябва да решава кои неща са най–важни. Подобно на Моисей, може би и ти си изправен пред трудно решение. Трябва ли да се откажеш от известни обичаи или привидни преимущества, независимо от цената, която трябва да платиш? Ако това е изборът пред тебе, помни, че Моисей смятал приятелството с Йехова за по–ценно от всичките съкровища на Египет и не съжалявал за това.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 11]

Договори за кърмене

Обикновено майките кърмят своите собствени бебета. Но ученият Бревърд Чайлдс казва в „Журнал за библейска литература“: „В някои случаи сред аристократичните семейства [в Близкия изток] била наемана дойка. Тази традиция била общоприета също и там, където една майка не е в състояние да храни детето си или не се знае коя е майката. Дойката поема отговорността за отглеждането на детето, както и за кърменето му през уговорения период.“ Няколко договора за кърмене, записани на папирус, са оцелели от древния Близък изток. Тези документи свидетелстват за това често срещано споразумение от шумерския до късния елинистичен период в Египет. Общи отличителни черти на тези документи са изявление на страните, участващи в договора, времето, което обхваща договорът, условията на работа, уточнявания относно процеса на кърмене, неустойката за прекъсване на договора, заплатата и как ще бъде плащана тя. Обикновено „кърменето продължавало през период от две до три години — обяснява Чайлдс. — Дойката отглеждала детето в своя дом, но понякога било изисквано да връща детето на неговите родители за проверка“.

[Снимки на страница 9]

Правенето на тухли в Египет не се е променило много от дните на Моисей, както показва една древна рисунка

[Източник]

Горе: Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.; долу: Erich Lessing/Art Resource, NY