Подобаващо ли е винаги да се слуша?

„ЧУ ЛИ ме?“ викала майката на малкия Иван, когато той излизал навън. Разбира се, тя не искала да се убеди дали неговия слух е в ред. Искала само да се увери дали ще послуша и се върне навреме в къщи.

Чуване и слушане са действително тясно свързани помежду си. Затова не е за изненада, че в езиците, на които първоначално е била писана Библията, думите за „послушност“ са тясно свързани с чувам. Но на кого трябва да подаваме слушащо ухо? Дължиме ли послушание на всеки, който го изисква? Винаги ли е подобаващо да се слуша?

Кога трябва да се слуша

Да се слуша нашия Творец, Йехова Бог във всеки случай е наложително. Понеже е наш Създател и извор на живот има най–голямото право да изисква послушание от неговите създания (Псалм 95:6, 7). Но Йехова, Всевишният Суверен е удостоил с авторитет и други, които отговарят на неговите мащаби и които също заслужават послушание. На първо място в това отношение стои Исус Христос. В 1914 година той е бил назначен от Бог за Цар на небесното Царство, „за да му служат всички народи, племена и езици“ (Даниил 7:13, 14). Освен това Исус, като глава на християнската еклезия, е удостоил някои от еклезията с авторитет, така че е подобаващо да се оказва послушание и на тези съпастири (Евреи 13:17).

Йехова е утвърдил също направления, които се отнасят за послушание в семейния кръг. Децата биват предупредени, ‘да се покоряват на родителите си в съдружие с Господаря’, и жени биват подканени, „да се покоряват на мъжете си като длъжност към Бога“ (Ефесяни 5:21 до 6:3). Християните биват напомняни дори „да се покоряват и подчиняват на правителства и власти“ (Тито 3:1). Но задължени ли сме във всички тези области към абсолютна послушност? Винаги ли е подобаваща?

Кога не е уместна послушност

Да послушаш някого, на когото Йехова не е дал никакъв авторитет може да се окаже катастрофално. Адам, първият човек, ‘послушал’ гласа на Ева и ял също от дървото на познание на доброто и злото (Битие 3:17). Какви били последиците? „Чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината“ (Римляни 5:19). Какви ужасни последствия, само защото била послушана фалшива личност!

Обаче винаги ли е подобаващо да слушаш тези, на които са дадени известни права на власт? Не, ако се опитват да използват авторитета си по богонеугоден начин. Един пример: В съгласие с принципа, да се покоряваме на „господари по плът“, ние ще следваме указанията на нашия работодател. Но какво би трябвало да направим ако той ни постави задача, която е насъвместима със законите на Всемогъщия Бог? Това, което Павел в заключение на горния принцип казал, показва правилното действие при подобен случай: „Не работете само пред очи като човекоугодници, но като Христови роби, които изпълняват Божията воля със цялата си душа“ (Ефесяни 6:5, 6). При друг случай Петър и други апостоли обяснили: „Подобава повече да се покоряваме на Бога, на Господаря, отколкото на човеците“ (Деяния на апостолите 5:29).

Същият принцип важи също и в семейството. Мъж, който не признава Божиите изисквания, може би не разрешава жена му да посещава редовно християнските събрания. Да приемем, че той упражнява натиск върху нея и става — какъвто е случая понякога — даже насилствен, за да я задържи да не посещава събранията. Какво би трябвало да направи? Ако се подчини, би могла да постави на риск нейното духовно умонастроение и това на нейните близки и да загуби надеждата за вечен живот. Не би ли било по–добре да се покори на Йехова и да си припомни, че нито един човек, дори и собствения ѝ мъж няма право да я накара да обяви за невалиден закона, ‘да не преставаме да се събираме’? (Евреи 10:25).

Мъжът на Миоко бил на мнение, че неговата печалба щяла да бъде „прахосана“ за посещение на събрания, които той ненавиждал. Ето защо той престанал да дава пари на жена си за домакински нужди, така че трябвало да върви един час пеш до Залата на Царството.

Престанала ли да посещава събранията? Не. Тя се молила на Йехова и обмислила нейното положение. Когато разбрала защо нейният мъж ѝ оказвал съпротивление, решила да започне да работи като доставчик на вестници. Мъжът ѝ бил съгласен, но с условие, че му дава половината от заплатата си.

След това се молила на Йехова, ако това съответства на волята му, да получи район близо до жилището ѝ. Обикновено трябвало да измине поне една година, за да може някой да си избере сам района. Но за голяма изненада Миоко получила район в нейното съседство и то само след шест седмици. Ободрена от мисълта, че Йехова бил чул молитвата ѝ, работила от 4.30 часа до 6 часа сутринта. Когато мъжът ѝ наблюдавал това, постепенно променил становището си и се показал по–кооперативен. Както Миоко, която служи редовно като помощник–пионер, можем и ние да разчитаме на благословията на Йехова, ако обмислим нашето положение, изложиме го чрез молитва пред Бога и след това действаме съответно.

Възможно е от време на време да се появят особени условия, така че невярващ мъж да помоли жена си да не посещава християнските събрания. Той би могъл да прави това, без да има намерение да ѝ пречи в нейното обожаване и нейната служба към Йехова. Разбирането на основните принципи, които съответно намират приложение, ще помогнат на една християнска жена да вземе правилно решение в дадения случай.

Но нека отидем една крачка по–нататък. Да допуснем, че мъжът не желае, жената да води децата със себе си в събранията. Какво би трябвало да направи в този случай? Разбира се, тя съзнава, че мъжът е главата на семейството, ако и последния да не признава Христос за глава над себе си (1 Коринтяни 11:3). Но тя взима при сърце духовното здраве на децата си и желае да се покорява на Йехова. Да се справи с нейните задължения във всичките тези области несъмнено изисква силна вяра. Положително ще ѝ бъде от голяма помощ да се моли на Йехова за мъдрост и способност за различаване (Яков 1:5; Филипяни 4:6, 7). Тактичен и любезен разговор с нейния мъж, като при това прояви кротък и тих дух, може да допринесе за разрешаване на проблема (Колосяни 4:6; 1 Петър 3:1–5).

Една християнка от Ямато попаднала в таково положение, когато мъжът ѝ забранил да води трите си деца на събрание. Какво направила тя? Поучавала усърдно децата си в къщи и когато станали на възраст, в която сами могли да решават, всичките три деца застанали на страната на Йехова и започнали да посещават събранията. Мъжът бил вън от себе си и ги изхвърлил всички от къщата.

Жената могла временно да живее при съвярваща сестра и намерила също и работа. Но не се задоволила с това. Тя продължавала да чисти къщата на мъжа си и да готви също и за него. След около един месец той ги приел отново в дома си; от тогава не оказал повече никаква съпротива. Каква награда за нейната вяра!

„Изпитвайте вдъхновените изявления“

Какво може да се каже за авторитета в християнската еклезия? Понеже тези, които имат отговорна позиция в еклезията, са назначени чрез светия дух и техния съвет и предупреждения се опират на Божието Слово, сигурно е съвсем подобаващо да ги слушаме, защото са удостоени с авторитет по законен начин. (Деяния на апостолите 20:28; Евреи 13:17). Но това не означава, че ние трябва да слушаме тези отговорни хора, без да сме обмислили преди това основно онова, което е казано. Защо?

Апостол Йоан дал следния съвет: „Не вярвайте на всяко вдъхновено изявление, а изпитвайте вдъхновените изявления дали са от Бога“ (1 Йоан 4:1). От това обаче не бива да заключаваме, че трябва да подозираме всичко, което ни казват други. Вместо това нека помним думите на Павел, които са записани в Галатяни 1:8: „Но ако и сами ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме като благовестие, нека бъде проклет.“

Различава ли се някоя предадена на нас информация, от това което сме научили от „верния и разумен роб“? Тази личност, която проповядва посланието уважава ли името на Йехова или се стреми да издигне по–скоро себе си? Отговаря ли тази информация на библейските учения? Тези въпроси ще ни помогнат, да ‘изпитаме’ нещо, което ни се вижда съмнително. Даден ни е следния съвет: „Уверете са във всичко; дръжте здраво на това, което е добро“ (Матей 24:45; 1 Солунци 5:21).

В това отношение е интересен случая със съдията Гедеон. За да се увери дали Йехова наистина е бил с него, направил една проба. „Ето, аз ще туря руно вълна на гумното“, казал той на Йехова. „Ако падне роса само на руното, а цялата почва там остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка.“ Когато Йехова сторил така, както измолил Гедеон, този поискал още едно потвърждение: „Сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва да падне роса“ (Съдии 6:37–39).

Гедеон бил ли е прекалено предпазлив и подозрителен? Очевидно не, защото Йехова изпълнил и двата пъти молбата му и действал съответно. Гедеон искал да добие яснота по отношение на законноста на положението, което заемал. Понеже не е притежавал като нас написаното Божие Слово, той е могъл да се ‘увери’ най–добре по този начин. Щом получил потвърждението, спазвал съвсем точно заповедите на Йехова, въпреки че от човешка гледна точка изглеждало самоубийствено да се изправиш с 300 мъже срещу една вражеска сила от 135 000 души (Съдии 7:7; 8:10). Прояваваме ли същото отношение, като се опитваме посредством Библията да разберем каква е Божията воля и да действаме в съответствие с нея?

Най–разумния избор

Йехова не очаква сляпо послушание. Той не желае такава покорност, каквато изсква този, който обяздва кон или звероукротител с помоща на юздите или камшика. Затова казал на Давид: „Не бивайте като кон или муле, които нямат разум, за чиито челюсти трябват оглавник и юзда, за да ги укротят“ (Псалм 32:9). Йехова ни е снабдил с мисловна способност и способност за различаване, така че — опирайки се на нашето разбиране — можем да изберем да го слушаме него.

В японския език значението на думата kiki (чувам) включва не само слушане и послушание, а също и да се прави преценка дали нещо е добро или лошо. Когато някой ни говори, е уместно в такъв смисъл да слушаме, за да не се покоряваме от чисто лековерие, а защото желаем. Но когато говори нашия небесен Баща, Йехова Бог, било то чрез написаното Слово, Библията, или посредством земната си организация е още по–важно за нас да слушаме и да се покоряваме и да покажем по такъв начин, че сме покорни обожатели, които съблюдават милото напомняне „Чу ли ме?“

[Снимка на страница 28]

Кого би трябвало да послушам?

[Снимка на страница 30]

Гедеон искал да проучи волята на Йехова и му се покорил