Йехова е благоразумен!
„Мъдростта от горе е . . . благоразумна.“ — ЯКОВ 3:17, NW.
1. Как някои описвали Бога като неблагоразумен, и какво смяташ ти относно подобен възглед за Бога?
НА КАКЪВ Бог се покланяш? Дали смяташ, че той е Бог на неумолима, строга справедливост, че неговият нрав е суров и непреклонен? Протестантският реформатор Джон Калвин навярно си е представял Бога по такъв начин. Калвин твърдял, че Бог има „вечен и непроменим план“ относно всяка личност, предопределяйки за всекиго дали ще живее завинаги в щастие, или ще бъде измъчван вечно в адския огън. Представи си само: Ако това беше истина, то каквото и да правиш, колкото и усилия да полагаш, нищо не би могло да промени божия отдавнашен, закостенял план относно теб и твоето бъдеще. Дали ти би почувствувал привързаност към такъв неблагоразумен Бог? — Сравни Яков 4:8.
2, 3. (а) Как бихме могли да онагледим неблагоразумието на човешките институции и организации? (б) Как видението на Езекиил за небесната колесница на Йехова разкрива Неговата приспособимост?
2 Какво облекчение е за нас да научим, че Богът на Библията е във висша степен благоразумен! Не Бог, а хората са склонни да бъдат непреклонни и закостенели, бидейки в плен на своите собствени несъвършенства. Човешките организации могат да бъдат тромави като товарни влакове. Ако огромният товарен влак се движи към някакво препятствие на пътя си, не може и дума да става за някакъв завой, а и спирането не е много по–лесно. Някои влакове имат толкова голяма инерция, че след задействуването на спирачките им е необходим повече от километър, за да спрат! По подобен начин един супертанкер може да плава по инерция още осем километра след спиране на машините. Дори ако те бъдат превключени на заден ход, танкерът може да продължи да се движи още три километра! А сега помисли за едно превозно средство, много по–огромно от споменатите две — онова, което представя божията организация.
3 Преди повече от 2600 години Йехова дал на пророка Езекиил видение, което изобразявало Неговата небесна организация от духовни личности. Това била колесница с вдъхващи страхопочитание размери — „превозното средство“ на самия Йехова, намиращо се винаги под негов контрол. Начинът, по който то се придвижвало, бил изключително интересен. Огромните колела били четиристранни и изпълнени с очи, така че можели да виждат навсякъде и можели да променят посоката си на движение мигновено, без да спират или да завиват. И тази гигантска колесница не трябвало да се влачи тромаво като супертанкер или товарен влак. Тя можела да се движи със скоростта на светкавица, като дори правела обръщания под прав ъгъл! (Езекиил 1:1, 14–28) Йехова е толкова различен от Бога, за когото проповядвал Калвин, колкото Неговата колесница от тромавите, направени от хората машини. Той е съвършено приспособим. Разбирането на този аспект от характера на Йехова би трябвало да ни помогне да оставаме приспособими и да избягваме примката на неблагоразумието.
Йехова — най–приспособимата личност във Вселената
4. (а) По какъв начин самото име на Йехова го разкрива като приспособим Бог? (б) Кои са някои от титлите, отнасяни до Йехова Бог, и защо те са уместни?
4 Самото име на Йехова говори за Неговата приспособимост. „Йехова“ буквално означава „Той причинява да става“. Това очевидно означава, че самият Йехова кара себе си да става Изпълнител на своите обещания. Когато Моисей попитал Бога за името му, Йехова изяснил неговото значение по следния начин: „Аз ще докажа, че съм такъв, какъвто ще докажа, че съм.“ (Изход 3:14, NW) Преводът на Родърам сполучливо го предава така: „Аз ще стана каквото и да било, което ми е угодно.“ Йехова доказва, че е, или избира да бъде каквото и да било, което е необходимо за изпълнението на своите праведни цели и обещания. Затова той носи една внушителна поредица от титли, като Създател, Отец, Върховен господар, Пастир, Господ [Йехова — NW] на силите, Онзи, който слуша молитва, Съдия, Велик наставник, Изкупител. Той се е накарал да стане всичко това, и дори повече, за да може да изпълнява своите любещи цели. — Исаия 8:13; 30:20, NW; 40:28; 41:14; Псалм 23:1; 65:2; 73:28, NW; 89:26; Съдии 11:27; виж също New World Translation, Appendix 1J [„Превод на новия свят“, Приложение 1J].
5. Защо не бива да правим заключението, че тази приспособимост на Йехова означава, че той променя своята същност или своите стандарти?
5 Тогава дали това означава, че божията същност или стандарти се променят? Не; както казва Яков 1:17 „у [Отца] няма изменение, или сянка от промяна“. Съществува ли тук противоречие? Ни най–малко. Например, кой любещ родител не сменя ролите си, за да е от полза за децата? Само в течение на един ден родителят може да бъде съветник, готвач, домакин, учител, възпитател, приятел, техник, медицинска сестра — и изброяването може да продължи още дълго. Родителят не променя характера си, когато поема тези роли; той или тя просто се приспособяват към текущите нужди. Така е и с Йехова, но в много по–голям мащаб. Няма ограничения относно това какво може да се накара да стане той, за да бъде от полза за своите създания. Дълбочината на неговата мъдрост е наистина смайваща! — Римляни 11:33.
Благоразумието — белег на божествена мъдрост
6. Какви са буквалното значение и употребата на гръцката дума, която използувал Яков, описвайки божествената мъдрост?
6 Ученикът Яков използувал една интересна дума, за да опише мъдростта на този безпределно приспособим Бог. Той писал: „Мъдростта от горе е . . . благоразумна.“ (Яков 3:17, NW) Гръцката дума, която той използувал тук (епиейкѐс), е трудно преводима. Преводачите са използували думи като „кротка“, „милостива“, „снизходителна“ и „внимателна“. „Превод на новия свят“ я предава с думата „благоразумна“, с бележка под линия, посочваща, че буквалното значение е „отстъпчива“.a Думата също носи смисъла, че някой не настоява на буквата на закона, не е ненужно строг или непреклонен. Изследователят Уилям Баркли прави следния коментар в книгата New Testament Words [„Думите на Новия завет“]: „Основното и фундаментално нещо относно епиейкѐя е това, че тя произлиза от Бога. Ако Бог настояваше на своите права, ако Бог прилагаше спрямо нас само неумолимите изисквания на закона, къде щяхме да сме сега? Бог е върховният пример на някой, който е епиейкѐс, и който се отнася към другите с епиейкѐя.“
7. Как Йехова проявил благоразумие в градината Едем?
7 Помисли за времето, когато човечеството се разбунтувало срещу върховенството на Йехова. Колко лесно би било за Бога да екзекутира тримата неблагодарни бунтовници — Адам, Ева и Сатан! Колко много сърдечна мъка вероятно би си спестил той по този начин! И кой би могъл да възрази, че Бог нямал право да упражни подобна строга справедливост? Въпреки това Йехова никога не държи своята небесна, подобна на колесница организация в някакъв закостенял, неприспособим стандарт на справедливост. Така тя не прегазва неумолимо човешкото семейство и всякакви възможности за щастливо бъдеще на човечеството. Напротив, Йехова маневрира своята колесница с бързината на светкавица. Веднага след бунта, Йехова Бог набелязал дългосрочна цел, която дала милост и надежда за всички потомци на Адам. — Битие 3:15.
8. (а) Как погрешният възглед на псевдохристиянството относно благоразумието контрастира с истинското благоразумие на Йехова? (б) Защо можем да кажем, че благоразумието на Йехова не означава, че той би могъл да направи компромис с божествените принципи?
8 Благоразумието на Йехова обаче не означава, че той би направил компромис с божествените принципи. Днешните църкви на псевдохристиянството може би смятат, че са благоразумни, когато си затварят очите пред неморалността, само и само за да спечелят популярност всред своите своеволни паства. (Сравни 2 Тимотей 4:3.) Йехова никога не нарушава своите собствени закони, нито пък прави компромис със своите принципи. Напротив, той проявява охота да бъде гъвкав, да се приспособява към обстоятелствата, така щото тези принципи да бъдат прилагани както справедливо, така и милостиво. Той никога не забравя да уравновесява проявата на своята справедливост и сила със своята любов и благоразумна мъдрост. Нека разгледаме три от начините, по които Йехова проявява благоразумие.
‘Готов да прощава’
9, 10. (а) Какво общо има това да си „готов да прощаваш“ с благоразумието? (б) Каква полза имал Давид от готовността на Йехова да прощава, и защо?
9 Давид писал: „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават.“ (Псалм 86:5) Когато Еврейските писания били преведени на гръцки, думата за „готов да прощаваш“ била предадена с епиейкѐс, или „благоразумен“. Наистина, да си готов да прощаваш и да проявяваш милост навярно е основният начин да проявяваш благоразумие.
10 Самият Давид добре знаел колко благоразумен е Йехова в това отношение. Когато Давид извършил прелюбодеяние с Витсавее и уредил така нещата, че съпругът ѝ да бъде убит, то както той, така и Витсавее подлежали на смъртна присъда. (Второзаконие 22:22; 2 Царе 11:2–27) Ако със случая бяха се занимавали непреклонни човешки съдии, вероятно и двамата щяха да загубят живота си. Но Йехова проявил благоразумие (епиейкѐс), което според Vine’s Expository Dictionary of Biblical Words [„Тълковен речник на Вайн на библейски думи“] „изразява онази загриженост, която гледа ‘милостиво и благоразумно’ на фактите от даден случай“. Фактите, повлияли на милостивото решение на Йехова, вероятно включвали искреното разкаяние на прегрешилите и милостта, която самият Давид преди проявявал към другите. (1 Царе 24:4–6; 25:32–35; 26:7–11; Матей 5:7; Яков 2:13) Но в съответствие с описанието, което Йехова прави за самия себе си в Изход 34:4–7, било благоразумно Йехова да поправи Давид. Той изпратил пророка Натан при Давид със строго съобщение, което ясно показало на Давид факта, че той презрял словото на Йехова. Давид се разкаял и затова не умрял заради греха си. — 2 Царе 12:1–14.
11. Как Йехова проявил своята готовност да прощава в случая с Манасия?
11 Примерът на юдейския цар Манасия е по–забележителен в това отношение, защото Манасия, за разлика от Давид, бил напълно порочен за дълго време. Манасия подкрепял вършенето на отвратителни религиозни практики в страната, които включвали и човешки жертвоприношения. Може би той също така наредил верният пророк Исаия да бъде ‘претрит с трион’. (Евреи 11:37) За да накаже Манасия, Йехова позволил той да бъде откаран като пленник във Вавилон. Но Манасия се разкаял в затвора и се помолил за милост. В отговор на искреното му разкаяние Йехова бил ‘готов да прости’ — дори и в този тежък случай. — 2 Летописи 33:9–13.
Промяна на курса при възникване на нови обстоятелства
12, 13. (а) В случая с Ниневия каква промяна на обстоятелствата подтикнала Йехова да промени курса? (б) Как Йона се проявил като по–неблагоразумен от Йехова Бог?
12 Благоразумието на Йехова също се вижда в неговата готовност да промени замисления курс на действие, щом възникнат нови обстоятелства. Например, когато пророкът Йона крачел по улиците на древна Ниневия, неговото вдъхновено послание било просто и ясно: Могъщият град ще бъде разрушен след 40 дни. Обаче обстоятелствата се променили — и то по забележителен начин! Ниневийците се разкаяли. — Йона, глава 3.
13 Поучително е да се сравнят реакциите на Йехова и на Йона спрямо тази промяна. Йехова всъщност променил курса на своята небесна колесница. В този случай той се приспособил, карайки себе си да стане простител на грехове, вместо „силен Воевател“. (Изход 15:3) Йона, от друга страна, бил далеч по–малко гъвкав. Вместо да върви в крак с колесницата на Йехова, той действувал по–скоро като товарния влак или супертанкера, за които споменахме в началото. Той бил провъзгласил унищожение, значи трябвало да има унищожение! Може би той смятал, че всяка промяна в курса би го изложила в очите на ниневийците. Но Йехова търпеливо дал незабравим урок по благоразумие и милост на своя твърдоглав пророк. — Йона, глава 4.
14. Защо Йехова променил курса на действие във връзка с пророка си Езекиил?
14 Йехова е променял курса и в други случаи — дори и заради относително по–маловажни въпроси. Например, когато веднъж заповядал на пророк Езекиил да изиграе пророческо представление, в указанията на Йехова влизало и нареждане към Езекиил да си готви храната на огън, подклаждан с човешки нечистотии. Това се оказало твърде много за пророка, който извикал „Ах! Господи Йехова!“ и се примолил да не го кара да прави нещо толкова отвратително за него. Йехова не отхвърлил пророческите чувства като неразумни; напротив, Той позволил на Езекиил да използува говежди тор, който и до днес е разпространено гориво в много страни. — Езекиил 4:12–15.
15. (а) Какви примери показват, че Йехова е готов да слуша и да отговаря на човешките същества? (б) Какъв урок може да бъде това за нас?
15 Нима не стопля сърцето съзнанието за смиреността на нашия Бог Йехова? (Псалм 18:35, NW) Той е неизмеримо по–възвишен от нас; но въпреки това търпеливо слуша несъвършените човеци и дори променя понякога своя курс, съобразявайки се с тях. Той позволил на Авраам надълго да пледира с него относно унищожението на Содом и Гомор. (Битие 18:23–33) И той оставил Моисей да възрази относно Неговото предложение да унищожи бунтовните израилтяни и вместо тях да направи велик народ от Моисей. (Изход 32:7–14; Второзаконие 9:14, 19; сравни Амос 7:1–6.) По този начин той дал съвършен пример на своите човешки служители, които трябва да проявяват подобна готовност да слушат другите, когато това е благоразумно и възможно. — Сравни Яков 1:19.
Благоразумие в упражняването на власт
16. Как Йехова се различава от много човеци в начина, по който упражнява своята власт?
16 Забелязал ли си, че когато хората придобиват повече власт, много от тях изглежда стават по–неблагоразумни? Йехова, напротив, въпреки че има най–високата позиция на власт във вселената, е върховен пример на благоразумие. Той упражнява своята власт по неизменно благоразумен начин. За разлика от много хора, Йехова не е несигурен за своята власт, така че не се чувствува принуден ревниво да я пази — сякаш ако даде известна власт на други, това би могло по някакъв начин да застраши неговата собствена власт. Всъщност тогава, когато във вселената имало само още едно същество, Йехова го удостоил с голяма власт. Той направил Логоса свой „майсторски работник“, и оттогава нататък давал съществувание на всички неща чрез този любим Син. (Притчи 8:22, 29–31; Йоан 1:1–3, 14; Колосяни 1:15–17) По–късно той му дал „всяка власт на небето и на земята“. — Матей 28:18; Йоан 5:22.
17, 18. (а) Защо Йехова пратил ангели в Содом и Гомор? (б) Защо Йехова попитал ангелите за предложения относно това как да ‘примами’ Ахав?
17 По подобен начин Йехова доверява на много от своите създания задачи, с които би могъл да се справи дори по–добре сам. Например, когато казал на Авраам: „Ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене“, той нямал предвид, че ще отиде там лично. Вместо това, Йехова избрал да упълномощи с власт ангели, назначавайки ги да съберат тази информация за него. Той ги упълномощил да водят тази установяваща мисия и после да му докладват. — Битие 18:1–3, 20–22.
18 При друг случай, когато Йехова решил да изпълни присъдата си над злия цар Ахав, Той поканил ангелите на небесен конгрес, за да дадат предложения как да бъде ‘примамен’ този отстъпнически цар да вземе участие в битка, която би сложила край на живота му. Йехова, Източникът на цялата мъдрост, със сигурност не е имал нужда от помощ за намирането на най–добрия начин на действие! Въпреки това, той почел ангелите с привилегията да предложат решения и с властта да действуват според решението, което той одобрил. — 3 Царе 22:19–22.
19. (а) Защо Йехова ограничава броя на законите, които прави? (б) Как Йехова се проявява като благоразумен относно онова, което очаква от нас?
19 Йехова не използува своята власт, за да упражнява прекален контрол над другите. В това отношение той също проявява ненадминато благоразумие. Той грижливо ограничава броя на законите, които прави, и забранява на своите служители ‘да престъпват границата на писаното’, като добавят обременяващи закони, направени от тях самите. (1 Коринтяни 4:6; Деяния 15:28; сравни Матей 23:4.) Той никога не изисква сляпо подчинение от своите създания, а обикновено осигурява достатъчно напътствуваща информация и поставя възможност за избор пред тях, като им съобщава ползите от послушанието и последствията от непослушанието. (Второзаконие 30:19, 20) Вместо да насилва хората, като ги обвинява, засрамва или плаши, той се стреми да достигне сърцата им; той иска хората да му служат, подтикнати от неподправена любов, а не по принуда. (2 Коринтяни 9:7) И тази всеотдайна служба радва сърцето на Йехова, следователно той не е неблагоразумно ‘опърничав’. — 1 Петър 2:18; Притчи 27:11; сравни Михей 6:8.
20. Как благоразумието на Йехова засяга теб?
20 Не е ли забележително, че Йехова Бог, който има повече сила от когото и да било в цялото творение, никога не прилага тази сила неблагоразумно, никога не я използува, за да тиранизира другите? А хората, които са толкова дребни и незначителни в сравнение с него, през цялата си история са се потискали един друг. (Еклисиаст 8:9) Ясно е, че благоразумието е скъпоценно качество, което ни подтиква още повече да обичаме Йехова. А това, от своя страна, подтиква и нас самите да култивираме същото качество. Как можем да правим това? Следващата статия ще се занимае с този въпрос.
[Бележка под линия]
a През 1769 г. лексикографът Джон Паркхърст определил думата като „отстъпващ, с отстъпчива нагласа, благ, кротък, търпелив“. И други изследователи са предлагали „отстъпчив“ като определение.
Как би отговорил?
◻ Как името на Йехова и видението на небесната му колесница подчертават Неговата приспособимост?
◻ Какво е благоразумие, и защо то е белег на божествена мъдрост?
◻ По какви начини Йехова е показал, че е ‘готов да прощава’?
◻ Защо Йехова в някои случаи решил да промени избрания курс на действие?
◻ Как Йехова проявява благоразумие чрез начина, по който упражнява властта?
[Снимка на страница 10]
Защо Йехова простил на порочния цар Манасия?