Аод — изпълнен с вяра и смелост мъж

ИЗМИНАЛИ много години, откакто израилтяните за първи път стъпили в Обетованата земя. Моисей и неговият приемник, Исус Навиев, отдавна били умрели. Тъй като нямало такива изпълнени с вяра мъже, признателността за чистото поклонение рязко намаляла. Израилтяните дори започнали да служат на ваалимите и на свещените стълбовеa. В резултат на това Йехова предал своя народ в ръцете на сирийците за период от осем години. След това израилтяните извикали към Бога за помощ. Той милостиво ги чул. Йехова издигнал един съдия, Готониил, който да избави народа Му. — Съдии 3:7–11.

Тези събития би трябвало да научат израилтяните на една основна истина — послушанието спрямо Йехова носи благословии, докато непослушанието има за резултат проклятия. (Второзаконие 11:26–28) Но хората от народа на Израил не си извадили поука. След 40–годишен период на мир те отново изоставили чистото поклонение. — Съдии 3:12.

Превзети от Моав

Този път Йехова позволил народът му да попадне в ръцете на моавския цар Еглон. Библията го описва като „човек твърде тлъст“. С помощта на Амон и Амалик, Еглон нападнал Израил и си построил дворец в Йерихон, „Града на палмите“. Каква ирония имало в това, че първият ханаански град, който бил завладян от Израил, сега станал седалище на онзи, който се покланял на фалшивия Бог Хамос!b — Съдии 3:12, 13, 17.

През следващите 18 години Еглон потискал израилтяните, като явно изисквал от тях тежък данък. Като изисквали периодичен налог, моавците укрепили своята собствена икономическа позиция, изцеждайки богатствата на Израил. Разбира се, членовете на божия народ извикали за помощ и Йехова отново ги чул. Той им издигнал друг спасител — този път един вениаминец на име Аод. За да сложи край на тиранията на Еглон над Израил, Аод планирал да предприеме действия в деня на следващото плащане на данъка. — Съдии 3:14, 15.

За да се подготви за своята смела постъпка, Аод направил един меч, остър и от двете страни, с дължина един лакът. Ако ставало дума за къс лакът, оръжието било дълго около 38 сантиметра. Някои биха го сметнали за нож. Явно между острието и дръжката нямало напречник. Затова Аод можел да скрие малкия си меч в гънките на дрехата си. Освен това, тъй като Аод бил левак, той можел да препаше меча си от дясната страна — необичайно място за едно оръжие. — Съдии 3:15, 16.

Стратегията на Аод не била без рискове. Например, какво щяло да стане, ако слугите на царя го претърсели за оръжие? Дори и да не го направели, те несъмнено нямало да оставят царя си насаме с един израилтянин! Но ако го оставели и Еглон бъдел убит, как щял да избяга Аод? Колко далече можел да избяга, докато слугите на царя открият какво се е случило?

Без съмнение Аод размишлявал относно тези подробности, като вероятно си представял редица катастрофални резултати. Но въпреки това той не се отказал от своя план, проявявайки смелост и вяра в Йехова.

Аод се среща с Еглон

Денят за плащане на следващия данък дошъл. Аод и неговите хора влезли в двореца на царя. Не след дълго те стояли пред самия цар Еглон. Но още не било дошло времето Аод да нападне. След като платил данъка, Аод изпратил носачите на налога да си вървят. — Съдии 3:17, 18.

Защо Аод забавял убиването на Еглон? Дали се поддал на страха? Съвсем не! За да изпълни плана си, Аод имал нужда да се види с царя насаме — нещо, което не му се отдало при това първо посещение. Освен това Аод трябвало да си осигури бърз път за бягство. Много по–лесно би било бягството за един човек, отколкото за всички носачи на данъка. Затова Аод чакал удобен случай. Краткото посещение при Еглон му дало възможност да се запознае с разположението на двореца и да провери колко е охраняван царят.

След като стигнал „пограничните камъни, които са при Галгал“, Аод оставил хората си и отново тръгнал към двореца на Еглон. Пътят, който бил приблизително 2 километра, дал на Аод малко време да помисли за задачата си и да се помоли за благословията на Йехова. — Съдии 3:19.

Аод се връща

Явно Аод бил приветствуван отново в двореца. Вероятно щедрият данък, който той представил по–рано, размекнал Еглон. Може би макар че било кратко, първото посещение дало на Аод достатъчна възможност да установи връзка с царя. Каквото и да било станало преди, ето, Аод бил отново пред Еглон.

„Имам тайна дума за тебе, царю“ — казал Аод. Фактът, че бил стигнал толкова далече, бил белег за това, че Йехова го напътствувал. Но имало един проблем. ‘Тайната дума’, която Аод носел, не можела да бъде казана в присъствието на слугите на царя. Ако Йехова имал намерение да се намеси, то Аод се нуждаел от тази помощ незабавно. „Мълчи“ — заповядал царят. Тъй като Еглон не искал тази „тайна дума“ да бъде чута, той освободил слугите си. Представи си какво облекчение изпитал Аод! — Съдии 3:19.

Еглон бил в своята горна стая, когато Аод дошъл и му казал: „Имам дума от Бога за тебе.“ Като споменал „Бога“, дали Аод имал предвид Хамос? Еглон може би си е помислил така. Заинтригуван, той се надигнал от трона си и застанал в очакване. Аод се приближил, вероятно движейки се внимателно, така че да не събуди у царя подозрения за нападение. След това с едно бързо движение ‘Аод прострял лявата си ръка и, като измъкнал меча от дясното си бедро, забил го в корема на Еглон толкоз, щото и дръжката влязла след желязото; и тлъстината дотам стиснала желязото, щото не можел да изтръгне из корема му меча, който и излязъл отзад’. — Съдии 3:20–22.

Бидейки наблизо, слугите на царя не усетили нищо. Но Аод все още бил в опасност. Всеки момент слугите на Еглон можели да влязат и да открият трупа на своя паднал цар. Аод трябвало да избяга бързо! Заключвайки вратите, той избягал през прозореца на горната стая. — Съдии 3:23, 24а.

Разкритие и поражение

Скоро любопитството на слугите на Еглон нараснало много. Но те не смеели да рискуват да ядосат царя си, като нарушат личната му среща. След това те забелязали, че вратите на горната стая са заключени. „По нуждата си е в лятната стая“ — мислели те. Времето минавало и любопитството било заместено с вълна на безпокойство. Слугите на Еглон не можели повече да чакат. ‘Затова, взели ключа, та отворили [вратите на горната стая], и, ето, господарят им лежал мъртъв на земята.’ — Съдии 3:24б, 25.

Междувременно Аод избягал. Той преминал пограничните камъни при Галгал и накрая стигнал Сеирота, едно място в Ефремовата хълмиста земя. Аод събрал заедно мъжете на Израил и ги повел в обединена атака срещу моавците. Повествованието разкрива, че ‘те поразили от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избавил ни един’. След победата над Моав земята на Израил не била повече обезпокоявана в продължение на 80 години. — Съдии 3:26–30.

Да се поучим от примера на Аод

Вярата в Бога подбуждала Аод. Евреи, глава 11, не го споменава конкретно като един от онези, „които с вяра побеждаваха царства, . . . ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски“. (Евреи 11:33, 34) И все пак Йехова подкрепял Аод, когато той действувал с вяра и освободил Израил от тираничната власт на цар Еглон.

Смелостта била едно от качествата на Аод. Той трябвало да бъде смел, за да използува буквален меч, и то със забележителен резултат. Като съвременни служители на Бога ние не носим такъв меч. (Исаия 2:4; Матей 26:52) Но ние използуваме „меча на Духа“, божието Слово. (Ефесяни 6:17) Аод бил опитен в използуването на своето оръжие. Ние също трябва да сме умели, когато използуваме божието Слово, като проповядваме добрата новина на Царството. (Матей 24:14, NW) Личното изучаване на Библията, редовното присъствие на християнските събрания, пламенното участие в службата и молитвеното упование на нашия небесен Баща ще ни помогнат да подражаваме на качествата, проявявани от Аод, който наистина бил изпълнен с вяра и смелост мъж.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 31]

Аод и неговите хора платили данъка на цар Еглон

[Източник]

Препечатано от Illustrirte Pracht - Bibel/Heilige Schrift des Alten und Neuen Testaments, nach der deutschen Uebersetzung D. Martin Luther’s