Не забравяйте „любовта към непознатите“

1, 2. а) С какви трудности се сблъскват много чужденци днес? (Виж илюстрацията в началото.) б) Какво напомняне дал апостол Павел и какви въпроси възникват?

ПРЕДИ повече от 30 години Осей¹, който тогава не бил Свидетел, пристигнал в Европа от Гана. Той разказва: „Не след дълго осъзнах, че повечето хора не ги е грижа за мене. Климатът също ме шокира. На излизане от летището усетих студ за пръв път в живота си и се разплаках.“ Поради затрудненията си с езика Осей не успявал да си намери нормална работа повече от година. Тъй като бил далече от семейството си, се чувствал самотен и изпитвал носталгия.

² Помисли как би желал другите да се отнасят към тебе, ако беше в подобна ситуация. Нямаше ли да се радваш да те приветстват сърдечно в Залата на Царството независимо от националността или цвета на кожата ти? Всъщност в Библията истинските християни са подканени: „Не забравяйте гостоприемството.“ (Евр. 13:2) Думата на езика на оригинала, преведена като „гостоприемство“, означава „любов към непознати“. (Тит 1:8, бел. под линия) Нека разгледаме следните въпроси: Как гледа Йехова на „непознатите“? Защо може да е необходимо да променим начина, по който гледаме на чужденците? И как да им помагаме да се чувстват като у дома си в нашия сбор?

3, 4. Как според Изход 23:9 служителите на Бога в древността трябвало да се отнасят към чужденците и защо?

³ След като избавил израилтяните от Египет, Йехова им осигурил закони, според които трябвало да проявяват загриженост към многото чужденци, които се били присъединили към тях. (Из. 12:38, 49; 22:21) Тъй като чужденците често са в неблагоприятно положение, Йехова любещо се погрижил за тях. Например те можели да събират каквото било останало след прибирането на реколтата. (Лев. 19:9, 10)

⁴ Вместо просто да заповядва на служителите си да уважават чужденците, Йехова искал да ги подбуди да проявяват съчувствие към тях. (Прочети Изход 23:9.) Евреите знаели „какъв е животът на пришелеца“. Още преди те да станат роби, египтяните вероятно ги отбягвали заради расови и религиозни предразсъдъци. (Бит. 43:32; 46:34; Из. 1:11–14) Животът им като пришелци бил тежък, но Йехова очаквал от тях да се отнасят към чужденеца като към „израилтянин по рождение“. (Лев. 19:33, 34)

 5. Какво ще ни помага да отразяваме загрижеността на Йехова към чужденците?

⁵ Можем да сме сигурни, че и днес Йехова е загрижен по същия начин за чужденците, които посещават събранията в нашите сборове. (Втор. 10:17–19; Мал. 3:5, 6) Ако мислим за трудностите, с които се сблъскват, като дискриминацията или езиковата бариера, ще търсим начини да проявяваме милост и съчувствие към тях. (1 Пет. 3:8)

6, 7. Какво показва, че християните през първи век се научили да преодоляват дълбоко вкоренените предразсъдъци?

⁶ Християните през първи век се научили да преодоляват дълбоко вкоренените предразсъдъци сред юдеите. На Петдесетница през 33 г. християните в Йерусалим проявили гостоприемство към новоповярвалите от различни страни. (Деян. 2:5, 44–47) С любещата загриженост, която проявили към събратята си от други страни, последователите на Христос от юдейски произход показали, че разбират значението на думата „гостоприемство“.

⁷ Но докато християнският сбор се увеличавал, възникнала една ситуация, свързана явно с предразсъдъците. Говорещите гръцки юдеи се оплакали, че техните вдовици не получават справедливо отношение. (Деян. 6:1) За да разрешат проблема, апостолите назначили седем мъже да се погрижат никой да не бъде пренебрегван. Тези мъже имали гръцки имена, което показва, че апостолите вероятно искали да успокоят напрежението, което може да е съществувало между първите християни заради различния им произход. (Деян. 6:2–6)

8, 9. а) Какво може да разкрие, че таим предразсъдъци или национална гордост? б) Какво трябва да изкореним от сърцето си? (1 Пет. 1:22)

⁸ Независимо дали го осъзнаваме, или не, всеки от нас е силно повлиян от културата си. (Рим. 12:2) Освен това вероятно чуваме нашите съседи, колеги или съученици да говорят пренебрежително за хора с различен произход, националност или цвят на кожата. До каква степен ни влияят подобни изказвания? И как реагираме, когато някой ни се подиграва заради националността ни, като може би преувеличава нещо характерно за културата ни?

⁹ Известно време апостол Петър имал предразсъдъци към хората от другите народи, но постепенно преодолял отрицателните си възгледи. (Деян. 10:28, 34, 35; Гал. 2:11–14) По същия начин, ако забележим в себе си наченки на предразсъдъци или национална гордост, трябва да предприемем съзнателни усилия да ги изкореним от сърцето си. (Прочети 1 Петър 1:22.) Можем да разсъждаваме върху факта, че никой от нас не заслужава спасение — всички сме несъвършени независимо от националността си. (Рим. 3:9, 10, 21–24) Тогава защо да мислим, че превъзхождаме другите? (1 Кор. 4:7) Трябва да разсъждаваме като Павел, който казал на събратята си помазани християни, че вече не са „чужденци и пришелци“, а „членове на Божието семейство“. (Еф. 2:19) Като полагаме искрени усилия да преодоляваме предразсъдъците към хора с различен произход, несъмнено ще обличаме новата личност. (Кол. 3:10, 11)

10, 11. Как Вооз отразявал възгледа на Йехова към чужденците в отношенията си с моавката Рут?

¹⁰ Вооз несъмнено отразявал възгледа на Йехова към чужденците в отношенията си с моавката Рут. Когато дошъл да огледа нивите си по време на жетвата, Вооз забелязал една трудолюбива чужденка, която паберкувала след жетварите. Като разбрал, че тя била помолила за разрешение да паберкува, макар че имала пълното право на това, Вооз щедро ѝ позволил да паберкува дори сред снопите. (Прочети Рут 2:5–7, 15, 16.)

¹¹ Последвалият разговор разкрива, че Вооз бил искрено загрижен за Рут поради несигурното ѝ положение като чужденка. Той я поканил да остане при неговите жетварки, за да не я притесняват мъжете, работещи на полето. Вооз дори се погрижил Рут да получава достатъчно храна и вода също като наемните му работници. Освен това той не говорел надменно на тази бедна чужденка, а с думите си ѝ вдъхнал увереност. (Рут 2:8–10, 13, 14)

12. Какъв положителен резултат може да има любещото ни отношение към новодошлите чужденци?

¹² Вооз бил впечатлен не само от неегоистичната любов на Рут към нейната свекърва Ноемин, но и от факта, че тя била станала служителка на Йехова. Загрижеността на Вооз всъщност била израз на лоялната любов на Йехова към една жена, която ‘потърсила убежище под крилата на Бога на Израил’. (Рут 2:12, 20; Пр. 19:17) И днес любещото ни отношение може да помогне на „всякакви хора“ да приемат истината и да разберат колко много ги обича Йехова. (1 Тим. 2:3, 4)

13, 14. а) Защо трябва да полагаме усилия да приветстваме чужденците в Залата на Царството? б) Какво можеш да направиш, ако ти е неудобно да заговориш човек с различен произход?

¹³ Можем да проявяваме любов към новодошлите чужденци, като сърдечно ги приветстваме в Залата на Царството. Вероятно сме забелязали, че имигрантите понякога са стеснителни и се притесняват от другите. Заради произхода или социалното си положение те може да се чувстват по–нисши от хората от друга раса или националност. Затова трябва да поемем инициативата да проявим сърдечна и искрена загриженост към тях. Ако е на разположение на твоя език, приложението JW Language може да ти помогне да научиш как да приветстваш новодошлите на майчиния им език. (Прочети Филипяни 2:3, 4.)

¹⁴ Може да се чувстваш неудобно да заговориш човек с различен произход. За да преодолееш подобни чувства, можеш да му кажеш нещо за себе си. Вероятно не след дълго ще разбереш, че имате повече сходства помежду си, отколкото различия, както и че всяка култура има своите силни и слаби страни.

15. Какво ще ни помага да проявяваме разбиране към онези, които се приспособяват към нова страна?

¹⁵ За да помагаш на другите да се чувстват като у дома си в сбора, е нужно да се запиташ как би желал да се отнасят към тебе, ако се намираше в чужда страна. (Мат. 7:12) Бъди търпелив към онези, които се приспособяват към нова страна. Първоначално може да не разбираме защо мислят или реагират по даден начин. Но вместо да очакваме веднага да приемат нашата култура, защо не ги приемем такива, каквито са? (Прочети Римляни 15:7.)

16, 17. а) Как можем да поемем инициативата да се сближим с чужденците? б) По какви практични начини можем да помогнем на имигрантите в нашия сбор?

¹⁶ Ако знаем повече за родината и културата на чужденците, може да ни е по–лесно да общуваме с тях. По време на семейното си поклонение можем да направим проучване във връзка с културата на имигрантите в нашия сбор или район. Друг начин да се сближим с чужденците, е да ги поканим на гости. Щом Йехова е „отворил пред народите вратата на вярата“, не можем ли и ние да отворим вратата си за „братята си по вяра“ от други страни? (Деян. 14:27; Гал. 6:10; Йов 31:32)

¹⁷ Като прекарваме време с някое семейство имигранти, ще разберем по–добре какви усилия полагат, за да се приспособят към нашата култура. Може да се окаже, че имат нужда от помощ да научат езика. Също така бихме могли да ги насочим към местни агенции, които да им помогнат да си намерят подходящо жилище или работа. Подобна помощ може да е от голямо значение за нашите събратя. (Пр. 3:27)

18. Какъв пример за проявата на уважение и признателност имат имигрантите днес?

¹⁸ Разбира се, имигрантите ще направят всичко възможно да се приспособят към културата на новата страна. Рут оставила чудесен пример в това отношение. Първо, тя показала уважение към обичаите в новата ѝ страна, като помолила за разрешение да паберкува. (Рут 2:7) Тя не сметнала, че това право ѝ се полага, сякаш другите ѝ дължат нещо. Второ, Рут изразявала признателността си за загрижеността, проявена към нея. (Рут 2:13) Когато имигрантите проявяват такава хубава нагласа, е по–вероятно да спечелят уважението на местните жители и на събратята си.

19. Какви причини имаме да приветстваме чужденците сред нас?

¹⁹ Радостни сме, че заради незаслужената си милост Йехова позволява на всякакви хора да чуят добрата новина. В родината им може да не е било възможно да изучават Библията или да общуват свободно със служителите на Йехова. Но щом вече могат спокойно да се събират с нас, защо не им помогнем да не се чувстват като чужденци? Дори да сме ограничени във възможностите си да им окажем материална или друга помощ, с любовта си към тях отразяваме любовта на Йехова. Затова нека „да подражаваме на Бога“ и да правим всичко по силите си да приветстваме чужденците сред нас. (Еф. 5:1, 2)