Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Числа
СЛЕД като напуснали Египет, израилтяните били организирани като народ. Скоро след това можели да влязат в Обетованата земя, но не влезли. Вместо това трябвало да се скитат четири десетилетия в „голямата и страшна пустиня“. (Второзаконие 8:15) Защо? От историческия разказ в библейската книга Числа научаваме какво се случило. От него разбираме колко е важно да сме послушни на Йехова Бог и да уважаваме неговите представители.
Книгата Числа е написана от Моисей в пустинята и в моавските полета и обхваща период от 38 години и 9 месеца — от 1512 до 1473 г. пр.н.е. (Числа 1:1; Второзаконие 1:3) Името ѝ идва от двете преброявания на израилтяните, между които изминали 38 години. (1–4, 26 глава) Повествованието е разделено на три части. В първата част се разказва за случилото се при Синайската планина. Втората се отнася за времето, когато израилтяните се скитали в пустинята. В последната част се говори за случилото се в моавските полета. Докато четеш този разказ, може да се запиташ: „На какво ме учат тези случки? Съдържат ли се в тази книга принципи, които ще са ми от полза днес?“
ПРИ СИНАЙСКАТА ПЛАНИНА
Първото от двете преброявания се извършва, докато израилтяните са все още в подножието на Синайската планина. Мъжете от двайсет години нагоре, с изключение на левитите, наброяват 603 550 души. Преброяването навярно се извършва с военни цели. Всички израилтяни, включително жените, децата и левитите, може би са над три милиона души.
След преброяването израилтяните научават как точно да се придвижват, подробности за задълженията на левитите и службата в скинията, получават заповеди за поставянето под карантина и закони относно случаите на ревност и обреците на назиреите. В седма глава се говори за жертвите, които първенците на племената принесли при освещаването на олтара, а в девета глава се описва празнуването на Пасхата. Израилтяните получават и напътствия за това как да се разполагат на стан.
Отговори на библейски въпроси:
2:1, 2: Какво представлявали ‘знамената’, около които разделените в групи от по три племена израилтяни трябвало да се разполагат на стан в пустинята? Библията не описва какви били тези знамена. Израилтяните обаче не ги считали за свещени символи и не им придавали религиозно значение. По–скоро ги използвали с практическа цел — да им помагат да намерят мястото си в стана.
5:27: Какво означавало, че на жената, която извършела прелюбодейство, щяло да ѝ ‘изсъхне бедрото’? Думата „бедро“ тук се отнася за детеродните органи. (Битие 46:26) Изсъхването показва, че тези органи се израждали, поради което жената не можела да зачене.
Поуки за нас:
6:1–7. Назиреите трябвало да се въздържат от плода на лозата и от спиртни напитки, за което се изисквало себеотрицание. Те трябвало да си пуснат дълга коса като символ на тяхното подчинение към Йехова, точно както жените трябвало да се подчиняват на своите съпрузи или бащи. Назиреите трябвало да се пазят чисти, като не се доближават до никакво мъртво тяло, било то и на близък роднина. Целодневните служители днес проявяват самопожертвувателен дух, когато става въпрос за себеотрицание и подчинение към Йехова и неговите уредби. Те може да получат назначение, което изисква от тях да се преместят в далечна страна, от където да е трудно и дори невъзможно да се върнат у дома за погребението на близък член на семейството.
8:25, 26. Тъй като задълженията на левитите трябвало да се извършват от годни за това мъже и поради загриженост за възрастта им, на възрастните мъже било заповядано да се оттеглят от задължителната служба. Те обаче можели доброволно да помагат на другите левити. Макар че днес никой не престава да е възвестител на Царството, принципът на този закон ни носи ценна поука. Ако поради напреднала възраст някой християнин не може да извършва определени задължения, той може да се включи в друга форма на службата, която е по силите му.
ОТ МЯСТО НА МЯСТО В ПУСТИНЯТА
Когато облакът над скинията най–накрая се вдига, израилтяните предприемат пътуване, което 38 години и един–два месеца по–късно ще ги отведе до пустинните моавски полета. Ще е от полза да проследиш пътя им на картата на 9 страница в брошурата „Виж добрата земя“, издадена от Свидетелите на Йехова.
На път за Кадис, във Фаранската пустиня израилтяните роптаят най–малко три пъти. Първото роптание е потушено, когато Йехова изпраща огън, за да убие част от народа. След това израилтяните искат месо и Йехова им дава пъдпъдъци. Мариам и Аарон роптаят срещу Моисей, поради което Мариам временно е поразена с проказа.
Докато са на стан при Кадис, Моисей изпраща дванайсет мъже, които да съгледат Обетованата земя. Те се връщат след четирийсет дни. Тъй като вярват на лошите сведения на десет от съгледвачите, израилтяните искат да убият с камъни Моисей, Аарон и верните съгледвачи Исус Навиев и Халев. Йехова възнамерява да порази израилтяните с мор, но Моисей се застъпва за тях и Бог заявява, че те ще се скитат в пустинята четирийсет години — докато тези, които са включени в споменатото по–горе преброяване, умрат.
Йехова дава допълнителни постановления. Корей и други израилтяни се бунтуват срещу Моисей и Аарон, но биват унищожени чрез огън или погълнати от земята. На следващия ден целият народ роптае срещу Моисей и Аарон. В резултат на това 14 700 души умират от мор, изпратен от Йехова. За да покаже кого е избрал за първосвещеник, Бог прави така, че жезълът на Аарон да разцъфти. След това Йехова дава още закони относно задълженията на левитите и очистването на народа. Използването на пепел от червена юница предизобразява очистването чрез жертвата на Исус. (Евреи 9:13, 14)
Израилтяните се връщат в Кадис, където Мариам умира. Те отново роптаят срещу Моисей и Аарон, този път защото нямат вода. Тъй като не освещават името на Йехова, когато по чудодеен начин осигуряват вода, Моисей и Аарон губят привилегията да влязат в Обетованата земя. Израилтяните напускат Кадис и Аарон умира на планината Ор. Докато минават през Едом, израилтяните се изморяват и говорят срещу Бога и Моисей. За да ги накаже, Йехова изпраща отровни змии. Моисей отново се застъпва за народа и Бог му казва да направи медна змия и да я постави на стълб, така че който я погледне, да се излекува. Тази змия предизобразява повесването на Исус Христос на стълб за нашето вечно добруване. (Йоан 3:14, 15) Израилтяните побеждават аморейските царе Сион и Ог и завладяват земите им.
Отговори на библейски въпроси:
12:1: Защо Мариам и Аарон роптаели срещу Моисей? Истинската причина явно била, че Мариам искала да има по–голяма власт. Когато Сепфора, жената на Моисей, се върнала при него в пустинята, Мариам може би се страхувала, че вече няма да гледат на нея като на първа дама в стана. (Изход 18:1–5)
12:9–11: Защо само Мариам била поразена с проказа? Най–вероятно тя първа започнала да роптае и убедила Аарон да се присъедини към нея. Аарон проявил правилна нагласа, като признал вината си.
21:14, 15: Каква била тази книга? В Писанието се споменават различни книги, които писателите на Библията използвали като източник на материал. (Исус Навиев 10:12, 13; 3 Царе 11:41; 14:19, 29) Такава била и „книгата на Господните войни“. Тя съдържала исторически разказ за войните, които водел народът на Йехова.
Поуки за нас:
11:27–29. Моисей дава чудесен пример за това как трябва да реагираме, когато други получават привилегии в службата на Йехова. Вместо да търси завистливо слава за себе си, Моисей бил щастлив, когато Елдад и Модад започнали да пророкуват.
12:2, 9, 10; 16:1–3, 12–14, 31–35, 41, 46–50. Йехова очаква от поклонниците си да проявяват уважение към дадената от него власт.
14:24. Най–добрият начин да се противопоставим на натиска от страна на света да съгрешим е да развием „друг дух“, или умствена нагласа. Тя трябва да е различна от нагласата на света.
15:37–41. Уникалните ресни по дрехите на израилтяните трябвало да им напомнят, че са отделени като народ, за да се покланят на Бога и да се подчиняват на заповедите му. Нима и ние не трябва да живеем според Божиите стандарти и да се различаваме от света?
В МОАВСКИТЕ ПОЛЕТА
Когато израилтяните се разполагат на стан в пустинните моавски полета, моавците започват много да се страхуват от тях. Затова техният цар Валак плаща на Валаам да прокълне израилтяните. Но Йехова кара Валаам да ги благослови. След това моавките и мадиамките примамват израилтяните да извършат неморалност и идолопоклонство. В резултат на това Йехова унищожава 24 000 души, които съгрешили. Накрая морът престава, когато Финеес показва, че не търпи никакво съперничество спрямо Йехова.
При второто преброяване става ясно, че всички мъже, които били преброени първия път, са вече мъртви, с изключение на Исус Навиев и Халев. Исус Навиев е назначен за заместник на Моисей. Израилтяните получават напътствия относно принасянето на различни приноси и даването на обет. Израилтяните също така си отмъщават на мадиамците. Рувимците, гадците и половината от племето на Манасия се заселват на изток от река Йордан. Израилтяните получават напътствия да преминат Йордан и да завладеят земята. Определени са точните граници на земята. Притежанията ще се разпределят чрез жребий. Левитите получават 48 града, шест от които трябва да служат като градове–убежища.
Отговори на библейски въпроси:
22:20–22: Защо гневът на Йехова пламнал против Валаам? Йехова бил казал на пророк Валаам, че не бива да прокълне израилтяните. (Числа 22:12) Въпреки това пророкът тръгнал с пратениците на Валак с намерението да направи точно това. Валаам искал да угоди на моавския цар и да получи възнаграждение от него. (2 Петър 2:15, 16; Юда 11) Дори когато бил принуден да изрече благословия, вместо проклятие, Валаам потърсил благоволението на царя, като предложил поклонничките на Ваал да прелъстят израилтяните. (Числа 31:15, 16) Така че Божият гняв пламнал против пророка заради неговата безскрупулна алчност.
30:6–8: Може ли някой християнин да прекрати обета на съпругата си? По отношение на обетите днес Йехова се отнася към всеки един от поклонниците си поотделно. Например отдаването на Йехова е личен обет. (Галатяни 6:5) Съпругът няма право да го отхвърли или прекрати. Съпругата обаче не бива да дава обет, който е в противоречие с Божието Слово или със задълженията ѝ към нейния съпруг.
Поуки за нас:
25:11. Само какъв пример на пламенност за поклонението към Йехова ни дава Финеес! Нима желанието да запазим сбора чист не трябва да ни подтикне да казваме на християнските старейшини за всеки случай на сериозна неморалност?
35:9–29. Фактът, че извършителят на неумишлено убийство трябвало за известно време да напусне дома си и да избяга в някой град–убежище, ни показва, че животът е свещен и трябва да го уважаваме.
35:33. Земята, която е осквернена от пролятата кръв на невинен човек, може да се очисти единствено с кръвта на този, който я е пролял. Колко подходящо е, че Йехова ще унищожи злите, преди да превърне земята в рай! (Притчи 2:21, 22; Даниил 2:44)
Божието Слово проявява сила
Ние трябва да уважаваме Йехова и хората, на които той дава отговорности сред служителите си. В книгата Числа силно се набляга на това. Наистина, какъв важен урок относно поддържането на мира и единството в сбора днес!
Случките, записани в Числа, показват колко лесно хората, които пренебрегват духовността си, могат да съгрешат, като например роптаят, извършат неморалност и участват в идолопоклонство. Някои примери и поуки от тази библейска книга могат да се използват като основа за местните нужди в Събранието за службата в сборовете на Свидетелите на Йехова. Наистина, „словото на Бога е живо и проявява сила“ в живота ни. (Евреи 4:12, НС)
[Снимка на страница 24, 25]
Чрез чудодеен облак над скинията Йехова показвал на израилтяните къде да се разполагат на стан
[Снимки на страница 26]
Йехова заслужава да сме му послушни и очаква от нас да уважаваме представителите му