Направил ли си Йехова свое убежище?

 1. Как се чувстват много верни Божии служители заради греха?

„КОЛКО нещастен човек съм аз!“ — писал апостол Павел. (Рим. 7:24) Много верни Божии служители могат да кажат същото. Въпреки че искаме да угодим на Йехова, всички сме наследили греха. Затова може да се чувстваме нещастни, когато правим неща, които той не харесва. Някои християни, извършили сериозен грях, дори си мислят, че Бог никога няма да им прости.

 2. а) Какво уверение намират в Псалм 34:22 Божиите служители, които изпитват прекалено силно чувство за вина? б) Какво ще разгледаме в тази статия? (Виж блока „Поуки или предобрази?“.)

² Библията обаче ни уверява, че ако направим Йехова свое убежище, не е нужно да изпитваме прекалено силно чувство за вина. (Прочети Псалм 34:22.) Какво означава да направим Йехова свое убежище? Какви стъпки трябва да предприемем, за да получим неговата милост и прошка? Ще разберем отговора, като разгледаме уредбата за градовете за убежище в древен Израил. Вярно е, че тя била установена като част от договора на Закона, който бил заменен на Петдесетница през 33 г. Но Законът бил от Йехова, затова от уредбата за градовете за убежище можем да научим как гледа той на греха, грешниците и разкаянието. Нека първо разберем каква била целта и функцията на тези градове.

 3. Какво се правело в Израил в случай на предумишлено убийство?

³ Йехова гледал сериозно на всички случаи на кръвопролитие в Израил. Онзи, който извършел предумишлено убийство, трябвало да бъде убит от най–близкия роднина (от мъжки пол) на жертвата, наречен „отмъстителя за кръвта“. (Чис. 35:19) Това изкупувало невинната кръв, която била пролята. При бързо изпълнение на наказанието Обетованата земя не била осквернявана, понеже Йехова заповядал: „Недейте да омърсявате земята, в която живеете, защото кръвта [или проливането на човешка кръв] е това, което я омърсява.“ (Чис. 35:33, 34)

 4. Какво се правело в случай на неумишлено убийство?

⁴ А какво се правело в случай на неумишлено убийство? Въпреки че постъпката му не била преднамерена, убиецът все пак носел вина за проливане на невинна кръв. (Бит. 9:5) Към него обаче можело да бъде проявена милост. Било му позволено да избяга от отмъстителя за кръвта в един от шестте града за убежище. Там щял да намери защита. Убиецът трябвало да остане в града до смъртта на първосвещеника. (Чис. 35:15, 28)

 5. Какво ще научим за Йехова от уредбата за градовете за убежище?

⁵ Градовете за убежище не били плод на човешки замисъл. Самият Йехова заповядал на Исус Навиев: „Кажи на синовете на Израил: ‘Определете за себе си градовете за убежище.’“ Тези градове били „осветени“, или отделени за специална цел от Йехова. (Ис. Н. 20:1, 2, 7, 8) Затова може да се запитаме: Как тази уредба ни дава по–ясна представа за милостта на Йехова? Как ние днес, подобно на израилтяните, можем да намерим убежище при него?

6, 7. а) Обясни ролята на старейшините в случаите на неумишлено убийство. (Виж илюстрацията в началото.) б) Защо било мъдро беглецът да отиде при старейшините?

⁶ Пристигайки в града за убежище, извършилият неумишлено убийство първо трябвало „да представи своя случай пред старейшините“, седящи при градската порта. Те трябвало да го приемат радушно. (Ис. Н. 20:4) След това го изпращали на съд при старейшините на града, в който е станало убийството. (Прочети Числа 35:24, 25.) Само ако установели, че убийството е неумишлено, те позволявали на беглеца да се върне в града за убежище.

⁷ Защо старейшините трябвало да се занимаят със случая? За да запазят сбора на Израил чист и да помогнат на убиеца да се възползва от милостта на Йехова. Един библейски учен писал, че ако беглецът не отидел при старейшините, „се излагал на опасност“. Той добавил: „Кръвта му била върху собствената му глава, защото не се е възползвал от осигурената от Бога защита.“ Неумишленият убиец можел да получи помощ, но трябвало да я потърси и да я приеме. Ако не потърсел убежище в един от градовете, определени от Йехова, най–близкият роднина на убития имал право да го убие.

8, 9. Защо християнин, който е извършил сериозен грях, трябва да потърси помощ от старейшините?

⁸ Ако някой християнин днес извърши сериозен грях, трябва да потърси помощ от старейшините, за да се възстанови духовно. Защо това е толкова важно? Първо, както се казва в Божието Слово, именно Йехова е постановил старейшините да разглеждат случаите на сериозен грях. (Як. 5:14–16) Второ, те могат да помогнат на разкайващите се грешници да си върнат Божието одобрение и да не вършат отново греха. (Гал. 6:1; Евр. 12:11) Трето, старейшините имат задачата и са обучени да успокояват разкаялите се и да облекчават болката и чувството им за вина. Йехова ги нарича „убежище от вятър“ и „скривалище от буря“. (Иса. 32:1, 2) Не си ли съгласен, че тази уредба е израз на Божията милост?

⁹ Много от служителите на Бога са изпитали облекчение, след като са говорили със старейшините и са получили помощ от тях. Например един брат на име Даниъл извършил сериозен грях, но няколко месеца не се решавал да се обърне към старейшините. „След като мина толкова много време — признава той, — си мислех, че старейшините вече няма какво да направят. Въпреки това постоянно се притеснявах, че нещата ще излязат наяве и ще си понеса последствията. А и не можех да се помоля на Йехова, без първо да му се извиня за стореното.“ Накрая Даниъл потърсил помощ от старейшините. Гледайки назад, той казва: „Разбира се, беше ме страх да говоря с тях. Но след това сякаш някой свали огромен товар от раменете ми. Сега мога да се обръщам безпрепятствено към Йехова.“ Днес Даниъл има чиста съвест и наскоро бил назначен като помощник–служител.

10. Какви решителни действия трябвало да предприеме неумишленият убиец, за да получи милост?

¹⁰ Неумишленият убиец трябвало да предприеме действия, за да получи милост. Той трябвало да избяга в най–близкия град за убежище. (Прочети Исус Навиев 20:4.) Едва ли щял да е нехаен. Животът му зависел от това да стигне до града колкото се може по–скоро и да остане там! Изисквали се жертви — трябвало да остави работата си и удобния си дом и нямало да може да пътува до смъртта на първосвещеника.a (Чис. 35:25) Неудобствата обаче си заслужавали. Ако напуснел града, беглецът щял да покаже, че за него е без значение, че е отнел човешки живот, и щял да се изложи на смъртна опасност.

11. Как един разкайващ се християнин показва, че не приема за даденост Божията милост?

¹¹ За да се възползват от Божията милост, разкайващите се грешници днес също трябва да предприемат действия. Трябва напълно да изоставят погрешното поведение, като се пазят не само от сериозен грях, но и от по–малки грехове, които често водят до сериозен грях. Под вдъхновение апостол Павел писал какво направили разкайващите се християни в Коринт: „Какво голямо усърдие породи във вас това, че се натъжихте в съгласие с Божията воля, да, какво очистване, какво възмущение, какъв страх, какво силно желание за разкаяние, каква пламенност и какво поправяне на погрешното!“ (2 Кор. 7:10, 11) Усилията ни да загърбим грешното поведение, показват на Йехова, че не сме безразлични и не приемаме за даденост милостта му.

12. От какво може да е нужно да се откаже един християнин, за да продължава да получава Божията милост?

¹² От какво може да е нужно да се откаже един християнин, за да продължава да получава Божията милост? Той трябва да е готов да се откаже дори от скъпи за него неща, ако те го тласкат към грях. (Мат. 18:8, 9) Ако под влиянието на определени приятели не постъпваш както Йехова иска, ще престанеш ли да общуваш с тях? Ако ти е трудно да употребяваш алкохол умерено, решен ли си да избягваш ситуации, в които може да се изкушиш да пиеш прекалено? Ако се бориш с неправилни сексуални желания, избягваш ли всякакви филми, уебстраници или действия, които биха породили нечисти мисли? Помни, че всички жертви, които правим, за да запазим неопетнеността си пред Йехова, си заслужават. Нищо не боли повече от чувството, че той ни е изоставил. От друга страна, нищо не е по–удовлетворяващо от това да усещаме „вечната му милост“. (Иса. 54:7, 8)

13. Обясни защо един беглец можел да се чувства в безопасност и да е щастлив в града за убежище.

¹³ Веднъж влязъл в града, беглецът бил в безопасност. Бог казал: „Тези градове нека да ви служат за убежище.“ (Ис. Н. 20:2, 3) Йехова не изисквал убиецът да бъде съден отново за същото деяние, нито пък било позволено на отмъстителя за кръвта да влезе в града и да го убие. Нямало защо човекът да се страхува от отмъщение. В града той бил на сигурно място и имал защитата на Йехова. И все пак не бил в затвор. Беглецът имал възможност да работи, да помага на другите и да служи спокойно на Йехова. Той можел да се радва на щастлив и удовлетворяващ живот.

14. В какво може да е сигурен един християнин, който се е разкаял?

¹⁴ Някои Божии служители, които са съгрешили сериозно, но са се разкаяли, все още са „в плен“ на чувството за вина, като дори си мислят, че за Йехова те винаги ще бъдат омърсени от греха. Ако това се отнася и за тебе, бъди сигурен, че когато Йехова ти прости, той го прави напълно. Няма нужда да се чувстваш виновен! Даниъл, споменат по–горе, лично се убедил в това. Той разказва как се чувствал, след като старейшините разгледали случая му и му помогнали пак да има чиста съвест: „Сякаш можех да дишам отново. След като нещата станаха по правилния начин, нямаше защо да се чувствам виновен. Когато грехът е простен, наистина го няма вече. Както е казал Йехова, той взема товара ти и го отдалечава от тебе. Няма повече да го видиш.“ Щом влезел в града, беглецът нямало нужда да се оглежда постоянно за отмъстителя за кръвта. Подобно на това, когато Йехова прости греха ни, няма нужда да се страхуваме, че той ще търси повод да го изтъкне или да ни съди за него. (Прочети Псалм 103:8–12.)

15, 16. Как ролята на Исус като Изкупител и Първосвещеник може да укрепи доверието ти в Божията милост?

¹⁵ Всъщност ние имаме по–голямо основание от израилтяните да разчитаме на милостта на Йехова. След като казал колко е нещастен, защото не може да е съвършено послушен на Йехова, Павел възкликнал: „Благодаря на Бога, той ще ме избави чрез нашия Господар Исус Христос.“ (Рим. 7:25) Въпреки борбата му с несъвършенството и греховете му в миналото, за които се бил разкаял, апостолът бил уверен, че Бог му е простил чрез Исус. Като наш Изкупител, Исус очиства съвестта ни и ни дава вътрешен мир. (Евр. 9:13, 14) Като Първосвещеник, „той може да даде пълно спасение на онези, които се обръщат към Бога чрез него, защото живее вечно и може да се застъпва за тях“. (Евр. 7:24, 25) Ако ролята на първосвещеника уверявала израилтяните, че греховете им ще бъдат простени, то колко повече службата на нашия Първосвещеник Исус трябва да ни уверява, че ще „намерим състрадание и незаслужена милост, когато се нуждаем от помощ“! (Евр. 4:15, 16)

¹⁶ За да направиш Йехова свое убежище, проявявай вяра в жертвата на Исус. Недей да мислиш, че тя откупува греховете само на хората като цяло. По–скоро гледай на откупа като на даден за тебе. (Гал. 2:20, 21) Вярвай, че откупът е основата за прощаването на твоите грехове. Вярвай, че той предоставя на тебе надеждата за вечен живот. Исусовата жертва е подарък от Йехова лично за тебе.

17. Защо искаш да направиш Йехова свое убежище?

¹⁷ Уредбата за градовете за убежище разкрива много за милостта на Йехова. От нея научаваме, че животът е свещен. Разбираме също как ни помагат старейшините, какво означава истинско разкаяние и защо можем да сме напълно сигурни в Божията прошка. Направил ли си Йехова свое убежище? Няма по–безопасно място от това! (Пс. 91:1, 2) В следващата статия ще видим как градовете за убежище могат да ни помогнат да подражаваме на превъзходния пример на справедливост и милост на Йехова.