Йехова, на когото дължим живота си, постановил, че не бива да приемаме кръв. (Битие 9:3, 4) В Закона на древния Израил Бог забранил употребата на кръв, защото тя представлява живота. Той заповядал: „Животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си.“ Какво трябвало да направи мъж, убил животно за храна? Бог казал: „Нека излее кръвта [му], па да я покрие с пръст.“a (Левит 17:11, 13) Йехова многократно повтарял тази заповед. (Второзаконие 12:16, 24; 15:23) В еврейското издание Soncino Chumash [„Сонсино Хумаш“] се казва: „Кръвта не бива да бъде съхранявана, а да бъде правена негодна за консумация, като бъде излята на земята.“ Никой израилтянин не бивало да присвоява, съхранява и използува кръвта на друго създание, чийто живот принадлежи на Бога.

Понякога лекарят кара пациента няколко седмици преди операцията да даде от своята кръв (предоперативно даряване на собствена кръв), за да може, ако се наложи, да му прелее неговата собствена съхранена кръв. Но събирането, съхраняването и преливането на кръв са в явно противоречие с казаното в Левит и Второзаконие. Кръвта не бива да бъде съхранявана, а трябва да бъде изливана, така да се каже — връщана на Бога. Вярно е, че Моисеевият закон днес не е в сила. Но въпреки това Свидетелите на Йехова уважават принципите, които се намират в него, и са решени ‘да се въздържат от кръв’. Затова ние не даряваме кръв, нито съхраняваме за преливане част от собствената си кръв, която трябва да бъде ‘изливана’. Съхраняването дори на собствена кръв е в противоречие с божия закон.