Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Левит
НЕ Е изминала и година от освобождаването на израилтяните от египетско робство. Вече организирани като нов народ, те се отправят към Ханаанската земя. Целта на Йехова е там да живее свят народ. Но ханаанците водят деградирал начин на живот и участват в упадъчни религиозни обичаи. Затова истинският Бог дава на народа на Израил постановления, които ще ги отделят като негови служители. Те се съдържат в книгата Левит. Тя е написана от пророк Моисей в Синайската пустиня най–вероятно през 1512 г. пр.н.е. и описва само един лунен месец от историята на израилтяните. (Изход 40:17; Числа 1:1–3) В нея Йехова многократно подканя поклонниците си да бъдат святи. (Левит 11:44; 19:2; 20:7, 26)
Свидетелите на Йехова днес не са под Закона, който Бог дал чрез Моисей. Смъртта на Исус Христос отменила този закон. (Римляни 6:14; Ефесяни 2:11–16) Въпреки това можем да извлечем полза от постановленията, записани в Левит, като научим от тях повече за поклонението към Йехова, нашият Бог.
ДОБРОВОЛНИ И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СВЯТИ ПРИНОСИ
Според Закона някои приноси и жертви били доброволни, докато други били задължителни. Всеизгарянията, например, били доброволни. При тях на Бога било принасяно цяло животно точно както Исус Христос доброволно и изцяло дал живота си като изкупителна жертва. Доброволната примирителна жертва, или жертвата на общението, била разделяна. Една част се представяла пред Бога на олтара, друга се давала за храна на свещеника, а останалата изяждал този, който принасял жертвата. Подобно на това Възпоменанието на Христовата смърт е обща трапеза за помазаните християни. (1 Коринтяни 10:16–22)
Приносите за грях и приносите за престъпление били задължителни. С приносите за грях се изкупували грехове, извършени по погрешка, или неумишлено. Чрез приносите за престъпление разкайващият се грешник умилостивявал Бога, когато бил нарушил нечии права, връщал си изгубени права или и двете. Правели се и хлебни приноси като израз на благодарност за щедростта на Йехова. Всичко това е от интерес за нас, тъй като жертвите, изисквани според договора на Закона, насочвали вниманието към Исус Христос и неговата жертва, както и към ползата от нея. (Евреи 8:3–6; 9:9–14; 10:5–10)
Отговори на библейски въпроси:
2:11, 12: Защо Йехова не одобрявал медът да бъде ‘изгарян в жертва’? Тези думи не се отнасят за пчелния мед. Макар че не било позволено да се ‘изгаря в жертва’, медът, за който се говори тук, бил посочен като част от „първите плодове на ... всичките земни произведения“. (2 Летописи 31:5) Явно този мед представлявал плодов сок, или сироп. Тъй като можело да ферментира, не трябвало да се принася в жертва на олтара.
2:13: Защо към ‘всеки принос’ се прибавяла сол? Целта не била да се подобри вкусът на жертвите. Хората по целия свят използват солта като средство за запазване от разваляне. Навярно тя се принасяла, понеже символизира липсата на поквара и упадък.
Поуки за нас:
3:17. Тъй като тлъстината се смятала за най–добрата, или отбрана част, забраната да не се яде явно насочвала вниманието на израилтяните към това, че най–доброто принадлежи на Йехова. (Битие 45:18) Това ни напомня, че трябва да даваме на Йехова най–доброто от себе си. (Притчи 3:9, 10; Колосяни 3:23, 24)
7:26, 27. Израилтяните не бивало да ядат кръв. В Божиите очи кръвта представя живота. „Животът на тялото е в кръвта“ — се казва в Левит 17:11. От истинските поклонници днес също се изисква да се въздържат от кръв. (Деяния 15:28, 29)
УСТАНОВЕНО Е СВЯТО СВЕЩЕНСТВО
Кои хора получили отговорността да изпълняват различни задължения, като например да принасят жертви и приноси? Това било възложено на свещениците. По указанията на Бога Моисей ръководел церемония за въвеждане в длъжност на първосвещеника Аарон и на четиримата му синове, които щели да служат като свещеници. Церемонията явно продължила седем дена, след което свещениците започнали да изпълняват задълженията си.
Отговори на библейски въпроси:
9:9: Какво е забележителното относно изливането на кръв в подножието на олтара и върху роговете на олтара? Това показвало, че Йехова приема кръвта като средство за изкупление. Цялата уредба за изкупването на греховете се основавала на кръвта. „По закона всичко с кръв се очистя — пише апостол Павел; — и без проливането на кръв няма прощение.“ (Евреи 9:22)
10:1, 2: Какъв може да е бил грехът на Аароновите синове Надав и Авиуд? Скоро след като Надав и Авиуд постъпили своеволно, докато изпълнявали свещеническите си задължения, Йехова забранил на свещениците да пият вино или спиртни питиета, когато служат в скинията. (Левит 10:9) Това навежда на мисълта, че при този случай Аароновите синове може да са били под влиянието на алкохола. Истинската причина за смъртта им обаче била, че принесли „чужд огън“, което Йехова не им бил заповядал.
Поуки за нас:
10:1, 2. Днес служителите на Йехова, които носят отговорности, трябва да се подчиняват на Божиите изисквания. Освен това не трябва да действат самонадеяно, когато изпълняват задълженията си.
10:9. Не трябва да извършваме възложени ни от Бога задачи, когато сме под влиянието на алкохол.
ЧИСТОТАТА Е ИЗИСКВАНЕ ЗА СВЯТОТО ПОКЛОНЕНИЕ
Израилтяните извличали полза от постановленията за чистите и нечистите животни по два начина. Те ги предпазвали от заразяване с болестотворни организми и подчертавали разликата между тях и хората от околните народи. Имало и постановления относно нечистотата на труповете, очистването на жените след раждане, какво да се прави при проказа и относно нечистотата на мъжа и жената, когато имат течение от половите органи. Свещениците се занимавали с нещата, свързани с хората, които били нечисти.
Отговори на библейски въпроси:
12:2, 5: Защо след раждане жената била „нечиста“? Възпроизводителните органи били създадени, за да дават начало на съвършен човешки живот. Поради последиците от греха обаче децата наследяват несъвършен и грешен живот. Временните периоди на ‘нечистота’, свързани с раждането, както и при други случаи, като менструацията и отделянето на семенна течност, напомняли за наследения грях. (Левит 15:16–24; Псалм 51:5; Римляни 5:12) Постановленията за очистване помагали на израилтяните да осъзнаят необходимостта от изкупителна жертва, която да покрие греховете на човечеството и да върне човешкото съвършенство. Така Законът станал техен ‘детеводител, водещ при Христа’. (Галатяни 3:24)
15:16–18: Какво представлява „съвкупителното семе“, споменато в тези стихове? Този израз явно се отнася за нощната полюция, както и за половите контакти между брачни партньори.
Поуки за нас:
11:45. Йехова Бог е свят и изисква хората, които му принасят свята служба, също да са святи. Те трябва да се стремят към святост и да поддържат физическа и духовна чистота. (2 Коринтяни 7:1; 1 Петър 1:15, 16)
12:8. Йехова позволил на бедните да жертват птички, вместо агне, което било по–скъпо. Той е загрижен за бедните.
СВЕТОСТТА ТРЯБВА ДА СЕ ПОДДЪРЖА
Най–важните приноси за грехове се правели на ежегодния Ден на изкуплението. За свещениците и племето на Леви се жертвал юнец, а за несвещеническите израилски племена — козел. Върху друг козел се прехвърляли греховете на народа, след което той бил пускан жив в пустинята. Двата козела представлявали един принос за грях. Всичко това насочвало вниманието към факта, че Исус Христос също щял да бъде принесен в жертва и да премахне греховете.
Постановленията относно яденето на месо и относно други неща подчертават необходимостта да сме святи, когато се покланяме на Йехова. Съответно и свещениците трябвало да продължават да бъдат святи. Трите ежегодни празника били повод за голямо веселие и принасяне на благодарност към Създателя. Йехова дал на народа си и постановления относно неправилната употреба на святото му име, спазването на сабата, честването на Юбилея и отношението спрямо бедните и робите. Благословиите, произтичащи от послушанието спрямо Бога, са противопоставени на проклетиите, които човек ще понесе, ако не му се подчинява. Има и постановления относно приносите за обреци и оценяването на нечие благосъстояние, относно първородните животни и даването на всяка десета част като нещо ‘свято за Йехова’.
Отговори на библейски въпроси:
16:29: Как израилтяните трябвало да ‘налагат страдание на душите си’ (НС)? Това се правело след Деня на изкуплението и било свързано с търсенето на прошка за греховете. Тогава постенето явно имало връзка с това, че човек осъзнава грешното си състояние. Затова ‘налагането на страдание на душата’ най–вероятно се отнасяло за постенето.
19:27: Какво се има предвид със заповедта да не се ‘стриже косата на главата кръгло’ и да не се ‘развалят краищата на брадата’? Явно този закон бил даден на юдеите, за да не подстригват брадата или косата си по начин, който би наподобил някои езически обичаи. (Йеремия 9:25, 26; 25:23; 49:32) Тази Божия заповед обаче не означавала, че юдеите изобщо не бива да подстригват брадата или косата си. (2 Царе 19:24)
25:35–37: Дали винаги било погрешно израилтяните да вземат лихва? Ако заемът бил за търговски цели, заемодателят можел да вземе лихва. Законът обаче забранявал налагането на лихва върху заеми в помощ на бедните. Извличането на изгода от финансовите затруднения на ближния било погрешно. (Изход 22:25)
26:19: Как можело ‘небето да стане като желязо и земята като мед’? Поради липсата на дъжд небето над Ханаанската земя щяло да изглежда като твърдо желязо, което не пропуска нищо. Без дъжд земята щяла да бъде червеникава като медта.
26:26: Какво се има предвид с това, че ‘десет жени ще пекат хляб в една пещ’? Обикновено всяка жена се нуждаела от отделна пещ, за да изпече всичко, което е приготвила. Тези думи обаче насочили вниманието към такъв недостиг на храна, че една пещ щяла да е достатъчна за изпичането на всичко, приготвено от десет жени. Това била една от предсказаните последици, ако израилтяните престанели да бъдат святи.
Поуки за нас:
20:9. Омразата и гневът са толкова лоши в очите на Йехова, колкото и убийството. Затова за изричането на хула против родителите Йехова наложил същото наказание, както ако бъдели убити. Нима това не трябва да ни подтикне да проявяваме любов към събратята си по вяра? (1 Йоан 3:14, 15)
22:32; 24:10–16, 23. Не бива да хулим името на Йехова. Вместо това трябва да възхваляваме името му и да се молим то да бъде осветено. (Псалм 7:17; Матей 6:9)
КАК КНИГАТА ЛЕВИТ ЗАСЯГА ПОКЛОНЕНИЕТО НИ
Свидетелите на Йехова днес не са под Закона. (Галатяни 3:23–25) Но записаното в Левит ни дава по–задълбочено познание за начина, по който Йехова гледа на различни въпроси, и това засяга поклонението ни.
Несъмнено това, че нашият Бог изисква от служителите си да бъдат святи, ще ти направи силно впечатление, когато се подготвяш за седмичното четене на Библията в Теократичното училище за проповедна служба. Тази библейска книга може също да те подтикне да даваш на Всевишния най–доброто от себе си, като винаги бъдеш свят за негова прослава.
[Снимка на страница 21]
Жертвите, принасяни според Закона, насочвали вниманието към Исус Христос и неговата жертва
[Снимка на страница 22]
Празникът на безквасните хлябове бил радостно събитие
[Снимка на страница 23]
Ежегодните празници, като например Празникът на колибите, били повод за принасяне на благодарност на Йехова