Приближи се до Бога
Съдия, който държи на справедливостта
ПОНЯКОГА човешките съдии издават несправедливи или крайно сурови присъди, но това не е така с Йехова Бог, който „обича справедливостта“. (Псалм 37:28, НС) Макар че е търпелив, той не е прекалено снизходителен. Бог държи на справедливостта. Нека обърнем внимание как постъпил веднъж, когато възникнал спор и се надигнал бунт. Този случай е описан в 20 глава на книгата Числа.
Към края на пътуването си през пустинята израилтяните останали без вода.a Те започнали да се карат с Моисей и Аарон, като казвали: „Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?“ (4 стих) Хората се оплаквали, че пустинята е „лошо място“, в което няма ‘смокини, лозя, нарове’ — плодовете, които преди години израилските съгледвачи донесли от Обетованата земя, — „нито има вода за пиене“. (5 стих; Числа 13:23) Израилтяните всъщност обвинявали Моисей и Аарон, че пустинята не е като плодородната земя, в която предишното недоволстващо поколение не искало да влезе!
Йехова не оставил недоволстващите израилтяни да умрат от жажда. Вместо това той наредил на Моисей да направи три неща: да вземе тоягата си, да събере хората и ‘да говори на канарата пред очите им, за да извади вода от нея’. (8 стих) Моисей се подчинил на първите две напътствия, но не и на третото. Той не говорел с вяра на скалата, а с огорчение казал на народа: „Чуйте сега, вий, бунтовници! Да ви извадим ли вода из тая канара?“ (10 стих; Псалм 106:32, 33) След това Моисей ударил скалата два пъти и ‘потекло много вода’. (11 стих)
Така Моисей и Аарон извършили сериозен грях. Бог им казал: „Не се покорихте на думата Ми.“ (Числа 20:24) Като нарушили Божията заповед, Моисей и Аарон направили това, в което обвинили другите — те се разбунтували срещу Бога. Присъдата на Йехова била недвусмислена: Моисей и Аарон нямало да заведат израилтяните в Обетованата земя. Дали тази присъда била твърде строга? Не, това не било така поради няколко причини.
Първо, Бог не бил заповядал на Моисей да говори на хората или най–малкото да ги осъжда като бунтовници. Второ, Моисей и Аарон не отдали слава на Бога. Йехова им казал: ‘Не ме осветихте.’ (12 стих) С думите „да ви извадим ли вода“ Моисей все едно казал, че двамата с Аарон, а не Бог, били тези, които щели да осигурят вода по чудодеен начин. Трето, тази присъда била в хармония с някои други присъди в миналото. Бог не позволил на предишното бунтовно поколение да влезе в ханаанската земя и не позволил това и на Моисей и Аарон. (Числа 14:22, 23) Четвърто, двамата мъже били водачи на израилския народ, а онези, на които е дадена повече власт, носят по–голяма отговорност пред Бога. (Лука 12:48)
Йехова обича справедливостта и държи на нея, затова не налага несправедливи присъди. Ясно е, че такъв Съдия заслужава нашето доверие и уважение.
[Бележка под линия]
a Известно време след излизането си от Египет израилтяните се готвели да влязат в ханаанската земя, земята, която Бог обещал на Авраам. Но когато десет съгледвачи донесли лоши сведения, хората започнали да недоволстват срещу Моисей. Затова Йехова наредил народа да остане в пустинята 40 години — достатъчно време, за да умре всеки един от това бунтовно поколение.