Останала сама с Ноемин, Рут била сигурна в чувствата си. Сърцето ѝ било изпълнено с любов към Ноемин и към нейния Бог. Затова казала: „Не ме моли да те оставя и да не дойда с тебе, защото където отидеш ти, там ще отида и аз, и където нощуваш ти, там ще нощувам и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог. Където умреш ти, там ще умра и аз, и там ще бъда погребана. Нека Йехова ми причини това и това и да добави още към него, ако оставя нещо друго освен смъртта да ме раздели от тебе.“ (Рут 1:16, 17)

Думите на Рут са толкова забележителни, че далеч надживяват самата нея и отекват през вековете дори до днес, три хилядолетия по–късно. Те разкриват по съвършен начин едно чудесно качество — лоялната любов. Любовта, която изпитвала Рут, била толкова силна, толкова вярна, че тя била готова да остане до Ноемин, където и да отидела. Само смъртта можела да ги раздели. Народът на Ноемин щял да стане неин народ, тъй като Рут била готова да остави зад себе си всичко, което имала в Моав, дори и моавските богове. За разлика от Орфа, Рут искрено могла да каже, че иска Йехова, Богът на Ноемин, да бъде и неин Бог.b