„Мечът на Йехова и на Гедеон!“

ВРАГОВЕТЕ били многобройни като скакалци и превръщали плодородните ниви в пустош. Действието се развива във времето, когато в Израил управлявали съдии. Израилтяните били в окаяно положение. Седем години подред, точно когато посятото семе пониквало, ордите на мадиамците, амаличаните и жителите от Изтока, възседнали камили, нахлували в земята и плячкосвали всичко. Стадата на нашествениците се разпръсвали в търсене на паша, изпояждайки всичката зеленина. Хората в Израил обаче нямали нито магарета, нито волове, нито овце. Потисническото управление на мадиамците било толкова жестоко, че смазаните от бедност израилтяни били принудени да крият хранителните си запаси в планините, в пещерите и на други труднодостъпни места.

Защо те изпаднали в такова окаяно положение? Отстъпническият израилски народ служел на фалшиви богове. Йехова от своя страна оттеглил защитата си и го оставил в ръцете на потисниците. Когато синовете на Израил не можели да издържат повече, те викали към Йехова за помощ. Дали той щял да ги чуе? Какво научаваме ние от случилото се с Израил? (Съдии 6:1–6)

Предпазлив земеделец или ‘мъж силен и храбър’?

Земеделците в Израил обикновено вършеели житото с вол и диканя на някое открито, просторно място, където лекият ветрец издухвал плявата и я отделял от житото. Но поради заплахата от нашественици, решени да оголят земята, това щяло да привлича вниманието прекалено много. Далече от погледа на мадиамците, Гедеон вършеел жито в един голям лин, вероятно изсечен в скала. (Съдии 6:11) Явно зърното там можело да се вършее с пръчка, но само в малки количества. Гедеон правел най–доброто, което можел, според обстоятелствата.

Представи си как се изненадал Гедеон, когато му се явил ангел от Йехова и му казал: „Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.“ (Съдии 6:12) Едва ли Гедеон се чувствал храбър, докато тайно вършеел житото в лин. Тези думи обаче показват увереността на Бога, че Гедеон можел да стане храбър водач в Израил. Въпреки всичко, Гедеон имал нужда сам да се увери в това.

Когато Йехова му дал задачата да ‘освободи Израиля от ръката на мадиамците’, Гедеон скромно отвърнал: „О, Господи! С какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най–долно между Манасия, и аз съм най–малък в бащиния си дом.“ Предпазливият Гедеон помолил Бога за знак, по който да разбере, че наистина ще бъде с него, за да порази мадиамския народ. Йехова бил готов да отговори на основателната нужда на Гедеон от уверение, че може да разчита на Неговата подкрепа. Гедеон принесъл храна като дар на своя гост, ангелът, и огън излязъл от една скала и погълнал приноса. След като Йехова го успокоил, Гедеон издигнал олтар на това място. (Съдии 6:12–24)

‘Нека Ваал се съди с него’

Мадиамското потисничество не било основният проблем на народа на Израил. Главният проблем било поклонението на израилтяните към Ваал. Йехова е „ревнив Бог“ и никой не може да му служи приемливо, ако в същото време се покланя на други богове. (Изход 34:14) Затова Йехова заповядал на Гедеон да унищожи олтара на баща си, издигнат на Ваал, и да събори свещения стълб. Тъй като се страхувал от реакцията на баща си и останалите ако направи това през деня, Гедеон действал през нощта, подпомогнат от десет свои слуги.

Предпазливостта на Гедеон била уместна, понеже щом разбрали за неговото „светотатство“, поклонниците на Ваал настоявали Гедеон да бъде убит. С неопровержима логика бащата на Гедеон, Йоас, разисквал с хората, че ако Ваал е бог, той би трябвало да може сам да се защити. След това Йоас подходящо нарекъл сина си Йероваал, което означава „Нека се съди Ваал [с него]“. (Съдии 6:25–32, бел. под линия)

Бог винаги благославя служителите си, когато смело застават на страната на истинското поклонение. Когато мадиамците отново нахлули в Израил със съюзниците си, ‘Господният дух дошъл на Гедеона’. (Съдии 6:34) Ръководен от Божия дух, или действена сила, Гедеон събрал войска от хората от племената Манасия, Асир, Завулон и Нефталим. (Съдии 6:35)

Подготовка за действие

Войската на Гедеон вече наброявала 32 000 души, но въпреки това той помолил Бога за знак. Ако росата намокрела руното, оставено на гумното, или хармана, а земята наоколо останела суха, това щяло да покаже, че Бог ще спаси израилтяните чрез Гедеон. Йехова извършил това чудо, а Гедеон помолил за потвърждение, като поискал да се случи обратното — земята наоколо да е мокра, а руното да остане сухо. Така и станало. Дали Гедеон бил прекалено предпазлив? Очевидно не било така, след като Йехова отговорил на молбата му и го уверил в подкрепата си. (Съдии 6:36–40) Днес не очакваме да се случват подобни чудеса. Въпреки това получаваме ръководство и уверение от Йехова чрез неговото Слово.

След това Бог казал, че войската на Гедеон е прекалено голяма. Ако победата над враговете бъдела спечелена с тази многобройна армия, израилтяните можело да се хвалят, че сами са се спасили. Но Йехова бил този, на когото трябвало да отдадат победата. Как можела да бъде разрешена тази ситуация? Гедеон трябвало да приложи една уредба от Моисеевия Закон, като покани страхливите да си тръгнат. Тогава 22 000 от войниците му направили това, след което останали само 10 000 мъже. (Второзаконие 20:8; Съдии 7:2, 3)

От гледна точка на Йехова войниците все още били много. Гедеон получил нареждане да заведе мъжете при един водоем. Юдейският историк Йосиф Флавий казва, че Бог искал от Гедеон да заведе войската до една река в най–топлото време на деня. Където и да било това, там Гедеон наблюдавал как мъжете пият. Само триста от тях потопили едната си ръка във водата и пиели от нея, като били нащрек за евентуална атака от врага. Единствено тези триста бдителни мъже щели да отидат с Гедеон. (Съдии 7:4–8) Представи си, че си на тяхно място. Враговете ти са 135 000 воини, така че несъмнено ще разбереш, че победата може да дойде само чрез силата на Йехова, а не чрез твоята собствена сила!

Бог казал на Гедеон да вземе със себе си един слуга и да отиде на разузнаване в лагера на мадиамците. Докато били там, Гедеон чул как един мъж разказва на своя другар сън, който другарят му веднага изтълкувал като знак, че Бог е решил да предаде мадиамците в ръката на Гедеон. Точно от това се нуждаел Гедеон. Той вече бил сигурен, че Йехова ще даде на него и на тристата воини победа над мадиамците. (Съдии 7:9–15)

Военната стратегия

Тристата мъже били разделени на три групи от по сто войници. Всеки получил рог за тръбене и голям празен съд. В съда бил скрит факел. Първото напътствие, което им дал Гедеон, било: ‘Гледайте мене; и каквото направя аз, това да направите и вие. Когато засвиря с тръбата, тогава да засвирите и вие с тръбите и да извикате: „Мечът на Йехова и на Гедеон!“’ (Съдии 7:16–18, 20 [НС])

Тристата израилеви войници се промъкнали безшумно до края на вражеския лагер. Това станало точно след смяната на стражата, около десет часа вечерта според нашите представи. Изглежда моментът бил благоприятен за нападение, защото било нужно да мине известно време, докато очите на новите часовои привикнат към тъмнината.

Само какъв ужас обзел мадиамците! Неочаквано тишината била нарушена от счупването на тристата глинени съда, звука на тристата рога и вика на тристата мъже. Мадиамците били смутени от шума, особено от вика „Мечът на Йехова и на Гедеон!“, и със своите викове допринесли още повече за шума. Във възникналата суматоха било невъзможно да се различи врагът. Тристата мъже стоели неподвижно на определеното им място, докато Бог накарал враговете им да се избият помежду си със собствените си мечове. Лагерът бил разгромен, бягството станало невъзможно и останалите от мадиамците били преследвани и убити, като така тази заплаха над Израил била премахната трайно. На дългото унищожително господство на мадиамците най–после бил сложен край. (Съдии 7:19–25; 8:10–12, 28)

Дори след тази победа Гедеон останал скромен. Когато ефремците, явно обидени от това, че не били повикани за тази битка, се опитвали да спорят с него, Гедеон отговорил по мек начин. Това отклонило техния гняв и ги успокоило. (Съдии 8:1–3; Притчи 15:1)

След като мирът в Израил вече бил възстановен, израилтяните настоявали Гедеон да стане техен цар. Само какво изкушение! Но Гедеон го отхвърлил. Той не забравил кой бил спечелил битката над мадиамците. Гедеон казал: „Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.“ (Съдии 8:23)

Тъй като бил несъвършен, Гедеон не винаги проявявал добра преценка. Поради неизвестна причина той направил от плячката от войната свещенически ефод и го поставил на видно място в града си. Повествованието казва, че целият народ на Израил започнал да ‘блудства’ с този ефод. Хората му се покланяли и впоследствие той станал примка дори за Гедеон и дома му. Но Гедеон не станал отявлен идолопоклонник, защото Писанието го представя като човек с вяра в Йехова. (Съдии 8:27; Евреи 11:32–34)

Поука за нас

Разказът за Гедеон ни служи като предупреждение и като източник на насърчение. Той ни предупреждава, че ако Йехова оттегли от нас духа си и благословията си заради нашето непокорно поведение, духовното ни състояние ще заприлича на окаяното положение, в което се намирали смазаните от бедност жители в израилската земя, опустошавана от скакалци. Живеем в тежки времена и не бива никога да забравяме, че благословията на Йехова „носи богатство, и той не добавя болка към нея“. (Притчи 10:22, НС) Ние изпитваме благословията на Бога, когато му служим „с цяло сърце и с драговолна душа“. В противен случай той ще ни отхвърли. (1 Летописи 28:9)

От разказа за Гедеон черпим насърчение, защото той ни показва, че Йехова може да избави своя народ от всяка беда, като използва дори онези, които изглеждат слаби или безпомощни. Безграничната сила на Бога личи от това, че Гедеон и тристата му мъже могли да победят 135 000 мадиамци. Понякога може и ние да се окажем в беда и да изглежда, че враговете ни са отчайващо многобройни. Въпреки това библейското повествование за Гедеон ни насърчава да имаме доверие в Йехова, който благославя и избавя всички, които проявяват вяра в него.