Първородният

ОЩЕ от най–древни времена първородният син заемал почетна позиция в семейството и бил приемникът на главенството в дома. Първородният придобил доста значима позиция по времето, когато Йехова избавил своя народ от робство в Египет. Първородните сред египтяните били посвещавани на бога–слънце Амон Ра, предполагаемия пазител на всички първородни. Десетото бедствие, което Йехова нанесъл на египтяните, нанесло позор на този бог и показало неговата неспособност да защити първородните. Като послушали напътствията на Бога да заколят агне и да попръскат кръвта му по стълбовете и горния праг на вратата на своите домове, израилтяните не изгубили своите първородни в смъртта, докато всички първородни на египтяните — и хора, и животни — били убити. (Изход 12:21–23, 28, 29) Явно в повечето случаи тук става въпрос за първородния син във всяко семейство, а не за главата на семейството, макар че и той може да е бил първороден. Вероятно самият фараон бил първороден и въпреки това животът му не бил отнет. Но може би не във всеки египетски дом имало буквален първороден син (когато членовете на една брачна двойка били бездетни, или първородният син вече бил умрял), и като се имат предвид думите в Изход 12:30, че ‘нямало къща без мъртвец’, унищожението може да е включвало главата на дома, който заемал позицията на първороден.

Тъй като първородните синове сред израилтяните били тези, които щели да станат глави на различни домове, те представяли целия народ. Всъщност Йехова говорел за целия народ като за своя ‘първороден’, тъй като той бил негов първороден народ, заради договора с Авраам. (Изход 4:22) Понеже спасил живота им, Йехова заповядал ‘да се посвети на Него всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните — и човек, и животно’. (Изход 13:2) Затова първородните синове били отдадени на Бога.

По–късно Йехова взел мъжете левити — явно отделно от 300 първородни левити (Сравни Числа 3:21, 22, 27, 28, 33, 34 с Чи 3:39.) — вместо първородните синове на Израил, които били на възраст един месец и нагоре. На Аарон и неговите синове трябвало да бъде заплатен откуп от по пет сикли (11 долара) за всеки един от 273 първородни, които били повече от левитите. Освен това Йехова взел добитъка на левитите вместо първородните от добитъка на другите племена. (Числа 3:40–48) Оттогава първородният син трябвало да бъде представян пред Йехова в скинията или в храма, след като минело времето на нечистотата на майката, и да бъде откупен посредством заплащането на сумата, определена за онези, които били на възраст от един месец до пет години — „пет сребърни сикли, според сикъла на светилището“. — Левит 12:1–3; 27:6; Числа 18:15, 16.