Въпроси от читатели

◼ Как може християнин да направи разлика между подкуп (което Библията осъжда) и „бакшиш“ или „подарък“ за оказана услуга?

Трябва да разберем, че обичаите не са еднакви навсякъде. Постъпки, които се приемат в някои страни, могат на друго място да бъдат неприлични или неподобаващи. Ако в една страна гражданите се покланят пред чиновник, то в друга страна това би означавало идолопоклонство. Същото се отнася и във връзка с „бакшиша“, които може в една страна да е приет, а в друга шокиращ или нелегален. Въпреки, че християни помнят такива разлики, трябва да съблюдават Божието осъждане на подкупа.

Какво е подкуп и какво казва Библията относно това? В Българският тълковен речник (изд. Наука и изкуство) се дава следното обяснение: „Пари или друго, което някой дава, за да получи незаконна или непочтена облага.“ И в друг универсален речник (Дуден) се дава следната дефиниция за подкупа: „Предлагане на пари за подкуп на човек в обществена служба, за да се подведе да наруши ведомствено или служебно задължение, като действа изгодно или чрез пропуск в полза на подкупващия“. Следователно, като подкуп се смятат пари (или подаръци) дадени на съдия, с цел да се повлияе на решението му, като наруши правото. За подкуп се смята също, когато се предложат пари например при инспицирането на сграда или кола, с цел да не се обърне внимание на законни нарушения.

Бог осъжда подкупа. Казал на съдиите на Израил: „Да не нарушаваш правото. Да не гледаш на лицеприятие и да не приемаш подкуп, защото подкупа заслепява очите на мъдрите и превръща думите на справедливите“ (Второзаконие 16:19; сравни Притчи 17:23; Исайя 1:23; 5:23; 1 Книга на Царете 8:3–5). Йехова сам определя мащабите, защото при него няма неправда, нито лицеприятие, нито приемане на подкуп. (2 Летописите 19:7; Второзаконие 10:17). Християни, които желаят Божието признание, отказват да се ползват от подкупа като възможен начин на действие. (Сравни Деянието на апостолите 24:26).

Въпреки, че по целия свят има хора, които осъждат подкупването и също така съществуват закони, които го забраняват, има много, които срещат проблеми, изразени в горния въпрос. Те знаят например, че е необходим „подарък“ или „бакшиш“ за да се накарат по–малки чиновници в техната страна въобще да извършат работата си или да я извършат както трябва. Така например се казва в една от публикациите на Уол Стрит Джърнал за една страна, където инфлацията има огромни размери: „За да могат правителствени чиновници да спечелят допълнителни пари, от които се нуждаят за да преживеят, те си помагат с дребна корупция. ‘Трябва да им са заплати за даването на всеки формуляр’ — казва един от началниците на учреждението. Граничари задържат чуждестранни туристи на международните аерогари с изискването да им се заплатят 20 долара за печата в паспорта, ако туриста не иска да изпусне самолета си.“

Списанеито U.S. News & World Report публикува преди известно време статия върху бюрократични забавяния и заплащаните в последствие на това подкупи — начин на действие, който става обичай по целия свят. Така например се казва: „Гражданин в Индия трябва да подкупи чиновник, за да запише детето си в училището, да бъде приет в болница или просто ако иска да резервира място във влака.“ Дават се още други примери:

• Търговец се нуждае от позволително, за да основе фирма. Той заплаща официалната такса при съответната държавна служба, но всеки знае, че неговите документи оставят в купа най–отдолу, ако той не направи „подарък“. Ако даде нормалният „бакшиш“, той не се моли за по–бързо извършване или за някаква привилегия, а само прави възможно изобщо да се придвижва неговата работа по определения от държавата ред.

• В друга държава се знае, че полицията на улицата има много ниски заплати и е общо прието, да им се дават „подаръци за освежение“ с което се подпомагат в доходите им. Така например полицай спира шофьор на улицата и го обвинява, че е извършил нарушение за което трябва да заплати. Ако сега шофьорът се противопостави и каже, че не е направил никакво нарушение, тогава полицаят го предупреждава, че ако работата стигне до съда, ще го обвини също и в обиждане на държавен чиновник. Затова повечето просто плащат „глобата“ и я зачитат като друг вид неофициален данък. Други пък отказват и са готови да понесат последствията.

• Общината е отговорка за отстаняването на сметта. Но притежателите на къщи обикновено дават на хората, които откарват сметта, „подаръци“. Ако не направят това, тогава техната смет просто се „забравя“ и в този случай може да му се заведе дело за нарушаване на хигиената.

Тези проблеми показват, че много хора се ползват от служебният си авторитет за да получат неправедна печалба (Еклисиаст 8:9). Християни копнеят за Божията справедлива нова система, но до тогава трябва да се справят с настоящата система (2 Петър 3:13). Това може да означава, че трябва да обърнат внимание на известии местни положения, при които държавни служащи очакват подаръци за извършването на техните задължения. Дори и в страни, където такъв начин на действие е нормално нещо, има много Свидетели, които отказали да дават „бакшиши“ на инспектори и митничари за нещо, което им се полага по закон. Понеже са известни за този начин на действие, те обикновено се третират така, както другите граждани, които заплащат тези пари (Притчи 10:9). Трябва обаче да се каже, че всеки християнин трябва да се ръководи от библейско обучената си съвест според положението на мястото.

Друг фактор, на който трябва да се обърне внимание, е любовта към ближний (Матей 22:39). Не би било израз на любов, ако се даде „подарък“ за да се изпревари опашка и се получи особена привилегия пред другите. Исус ни дава съвета да се отнасяме към другите така, както ние искаме те да се отнасят към нас (Матей 7:12). Има християни, които са на мнение, че могат, в съответствие с обичаите на страната, да направят „подарък“ на държавен служител, за да извърши той това, което е длъжен. Естествено, любвеобилен християнин в страна, където такива „подаръци“ обикновено не се правят или където те шокират общественото мнение, няма да действа по начин, който прави неприятно впечатление (1 Коринтяните 10:31 до 33).

Друг фактор е покорството спрямо закона. Исус предупредил: „Плащайте кесаревите неща на кесаря, а Божиите неща на Бога“a (Марко 12:17; виж също Матей 17:24 до 27). До тук става въпрос за християни, които не нарушават закон, от които обаче се очаква да дадат „бакшиш“ на държавен чиновник или друг служащ в такава длъжност. Но как стой въпросът с християнин, който е нарушил закона? Как би могъл той в такъв случай да предложи с добра съвест подкуп на чиновника, за да го накара да затвори очите си пред това нарушение? Апостол Павел е писал, че ние трябва да се боим от върховните власти, които са упълномощени „за докарване на гняв върху този, който върши зло“ (Римляните 13:3, 4). Павел сам бил съгласен да приеме съответното наказание ако бил извършил някаква неправда (Деянието на апостолите 25:10, 11). Също така може да се очаква от християнин, който е извършил нарушение при карането на кола, да заплати глобата, предписана от полицията или съда.

Павел също казал, че правителствата са ‘слугини за наше добро’. Въпреки че има алчни държавни служители, правителствата се грижат за служби в полза на обществото. Така например се прави контрол на автомобилите по отношение на техната сигурност в движението и също така контрол на сгради относно пожарна сигурност и пр. Положението е очевидно съвсем различно между християнин, който е на мнение, че може да даде на чиновник „бакшиш“ или „такса за услуга“ в рамките на закона и подкупването на контрольор, за да затвори очите си пред нарушение на закона.

Независимо от това, в коя страна живее християнинът, той трябва да остави да го ръководи практическа мъдрост в съответното положение. Божиите служители трябва да помнят, че тези, които ‘ще бъдат гости в Божията шатра и които ще живеят на неговия хълм’ не бива да си служат с подкуп (Псалм 15:1, 5). Ако става въпрос да се дават „бакшиши“ за да се получи законна услуга или да се предотврати несправедливо третиране от страна на държавна служба, тогава трябва християнин сам да реши, какво допуска неговата съвест и трябва да отговаря за неговия начин на действие. Той трябва винаги да действа така, че лично да запази добра съвест, да не опетни доброто име на християнството и да не предизвика неприятно впечатление при други наблюдатели (2 Коринтаните 6:3).

[Бележки под линия]